Решение по дело №2391/2023 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М. Н. Д., [населено място], [улица], [ЕГН], чрез адв.Т., против Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/3/0/01181/04/01 с изх. № 07-165-6500/785 от 09.08.2023г. на Директора на ОД на ДФЗ [населено място], с който, на основание чл.27, ал.3 и 7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, е определено на М. Н. Д. с [ЕГН], подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 29 337,00лв., представляващо първо и второ плащане по договор № 16/06/3/0/01181 от 14.11.2017г., съгласно таблица 1 и прекратяване на договора.

В жалбата се излагат доводи за липсата на изложени основания за разпореденото прекратяване на договора, неговата немотивираност, както и се прави позоваване на чл.24, ал.1 от самия договор, по силата на който, според жалбоподателя, този договор е прекратен.

Сочи се и незаконосъобразност на оспорения акт и касателно самия АУПДВ поради липса на нарушение както на договора, така и на нормативно определените изисквания на мярка 6.3.

Освен това се твърди, че от момента на сключване на договорите за наем/аренда никой друг освен жалбоподателката не е очертавал или ползвал имотите, предмет на договора.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката претендира отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото. Представят се писмени бележки.

За ответната страна се взема становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

А. съд Пловдив намира, че е сезиран с жалба, подадена от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси пряко се засягат от оспорения акт. Административният акт е съобщен на 10.08.2023г./известие за доставяне на л. 331 по делото/, а жалбата е депозирана чрез административния орган на 22.08.2023г., следователно е подадена в срок и е допустима.

От приложената по делото административна преписка се установява, че жалбоподателката е регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/ 237642 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.

От приетата по делото административна преписка се установи следното от фактическа страна:

Административният орган е стартирал производство по установяване на публично държавно вземане на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК, обективирано в писмо с изх. № 07-6500/9028 от 05.12.2022 г. на ДФ „Земеделие".

Производството е във връзка с констатации направени по подписан договор №16/06/3/0/01181 от 14.11.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" с М. Н. Д..

В хода на административното производство е установено, че на 29.06.2016 г. от страна на М. Н. Д. е подадено заявление за подпомагане №16/06/3/0/01181. Ведно със заявлението е представен и бизнес-план по подмярка 6.3„Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия. В представения със заявлението за подпомагане бизнес план, от страна на бенефициера М. Н. Д. е заложено, че към годината на подаване на заявлението в стопанството на същия се отглеждат общо 6.966 дка череши и 2.279 дка разсад за трайни насаждения – овощни култури, като началният икономически размер на стопанството, измерен в СПО, възлиза на 15 529.58 лв. Заложено е също, че към крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана - 01.05.2019 г., площта на черешите ще бъде увеличена с 4.000 дка., а икономическият размер на стопанството измерен в СПО ще нарасне на 21 197.58 лв.

Със заявлението за кандидатстване и във връзка с декларирането на наличната в стопанството земя, която се обработва от ползвателя, са представени един договор за аренда за имот № 019099, находящ се в землището на [населено място] с площ 2,967 дка, върху който се отглеждат череши (арендодател на посочения имот е К. Х. П.) и три договора за наем на имоти, находящи се в землището на [населено място] № 014205 с площ 3,999 дка, върху който се отглеждат череши (наемодател на този имот е И. К. Д.), № 017027 с площ 0.702 дка, върху който се отглеждат овощни култури (наемодател на посочения имот е И. К. Д.), 0 017016 с площ 1.577 дка, върху който се отглеждат овощни култури (намодател на този имот е И. К. Д.). Съобразно договорите за наем на имотите, срокът на действие на същите е считано от 05.05.2016 г. до 01.10.2021 г.

На 14.11.2017 г., между ДФ „Земеделие"' и М. Н. Д. е сключен договор №16/06/3/0/01181 по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.

Съгласно Приложение №3 „Таблица за специфични цели и резултати" към този договор М. Д. има ангажимент за увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен в Стандартен производствен обем; достигане на съответствие със Стандартите на Общността по отношение на ветеринарните и фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, опазването на околната среда, хигиената, сигурността и безопасните условия на труд; преминаване на обучение, включващо най-малко 18 учебни часа по основните проблеми на опазване на околната среда в земеделието извършено от обучаваща институция и/или получаване на консултантски пакет ТП 2 по подмярка 2.1.2 „Консултантски услуги за малки земеделски стопани" от Мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление на стопанство и услуги по заместване в стопанство" от ПРСР 2014-2020г.; подобряване на механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство - инвестиция в размер най-малко левовата равностойност на 2 000.00 евро – чрез закупуване на трактор.

Съгласно чл. 3, ал.2, т.1 от Д. М. Н. Д. е получила първо плащане на 25.01.2018 г. в размер на 19 558,00 лв., левовата равностойност на 10000 евро, за което е уведомена с Решение № 16/06/3/0/01181/2/01/03/01 за изплащане на финансова помощ с изх.№ 01-163-6500/143 от 07.03.2018 г. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора ползвателят следва да подаде в срок до 01.05.2019 г. заявка за второ плащане по договора, но не по-рано от един месец преди изтичане на срока по чл.6, ал.1 от договора.

Установено е от административния орган, че заявката за второ плащане е подадена на 08.04.2019 г. и е регистрирана с ИД 16/06/1/0/0001181/3/01.

В заявката за второ плащане М. Н. Д. декларира, че в стопанството си отглежда 11,363 дка череши и 2,279 дка разсадник за трайни насаждения в землището на [населено място]

Във връзка с изпълнението на поетите ангажименти по действащия договор на М. Н. Д. е извършено посещение на стопанството в [населено място], общ. Куклен на 18.04.2019 г. Резултатът от извършеното посещение на място е положителен. Контролният лист е подписан от М. Н. Д. без забележки.

В изпълнение на чл. 3, ал.2, т.2 във връзка с чл.4 от договора М. Н. Д. е получила второ плащане на 08.07.2019 г. в размер на 9 779.00 лв., за което е уведомена с Решение № 16/06/3/0/01181/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ с изх.№ 01-161-6500/517 от 21.08.2019 г.

Административният орган е извършил проверки по повод изпълнението на заложеното в бизнес-плана.

Установена е връзка между М. Н. Д. и други бенефициенти, които имат сключени договори с ДФ „Земеделие". Това са лицата: И. К. Д., Л. Ц. Л., Д. Х. С., Д. Г. Д., М. Х. Д. и М. И. Н..

В хода на тези проверки административният орган е установил, че са налице данни за наличието на „изкуствено създадени условия", тъй като бенефициентът М. Н. Д. стартира дейността и съответно изпълнението на одобрения от ДФ „Земеделие" бизнесплан с наем на поземлени имоти, № 40467.014.205, № 40467017.027, № 40467.017.016 в землището на [населено място] с Договор за наем от 05.05.2016 г. Арендодател на имотите е И. К. Д..

Съгласно одобреният бизнес план М. Н. Д. има ангажимент да увеличи обработваемата си земя с наемане на трайни насаждения череши. Съгласно представения към заявката за второ плащане Договор за аренда на земеделска земя №7218/19.03.2019 г., арендодател на новонаетия поземлен имот № 40467.12.202 в землището на [населено място] отново е И. К. Д.. За същия имот е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот от 01.08.2012г., с който И. К. Д. и С. С. К. придобиват поземлен имот № 021004 в землището на [населено място] с площ 7,787 дка. Същият имот се разделя на два имота - имот № 012201 и имот № 012202, всеки с площ от 4,397 дка, които са отдадени под наем на бенефициентите М. Д. и М. Н. за постигане увеличение на обработваемата земя по проекти по Подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства".

В хода на проверката са извършени справки в Регистър „Директни плащания" и е констатирано, че имотите, включени в стопанството на М. Н. Д., за различните кампании са очертавани от едни и същи лица, все бенефициенти по различни мерки – И. К. Д., баща му К. И. Д. и С. С. К..

