Решение по дело №14/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Г.Й.Д., ЕГН ********** против Решение № 1429/02.11.2022г., постановено по АНД № 3209/2022 година на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-0445-000526/23.06.2022г. на Началник група в ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с което на основание чл. 175 ал. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

С касационната жалба е направено искане за отмяна на решението, тъй като същото е незаконосъобразно. Твърди се, че липсва вина от страна на санкционираното лице, а тя следва да е налице, за да бъде ангажирана административно наказателната му отговорност.

Ответникът по жалбата, чрез гл. юрисконсулт К.Л.А., в писмени бележки оспорва жалбата. счита решението за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218 ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е било НП № 22-0445-000526/23.06.2022г. на Началник група в ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с което на основание чл. 175 ал. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на лицето е била ангажирана за това, че на 08.03.2022г. в 15.48ч. в ощина Аксаково, на път втори клас № 29 управлява лек автомобил ****собственост на Ч.А.Ч., със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление като е приел, че фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, е безспорна между страните и се установява от събраните по делото доказателства, в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон, не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и правилно е наложена санкцията – глоба и лишаване от право да управлява МПС, тъй като това са предвидените в закона санкции за допуснатото нарушение.

Решението е неправилно.

С определение от о.с.з. на 16.02.2023г. настоящият състав на съда е спрял производството по делото, предвид образуваното ТД № 3/2022г. на Върховен административен съд за приемане на съвместно тълкувателно постановление на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по въпроса- наказва ли се с предвиденото по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП наказание, лице управлявало МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, без да е уведомен за това собственикът на МПС.

Със свое определение от 06.04.2023 г. настоящият съдебен състав е възобновил производството по КАНД № 14/2023 г., след като е констатирал, че на 05.04.2023 г. е прието Тълкувателно постановление № 2 по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Съобразно диспозитива на ТП № 2/05.04.202 г. по ТР № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС, което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, не се наказва с предвиденото в чл. 175 ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Фактите по делото, по които не е налице спор, установяват с категоричност, че санкционираното лице е управлявало автомобил със служебно прекратена регистрация, считано от 06.01.2022г. по реда на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП. В мотивите на коментираното тълкувателно постановление съвместният съдебен състав на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС изрично е подчертал, че „уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461 т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“ Незнанието на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, дължащо се на неуведомяване на собственика му от органите на МВР, според възприетото в Постановлението становище изключва наличието на виновно поведение, било то под формата на умисъл или на небрежност.

В настоящия случай, независимо, че служебното прекратяване на регистрацията на МПС е поради това, че собственикът на регистрирано МПС не го е пререгистрирал в двумесечен срок от придобиването му, съдът приема, че следва да е налице знание у водача за този факт, за да бъде ангажирана отговорността му. При наличие на талон, регистрационни табели, няма как водач на чуждо МПС да знае, че то не е пререгистрирано от собственика му, още повече да носи отговорност за това. Неподкрепен с доказателства по делото е мотивът на въззивния съд, че автомобилът е закупен от Д. на името на лицето И., което би могло да бъде индиция за знанието на жалбоподателя, че автомобилът не е пререгистриран.

С оглед на изложеното до момента, касационният състав приема, че след като по делото не е установено знанието на водача на МПС за това, че собственикът не го е пререгистрирал в двумесечния срок от придобиването, то не може да бъде привлеченото към отговорност лице, което не е осъществило виновно приписаното му нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Поради това касационната инстанция приема, че решението на районния съд е валидно, допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, както следва да бъде отменено и наказателното постановление, поради субективна несъставомерност на деянието.

Независимо от този изход на спора, съдът не присъжда разноски на страните, тъй като касационният жалбоподател не е направено искане за това.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1429/02.11.2022г., постановено по АНД № 3209/2022 година на Районен съд - Варна и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0445-000526/23.06.2022г. на Началник група в ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с което на Г.Й.Д. на осн. чл. 175 ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: