№ 13360
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20221110136556 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във втора фаза по извършването й.
С Решение № 3404/26.02.2024 г., постановено по настоящото дело и влязло в
законна сила на 21.03.2024 г., е допусната делба между страните на недвижими имоти,
както следва:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Е. П. Д. с ЕГН: ********** и
Н. П. Д. с ЕГН: ********** на следния недвижим имот: Апартамент № 19, находящ
се в на 3 етаж в жилищна сграда в гр. София, р-н Надежда, ж. к. “Надежда“, бл. 416,
вх. Б, ет. 3, ап. 19, състоящ се от две стаи, дневна и кухня и други сервизни помещения
с обща квадратура 88,71 кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, двор, Г. Тодоров,
двор, Олга П., заедно със зимнично помещение, при съседи: коридор, Иван Коев и от
две страни двор, заедно с 5,45% ид.ч. от общите части на сградата, построена върху
държавна земя от комплекса „Момкова махала“, който съгласно схема на № 15-15-
595300/02.06.2022 г. на СГКК – гр. София представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1384.2179.1.19 в гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-
48/12.10.2011 год. на ИД на АГКК с адрес на имота: гр.София,р-н Надежда, ж.к.
“Надежда – 4“, бл. 416, вх. Б, ет. 3 ап. 19, самостоятелният обект се намира на етаж 3 в
сграда с идентификатор 68134.1384.2179.1 с предназначение: Жилищна сграда
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1384.2179;
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: 88,71кв.м., прилежащи части: зимнично помещение 5,45
ид.ч. от общите части на сградата; ниво – 1; съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: 68134.1384.2179.20, 68134.1384.2179.9, под обекта: 68134.1384.2179.16,
над обекта: 68134.1384.2179.22; стар идентификатор - 68134.1384.2117.19,
ПРИ КВОТИ:
- 1/6 /една шеста/ идеална част за Е. П. Д. с ЕГН: **********;
- 5/6 /пет шести/ идеални части за Н. П. Д. с ЕГН: ********** .
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Е. П. Д. с ЕГН: ********** и
Н. П. Д. с ЕГН: ********** на следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО), обособено в парцел Х-886, в кв.
1
87 по плана на с. Арчар, община Димово, област Видин, с площ от около 950 кв. м.,
заедно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 45 кв. м. и паянтова
жилищна сграда с площ от 20 кв. м.;
2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО), обособено в парцел VIII-11-37 и
парцел XII-11-38 по плана на с. Арчар, община Димово, област Видин с площ от 2200
кв. м.;
3.УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-898 /девет - осемстотин деветдесет и
осем/ в кв. 75 /седемдесет и пети/ по плана на с. Арчар, община Димово, област Видин,
целият с площ от около 1600 /хиляда и шестстотин/ кв. м., уличната регулация е
приложена ведно с построеното в имота паянтово жилище със застроена площ от 90
/деветдесет/ кв. м., с административен адрес с. Арчар, община Димово, ул. „Дузлука“
№ 22 /двадесет и две/, до съседи на имота от една страна улица и Рашка Найденова
Спасова, УПИ V-907 на Савина Ценкова Томова, УПИ VIII- 897 на Славчо Николов Г.,
ПРИ КВОТИ:
- 1/2 /една втора/ идеална част за Е. П. Д. с ЕГН: ********** ;
- 1/2 /една втора/ идеална част за Н. П. Д. с ЕГН: **********.
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Н. П. Д. с ЕГН: ********** и
П. Г. Г. с ЕГН: ********** на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 14831.6507.282 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Герман, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-
18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Герман,
район Панчарево, м. Терасите с площ 600 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 6107.282, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори: 14831.6507.5176, 14831.6507.283, 14831.6507.285 и
14831.6507.281, който имот, съгласно заповед № РД-46-43/07.07.2010 г. на Кмета на
район „Панчарево“, влязла в сила на 19.06.2012 г., съгл. съдебно решение № 8841 от
19.06.2012 г. на ВАС, представлява имот с планоснимачен номер 282, нанесен в
кадастрален лист Г-9-6 В, местност „Кръсто-Терасите“, в землището на сл. Герман,
район Панчарево, Столична община, с площ от 600 кв. м., при граници: на север - ПИ
№ 285, на изток - ПИ № 283, на юг - ПИ № 5176, на запад - ПИ № 281, заедно с
построената в гореописания имот сграда, а именно: СГРАДА с идентификатор
14831.6507.282.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Герман,
община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18-
37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: с. Герман,
район Панчарево, м. Терасите, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 14831.6507.282, брой на етажи на сградата: 2, със застроена площ 41,00
кв. м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване,
ПРИ КВОТИ:
- 1/4 /една четвърт / идеална част за Н. П. Д. с ЕГН: **********;
- ¾ / три четвърти/ идеални части за П. Г. Г. с ЕГН: **********.