Констатирано е, че бенефициентът Драмалиева стопанисва своето стопанство и изпълнява договора си и бизнес плана към него като едновременно с това е работник овощар на пълен 8 часов работен ден в стопанството на М. Х. Д.. Съгласно представените документи към искането за второ плащане от М. Д., М. Д. не е използвала нито един ден болничен и/или платен или неплатен отпуск за целия обследван 12 месечен период. В стопанствата и на двете се отглеждат едни и същи трайни насаждения – череши и се предполага, че кампанията по прибиране на готовата продукция е по едно и също време.

Установено е също така, че при извършване на посещение на 18.04.2019 г. на М. Н. Д. са присъствали и М. И. Н. и И. Д., като същият е осигурил транспорт на бенефициентите. Бенефициентите се возят в колата на И. Д.. Същият е карал пред служебната кола на служителите, извършващи посещението и ги е развеждал до съответните парцели.

Установено е, че И. Д. познава добре разположението на имотите на бенефициентите М. Д., М. Н., М. Д. и Л. Л., както и нахождението на инвестицията по проектите. Според проверяващите няма как да не ги знае след като по документи Д. е собственик на всички имоти. Установени са данни и/или документи, указващи организиране на търговската и земеделската дейност на стопанството от лице, различно от бенефициента - в случая е установено, че е И. Д..

При извършване на анализ на представените документи по Схема „Обвързано подпомагане - плодове и зеленчуци" през различните кампании е установено, че горецитирани бенефициенти продават готова селскостопанска продукция на едни и същи изкупвачи.

Административният орган е формирал извод, че е установил група от земеделски стопани: Д. Х. С., М. Х. Д., Л. Ц. Л., Д. Г. Д., М. Н. Д., И. К. Д. и М. И. Н., формално не осъществяващи отношения за свързаност и партньорство по смисъла на ЗМСП, са подали заявления за подпомагане, със заявени разходи за финансиране, чийто общ размер надвишава максимално допустимите такива. Предимството, което кандидатите целят да получат пред останалите кандидати или ползватели на финансова помощ се изразява във формално съответствие на представените от тях проекти с изискването за ненадвишаване на максималния размер на помощта (лицата са независими предприятия по смисъла на ЗМСП) и с привидната насоченост на представените от тях проекти - към целите на подпомагането на подмярката.

ДФ „Земеделие" е приел, че целите на подпомагането няма да бъдат постигнати, тъй като с представените в свързаните проекти лица, чрез лични и икономически връзки, не се цели повишаването на конкурентоспособността на създадените от тях стопанства, когато в действителност те са учредени с цел усвояване на средства, многократно надвишаващи лимита на финансовото подпомагане за един проект, подаден в целия период на прилагане на подмярката. Това заключение е формирано от съвкупността на установените обективни факти и обстоятелства, които сочат за наличие на връзки от лично, икономическо и финансово естество, географска свързаност и идентичност между проектите на кандидатите и ползвателите на финансова помощ по подмярката. Направен е извод, че са създадени изкуствени условия за осигуряване на предимство пред останалите кандидати, с цел получаване на финансова помощ в размери, надвишаващи регламентираните в НАРЕДБА № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. максимални размери на помощта по подмярката, което е в противоречие с целите на мярката.

Прието е, че отнемането на целеното от лицата предимство, по смисъла на чл. 44, ал. 1 от НАРЕДБА № 10 от 10.06.2016 г. се изразява в отказа на административния орган да третира тези лица като представили самостоятелни проекти по подмярката, като приема, че в действителност се касае за един проект на подпомагане (с което се елиминира предимството, което лицата са целели да получат пред останалите кандидати със заявяването за финансиране на отделните заявления за подпомагане, всяко от които е на максимално допустимата).

В заключение е прието, че по действащия Договор № 16/06/3/0/01181 от 14.11.2017 г. бенефициентът М. Н. Д. дължи връщане на полученото първо и второ плащане в размер на 29 337 лв., получени на 25.01.2018 г. и на 08.07.2019 г. на основание чл.17, ал.4. от Договор № 16/06/3/0/01181 от 14.11.2017 г. във връзка чл.44, т.1 от НАРЕДБА № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.

