Р Е
Ш Е Н И Е
260437/23.11.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 14 - ти състав в открито съдебно
заседание, проведено на осми февруари
две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка И. като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
13288 по опис на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.109 ЗС.
Ищецът С.С.П.
твърди, че е наследник на Михаил С.П.,
бивш жител ***, починал на 28.01.1985г., с права в размер на 1/4 идеална част
от наследството му. С решение №533/15.07.1998г. на ПК Варна, допълнено с
решение №716/07.07.2000г., на наследниците на Михаил П. е възстановено правото
на собственост в стари реални граници върху ПИ 445 по КП/1959г. на местност
„Беш Тепе", сега „Зеленика", гр.Варна, в който се включват няколко
имота по КП/1997г,. едик от които е ПИ 3225 с площ 829 кв.м. Със заповед №
РД-1-7706/385/2002г. на Областен управител Варна е одобрен ПНИ на местност
„Зеленика", по който реална част с площ 600 кв.м. от ПИ 3225 по КП/1997г.
е включена в ПИ 3225 по ПНИ, а остатъка от 229 кв.м. заедно с остатъци от
съседни имоти са отредени за образуване на ПИ 3600 по ПНИ с площ 531 кв.м.
С решение по гр.д.№
3014/2012г. на ВОС, влязло в сила на 30.07.2013г., е уважен иск по чл.108 ЗС и
ответниците са осъдени на предадат на ищеца С. Пеетков владението върху
недвижим имот с площ 829 кв.м., включен в ПИ 3225 по ПНИ с площ 600 кв.м. и
реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 3600.
По КККР на гр.Варна местност „Зеленика,
одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
ПИ 3225 и ПИ 3600 по ПНИ са заснети съответни с идентификатори 10135.5545.3225
и 10135.5545.3600.
С протокол от 20.02.2015г. по
изп.д.№20147120401780 на ЧСИ Илиана Станчева, ищецът е въведен във владение на
ПИ 3225 и на реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 3600. В протокола е записано,
че въвод в постройките в мястото не е извършван.
В ПИ *****има заснети две
постройки. Едната е с идентификатор 10135.5545.3225.1 с площ 34 кв.м., на два
етажа. Другата е с идентификатор 10135.5545.3225.2 с площ 35 кв.м. Освен тях в
мястото има и друга дървена постройка, която е за съхранение на вещи и не е
заснета в КК. Постройките са строени без строителни книжа и не са узаконими.
Строени са без да има подробен устройствен план, без проекти и строително
разрешение. Те не представляват търпим строеж, тъй като не са били допустими по
действащите подробни устройствени планове и не отговарят на СПН, действали от
момента на строителството до настоящия момент. Ответниците не са имали право на
ползване върху държавна земя, предоставено им с акт на Общински или Окръжен
народен съвет на основание ПМС, затова не са имали правото да застрояват земята
преди нейната реституция.
След възстановяването на
собствеността на наследниците на Михаил П. върху ПИ 3225, ответниците не са
имали право да застрояват чужд имот, без да им бъде отстъпено право на строеж.
Подобно право на тях не е предоставяно. Постройките не са декларирани от
ответниците в срокове по ЗУТ, няма проведена процедура по предоставяне на
статут „Търпим строеж", няма издадено удостоверение за търпимост.
Предявил е осъдителен иск с правно основание чл.109 ЗС срещу ответниците Х.Д.Х., К.Х.Д. и В.Х.Д. като предмет на иска са били постройка с
идентификатор 10135.5545.3225.2 и дървена постройка без идентификатор за което
е било образувано гр.д.№ 3118/2017г. на
ВРС 48 състав. С влязло в сила решение на ВОС същия е уважен и ответниците са
осъдени да преустановят неоснователните
си действия, с които пречат на С.П. да упражнява правото си на собственост
върху имот 10135.5545.3225 по КККР на гр.Варна, СО „Зеленика", като за
своя сметка премахнат постройка 10135.5545.3225.2 с площ 38.21 кв.м. и сграда 3
с площ 32.78 кв.м. по схема на в.л. по СТЕ на л.208 от първоинстанционното
дело.