С определение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание,
проведено на 20.02.2025 г., съдът е приел за разглеждане по делото заявена от Е. Д.
срещу Н. Д. претенция по сметки с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане
на сумата от 7 800 лева, представляваща обезщетение за лишаването от ползването на
съсобствен имот – ап. 19 в кв. „Надежда-4“, гр. София, за периода от 01.12.2021 г. до
19.02.2025 г., ведно със законната лихва от постановяване на решение по извършване
на делбата до окончателното плащане.
Съдът като съобрази материалите по делото, становището на страните и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
2
По извършването на делбата.
Способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство са
посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353
ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота като публична
продан.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая делбата следва да бъде
извършена по реда на чл. 353 ГПК. Съгласно цитираната процесуалноправна
разпоредба „съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените
имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и
тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно“.
В т. 5 от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС е застъпено
становището, че „тегленето на жребий по смисъла на чл. 292 /353/ ГПК е
невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един
от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са
различни. Ако при такава хипотеза се пристъпи към разпределение на имотите чрез
жребий, може да се получи така, че съделителя с по-голяма част да получи по-малък
дял, а този с по-малка част - по-голям дял. Тегленето на жребий трябва да се счете
много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите са били във
владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни
подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и
преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи
значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи
разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има
имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий“.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая тегленето на жребий е
невъзможно, доколкото на първо място допуснатите до делба имота се различават
съществено по площ и стойност.
На следващо място съгласно Тълкувателно решение № 2/2021г., за да се
извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба
имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни), респективно не е налице
пречка делбата да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, въпреки че предмет на делбата
са шест самостоятелни обекта на право на собственост, които не са еднакви по вид и
предназначение, а именно апартамент и пет поземлени имота, заедно с построените в
четири от тях сгради.
По изложената аргументация делбата следва да бъде извършена по реда на чл.
353 ГПК. Имотите следва да бъдат разпределени така, че всеки съделител да получи
дял в натура, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват
отделните имоти. Основен принцип е получаването на реален дял, който е максимално
близък до стойността на дела на съответния съделител.
Съдът намира за нужно да аргументира своята позиция относно способа за
делба досежно допуснатия до делба ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
14831.6507.282, находящ се в с. Герман, район Панчарево, м. Терасите с площ 600 кв.
м., заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор 14831.6507.282.1,
доколкото по отношение на този процесен имот съделителите са различни от онези,
участващи като съделители в основаната делбена маса. Причина за това е настъпило в
хода на производството по делба разпореждане с имота. С договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижими имот № 129, том I, нот. дело № 115/25.11.2022 год., Е. П. Д. е дарила на
своя син и съсобственик П. Г. Г. собствената си ¼ идеална част от процесния имот с
идентификатор 14831.6507.282, заедно с построената в него СГРАДА с идентификатор
14831.6507.282.1. В решението по първата фаза за допускане на делбата,
3
първоинстанционният съд е взел предвид това дарствено разпореждане, като е
отбелязал, че същото датира след подаване на исковата молба, а и след депозиране на
писмения отговор на Н. Д.. Акцентира, че е извършено разпореждане с идеални части
от този процесен имот, тъй като Е. Д. е дарила собствената си ¼ ид.част на
съсобственика си П. Г. Г.. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е счел, че
извършената сдЕ. между съсобствениците, независимо, че е по време на процеса,
следва да бъде взета предвид. Аргументът е, че са налице факти с определящо
значение за въпросите, които се разрешават в производството по чл. 344, ал. 1 от ГПК
– между кои лица, на кои имоти и при какви дялове следва да се допусне делбата.