Във връзка с констатациите, описани по-горе, на бенефициента М. Н. Д. е изпратено писмо с Уникален номер № 16/06/3/0/01181/3/01/22/01 с изх. № 07-6500/9028 от 05.12.2022 г. за откриване производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В срок М. Н. Д. представя пред ДФ „Земеделие“ възражения. Със същото не са представени нови доказателства.

С оглед извършените констатации и формираните изводи административният орган приема, че на първо място се потвърждават установените факти и обстоятелства, които могат да обосноват наличието на „изкуствено създадени условия" по смисъла на т. 12 от параграф единствен от ДР на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 10 от 10.06.2016 г.).

От констатираните съвпадения по проектите на бенефициентите, а именно еднакви предмет на бизнес плановете, разделени имоти с общ наемодател, мястото на реализиране на същите, отглеждане на една и съща култура, общи изкупвачи, прехвърляне на средства по сметка на И. К. Д. от сметките на другите описани бенефициери, както и прехвърляне на средства по сметка на едни бенефициери по сметки на други бенефициери, прехвърляне на активи между бенефициери, предмет на инвестиция по договор с ДФ „Земеделие" от една страна и връзките им с И. К. Д., от друга страна, налагат извод според административния орган, че е налице съглашение, насочено към постигане на целта - същите да отговарят привидно на изискванията на Фонда за кандидатстване по мярката, и без които действия те не биха могли самостоятелно да изпълнят заявените от тях намерения в подадените бизнес планове.

Административният орган се е позовал на нормата на чл. 44, т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Позовал се е и на договорените условия в чл. 17, ал. 4 от договор № 16/06/3/0/01181 от 14.11.2017 г.

Също така на мониторинговия период по договора, който е до 14.11.2022 г., а срокът на действие на договорите за наем на имотите, находящи се в землището на [населено място], община Куклен, област Пловдив, част от стопанството на М. Н. Д. и заявени с подаване на проектното предложение, е до 01.10.2021 г.

Прието е, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 8 от договор №16/06/3/0/01181 от 14.11.2017 г., съгласно която ползвателят се задължава, в срок до изтичане на пет години от сключване на този договор, да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е получил второто плащане по договора, за периода от подаване на заявката за второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване договора

Посочено е, че в чл. 15, ал. 1 от договора е предвидено, че ползвателят се задължава да изпълнява одобрения бизнес план, включително да реализира задължителното нарастване на икономическия размер на стопанството.

На основание чл. 17, ал. 2 от договора, съгласно която разпоредба, когато след получаване на второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора, ползвателят не изпълнява което и да е свое договорно задължение и/или задължение, произтичащо от Наредба №10 от 10.06.2016 г., той дължи връщане в размер на всички получени по договора суми.

Административният орган, на основание чл.17, ал. 2 от Договор № 16/06/3/0/01181 от 14.11.2017г. във връзка с чл. 9, ал. 1, т. бит. 15 и чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия договор и във връзка чл.44, т.1 и т.6 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., е приел, че бенефициентът М. Н. Д. дължи връщане на получените първо и второ плащане в размер на 29 337 лева.

По делото е приета и СТЕ.

С оглед на установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:

Оспореният акт е издаден от Директора на ОД на ДФ Земеделие-Пловдив, за който по силата на законова възможност – чл. 20а, ал. 4 и ал.6 от ЗПЗП, И. Д. на ДФЗ е делегирал правомощия по установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП с представената по делото Заповед №ОЗ-РД/1759 от 21.06.2021г. и Заповед № 03-РД/1759 от 25.11.2022г. Така, предвид изложеното и предвид вида на оспорения акт - АУПДВ, същият се явява издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

При издаването на оспорения АУПДВ от Директора на ДФ „Земеделие“-Пловдив не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосноват неговата незаконосъобразност. Обжалваният акт е постановен в изискуемата писмена форма, като са посочени правните основания за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и подробно е разяснено съдържанието на разпоредените правни последици, както и подробно са описани фактическите основания за издаването на акта. Административният орган е спазил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата за започналото производство по издаването на АУПДВ, посочил е установените обстоятелствата, както и е предоставена възможност на земеделския стопанин да депозира възражения и допълнителни доказателства. От тази възможност жалбоподателката се е възползвала, като е депозирала писмено възражение, но не е приложила нови писмени доказателства. При коментара на постъпилото възражение административният орган изрично е посочил, че възраженията не опровергават направените констатации.

