Решение по дело №958/2021 на Районен съд - Шумен

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.
В жалбата си до съда, К. Б. К. с пост. адрес в гр. Шумен, с ЕГН ********** твърди,
че с Наказателно постановление № 21-1729-000130 от 17.05.2021г. на Началник сектор към
ОД МВР- Шумен му били наложени четири административни наказания - “глоба”. В
жалбата се оспорва изцяло описаната в НП, фактическа обстановка и вменената на
жалбоподателя, вина за четири нарушения на ЗДв.П. Моли съда да отмени изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима. В отКито съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не изпраща упълномощен
представител. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен
представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди
изцяло атакуваното НП.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
По делото е безспорно установено, че на 07.05.2021г., към 12,00 часа свидетелите Й.
Х. Й. и К. Г. К. – служители в РУ Шумен били изпратени от дежурния на служебния
паркинг на ОД МВР Шумен на бул. Славянски в гр. Шумен. Там, на паркинга двамата
свидетели установили лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Н72 79ВС, който бил
паркиран зад пътен знак В 1. По това време на паркинга пристигнал и водача на лекия
автомобил. Свидетелите Й. и К. поискали от водача документите му, както и тези на лекия
автомобил. От представената лична карта, свидетелите констатирали, че водач на лекия
автомобил бил жалбоподателя К. Б. К., който им казал, че той е паркирал автомобила си за
малко и тръгвал. Жалбоподателят не представил свидетелство за управление на МПС, не
представил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и автомобилът
не бил представен на годишен технически преглед. След справка свидетелите установили, че
жалбоподателят имал и неплатени глоби по акт за установяване на административно
нарушение с изтекъл срок на валидност и поискали съдействие от колега, който може да
съставя актове за нарушения по ЗДв.П. На место пристигнал свидетеля М. СТ. М., определен
със Заповед № 372з-669 от 06.03.2019г. да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДв.П. В сградата на РУ Шумен, жалбоподателят попълнил
собственоръчно декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДв.П, в която декларирал, че на 07.05.2021г. лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № Н72 79ВС се е управлявал от него. Свидетелят М.М. съставил за установените
няколко административни нарушения на: 1. - чл.6, т.1 от ЗДв.П; 2. - чл.150А, ал.1 от ЗДв.П;
3. – чл.147, ал.1 от ЗДвП и 4. Чл.157, ал.6 от ЗДв.П съставил АУАН Серия Г, Б. № 581498 в
присъствието на свидетелите Й.Й. и К.К. и на жалбоподателя К. Б. К., предявен му и
подписан от него без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозирано
писмено възражение. Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение, Началник сектор към ОД МВР - Шумен на 17.05.2021г. издал Наказателно
постановление № 21-1729-000130, с което на жалбоподателят К.К. били наложени следните
административни наказания: 1. “глоба” в размер на 30 лева на основание чл.183, ал.3, т.5 от
ЗДв.П; 2. „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДв.П; 3. „глоба“ в размер на
50 лева на основание чл.181, т.1 от ЗДв.П и 4. „глоба“ в размер на 20 лева на основание
чл.185 от ЗДв.П, за това, че на 07.05.2021г. в 11,45 часа в гр. Шумен на бул. Славянски,
служебен паркинг на МВР, К. Б. К. е управлявал и паркирал собствения си лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № Н72 79ВС, като извършва следните нарушения: 1. Нарушава
1

пътен знак В-1, като навлиза след него. 2. Управлява със СУ МПС № ********* с изтекъл
срок на валидност на 24.11.2019г. 3. МПС е без задължителен ГТП. и 4. Управлява с АУАН
GA/236005 от 10.08.2020г. с изтекъл едномесечен срок на валидност. Деянието не е
маловажно по смисъла на чл.28а от ЗАНН. При определяне размера на наказанията са
съобразени Китериите на чл.27 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите
и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните в съдебно заседание
актосъставител и свидетели.
По отношение на визираното в пункт 1 от процесното НП съдът установи следното: В
настоящият случай е безспорно установено, че именно той е управлявал и паркирал лек
автомобил „Фолкваген Голф” на 07.05.2021г. около 11,45 часа по бул. Славянски в гр.
Шумен. В декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188
от ЗДв.П самият жалбоподателя собственоръчно е декларирал в деня на установяване на
нарушенията следното: „на 07.05.2021г. около 11,45 часа автомобила се управляваше от
мен.“ Както в АУАН, така и в атакуваното НП се Наказващият орган твърди, че с деянието
си жалбоподателя е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, като словом е описано, че водача "нарушава
пътен знак В-1, като навлиза след него".
Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си с
пътните знаци е регламентирано общо в чл.6, т.1 предложение трето от ЗДв.П.
КонКетизация на това задължение е дадена в разпоредбите на чл.38 и Глава девета от
Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, които регламентират вида и
значението на пътните знаци. От анализа на нормативната уредба следва, че неспазване на
предписанието на пътните знаци е налице при навлизане в зоната на действие на пътен знак
В 1 – "Забранено е влизането на пътни превозни средства". Не е спорно, че е бил наличен
поставен пътен знак В 1, въвеждащ забрана за навлизане на пътни превозни средства, както
и че именно жалбоподателя е навлязъл в конКетния пътен участък въпреки забраната на
знака.В горната насока са както показанията на тримата разпитани по делото свидетели,
така и приобщените по делото писмени доказателства в това число писмо от Община
Шумен. В контекста на гореизложената законова регламентация, на жалбоподателя е
повдигнато административно обвинение, затова, че е навлязъл след знак, забраняващ
влизането на пътно превозно средство.
Констатациите в АУАН, пренесени в последствие и в НП, в случая се потвърждават от
писмените и гласни доказателства събрани в съдебното производство. Забраната за
влизането на ППС при наличие на пътен знак В 1, в случая макар и условна, за
жалбоподателя е безусловна, тъй като лекия му автомобил не е МПС на ОД МВР Шумен.
Ето защо съдът намира, че административното обвинение е доказано по безспорен и
категоричен начин. Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като
жалбоподателят като водач на МПС знае правилата за движение, както и забраната за
навлизане при наличието на съответен пътен знак. Всеки водач на МПС дължи спазване и
уважение към закона.
Процесното нарушение правилно е било съотнесено към съответната санкционна норма, а
именно: разпоредбата на чл.183, ал.3, т.5 от ЗДв.П, предвиждащ наказание 30 лева за водач,
който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно и е наложил наказание в абсолютния
размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
2

Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че наказателното
постановление в пункт 1 е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По отношение на визираното в пункт 2 от процесното наказателно постановление, съдът
установи следното: Както в АУАН, така и в атакуваното НП е описано нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДв.П. Вписаната от актосъставителят и от наказващия орган като нарушена
хипотеза визира няколко задължения за водача - трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
отКаднато или повредено. В конКетния случай, жалбоподателя видно от Справка за
нарушител от региона притежава СУ МПС № *********, което е било валидно до
24.11.2019г., т. е. към дата 07.05.2021г. К. Б. К. е управлявал лекия си автомобил със
свидетелство за управление на МПС, което не е валидно. При тези данни от правна страна
съдът намира, че жалбоподателя К.К. е извършил нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДв.П като
на 07.05.2021г. е управлявал МПС, без да притежава валидно СУ МПС.
Правилно в оспореното НП е посочено, че нарушението на това задължение (СУ на водача
да е в срок на валидност) се санкционира въз основа на общата санкционна разпоредба на
чл.185 от ЗДв.П - за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба
в размер на 20 лева, тъй като в санкционната разпоредба на чл.177, ал.2 от ЗДв.П не е
предвидена изрично хипотеза за управление на МПС със свидетелство за управление с
изтекъл срок на валидност.
Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че наказателното
постановление и в пункт 2 е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По отношение визираното в пункт 3, административно нарушение, съдът установи
следното: Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП, която норма предвижда административно наказание за собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно
средство за технически преглед.
Съдът намира, че и в тази му част НП е законосъобразно и правилно. Както в АУАН, така и
в постановлението се сочи, че „МПС е без задължителен ГТП“. Това е квалифицирано като
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба императивно регламентира
задължението МПС, които се управляват и са регистрирани в страната да бъдат представяни
на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Казано с
други думи, задължението за представянето на МПС на годишен технически преглед лежи
само върху собственика или оторизирано от него длъжностно лице. В случая е посочено, че
жалбоподателят е управлявал автомобил, който е негова собственост, тоест правилно
същият е субект на нарушението. Свидетелите дадоха показания в съдебно заседание, че
лекият автомобил е нямал знак за годишен технически преглед. По делото, на лист 12 е
приложено заверено копие от Проверка за валиден периодичен технически преглед, от която
е видно, че няма данни за извършен периодичен технически преглед към 07.05.2021г. АНО
правилно е приложил и санкционната разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДв.П, съгласно която се
наказва с глоба 50 лева собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
3

представи в определения срок превозно средство за технически преглед.
Всичко това е достатъчно основание НП и по пункт 3 да бъде потвърдено.
По отношение на четвъртото, описано в АУАН и в наказателното постановление
нарушение, съдът установи следното:
Съгласно правилото на чл.157, ал.6 от ЗДв.П, вписано за нарушено при съставяне на акт за
нарушение и в атакуваното НП, контролният талон се отнема и се връща на водача след
изпълнение на задължението по чл.190, ал.3 от ЗДв.П, като актът за нарушение заменя
контролния талон за срок до един месец от издаването му. Това означава, че след изтичане
на законово предвидения едномесечен срок, водачът не може да използва акта като
заместващ контролния талон документ, а в случая е безспорно установено, че
санкционираното лице е представило на контролните органи акт, чийто срок на действие в
контекста на горецитираната разпоредба е бил изтекъл към датата на извършване на
проверката. Това налага и извода, че констатираното деяние осъществява от обективна и
субективна страна административно наказателния състав на чл.185 от ЗДв.П. Следва да се
отбележи, че в самата Банка на АУАН е вписано указанието, че същият замества контролния
талон за срок от 1 месец и водачът е бил запознат с това изискване. След като контролният
талон към СУМПС е бил иззет от контролните органи по реда на чл.157, ал.6 от ЗДвП,
което не се спори, то при управляването на МПС, от което право жалбоподателя не е лишен,
същият следва да представи съставения му АУАН. Този акт занемя контролния талон за
срок от един месец, съгласно чл.157, ал.6, изр. последно от ЗДв.П. След като жалбоподателя
е управлявал МПС, като е представил вместо контролен талон, АУАН след изтичането на
този едномесечен срок, то правилно от страна на контролните органи е прието, че е налице
извършено административно нарушение. Отделно от казаното, след като разпоредбата на
чл.157, ал.6 визира срок, през който съставен АУАН замества контролен талон, то тази
разпоредба визира и забрана да се управлява МПС без контролен талон със съставен АУАН
след изтичането на срока по изр. последно от същата алинея. Поради изложеното, районния
съд намира, че наказателното постановление и в пункт 4 е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващият
орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ във връзка с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,
4

Номер на акта:	163
Дата:	27 септември 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20213630200958
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 юни 2021 г.

Решение по дело №958/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите