№ 130
гр. Асеновград, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310100701 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 500, ал.2 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът “ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД твърди, че на 14.11.2019г.
около 13,40 часа ответникът управлявал лек автомобил рег. №РВ5118ММ по
бул.И. в гр. Пловдив. Той не спазил необходимото разстояние от спрелия
пред него автомобил рег.№ РА 0082 КМ, собственост на В.Г., вследствие
което го блъснал и го повредил. Към този момент за вреди при управлението
на лек автомобил рег.№ ***** действал договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ с ищцовото дружество, сключен със застрахователна полица
№BG/06/119000569483 от 21.02.2019г., по силата на който е изплатено
обезщетение за имуществени вреди на пострадалото лице в размер на 3886,70
лева, представляващи стойността на нови части, детайли и ремонтни
дейности. Тъй като при настъпване на пътно-транспортното произшествие
ответникът не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, то
застрахователното дружество има право да претендира от застрахованото
лице сумата, която е заплатило. Ето защо моли ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 3886,70 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на
1
396,23 лева за периода от 29,02,2020г. до 01,03,2021г. и в размер на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба 04,03,2021г. до окончателното
й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че има правоспособност за
управление на МПС, но към датата на ПТП свидетелството му за управление
и с изтекъл срок на валидност. Поради това не е налице хипотезата на чл.500,
ал.2 от КЗ, тъй като същата не обхваща случаите, в които притежаваното от
виновния водач свидетелство е с изтекъл срок на валидност. Ето защо моли
предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че на 14.11.2019г. в гр. Пловдив
ответникът е управлявал на лек автомобил марка и модел ВАЗ ********* С с
рег.№ *****, при което е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил имуществени вреди като е повредил лек
автомобил марка и модел „Мазда 6“, рег. № *****, собственост на В.Г.. В
съставения протокол за настъпилото ПТП е отразено, че виновният водач не е
притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. Към датата на
причиняването му е имало валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ със застрахователна полица
№BG/06/119000569483 от 21.02.2019г. със срок на действие от 22.02.2019г. до
21.05.2020г. Поради това на 27.11.2019г. ищцовото дружество заплатило на
пострадалото лице обезщетение за имуществени вреди в размер на 2303,31
лева. Поради несъгласие на собственикът на повредения автомобил с
изплатеното обезщетение, била извършена нова оценка на вредите, в резултат
на което дружеството заплатило още 1583,39 лева на 05.12.2019г. или общо
3886,70 лева.
Спорен между страните е единствено въпросът, дали ищцовото
дружество има право да получи от застрахования заплатеното
застрахователно обезщетение, поради това, че същият е управлявал
моторното превозно средства без да притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство или то му е
2
било временно отнето.
Разрешение на същия е дадено в Решение № 80 от 16.09.2014 г. по търг.
д. № 897/2012 г. на Върховен касационен съд, в което се приема, че
съгласно чл.150а ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към
която спада управляваното от него МПС. Свидетелството за управление на
МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност на
водача, който се издава съгласно изискванията на ЗДвП, Закона за
българските документи за самоличност и издадените въз основа на тях
нормативни актове. Съгласно чл.13 от Наредба № I-157/01.10.2002 год. на
министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, първоначалното издаване на
свидетелство за управление се извършва въз основа на служебно изпратен от
регионалните отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен
изпит, като лицето представя заявление по образец и прилага описаните в
наредбата документи. В чл.15 от същата наредба е предвидено, че подмяна на
свидетелството за управление се извършва с изтичане срока на валидност,
както и в случаите на промяна в данните на водача или смяна на образеца с
нов. Следователно, нормативната уредба свързва изтичането на срока на
документа с неговата подмяна, а не с издаването на нов, тъй като не
предписва повторение на цялата процедура по първоначалното му издаване.
Това налага извода, че изтеклият срок на СУМПС няма за последица
изгубване на придобитата правоспособност да се управлява МПС, а е
основание за подмяната му. Аналогичен ще е случая, ако документът в
момента е забравен, изгубен или откраднат. Не винаги формалната липса на
свидетелство за управление на МПС е предпоставка за възникване правото на
застрахователя на регресен иск към водача. Ето защо върховните съдии
приемта, че изразът „без свидетелство за управление" по смисъла на чл.274,
ал.2 КЗ (отм.), който текст е идентичен с чл. 500, ал.2 от сега действащия
КЗ, означава, че водачът въобще няма издадено такова свидетелство за
управление на МПС или издаденото свидетелство му е било отнето или
иззето по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП. Или изтеклият срок на свидетелството
за управление на МПС не означава, че водачът е управлявал превозното
средство без свидетелство за управление по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ (отм.),
3
съответно чл.500, ал.2 от КЗ, за да се породи правото на регрес на
застрахователя към делинквента. Доколкото свидетелството за управление на
МПС удостоверява придобитата правоспособност на водача, изтичането на
срока, за който е издадено, не води автоматично до загуба на това негово
право, след като е възможна своевременната подмяна, за разлика от
хипотезата на чл.157, ал.4 ЗДвП /при която водачът, на когото са отнети
всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да
върне свидетелството в съответната служба на МВР, като в противен случай
се пристъпва към изземването му/ или случаите, когато по съдебен или
административен ред е лишен от правото да управлява МПС. Съгласно ал.5
на чл.157 ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС
по реда на ал.4 след като е върнало свидетелството си за управление има
право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за
придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца, от датата,
на която е върнато свидетелството.
В настоящия случай, видно от съставеното наказателно постановление,
Й. ИЛ. ХР. е управлявал МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност.
Поради това и поради изложените по-горе съображения за ищцовото
дружество не е възникнало предвиденото в чл. 500, ал.2 от КЗ право, а
именно, че застрахователят има право да получи платеното обезщетение
заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Изречение първо не се прилага, когато превозното средство е учебно и е
управлявано от кандидат за придобиване на правоспособност за управление
на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата. Нито
една от предвидените хипотези в цитираната правна норма не се е
осъществила в настоящия случай. Ето защо предявеният иск за заплащане на
сумата от 3886,70 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като акцесорна следва да се отхвърли и претенция, основана на чл. 86
4
от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава в размер на 396,23 лева за
периода от 29.02.2020г. до 01.03.2021г. и в размер на законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата.
На основание чл. 78, ал. 3 ответникът има право на направените по
делото разноски, които са 1050 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица,
бул.”Витоша” №89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков и Бистра
Ангелова Василева, против Й. ИЛ. ХР., ЕГН ********** от гр. Пловдив,
ул.“С.“ №27, ет.2, за заплащане на сумата от 3886,70 лева (три хиляди
осемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет стотинки), представляваща
заплатено на 27.11.2019г. и на 05.12.2019г. на В.Г. застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с
полица №BG/06/119000569483 от 21.02.2019г. със срок на действие от
22.02.2019г. до 21.05.2020г., за имуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие, причинено на 14.11.2019г. от Й. ИЛ. ХР. при управление на
лек автомобил марка и модел „ВАЗ ********* С“ с рег. № ***** със СУМПС
с изтекъл срок на валидност, ведно с обезщетение за забава в размер на 396,23
лева (триста деветдесет и шест лева и двадесет и три стотинки) за периода от
29.02.2020г. до 01.03.2021г. и в размер на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 04.03.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.”Витоша”
№89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова
Василева, да заплати на Й. ИЛ. ХР., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.“С.“
№27, ет.2, сумата от 1050 лева (хиляда и петдесет лева), направени по
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6