С решение на СЕС по дело С-434/12 е прието, че член 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент - за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване, като в т. 29 от решението си СЕС е цитирал и друга съдебна практика на същия съд по дело С – 515/03 и по – точно т. 39 от него. В т. 40 на цитираното решение СЕС е прието, че сред фактическите обстоятелства, които националната юрисдикция може да вземе предвид, за да установи, че необходимите условия за получаване на плащане от ЕЗФРСР са изкуствено създадени, са връзките от правно, икономическо и/или лично естество между лицата, участващи в съответната операция по инвестиране. В практиката си СЕС е приел, че наличието на този субективен елемент може да бъде потвърдено и ако се докаже тайно съглашение, което може да приеме формата на умишлена координация между различни инвеститори, кандидатстващи за помощ по схема за подпомагане от ЕЗФРСР, особено когато инвестиционните проекти са еднакви и между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка – т. 29 от решението.

Въпросният субективен елемент в настоящия случай съдът приема за доказан особено предвид еднаквите инвестиционни проекти на Драмалиева с Н. (на съда е служебно известно АД № 2581 по описа на АС – Пловдив за 2023 г.), както и персоналната и икономическа връзка с К. Д. и И. Д., а и служебната с М. Х. Д., в чието стопанство Драмалиева работи на като работник-овощар на пълен 8 часов работен ден.

От данните по делото се установява, че арендодател на [ПИ], в землището на [населено място] е И. Д.. За същия имот по делото е приет НА от 01.08.2021г., от който се установи, че И. Д. и С. К. придобиват [ПИ] в землището на [населено място] с площ 7.787 дка. ПИ е разделен на два имота с № 012201 и № 012202, всеки с площ от 4.397 дка. Тези два имота са отдадени под наем на бенефициентите М. И. Н. и на жалбоподателката Драмалиева, която съгласно бизнес-плана си има поет ангажимент да увеличи обработваемата земя с наемане на трайни насаждения - череши. Само че в случая е установено от административния орган, че имотите, включени в стопанството на жалбоподателката, за различните кампании, са очертавани от едни и същи лица, които са бенефициенти по различни мерки – И. Д.. Установиха се и лични отношения между жалбоподателката и земеделския производител И. Д..

С оглед на установените факти в хода на административното производство: съвпадения по проектите на бенефициентите: М. Х. Д., Л. Ц. Л., Д. Х. С., Д. Г. Д., М. Н. Д., И. Д., а именно еднакъв предмет на бизнес плановете, разделени имоти с общ наемодател, отглеждане на едни и същи култури, общи изкупвачи, прехвърляне на средства по сметка на И. Д. от сметките на другите бенефициери, както и прехвърляне на средства по сметките между бетефициерите, прехвърляне на активи между бенефициерите, които са предмет на инвестиция по договор с ДФ „Земеделие“ /, необорени от жалбоподателката, доказват наличието на географска, икономическа, правна и персонална обвързаност между бенефициерите. Налага се изводът за наличието, както на обективния, така и на субективния елемент на изкуствено създадени условия, поради което съдът приема, че е налице основание за възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ.

Тези изводи не се преодоляват и от приетата по делото СТЕ дотолкова доколколкото констатациите по СТЕ не могат да бъдат съотнесени към спорните моменти по делото, а именно наличието на „изкуствено създадени условия“ по смисъла на т.12 от параграф единствен от ДР на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Даденото от ВЛ заключение е ирелевантно към предмета на спора – за да разпореди връщане на сумите по процесния АУПДВ е приел за установено създаването на изкуствени условия с оглед получаване на предимство за предоставяне на финансово помощ в противоречие с европейското и националната законодателство в областта на селското стопанство. Без значение за този извод е икономическия размер на стопанството на жалбоподателката напр., а имотите, с които тя е участвала при изчисляването на този размер не са спорни по делото.

В случая, безвъзмездната финансова помощ е предоставена по реда на относимата Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., обн. ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г. В Наредба № 10 от 10.06.2016 г. е предвиден и специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, като в чл. 44 са посочени случаите, в които разплащателната агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми, ведно със законната лихва върху тях.

Установи се, че не са изпълнени и договорните задължения от жалбоподателката. Така например в чл. 15, ал.1 от Договор № 16/06/3/0/01181 от 14.11.2017г. е договорено, че ползвателят се задължава да изпълнява одобрения бизнес план и да реализира задължителното нарастване на икономическия размер на стопанството. При положение, че мониторинговият период по договора е до 27.02.2022г., то няма как да бъдат изпълнени договорените задължения след като договорите за наем на ПИ, находящи се в землището на [населено място] са с дата до 01.10.2021г. Представеният договор за наем (л.360) с дата 01.10.2022 г. и с наемен срок една стопанска година е без достоверна дата.

Договорите за наем не са официални, а частни документи. Тези документи разполагат с формална доказателствена сила, щом са подписани от страните, т. е. те удостоверяват сключването на сделката. Те обаче нямат достоверна по смисъла на чл.181 от ГПК дата, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето им, черпещи права от техния издател, които могат да бъдат засегнати при антидатиране. В конкретния случай договорът за наем няма нотариална заверка или друг от подробно уредените в чл.181 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че на датата, вписана в тях, сделката е била извършена. Освен това не са представени в хода на административното производство, ето защо Съдът не ги кредитира, още повече, че следва да се преценят във връзка с всички други доказателства по делото.

А съгласно чл. 6, ал.4 от Договор № 16/06/3/0/01181 от 14.11.2017г. срокът за изпълнение на всички нормативни и договорни задължения от страна на ползвателя, произтичащи от предоставената финансова помощ, е 5 години от подписване на договора, с изключение на срока за изпълнение на задълженията по чл. 13, ал.2 и чл. 14, ал.3, за които е 5 години и шест месеца. Така съгласно чл. 13, ал.2 от Договора ползвателят се задължава за период от 5 години и шест месеца от сключване на договора да представя на фонда изискваните му данни, документи и/или информация, необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, като спазва съответните срокове за това.

Съдът намира, че оспореният акт е съобразен с материалноправните разпоредби, регламенитаращи основанията, при които ответникът има право да иска възстановяване на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми. Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.

Съгласно ал.5 от цитираната норма вземанията на РА, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и лихвите за тях.

По делото няма спор, че ползвателят е получил финансова помощ в размер на 29 337. 00 лв., представляваща цялата одобрена помощ по Договор № 16/06/3/0/01181 от 14.11.2017г.

Съгласно горепосочените мотиви и на основание чл. 44, т.6 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. административният орган законосъобразно е изискал от ползвателя връщането на всички получени по договора суми, заедно със законната лихва.

Постановеният акт за установяване на публично държавно вземане е в съответствие със закона и неговата цел. Подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

За пълнота съдът намира за нужно да посочи, че не разглежда изложените по жалбата доводи за липса на мотиви за прекратяването на административния договор дотолкова доколкото такова прекратяване въобще не е предмет на спора – в процесния АУПДВ няма разпореждане за прекратяване, въобще липсва такова съдържание в целия оспорен акт, съответно съдът не дължи произнасяне по тези доводи от жалбата, които са извън предмета на делото.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, основателна е претенцията на ответника, заявена с молба от 22.01.2024г., и в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н. Д., [населено място], [улица], [ЕГН], против Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/3/0/01181/04/01 с изх. № 07-165-6500/785 от 09.08.2023г. на Директора на ОД на ДФЗ [населено място].

ОСЪЖДА М. Н. Д., гр.Куклен, [улица], [ЕГН] да заплати в полза на Д. Ф. “Земеделие” сумата в размер на 100 лв. /сто лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.