В кадастралната карта
постройката е записана с площ 34 кв.м. В действителност тя представлява сграда
на два етажа, със застроена площ 67.30 кв.м., така, както е изобразена на
скицата към СТЕ по гр.д.№3118/2017г. Строителството на втория етаж е предприето
през 2007 г. Незаконното строителство е
констатирано с протокол №47/23.08.2007г. на общинските власти, видно от
приложеното писмо на район Аспарухово от 24.08.2007г. За същото строителство е
съставен и констативен протокол №13/09.04.2008г. на община Варна, видно от
приложеното писмо от08.05.2008г. на район Аспарухово.
Ищецът има право да иска
ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да
упражнява правото си на собственост върху терена в пълен обем. Тези
неоснователни действия се изразяват в държане и ползване на описаната постройка
с площ 67.30 кв.м., заснета с идентификатор 3225.1. Тя е разположена в
централната част на мястото и възпрепятства ищеца да упражнява правото си на
собственост като прави невъзможно
ползване на застроената площ от 67.30 кв.м., затруднява аранжирането и
разполагането на насаждения, постройки и подобрения по най-добрия за начин за ищеца, прави невъзможно целесъобразното осъществяване
на ново строителство, докато съществува.
Ищецът моли съдът да разгледа молбата и след като я
приеме за основателна да осъди ответниците Х.Д.Х. и К.Х.Д. на основание чл.109 от Закона
за собствеността да премахнат двуетажна постройка със застроена площ 67.30
кв.м. с идентификатор 10135.5545.3225.1 по КККР, разположена в
собствения на ищеца ПИ 10135.4554.2335 по КККР на гр.Варна, СО „Зеленика"
и обозначена на приложената скица, на която е очертана с червен цвят и е
обозначена с номер 1. Направил е искане за заплащане на разноските по делото.
Ищецът черпи права от твърденията, че е собственик
на описания недвижим имот и че ответниците
го възпрепятстват да упражнява в пълен обем на правото си, с действия,
изразяващи се незаконно държане и
ползване на описаната постройка, която е изградена в имота му.
В срока за отговор е постъпил
такъв от ответниците с който оспорват иска и молят за прекратяване на
производството на осн.чл.299 от ГПК като недопустимо, тъй като има влязло в
сила решение по гр.д. № 1408/2016 г. на ВОС,
което е задължителното за страните.
Твърденията са, че в исковата
молба за доказване на собственост на сграда №1 в имот 3225 е предоставена
невалидна скица (скица с изтекъл срок на валидност ) от Кадастралната карта от
2008г. на СО „Зеленика". Не е представена скица за собствеността на земята
на имот 3225. Представям копие на съобщение от община Варна за данъчно
задължение за имот 3225 в м. „ Зеленика", където земя и сграда са записани
на мен от 15.10.2016 г. Необосновано е да се приема Решение 774/11.04.13г. по гр. дело 3014/12г.
за доказателство за собственост, а не само за присъждане на владение по чл.108
от ЗС. Така също е представено и Решение 526/24.04.19г. по гр. дело 2730/18г.
по чл.109 от ЗС, но не е обяснено само по логика ли следва да се счита
собствеността за възстановена, след като са приложени чл.108 и чл.109 от ЗС.
Ищецът Ст. Ст. П. и адв. К. Костадинов са получили решение по същото гр.дело
без доказан правен интерес. В решението по гр.дело 8583/17г. на PC Варна, от
което е взета представената скица на сграда №1 въззивния съд се е произнесъл за
сградите в имот 3225, като не е установил, че те са незаконни и следва да се
събарят.
В влязло в сила определение на
съда от 05.08.2021 г. е прекратено производството срещу ответника В.Х.Д..
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител адв.К.Костадинова поддържа молбата
и моли за уважаване на молбата.
Ответникът Х. Христова поддържа
отговора и моли за отхвърляне на иска. Допълва същия като посочва, че
възстановения имот на ищеца се намира в
урбанизирана територия и имоти от такава не са внасяни в ТКЗС.
Владее земята и сградата. Земята е
купена през 1994 год от Община Варна чрез разрешение на „Министерството на
земеделието и храните“, защото е държавна земя. Сградата е изградена върху
собствената му земя.
Съдът като взе предвид становищата на
страните, събраните в
производството доказателства и въз
основа на закона приема за установено
следното от фактическа страна:
От
удостоверение за наследници, издадено от Община Варна, район Аспарухово се
установява, че ищецът С.С.П. е наследник по закон на
Михаил С.П.,***, починал на 28.01.1985 г.
С решение на ПК Варна № 533/15.07.1998
г. на наследниците на Михаил С.П.,***, починал на 28.01.1985 г. е признато
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
следните имоти: нива от 3.233 дка, находящ се в терен по пар.4 на Галата, в
м-ст Зеленика /Беш Тепе/, имот № 441 от ПП, изработен 1959 г., с посочени
номера на имоти, които обхваща имот № 441 или части от тях от комбинирания план
на м-ст Зеленика от 1997 г.; нива от 8.930
дка, находящ се в терен по пар.4 на Галата, в м-ст Зеленика /Беш Тепе/, имот №
445 от ПП, изработен 1959 г., с посочени номера на имоти, които обхваща
имот № 445 или части от тях от комбинирания план на м-ст Зеленика от 1997 г.
Със същото решение ПК Варна отказва да възстанови правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1.767
дка в същата местност, съставляващ имот № 441 от КП от 1959 г. Мотивите са, че
заявеният имот от 5.0 дка, измерен по плана от 1959 г. е с площ 3.233 дка – без право на обезщетение. Видно
от решението имотът е идентичен с признатия за възстановяване имот по т.1 на
решението.
Решение № 553/15.07.1998 г. е допълнено с
решение № 716/07.07.2000 г. на осн.чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ - допълнително представени
документи за собственост.
С влязло в сила решение по в.гр.д. №
3014/11.04.2013 г. на ОС Варна е отменено решението на първата инстанция като Хр.Д.
Х., К.Хр.Д. и Вл.Хр.Д. са осъдени да предадат на С.С.П. в качеството му на правоприемник на Стоян Михайлов П.,
и на Тодор Михайлов П. владението върху недвижим имот с площ 829 кв.м. в м-ст
„Зеленика“, землището на кв.Галата, гр.Варна, очертан в червен цвят на скица
/която преподписана от съда представлява неразделна част от решението/,
включващ имот № 3225 по ПНИ от 2002 г. с площ 600 кв.м. и граници: ПИ №№ 3226,
3600, 3224, 3590, 3222 и път, и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ №
3600, при граници на тази реална част: ПИ №№ 3225, 3224, останалата част от
имот № 3600 и път, на осн.чл.108 ЗС.
Със същото решение е отхвърлено възражението
за прихващане на ответника Хр.Д.Х., на ответника К.Хр.Д. и на Вл.Хр.Д. срещу ищеца
С.С.П. в качеството му на правоприемник на Стоян
Михайлов П., и на Тодор Михайлов П. за заплащане на увеличената стойност на
описания имот на стойност 37341 лева; отхвърлено е възражение за задържане на имота до заплащане
на подобренията, на осн.чл.72, ал.3 от ЗС.
С
Протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 20.02.2015 г. на ЧСИ
Илиана Станчева с район на действие ВОС, взискателите по изп.дело № ********** С.
П., Б.Михайлов и Н.Михайлова са въведени във владение на недвижим имот с идент.
10135.5545.3225 и имот с идент.10135.5545.3600.
С
влязло в сила решение по в.гр.д. № 2730/2018 г. на ВОС Х. Д.Х., В. Хр.Д. и К.
Хр.Д. са осъдени да преустановят неоснователните си действия с които пречат на С.С.П. да упражнява правото си на собственост върху имот с
идентификатор 10135.5545.3225 по КККР на гр.Варна, район Аспарухово, СО
Зеленика, целия с площ 600 кв.м., като за своя сметка премахнат постройка с
идентификатор 10135.5545.3225.2 с
площ 38.21 кв.м. и сграда 3 с площ от 32.78 кв.м. по скицата към СТЕ на л.208
от първоинстанционното дело, на осн.чл.109 от ЗС. Ответниците са осъдени да
заплатят обезщетение за ползването на ¼ ид.част от описания имот за
периода 08.03.2012 г. – 08.03.2017 г., на осн.чл.59 от ЗЗД. Решението на ВОС не
е допуснато до касационно обжалване с определение № 298 от 11.06.2020 г.,
постановено по к.гр.д.№../2019 /лист 30 от делото/.