Същевременно съдът е афиширал, че не е налице прехвърляне на спорното право по
смисъла на чл. 226, ал. 1 от ГПК, тъй като тази сдЕ. е извършена между
съсобствениците, които са страни по делото (в този смисъл Решение № 51 от
03.07.2020 г. по гр. д. № 2387/2019 г. на ІІ г. о., Решение № 167 от 24.06.2013 г. по гр. д.
№ 1889/2012 г. на І г. о.).
Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС
прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство
представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на
иска за делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от
тях дял, вкл. и когато исковата молба е вписана. Конституирането на приобретателя
наред с прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като
процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича
от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл.226, ал.3
ГПК /чл.121, ал.3 ГПК-отм./ постановеното решение във всички случаи ще съставлява
пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите
дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като
признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя. В
отношенията между приобретателя и прехвърлителя обаче от материалноправна
гледна точка правата върху валидно прехвърлената идеална част от имота ще се считат
права на приобретателя, поради което във фазата по извършване на делбата
прехвърлителят ще участва като процесуален субституент на приобретателя. С влизане
в сила на решението по извършване на делбата съсобствеността ще се счита
прекратена и спрямо приобретателя, независимо в чий дял се е паднал имотът. В
посочения тълкувателен акт е прието още, че ако предмет на делбата е само един имот
и той бъде поставен в дял на прехвърлителя, вещноправните последици на решението
ще настъпят в правната сфера на приобретателя, а ако имотът бъде поставен в дял на
друг съделител, приобретателят ще има правото да получи дължимите за уравнение на
дяловете суми, присъдени на прехвърлителя. Ако предмет на делбата са няколко имота
и имотът, част от който е била прехвърлена в хода на делбеното производство се падне
в дял на прехвърлителя, вещноправните последици на решението по извършване на
делбата ще настъпят в правната сфера на приобретателя.
В обобщение, доколкото съдът още във фазата по допускане на делбата е приел,
че в случая не е налице прехвърляне на спорното право по смисъла на чл. 226, ал. 1 от
ГПК, тъй като процесната сдЕ. (дарение) е извършена между съсобствениците, които
са страни по делото, то съдът намира, че макар процесният имот, находящ се в с.
Герман, да следва да бъде поделен между П. Г. Джерманов и Н. П. Д., т.е. не между
различни от основните съделители в процеса – Е. П. Д. и Н. П. Д., то способът за
делба, приложим за останалите делбени имоти, а именно този по чл. 353 ГПК за
разпределяне в дял, е допустим и по отношение на него. Силата на присъдено нещо
при постановяване на решението във фазата по извършване на делбата ще обвърже
както прехвърлителя, така и преобретателя. Ето защо съдът счита, че неприлагане на
способа за делба, установен в разпоредбата на чл. 353 ГПК единствено спрямо този
съсобствен имот, само поради извършването на прехвърлителната сдЕ. в хода на
настоящия процес, би било формалистично и нецелесъобразно с оглед притежаваните
от съделителите квоти в този имот и възможността за реалното му ползване, което пък
4
от своя страна ще компрометира постигането на справедливо ликвидиране на
съсобствеността, каквато е целта на разпоредбата.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена СТЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че имотите, допуснати до делбата, са
неподеляеми, с изключение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО), обособено в
парцел VIII-11-37 и парцел XII-11-38 по плана на с. Арчар, община Димово, област
Видин с площ от 2200 кв. м., за които вещото лице обяснява, че е възможно да се
обособят два отделни дяла, съобразно квотите на съделителите.
По отношение на Апартамент № 19 с идентификатор 68134.1384.2179.1:
Видно от заключението Апартамент № 19, находящ се в на трети етаж в
жилищна сграда в гр. София, р-н Надежда, ж. к. “Надежда“, бл. 416, вх. Б, ет. 3, ап. 19,
състоящ се от две стаи, дневна и кухня и други сервизни помещения с обща
квадратура 88,71 кв.м. е с пазарна оценка 310 376 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че допуснатият до делба апартамент,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1384.2179.1, следва да
бъде поставен в дял на Н. П. Д., доколкото се установи по делото, че нейната дъщеря,
заедно със съпруга си и двете си деца, живее в апартамента, отделно от изложеното,
процесуалният представител на ищеца изрази първоначално съгласие в хода на
последното открито съдебно заседание в тази насока.
По отношение на недвижимите имоти, находящи се в село Арчар:
Видно от заключението ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО), обособено в
парцел Х-886, в кв. 87 по плана на с. Арчар, община Димово, област Видин, с площ от
около 950 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 45 кв.
м. и паянтова жилищна сграда с площ от 20 кв. м. е с пазарна оценка 18 623 лева.
Видно от заключението ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО), обособено в
парцел VIII-11-37 и парцел XII-11-38 по плана на с. Арчар, община Димово, област
Видин с площ от 2200 кв. м. е с пазарна оценка 41 074 лева.
Видно от заключението УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-898 в с.
Арчар, община Димово, област Видин, целият с площ от около 1600 кв. м., уличната
регулация е приложена ведно с построеното в имота паянтово жилище със застроена
площ от 90 кв. м., с административен адрес с. Арчар, община Димово, ул. „Дузлука“ №
22 е с пазарна оценка 31 366 лева.
Изискването за съгласие за разпределяне на разнородни делбени имоти по чл.
353 ГПК не кореспондира на буквалното тълкуване на текста. Ако страните не спорят
за това как да се поделят, те биха сключили спогодба или договор за доброволна
делба. Когато част от съделителите искат изнасяне на разнородните имотите на
публична продан, а друга част – разпределение, съдът следва да преценява по кой
способ да извърши делбата – арг. от Тълкувателно решение № 2 от 2021 година на
ОСГК на ВКС.
Съдът намира, че с цел целесъобразност, всички съсобствени имоти, находящи
се в село Арчар, следва да се разпределят в дял на Е. П. Д.. Общата пазарна оценка на
имотите в село Арчар възлиза на сумата от 91 066 лева.
По отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 14831.6507.282,
заедно със СГРАДА с идентификатор 14831.6507.282.1:
5
Доколкото с извършеното от страна на съделителя Е. Д. разпореждане с
притежаваните от нея ¼ ид.ч. от процесния имот, находящ се в село Герман, не е
налице прехвърляне на спорното право по смисъла на чл. 226, ал. 1 от ГПК, тъй като
сдЕ.та е извършена между съсобствениците, които са страни по делото /в този смисъл
Решение № 51 от 03.07.2020 г. по гр. д. № 2387/2019 г. на ІІ г. о., Решение № 167 от
24.06.2013 г. по гр. д. № 1889/2012 г. на І г. о. /, съдът намира, че разпределянето на
този имот по реда на чл. 353 ГПК в дял на съделител не компрометира
съдопроизводствените правила.
Видно от заключението ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 14831.6507.282,
заедно със СГРАДА с идентификатор 14831.6507.282.1, находящи се в село Герман са
с пазарна оценка в размер на 163 764 лева.
Съдът счита, че този имот следва да бъде разпределен в дял на съделителя П. Г.
Г.. Първо – защото такава е била волята на общия за страните наследодател П.
Джерманов, видно от извършеното от него завещание в полза на внук му. На второ
място, понеже при делба на наследствени имоти - след уважаване на такава претенция
в първата фаза на делбата, наследствените имоти по възможност следва да се върнат в
делбената маса и да се делят само между сънаследниците. Това е идеята, вложена в
нормата на чл. 76 ЗН - прекратяване на съсобствеността и оставане на наследствените
имоти в патримониума на наследниците, доколкото това е възможно. Изнасянето им на
публична продан поради това, че са разнородни, противоречи на целта, заложена в
този текст, и прави невъзможно сбъдването на условието, посочено в легалната
разпоредба.
По уравняването:
Вещото лице е отбелязало, че пазарната оценка на Апартамент № 19 с
идентификатор 68134.1384.2179.1 е 310 376 лева, т.е. при съобразяване на квотите в
съсобствеността: за Е. Д. – 258 646 лева, а за Н. Д. – 51 729 лева.
Вещото лице е отбелязало, че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО),
обособено в парцел Х-886, с площ от около 950 кв. м., заедно с построената в него
масивна жилищна сграда с площ 45 кв. м. и паянтова жилищна сграда с площ от 20 кв.
м. е с пазарна оценка 18 623 лева.
Вещото лице е отбелязало, че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО),
обособено в парцел VIII-11-37 и парцел XII-11-38 по плана на с. Арчар, община
Димово, област Видин с площ от 2200 кв. м. е с пазарна оценка 41 074 лева.
Видно от заключението УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-898 в с. Арчар,
община Димово, област Видин, целият с площ от около 1600 кв. м., уличната
регулация е приложена ведно с построеното в имота паянтово жилище със застроена
площ от 90 кв. м., с административен адрес с. Арчар, община Димово, ул. „Дузлука“ №
22 е с пазарна оценка 31 366 лева.
Общата пазарна оценка на имотите, находящи се в село Арчар, възлиза на 91
066 лева.
Вещото лице е отбелязало, че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
14831.6507.282, заедно със СГРАДА с идентификатор 14831.6507.282.1, находящи се в
село Герман са с пазарна оценка в размер на 163 764 лева, т.е. при съобразяване на
квотите в съсобствеността: за П. Г. – 122 823 лева, а за Н. Д. – 40 941 лева.
Доколкото апартаментът, находящ се в гр. София ще бъде разпределен в дял на
Н. Д., същата следва да заплати на Е. Д. сумата в размер на 126 639 лева за уравняване
(вместо припадащата й се сума от 258 646 лева), след извършено приспадане на сбора
от пазарните оценки на недвижимите имоти, находящи се в село Арчар – 91 066 лева и
6
след извършено прихващане със стойността, дължима на Н. Д. с оглед притежаваните
от нея ¼ ид.ч. от имота, находящ се в село Герман – 40 941 лева.
По претенцията по сметки, заявена от Е. Д. срещу Н. Д. с правно основание по
чл. 31, ал. 2 ЗС:
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ
се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни
предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от
единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, и 3/ писмена покана за
заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик / в този смисъл решение №
163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о., ТР № 129/30.06.1986 г., ОСГК -
ВС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о., решение №
80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. и ТР № 7/02.11.2012 г. по
тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
В процесния случай не е спорно, че е налице първата предпоставка – наличие
на съсобственост върху процесния имот.
Ангажираната по делото доказателствена маса, установяваща валидно
отправено писмено известие от Е. Д. до Н. Д. във връзка с ползването на процесния
апартамент в гр. София, ж.к. „Надежда-4“, се свежда до следните приложени
нотариални покани: нотариална покана от 25.11.2020 г., адресирана до Е. Д., получена
на 04.12.2020 г. от Н. Д.; нотариална покана от 17.05.2022 г., получена в местоработата
на Н. Д. – НЕК на ул. „Веслец“ 5; нотариална покана от 12.07.2023 г. адресирана до
дъщерята на Н. Д. – Луиза Кирилова (живееща в процесния апартамент), по повод на
която Луиза Кирилова й е върнала обратно съобщение; нотариална покана от
28.05.2024 г., връчена на основание чл. 47 ГПК.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81,
ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той
дължи заплащането на обезщетение. Законът не поставя изискване относно
съдържанието на поканата, поради което няма основание по пътя на едно
разширително тълкуване на нормата да се изискват и други реквизити от поканата
освен същата да е писмена и да е достигнала до своя адресат -ползуващия имота
съсобственик. Получаването на поканата уведомление чрез другиго не предполага
лицето, което я получава от името на адресата , да е изрично упълномощен за това.
Упълномощителната сдЕ. винаги предполага договореност за извършване на
определение правни действия, при които правните последици ще възникват било в
правната сфера на упълномощителя или на упълномощеното лице, според вида на
договореното представителство. Получаването на писмена покана по чл. 31 ал.2 ЗС по
своето естество не съставлява правно, а фактическо действие. Отговорът на
съсобственика, ползващ съсобствения недвижим имот, чрез лицето което е прело
писмената покана, сочи на безсъмнено узнаване за писменото искане на неползващия
имота съсобственик да ползва имота съобразно правата си в съсобствеността. Не може
да има спор, че отправено писменото искане за обезщетение, отправено с писмена
молба или вписано в протокола от съдебно заседание по делото , в присъствието на
процесуалния представител на страна , следва да се счита за писмено искане по чл. 31
ал.2 ЗС след като в кръга правомощия на лицето,упражняващо процесуално
представителство се включва и задължението за приемане на съдебни книжа. Не може
да се счита , че получаването на писменото уведомление по чл. 31 ал.2 ЗС предполага
представителя на ползващия имота съсобственик изисква изрично писмено
упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31 ал.2 ЗС, доколкото би се
7
злепоставило финансовото положение на упълномощителя. Ако между лицето-
пълномощник и съсобственика-ползувател на имота има сключен писмен договор, с
изрична или изключваща клауза относно приемане на уведомление от останалите
съсобственици по повод ползването на общата вещ , то за значението и последиците на
полученото уведомление ще се тълкува съдържанието на пълномощното по правилата
за тълкуване на договора от гл.т. обема на представителна власт – в този см. вж.
Решение № 112/02.07.2013 г. по гр.д. № 1011/2013 г. на 2-ро г.о. на ВКС.
Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че в случая е
налице безсъмнено узнаване за писменото искане на неползващия имота съсобственик
да ползва имота съобразно правата си в съсобствеността. Това обстоятелство е станало
известно на Н. Д. и то още след смъртта на наследодателя на страните Е. Д. (тяхна
майка). Това е така, доколкото с нотариална покана от 25.11.2020 г., са изпълнени
изискванията на закона – поканата е писмена и е достигнала до ползващия имота
съсобственик още на 04.12.2020 г. Вярно е, че към датата на получаване на поканата,
Н. Д. не е ползвала съсобствеността в ущърб на сестра си – Е. Д., доколкото в
процесния апартамент е живяла майката на двете сестри. Въпреки това, съдът счита,
че след получаване на тази писмена покана, в допълнение на няколкото на брой
последвали я нотариални покани, за Н. Д. е станало пределно ясно, че намерението не
сестра й Е. Д. е да бъде обезщетена за ползата, от която е лишена.
Съгласно ТР № 7/2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС всеки съсобственик притежава
свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на
другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част -
той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите
съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на
ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия
си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за
ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31 ал. 1 ЗС съсобственикът
може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при
възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да
си служат с нея според правата им. Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи само
ако съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на този,
който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и
му осигури възможността реално да упражнява това свое право, а последният откаже
или не се отзове. Това право не възниква, когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела
му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този
случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
По делото е безспорно между страните, че дъщерята на Н.Д. – Луиза Кирилов,
заедно със своето семейство, единствено живее в процесния апартамент, находящ се в
гр. София, ж.к. „Надежда-4“. Доколкото страните не спорят по този факт, в хода на
производството не са събиране доказателства за неговото установяване.
С оглед факта, че имотът се полза не от Н. Д., а от дъщеря й – Луиза Кирилова
и нейното семейство, която е извън кръга на лицата, носители на право на собственост,
съдът намира за необходимо да посочи следното. Лично ползване от съсобственик е
налице, когато той лично ползва имота или допуска безвъзмездно трето лице да го
ползва или когато ограничава правото на другите съсобственици да ползват имота
съобразно правата си – в този смисъл е Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, което разрешение е дадено по повод претенция по
чл. 31, ал. 2 ЗС и е приложимо в случая.
По изложената аргументация следва извода, че претенцията по сметки, заявена
от ищеца, се явява основателна за предявения период от 01.12.2021 г. – до 19.02.2025
г., ведно със законната лихва от 09.07.2025 г. до окончателното й плащане.
Видно от заключението на вещото лице за този период наемната пазарна
8
стойност на жилището е в общ размер на 25 574,77 лв. Ищецът с оглед притежаваната
в съсобствеността квота има право на 5/6 част от тази сума или на екзактно 21 312 лв.
Ищецът е предявил своята искова претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС за сумата в размер на 7 800 лв., поради което и при съоблюдаване на
диспозитивното начало, което от императивен характер и не позволява на съда да
присъди на коя да е страна в повече от онова, което същата сама е претендирала, искът
следва да бъде уважен изцяло за сумата в размер на 7 800 лева.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността на
дела му.
Водим от гореизложеното Е. П. Д. следва да заплати по сметката на СРС
държавна такса в размер на 12 167 лв., а Н. Д. следва да заплати държавна такса в
размер на 5 528,12 лв. П. Г. следва да заплати по сметката на СРС държавна такса в
размер на 4 912,92 лв.
По делото не са претендирани други разноски, поради което и съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Н. П. Д., ЕГН **********,
Апартамент № 19, находящ се в на 3 етаж в жилищна сграда в гр. София, р-н
Надежда, ж. к. “Надежда“, бл. 416, вх. Б, ет. 3, ап. 19, състоящ се от две стаи, дневна и
кухня и други сервизни помещения с обща квадратура 88,71 кв.м., при съседи на
апартамента: стълбище, двор, Г. Тодоров, двор, Олга П., заедно със зимнично
помещение, при съседи: коридор, Иван Коев и от две страни двор, заедно с 5,45% ид.ч.
от общите части на сградата, построена върху държавна земя от комплекса „Момкова
махала“, който съгласно схема на № 15-15-595300/02.06.2022 г. на СГКК – гр. София
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1384.2179.1.19 в
гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 год. на ИД на АГКК с адрес на
имота: гр.София,р-н Надежда, ж.к. “Надежда – 4“, бл. 416, вх. Б, ет. 3 ап. 19,
самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор
68134.1384.2179.1 с предназначение: Жилищна сграда многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1384.2179; предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ:
88,71кв.м., прилежащи части: зимнично помещение 5,45 ид.ч. от общите части на
сградата; ниво – 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.1384.2179.20, 68134.1384.2179.9, под обекта: 68134.1384.2179.16, над обекта:
68134.1384.2179.22; стар идентификатор - 68134.1384.2117.19, на стойност 310376 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Е. П. Д., ЕГН **********,
следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО), обособено в парцел Х-886, в кв.
87 по плана на с. Арчар, община Димово, област Видин, с площ от около 950 кв. м.,
заедно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 45 кв. м. и паянтова
жилищна сграда с площ от 20 кв. м. на стойност 18 623 лв.
2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО), обособено в парцел VIII-11-37 и
парцел XII-11-38 по плана на с. Арчар, община Димово, област Видин с площ от 2200
кв. м. на стойност 41 074 лв.
9
3.УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-898 /девет - осемстотин деветдесет и
осем/ в кв. 75 /седемдесет и пети/ по плана на с. Арчар, община Димово, област Видин,
целият с площ от около 1600 /хиляда и шестстотин/ кв. м., уличната регулация е
приложена ведно с построеното в имота паянтово жилище със застроена площ от 90
/деветдесет/ кв. м., с административен адрес с. Арчар, община Димово, ул. „Дузлука“
№ 22 /двадесет и две/, до съседи на имота от една страна улица и Рашка Найденова
Спасова, УПИ V-907 на Савина Ценкова Томова, УПИ VIII- 897 на Славчо Николов Г.,
на стойност 31366 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на П. Г. Г., ЕГН **********,
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 14831.6507.282 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Герман, община Столична, област София (столица),
одобрени със Заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: с. Герман, район Панчарево, м. Терасите с площ 600 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 6107.282, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: 14831.6507.5176, 14831.6507.283,
14831.6507.285 и 14831.6507.281, който имот, съгласно заповед № РД-46-43/07.07.2010
г. на Кмета на район „Панчарево“, влязла в сила на 19.06.2012 г., съгл. съдебно
решение № 8841 от 19.06.2012 г. на ВАС, представлява имот с планоснимачен номер
282, нанесен в кадастрален лист Г-9-6 В, местност „Кръсто-Терасите“, в землището на
сл. Герман, район Панчарево, Столична община, с площ от 600 кв. м., при граници: на
север - ПИ № 285, на изток - ПИ № 283, на юг - ПИ № 5176, на запад - ПИ № 281,
заедно с построената в гореописания имот сграда, а именно: СГРАДА с
идентификатор 14831.6507.282.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Герман, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-
18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: с.
Герман, район Панчарево, м. Терасите, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 14831.6507.282, брой на етажи на сградата: 2, със застроена площ 41,00
кв. м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, на стойност 163 764 лв.
ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН **********, да заплати на Е. П. Д., ЕГН
**********, сумата от 126 639 лева за уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН ********** , на основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от
Тарифата за държавни такси, да заплати по сметката на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 5 528,12 лв.
ОСЪЖДА Е. П. Д., ЕГН **********, на основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от
Тарифата за държавни такси, да заплати по сметката на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 12 167 лв.
ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от
Тарифата за държавни такси, да заплати по сметката на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 4 912,92 лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10