Р Е Ш
Е Н И Е
29.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 8894 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Е.М.Г.
срещу отказ за намаляване на разноски, обективиран в съобщение изх. №
29142/06.06.2019г. по изпълнително дело 20198630400778 на ЧСИ С.Х., с рег. №
863, с който е отказано намаляване на определените с постановление от
25.04.2019г. разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и
315. 20 лв. - такси по изпълнителното производство. Жалбоподателят твърди, че не
дължи такси и разноски по изпълнението, тъй като е изпълнил доброволно преди
получаване на поканата за доброволно изпълнение. Счита, че налагането на запори
в осем банки до размера на общата сума
от 492 лв. е прекомерно с оглед общия размер на дълга по изпълнителния лист –
77,75 лв. Поддържа, че определеното юрисконсултско възнагражедние е прекомерно,
а таксите следва да се намалят до общия размер от 40 лв. - за образуване на
делото и за връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Ответникът по жалбата
„Т.С.“ ЕАД не заявява становище.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ, с които се заявява
становище за неоснователност на жалбата.ЧСИ Х.поддържа, че сумата от 315. 20
лв. с ДДС за такси и разноски към ТТР на ЗЧСИ е формирана, както следва: такса
по т. 1 от Тарифата – 24 лв. с ДДС, четири такси по т. 3 – 24 лв. с ДДС, такса
по т. 5 от Тарифата – 24 лв. с ДДС, десет такси по т. 9 – 180 лв. с ДДС , две
такси по т. 5 – 48 лв. с ДДС и допълнителни разноски по т.31 – 3. 20 лв. Моли съда да остави
жалбата без уважение.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изп.
дело № 20198630400778 е образувано по молба вх.№ 19717/18.03.2019г. на
взискателя „Т.С.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 30.01.2019г., издаден
по гр. дело № 67122/2018г. на СРС, 173 състав, срещу длъжника Е.М.Г. за
заплащане на сумата 2,75 лв. - законна лихва върху главници за топлинна енергия
и дялово разпределение, както и 75 лв. – разноски по делото, а именно 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 25
лв. – държавна такса. С молбата за образуване на изпълнителното дело, подадена
от редовно упълномощен юрисконсулт, взискателят е възложил на съдебния
изпълнител правомощия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.
С изпратено съобщение
за образувано изп. дело изх.№ 22955/25.04.2019г., връчено на жалбоподателя
–длъжник на 17.05.2019г., на осн. чл. 507 ал.1 от ГПК са изпратени и осем
запорни съобщения за налагане на запори на банкови сметки, банкови касетки и
вземания, както и запорно съобщение до работодателя МФ - Деканат, за налагане
на запор на получавано трудово възнаграждение, последното съобщение връчено на третото
задължено лице на 10.05.2019г. В
съобщението от 25.04.2019г., имащо характер на постановление за разноски, е
обективирана общо дължима сума от 492. 95 лв. и са обективирани разноски по
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ в общ размер на сумата 315.20 лева и 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С молба вх. № 29015/17.05.2019г. на длъжника
Г. е поискано прекратяване на изпълнителното производство, поради доброволно
заплащане на процесната сума общо от 492. 95 лв. на 13.05.2019г., съгласно
представено платежно нареждане от същата дата, изд. от ЦКБ АД. С молбата е
представено и платежно нареждане от Пощенска банка АД от 16.05.2019г., видно от
което същата сума е изтеглена от друга банкова сметка ***, като едновременно с
това е бил наложен и запор на трудово възнаграждение.
Съгласно представените по делото
доказателства, всяка от сумите по наложените общо 7 запора в размер на сума от
по 492. 95 лв. всяка, са възстановени по разпореждане на съдебния изпълнител.
С обжалваното
постановление, обективирано в съобщение до Е.М. Г.изх. № 29142/06.06.2019г., получено
на 12.06.2019г., е постановен отказ за намаляне на определения размер на
таксите и разноските по изпълнението.
При така
изложеното, по същество Съдът намира следното:
Жалбата
е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие
на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което се явява
процесуално допустима. По същество жалбата е частично основателна.
От представеното в цялост копие на
изпълнителното дело е видно, че дружеството-взискател е представлявано от надлежно
упълномощен юрисконсулт, поради което правилно съдебния изпълнител, в
съответствие с нормата на чл.79, ал.1 ГПК и на чл.78, ал.8 ГПК, е възложил в
тежест на длъжника претендираните от взискателя разноски за юрисконсултко
възнаграждение. Длъжникът е направил
възражение за прекомерност на определеното в полза на взискателя юрисконсултско
възнаграждение с оглед на фактическата и правна сложност на делото. В случая съдът намира възражението за
основателно, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и реално
извършените процесуални действия от юрисконсулта – единствено молба за
образуване на дело, в която взискателят
е възложил на съдебния изпълнител правомощия по смисъла на на чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде намалено до законоустановения минимум съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27 Наредба за заплащането на
правната помощ, а именно до размера на сумата 50 лв.
По отношение на
жалбата в частта досежно общо определената сума от 315. 20 лв. с ДДС за такси и
разноски към ТТР на ЗЧСИ ,съдът намира
следното: Разноските по изпълнението са винаги за сметка на длъжника, освен в
изрично уредените в чл. 79, ал.1, т.1 , 2 и 3 от ГПК изключения. Единственото изключение,
което чл. 79, ал.1 от ГПК предвижда от общото правило, е освобождаване на
длъжника от разноски по изпълнението, ако плащането е направено преди започване
на изпълнителното производство – в този смисъл е препращането на чл. 79, ал.1
от ГПК към чл. 433 от ГПК. Изпълнителното производство от своя страна започва с
представяне на изпълнителния лист пред ЧСИ, придружен с молба на
заинтересованата страна да се пристъпи към изпълнение (чл. 426 от ГПК). При
така създадената правна уредба, плащането, направено след образуване на
изпълнителното производство, не освобождава длъжника от отговорност за
заплащане на разноски по изпълнението. Поради
това доводите в жалбата за липса на основание за начисляване на такси по
изпълнението, е неоснователен.
Възражението на
длъжника обаче е основателно досежно основанието и размера на дължимите общо
такси по изпълнение. В случая са дължими такси само по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 20 лв. за образуване на делото и една такса по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 20 лв. за изпращане на съобщението за образуване на дело, както и 15
лв. за един реализиран запор – върху
трудовото възнаграждение. Останалите начислени такси, включително за наложените
7 банкови запора, съдът намира за недължими. В случая е налице доброволно
изпълнение преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, но след
получаване на запорното съобщение за наложения запор върху трудовото
възнаграждение. Поради това едновременното налагане на още седем запора е
неоправдано и не налага начисляване на
такси по изпълнението.
Ето защо общо
дължимите такси съобразно гореизложеното са в размер на 55 лв. или 66 лв. с ДДС
и до този размер жалбата е основателна, а а за разликата до пълния размер от
315. 20 лв. жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Е.М.Г., отказ за намаляване на
разноски, обектвиран в съобщение изх. № 29142/06.06.2019г. по изпълнително дело
20198630400778 на ЧСИ С.Х., с рег. № 863, с който е отказано намаляване на
определените с постановление от 25.04.2019г. разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и таксите по изпълнителното производство за
разликата над сумата общо 66 лв. с ДДС до общо определения размер от 315. 20
лв. с ДДС, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на взискателя „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело
20198630400778 по описа на ЧСИ С.Х., с
рег. № 863, р-н СГС до размера на сумата 50 лв., както и разноските, начислени по
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители до
размера на сумата 66 лв. общо с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Е.М.Г. в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.