От представена и приложена по делото скица
на процесната сграда с идентификатор 10135.5545.3225.1, издадена от СГКК-Варна се установява, че за същата е записан
собственик Х.Д.Х..
От
отговор на заявление, подадено от Хр.Х., същият е уведомен от кмета на район
Аспарухово при Община Варна, че ПИ № 3225 по ПНИ на м-ст Зеленика, както и
сградите в същия са вписани като негова собственост /на заявителя Х. Д.Х./. Въз
основа на решение на ВОС той е осъден да предаде на ищците само владението
върху дворното място, като му се запазва правото на собственост върху сградите,
построени в ПИ № 3225. В писмото е посочено, че на собствениците на поземления
имот са дадени указани да предприемат действия за изменение на
кад.карта, а на собственика на сградите Х.Д.Х. са дадени указания за изготвяне
на проект от лицензиран експерт-геодезист за определяне на сервитутна
зона.
С окончателно решение № 149 от 23.07.2004 г. по к.гр.д.№
2657/2002 г. на ВКС е оставено в сила въззивно решение № 992/2001 г. на ВОС с
което е потвърдено решението на ВРС, 12 състав по гр.д.№ 1405/1999 г. Със същото е отхвърлен иска на праводателя на
ищеца С.С.П., а именно Стоян Михайлов П. срещу
А.И.Пейков и Н.И.Пейкова за предаване владението на 515 кв.м. ид.части от място
с площ 584 кв.м., съставляващо имот № 3230 в м-ст Зеленика на гр.Варна. В
мотивите е прието, че ищците не са доказали правото си на собственост за имота
въз основа на решение № 441/1998 г. и решение № 533/1998 г. на ПК Варна.
От удостоверение от 31.10.2013 г.,
издадено от Областна администрация - Варна се установява, че за ПИ 441 и ПИ 445 по КП от 1959 г. на
Галата, местност „Беш Тепе“ няма издавана заповед на Областния управител на
област Варна на основание чл.78, ал.1 от ЗДС.
От писмо от 12.02.2018 г. относно
заявление вх.№ РД18002157АС/26.01.2018 г. на кмета на район Аспарухово при
Община Варнаа се установява, че вписан собственик на сградите в ПИ № 3225 е
ответника Хр.Х. и съгласно решение № 1383/10.11.2016 г. на ВОС същият е осъден
да предаде собствеността на поземления имот, като запазва правото на
собственост за сградите, изградени в същия поземлен имот.
Със становище от ответника за допусната
фактическа грешка в исковата молба са представени незаверени частни документи
във връзка със жалба на наследниците на Михаил Ст.П. относно постъпила жалба от
ползватели на възстановени земеделски земи в терен по пар.4 в землището на
кв.Галата, м-ст „Зеленика“. В същото се сочат новооткрити обстоятелства за
правото на собственост на наследодателя. Приложените на л.54-61 частни
документи не са относими към предмета на настоящия спор, доколкото правото на земеделска реституция в полза на
наследодателя на ищеца е установено с влязъл в сила акт на компетентния орган
по реституцията и не подлежи на преразглеждане /чл.159, ал.1 ГПК/. Освен това
част от документите не са заверени от страната или от нейн пълномощник, поради
което съдът не ги обсъжда /аргумент на противното на чл.183 ГПК/.
От писмо на Община Варна, район
Аспарухово, с вх.№ РД21016794АС_001АС от
24.08.2021 г. и приложенията към него /л.95-112/ се установява, че в архива не
е открит КП № 47/23.08.2007 г., а КП №13/09.04.2008 г. е изпратен на
РДНСК–Варна по компетентност. Преписката
е върната с указания за предприемане на действия съгласно дадените правомощия
по чл.225а от ЗУТ – за премахване на незаконни строежи четвърта, пета и шеста
категория.
