О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260103/19.01.2021 г. град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 19.01. Година
2021
в закрито заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар
като разгледа докладваното от съдия Н. Уруков
частно гражданско дело номер 3291 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.1 във връзка с чл.130, ал.1
от ГПК, и във връзка с чл.145, във връзка с чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ и във връзка с чл.129 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от С. ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от - В.С., италиански гражданин, роден
на *** г. чрез адв. И.Е.Г. - вписана в Софийска
адвокатска колегия, с личен номер *** със съдебен адрес:*** тел.***, email: *** срещу: Определение № 1612 от 29.05.2020 г.
постановено по гр. д. № 3666/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
В законния срок по чл.275, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, обжалват посоченото по - горе Определение и
Молят съда да го отмени, поради следните съображения:
Твърдят, че определението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Съдът е приел, че следва да прекрати
производството по делото защото нямало надлежно Решение на Общото събрание на
дружеството за предявяването на иска съобразно чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ.
В законно установения срок съгласно
чл. 275 от ГПК, обжалват същото Определение с № 1612 от 29.05.2020 г.
постановено по гр. д. № 3666/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с
което е върната исковата молба на „С.“ ООД, ЕИК ***, като недопустима и
производството по делото е прекратено.
Считат, че така
постановеното определение е неправилно поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и
следва да бъде отменено. Молят при произнасяне на съда да бъдат взети предвид
следните обстоятелства, подробно описани във въззивната частна жалба.
Жалбоподателят счита, че обжалваното Определение е
неправилно и незаконосъобразно и като такова молят въззивният Окръжен съд-Стара
Загора да го отмени изцяло и вместо това да се върне делото на
първоинстанционният съд РС-Стара Загора за продължаването на
съдопроизводствените по същото, ведно с всички законни последици от това.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор
такъв е постъпил от другата страна по делото От К.Т., италиански гражданин,
роден на *** г., с адрес: Република ***, чрез пълномощника си адв. С.С.,
адвокат от ШАК, със съдебен адрес и адрес за призоваване: ***, адрес за
призоваване: ***. Оспорват изцяло частната жалба с вх. № 17359/2020 г.,
подадена от „С.“ ООД срещу Определение №1612/29.05.2020 г., постановено от
РАЙОНЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА по гр. д. № 3666/2019 г. като недопустима и
респективно като неоснователна. Подробните съображения за това са изложени в
същият писмен отговор.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на
страните и оплакванията изложени в частната
жалба, депозирана по делото, както и мотивите на първоинстанционния съд
намери за установено следното:
Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като
изхожда от активно процесуално легитимирана
страна в процеса, насочена е против съдебен акт който подлежи на
въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен
едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.
Окръжният съд намира, че частната жалба разгледана по съществото си относно
нейната материална основателност същата се явява основателна и доказана поради
следните съображения:
С Определение № 1612 от 29.05.2020 г. постановено по гр. д. № 3666/2019 г.
по описа на Районен съд Стара Загора, същият съд на основание чл. 130, ал.1 от ГПК е ВЪРНАЛ исковата молба на „С.“ ООД, ***,
ЕИК ***, представлявано от В.С., против Д.Р.от *** и К.Т. от ***, поради
недопустимост на иска и е ПРЕКРАТИЛ
производството по гражданско дело № 3666/2019 г. по описа на Старозагорския
районен съд.
Въззивната инстанция намира, че производството по делото пред
първостепенния съд е образувано по искова молба на „С.“ ООД, *** против Д.Р.и К.Т.,
с която е предявен иск по чл.145 от ТЗ. Съдът, след като проверил допустимостта
на предявения иск съобразно разпоредбата на чл.130 ГПК във връзка с
възраженията на ответника К.Т. в отговора на исковата молба, намерил за
установено следното.
Предмет на делото е иска с правно основание чл.145 от ТЗ, с който се
претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 18935,13 лева по повод
сключването на договор за заем от датата 03.01.2011 г. от Д.Р.и К.Т. - бивши
управители на дружеството ищец „С.“ ООД, ***.
В отговора на исковата молба ответникът К.Т. е направил възражение за
недопустимост на предявения иск предвид липсата на решение на общото събрание
на дружеството ищец по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ.
В разпореждането си от датата 27.02.2019 г. съдът е указал на ищеца да
представи взето към датата на предявяване на иска решение на общото събрание на
дружеството ищец по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за предявяване на иск срещу бившите
управители Д.Р.и К.Т. за конкретните вреди, предмет на исковата молба.
С молба от 27.02.2020 г. ищецът „С.“ ООД, *** е представил в изпълнение
указанията на съда протокола от общо събрание на съдружниците от датата 28.03.2018
г., който е приложен и към исковата молба.
Трайно и последователно в съдебната практика се приема, че абсолютната положителна
процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск,
в този случай е наличието на решение на общото събрание на дружеството ищец по
чл.137, ал.1, т.8 ТЗ към датата на предявяване на иска. Това разбиране следва
от специалния характер на имуществената отговорност на управителя като вид
гражданска отговорност, но произтичаща от съществуващите между последния и
търговското дружество, правно и организационно обособено в ООД, два вида
правоотношения - договорното и органното, който позволява да се приеме, че
фактическият и състав обхваща виновното противоправно и вредоносно неизпълнение
/действие или бездействие/ на задълженията на управителя. Предпоставката за
реализиране на тази отговорност е наличието на взетото решение от общото
събрание на съдружниците като върховен орган на юридическото лице търговец,
комуто законодателят е възложил правото и задължението на единовластна преценка
дали да търси или не имуществените последици от договорното и органно
неизпълнение задълженията на неговия бивш управител.
Окръжният съд приема, че по настоящото
дело, първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице абсолютната
процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск,
а именно наличието на решение на общото събрание (ОС) на „С.“ ООД по чл. 137,
ал. 1, т. 8 от ТЗ.
От съдържанието на представеното с
исковата молба решение на ОС от 28.03.2018 г. /на лист 18 от
пъровоинстанционното дело/ изрично е записано в т. 2 от дневния ред, а именно:
„ Взимане на решение за търсене на
отговорност на предходните управители Д.Р.и К.Т. за причинени на дружеството
вреди, а именно
- загуби, поради
виновно, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията им като
управители на „С.“ ООД (в периода ~ от създаването на Дружеството до 19.08.2016 г.), с чието
поведение са довели до
възпрепятстване управлението на дружеството и понасяне на вреди от последното. “ Към датата на предявяване на иска дружеството ищец е изпълнило
задължението си за представяне на решение на ОС от 28.03.2018 г., съгласно чл.
137, ал. 1, т. 8 от ТЗ, към момент, към който Д.Р.и К.Т., вече са били
освободени от длъжност в качеството им на управители на „С.“ ООД, но не и от отговорност. В случая се търси отговорността на бившите управители по чл. 141, ал. 7 от ТЗ или така наречения „управленски деликт“, за извършени действия или
бездействия, осъществени от тях, през периода, в който са имали качеството
„управители“ на „С.“ ООД (от създаването на Дружеството до 19.08.2016 г.).
Съгласно
задължителната съдебна практика обективирана в Решение под № 41 от 29.04.2009 г. по
т. д. № 669/2008 г., I
т.о, ТК на ВКС е прието, че „Специалната имуществена отговорност на
управителя на ООД произтича от съществуващите два вида правоотношения - договорно и органно.
Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното,
противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието
поведение възпрепятства управлението па дружеството и от което са последвали
вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение
на договорното или органно задължение на управителя произтича от дейността му
като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т. нар.
„управленски деликт “, изразяващ се както в активно поведение, така и в
задължения за въздържащи се действия, поради което и законодателят е овластил
дружеството в лицето на върховния му орган да вземе решение за предявяване на
иск срещу управителя“.
Следва да се обърне внимание, че съгласно изричната разпоредба на закона, а
в това число и трайната съдебна практика на ВКС не въвежда задължението за
върховния орган на дружеството, в случая - общото събрание да представи решение
на ОС към датата на предявяване на иска, както неправилно е постановил в
определението си първоинстанционният съд. В случая, първоинстанционният съд, в
нарушение на съдопроизводствените правила е тълкувал разширително разпоредбата
на чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ, като е приел, че не е налице абсолютната
процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск,
а именно наличието на решение на общото събрание на „С.“ ООД към датата на
предявяване на иска.
Освен това съгласно чл. 29 и 30 от Дружествения договор на „С.“
ООД е предвидено: „ Общото събрание е редовно и може да взема решения, когато
на него присъстват съдружниците, притежаващи три четвърти от капитала. При
липса на кворум се насрочва ново общо събрание в срок от един месец и то е
редовно и може да взема решения независимо от представения на него капитал.
Поканата за второто общо събрание изрично се отбелязва неговата поредност.
Решенията на общото събрание се вземат по реда и при условията на чл. 137 ТЗ и
влизат в сила с подписването им от съдружниците, с изключение на тези, които
изискват съдебна регистрация или за които е необходимо разрешение от
съответният компетентен орган на Р България“. Предвид, че съдружниците са избрали по
голям от предвидения в закона кворум, а именно – ¾ /три
четвърти от капитала на притежаващите го съдружници, това допринася за
по-високата им защита при вземането на решения. Именно поради това, няма как
решението за търсене на отговорност на вече бивши управители да съвпадне с
датата на подаване на исковата молба, респективно с датата на предявяване на
иска, както е посочено в процесното определение на стр. 2-ра.
В допълнение на
гореизложеното, въпросното Решение на ОС от 28.03.2018 г. е атакувано по
съдебен ред от Д.Р., като съгласно приложените документи Решение № 158 на
Окръжен съд гр. Стара Загора от 20.03.2019 г. и Решение № 254 на Пловдивския
апелативен съд от 29.07.2019 г., влезли в законна сила е видно, че обжалваното
решение на ОС от 28.03.2018 г., не е в нарушение на закона и е редовно
проведено, съгласно всички точки от дневния ред на същото.
Именно поради това
въззивният съд счита, че следва да бъде отменено обжалваното Определение с №
1612 от 29.05.2020 г. постановено по гр. д. № 3666/2019 г. по описа на Районен
съд Стара Загора и съдът да постанови друго, с което да върне делото на Районен
съд - Стара Загора за даване ход на производството и продължаването на
съдопроизводствените действия по същото.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна, а
обжалваното Разпореждане на първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва
да бъде отменено, ведно с всички законни последици от това.
Настоящото
Разпореждане на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване в едноседмичен
срок от връчването му на страните с частна жалба пред Апелативен съд – гр.
Пловдив, тъй като със същото не се прегражда по нататъшния ход на делото и не е
предвиден и специален ред за неговото обжалване по ГПК.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 1612
от 29.05.2020 г. постановено по гр. д. № 3666/2019 г. по описа на Районен съд
Стара Загора, с което същият съд на основание чл. 130, ал.1 от ГПК е ВЪРНАЛ исковата молба на „С.“ ООД, ***,
ЕИК ***, представлявано от В.С., против Д.Р.от *** и К.Т. от ***, поради
недопустимост на иска и е ПРЕКРАТИЛ
производството по гражданско дело № 3666/2019 г. по описа на Старозагорския
районен съд като неправилно
и незаконосъобразно и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА
делото на Районен съд Стара Загора, за даване ход на
производството и продължаването на съдопроизводствените действия по същото гр.
дело № 3666/2019 год. по описа на РС-Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.