От
заключението на проведената СТЕ от 14.04.2016 г., което съдът цени като пълно,
ясно, обосновано и компетентно дадено се
установява, че вещите лица не са
извършили оглед на помещенията на сградата, тъй като не е бил предоставен достъп
от ответника. От същото се установява,
че процесната сграда с идентификатор
10135.5545.3225.1 е разположена в централната част на поземления имот. Същата е свободно застроена, а към нея като
пристройка е изградена сграда с идентификатор 02 - гараж. Сградата е масивна
двуетажна с основи - бетонни, стени - тухлени, покривна конструкция - дървена
двускатна с покритие от керемиди. Видно от приложената схема на разположение на
сграда 01 е, че през годините тя е била пристроявана и надстроявана. На схемата
с черен контур е изчертана сградата по геодезично заснемане и отразяването й в
КП на местност "3еленика" с инициал „МЖ" (едноетажна масивна
жилищна). С червен цвят е изчертан външния контур на 1-ви етаж, а със зелен
цвят-контура на стените на 2-ри етаж. Площта между червения и зеления контур
представлява открита ст.бет. тераса, обезопасена с метален парапет. Видно от
приложените снимки е, че пространството под откритата тераса на 2-pи етаж е
приобщено към обема на сградата чрез затваряне със стара дограма и остъкление на
метална конструкция. По този начин застроената площ на сградата става 71 кв.м.
Светлата височина на етажа е 2.50 м. Достъпът до 2-ри етаж се осъществява от
две места: чрез ст.бет. стълба от северната страна и чрез открита метална
стълба от южната страна. Застроената площ на етажа е 65 кв.м., РЗП на сградата –
136 кв.м.
За
терена, в който попада процесният имот, са изготвени следните планове и карти:
Местност„ЗЕЛЕНИКА",
землище кв. Галата
1. Кадастрален план на м. „Зеленика" от
1960 г.
- Съгласно същия, процесният имот 3225 попада
и е част от имот № 445, обозначен в плана с условен знак за пасище, мера. Изградената
в имота постройка не е нанесена в плана от 1960 г.
2. Кадастрален план на Галата от 1979 г. с
текущо попълване.
- Съгласно същия, процесният имот 3225 е
попълнен с кафяви линии, както и находящата се в имота едноетажна масивна
жилищна сграда със сигнатура „МЖ" и със застроена площ от 43 кв.м.
Имотът
ведно със сградата е нанесен за първи път след изготвяне на основния
кадастрален план от 1979 г.
На
приложената схема сградата е изчертана с черни линии.
3. Кадастрален план на м. „Зеленика", одобрен
със зап. № Р-317/1995 г. /не е влязъл в сила/.
- Съгласно същия, в процесния имот 3225 е
заснета едноетажна масивна жилищна сграда със сигнатура „МЖ" и със
застроена площ от 43 кв.м.
На
приложената схема сградата е изчертана с черни линии.
4. Плана на новообразуваните имоти за СО
„Зеленика", одобрен със заповед № РД-1 -7706/385/ от 2002 г.
- Съгласно същия, в процесния новообразуван
имот 545.3225 е заснета едноетажна масивна жилищна сграда със сигнатура
„МЖ" и със застроена площ от 43 кв.м.
На
приложената схема сградата е изчертана с черни линии.
5. Кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със
заповед № РД-18-73/23.06.08 г. на ИД на АГКК.
- В кадастрална карта на гр. Варна, одобрена
със заповед № РД-18-73/23.06.08 г. на ИД на АГКК е заснета сграда с
идентификатор 10135.5545.3225.1 със застроена площ от 34 кв.м. и с
предназначение: Друг вид сграда за обитаване.
Сградата,
която е описана в т.1 от заключението с
нейните параметри не е нанесена в изброените планове и карти. Поземления имот в
който е изградена процесната сграда преди колективизацията е бил земеделска
земя, а след колективизацията е включен в баланса на ТКЗС и попада в зона за
земеделско ползване (ЗЗП).
С
решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет - Варна са утвърдени
околовръстните полигони на новите селищни образувания. В този списък е включен
и околовръстния полигон на „Зеленика". По силата на това решение, терена е
приет за урбанизирана територия и се изключва от земеделските земи.
По
т.4. какви са параметрите на застрояване в територията съгласно ОУП и ако има
подробен устройствен план, включително плътност, интензивност, озеленяване.
Постройката пречи ли на целесъобразно застрояване в мястото с допустимото за
територията строителство.
Съгласно
общия устройствен план на Община Варна, одобрен със заповед №
РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ, процесният имот с
идентификатор 10135.5545.3225 попада в терен с отреждане „Жм2" -жилищна устройствена
зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания.
Показателите
за застрояване за зона „Жм2" са както следва: Кпл. = 20%, Кинт. = 0,60
Мин. Озеленена площ = 70%.
За
СО „Зеленика" е изготвен и приет ПУП - ПУР одобрен с решение № 3409-7 по
протокол № 35 от 22,23 и 29.06.2011 г. на ОС-Варна.
Изградената
в имота постройка ограничава евентуално бъдещо застрояване, тъй като то следва
да бъде съобразено с наличието й.
При
така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Негаторният
иск е средство за защита на собственика
срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да
упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем
на правото на собственост. Безспорно
този иск може да бъде упражнен успешно и срещу съсобственик в етажната
собственост по отношение на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС. Този иск не
се погасява по давност, поради което е допустим и след установяване на трайно
фактическо положение ако се твърди, че същото пречи на съсобственик да упражни
своето право според предназначението на вещта. За да бъде приет като
основателен предявеният иск в тежест на ищцовата страна е да докаже, че
притежава право на собственост, че не може да го упражнява според
предназначението на имота или в съответния обем.
Правото на собственост е субективното материалното право, чиято съдебна
защита се търси чрез предявяване
на вещен иск, който може да бъде установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК или
осъдителен иск по чл. 108
или 109 ЗС, съобразно интензитета на нарушаване на правото
на собственост, което предопределя и формата на търсената
защита. Ако владението е
отнето изцяло защитата на носителя на правото на собственост следва да се реализира чрез ревандикационен иск, а ако същото не е отнето,
но се смущава упражняването му от собственика в пълен обем защитата е чрез негаторен
иск по чл.109 ЗС.
При петиторните искове носителят на
едно вещно право иска да се прекрати нарушението на неговото право. Става дума
за защита именно на вещно право, а не на фактическо отношение. Защитата се
осъществява чрез съдебно установяване и признаване на вещното право на ищеца и
осъждане ответника да преустанови нарушението. Затова ищецът трябва да докаже
правото си на собственост или друго вещно право върху чужда вещ за разлика от
посесорните искове, които имат за цел да
се възстанови владението върху вещта. При тях съдът не се интересува от права.
По такива дела той установява само факта на владението и на нарушението. С
владелческите искове се защитават фактическите отношения. Посесорните искове се
погасяват с кратка 6-месечна давност, а петиторните не се погасяват по давност.
Правото на собственост на ищеца за имот №
3225 е установено с влезли в сила решения, описани по-горе, а от
протокол за принудително отнемане на недвижим имот по изп.дело, образувано въз основа на изп.лист по влязло в
сила съдебно решение на ВОС се установява, че същият е въведен във владение на
поземления имот. Възраженията на
ответника относно правото на собственост на ищеца за ПИ № 3225 са
недопустими, поради което съдът не е
обсъдил представените доказателства в
тази връзка, тъй като притежаваното от
ищеца субективно вещно право на собственост е установено с влязло в сила решение по в.гр.д. №
3014/11.04.2013 г. на ОС-Варна, което има изпълнителна сила по отношение на
страните. В изпълнение на същото решение
ищецът е бил въведен от съдебния изпълнител във владение на имот с
идент. 10135.5545.3225 и на имот с идент.10135.5545.3600.
От приложеното гр.д.№ 8583/2015 г. на ВРС
ведно с въззивното и касационно производство се установява по безспорен начин,
че с влязло в сила решение № 1383/10.11.2016 г. на ВОС, постановено по в.гр.д.№
1408/2016 г. е отменено решението на първата инстанция и на осн.чл.75 от ЗС е възстановено
нарушено владение на ответниците по настоящия иск по отношение на изградената в
поземлен имот 10135.5545.3225 сграда с идент.10135.5545.3225.1, която е
процесната, както и че ищецът С. Ст.П. и
останалите н-ци на Михаил С.П.,*** са
осъдени да предадат на ответниците владението
върху двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10135.5545.3225.1 ведно с пристройка-гараж и обслужващо
помещение, построени в дворно място, цялото с площ 600 кв.м., съставляващо имот
с идентификатор 10135.5545.3225 на СО
„Зеленика“, кв.Галата, Община Варна.
От
доказателствата по делото е установено, че
поземления имот в който е изградена сградата е собственост на ищеца като
е налице съсобственост между наследниците на Михаил С.П.,***.
Съгласно разпоредбата на пар.4и, ал.1
ЗСПЗЗ (Нов
- ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм., бр. 48 от 1993 г., отм., бр. 45 от 1995 г., нов,
бр. 98 от 1997 г.) собствениците
на земята или техните наследници могат да предявят иск за възстановяване
правото на собственост, когато върху нея е било предоставено право на ползване
по реда на § 4 и следващите или е била прехвърлена не от собственика й, ако
предоставянето на това право или придобиването на имота е станало в нарушение
на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно
положение или чрез злоупотреба с власт – ал.1. Правата по ал. 1 имат и
собствениците на земята или техните наследници в случаите по чл. 10, ал. 7 –
ал.2.
Съгласно ал.3 на същата норма когато
върху земята в случаите по ал. 1 и 2 е построена сграда или са извършени други
подобрения, отношенията между собственика на земята и ползвателя се уреждат по
чл. 73 и 74 от Закона за собствеността. Съгласно действащата материалноправна норма
споровете между собственика на земята и ползвателя се разрешава чрез предявяване на иск, който е
различен от иска по чл.109 ЗС.
По предявения негаторен осъдителен иск за
възстановяване на предишно фактическо състояние включително и чрез премахване
на последиците от неоснователно действие е необходимо, ищецът чрез пълно и главно доказване да установи
твърдяното нарушение. Нарушение е налице когато е осъществено трайно променено
състояние в следствие на неоснователно въздействие върху имота.
В настоящия случай не се
установиха елементите на фактическия състав на негаторния иск, тъй като са
налице доказателства, че на основание
влязлото в сила решение по в.гр.д. №1408/2016 г. на ВОС, ищецът и останалите
н-ци на М.П. са осъдени на осн.чл.75 от ЗС да
предадат на ответниците владението върху
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10135.5545.3225.1 ведно с
пристройка-гараж и обслужващо помещение, построени в дворно място, цялото с
площ 600 кв.м., съставляващо имот с идентификатор 10135.5545.3225 на СО
„Зеленика“, кв.Галата, Община Варна. От изложеното следва, че ответниците по
иска осъществяват фактическа власт върху процесната сграда на правно основание,
като в хода на производството не се установи след влизане в сила на цитираното
решение да са настъпили промени във фактическото положението или ответниците да
са извършили действия с които смущават и/или ограничават правото на
собственост за поземления имот на ищеца. С оглед разпределението на
доказателствената тежест съдът намира, че ищецът не е установил
по пътя на пълно и главно доказване правото си на собственост, твърденията за променено фактическо състояние
на поземления имот, тъй като сградата е съществувала към подаване на иск за защита
на нарушено владение от ответниците и същия иск е уважен, а ищецът С.П. е
осъден с влязло в сила решение по в.гр.д. № 1408/2016 г. на ВОС да предадае на
ответниците, на осн.чл.75 от ЗС владението
върху процесната двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10135.5545.3225.1
ведно с пристройка-гараж и обслужващо помещение, изградени в дворно място, цялото с площ 600 кв.м.,
съставляващо имот с идентификатор 10135.5545.3225 на СО „Зеленика“, кв.Галата,
Община Варна.
Горното води до извод за неоснователност на предявеният
иск, поради което същия подлежи на отхвърляне.
По въпроса за разноските:
Ответниците не са
представили доказателства за заплатени от тях разноски по делото и не са
направили искане за присъждане на такива, поради което съдът не се произнася на
осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.С.П.,
ЕГН ********** за осъждане на ответниците Х.Д.Х., ЕГН
********** и К.Х.Д., ЕГН ********** да премахнат за тяхна сметка двуетажна
постройка със застроена площ 67.30 кв.м., а по скица със ЗП 34 кв.м., заснета с
идентификатор 10135.5545.3225.1 по КККР, разположена в собствения на ищеца ПИ
10135.4554.2335 по КККР на гр.Варна, район Аспарухово, СО „Зеленика", на
осн. чл.109 от ЗС
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред
ВОС в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
Районен съдия: