№ 864
гр. Плевен, 30.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ
Членове:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора К. Цв. Я.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20244400600928 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.65, ал.8, вр. чл.63 от НПК.
Образувано е по постъпил протест, депозиран от представител на
Районна прокуратура - Плевен срещу Определение №147 от 23.12.2024г.,
постановено по ЧНД №309/2024г. по описа на РС-Червен бряг, с което е
изменена взетата спрямо П. Р. Ш., ЕГН: ********** - обвиняем по ДП ЗМ
№217/2024 по описа на РУ-Червен бряг, пр.пр.№5529/2024г. по описа на РП-
Плевен МНО „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.
Прокурорът в депозирания протест навежда доводи, че не са налице
предпоставки за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за
процесуална принуда. Сочи, че неправилно съдът е приел, че същата към
настоящия момент се явява необосновано тежка. Твърди, че от
02.09.2024г.,когато е последното извършено действие по разследването според
първоинстанционния съд, до настоящия момент са назначени експертизи,
резултатите от които следва да бъдат преценени с оглед извършване на
допълнителни действия по разследването. Счита, към настоящия момент е
налице реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго деяние.
Прави искане съдът да отмени така постановения съдебен акт като неправилен
и незаконосъобразен, като вместо него да потвърди наложената МНО
„Задържане под стража“.
В съдебно заседание във въззивната инстанция протестът изцяло се
поддържа от страна на представител на Окръжна прокуратура Плевен.
Защитникът на обвиняемия адв. Д. счита, че така депозираният протест е
неоснователен. Сочи, че опасността подзащитният му да се укрие или да
извърши деяние е значително намалена. Прави се искане съдът да потвърди
определението на РС-Червен бряг, като правилен и законосъобразен. Посочва,
че обвиняемият е единственият, който полага грижи за болната си майка,
която е с влошено здравословно състояние, което налага посещение в
1
специализирано лечебно заведение и полагане на грижи.
Обвиняемият П. Р. Ш. заявява, че иска съдът да потвърди изменената
мярка за неотклонение.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд,
намира следното:
Протестът е депозиран от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 65, ал. 7 от НПК срок, поради което същият се явява
процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е ОСНОВАТЕЛЕН, поради следните
съображения:
В производство по чл. 64 НПК с влязло в сила Определение №88 от
29.08.2024г. по ЧНД №209/2024 по описа на РС- Червен бряг по отношение на
обвиняемия П. Р. Ш. – обвиняем по ДП ЗМ №217/2024 по описа на РУ-Червен
бряг, пр.пр.№5529/2024г. по описа на РП-Плевен е взета мярка за
неотклонение ”Задържане под стража”. С Определение №630 от 03.09.2024
година по ВЧНД №662/2024г. Окръжен съд –Плевен е потвърдил взетата МНО
„Задържане под стража“ спрямо обвиняемия П. Р. Ш.. С Определение №108 от
23.10.2024г., постановено по ЧНД №244/2024г. по описа на РС-Червен бряг,
състав на същия съд е изменил взетата спрямо обвиняемия МНО “Задържане
под стража“ в „Домашен арест“. С Определение №732/29.10.2024г.,
постановено по ВЧНД №776/2024г. по описа на ОС-Плевен съдът е отменил
така постановеното изменение на мярката за неотклонение, като е оставил без
уважение искането на обвиняемия за изменение на наложената му мярка.
Предмет на обсъждане в производството по чл. 65 НПК е въпросът
настъпила ли е промяна на обстоятелствата, при условията на които спрямо
обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от влизане в сила на последния акт на съда. В разглеждания случай не се
установяват обстоятелства, настъпили след вземане на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия П. Ш.,
които да налагат изменение на тази мярка за неотклонение.
При вземането на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ и
при последвалия инстанционен контрол, съдилищата са приели, че е налице
обосновано предположение относно авторството на престъплението, като
настоящият съдебен състав счита, че към настоящия момент продължават да
са налице достатъчно данни, съдържащи се в приобщените материали от
досъдебното производство, въз основа на който в необходимата за нуждите на
мерките за неотклонение степен да се достигне до обосновано
предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, че обвиняемият е
съпричастен към извършване на инкриминираното деяние. По въпроса за
обосноваността на подозренията досежно авторството на деянието съдът
намира, че не са налице доказателства, които да налагат пререшаването му на
този етап в полза на обвиняемия. Към настоящия момент не са налице
доказателства, които да разколебават обвинителната теза.
По отношение на другата предпоставка – опасност от укриване или
2
извършване на престъпление, съдът намира че не е настъпила промяна в
интензитета на опасността обвиняемия да извърши престъпление, който извод
се обосновава от наличните данни за личността на обвиняемия и от начина на
извършване на процесното деяние.
От наличните данни по делото, съдържащи се в показанията на
пострадалия, дадени пред орган на досъдебното производство, се установява,
че настоящото деяние е извършено с особена дързост и упоритост, като
интензитета на засягане личността на пострадалия е значително завишена
предвид начина на извършване на действията по противоправно въздействие
спрямо пострадалия. В този смисъл, се касае за една продължителна упорита
престъпна дейност, извършена от повече от едно лице, което значително
завишава обществената опасност както на деянието, така и на дееца.
Настоящият съдебен състав не споделя извода, направен от
първоинстанционния съд, че предвид характера на извършеното, то същото би
представлявало основание за повдигане на ново обвинение в друго досъдебно
производство, по което да се вземе по-тежка мярка за принуда. Досъдебното
производство все още не е завършено, като настоящото обвинение е „работно“
такова, като същото би могло да бъде променено по преценка на
наблюдаващия прокурор по делото във всеки един момент в по-тежко такова,
което е изцяло в правомощията на държавното обвинение.
Налице е опасност и обвиняемият да въздейства на разпитани в хода на
досъдебното производство свидетели за промяна на техните показания, които
са основния източник на информация от инкриминирания период, което се
извежда от факта, че лично обвиняемият е представил нотариално заверено
сведение, носещо подписа на пострадалия, в което последният излага друга
фактическа обстановка, касаеща процесното деяние.
Освен това, от приложената към делото справка за съдимост става ясно,
че П. Ш. е осъждан многократно за извършени умишлени престъпления от
общ характер. Тези фактически данни сочат, че той е личност с повишена
степен на обществена опасност, склонна към извършване на престъпления.
Настоящият съдебен състав не споделя извода, направен от
първоинстанционния съд, че от последното осъждане е изминал един
значителен период от време. Видно от бюлетина за съдимост, приложен сред
кориците на делото, обвиняемият е осъждан за тежки умишлени
престъпления, по отношение на които не е настъпила реабилитация, като този
факт сам по себе си е достатъчен за наличието на реална опасност от
извършване на ново деяние. Данни за наличие на реална опасност от укриване
или от извършване на ново деяние, се съдържа и в приложената по делото
характеристична справка, касаеща личността на обвиняемия Ш.. От същата е
видно, че той няма постоянна работа и не се ползва с добро име сред
съгражданите си. Обстоятелството, че обвиняемият не получава постоянни
трудови доходи, съчетано с тежестта на предвиденото в закона наказание, са в
състояние да го подтикнат да се укрие и да избегне предприетото спрямо него
наказателно преследване.
Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 НПК при определяне на мерките
за неотклонение приоритет имат степента на обществената опасност на
извършеното престъпление и доказателствата срещу обвиняемия и едва след
3
това се вземат предвид семейното положение, здравословното състояние,
професията, възрастта и другите данни за личността на обвиняемия. В
разглеждания случай извършеното престъпление е с много висока степен на
обществена опасност, която се извежда от начина на извършването му и от
данните за личността на обвиняемия. Именно от високата степен на
обществена опасност се извежда и наличието на реална опасност от укриване
и извършване на престъпление.
Твърденията, релевирани от страна на процесуалния представител на
обвиняемия, че същият е единственият, който се грижи за болната си майка,
съдът счита за неоснователни. В този смисъл представените в открито съдебно
заседание два броя епикризи,, касаещи здравословното състояние на майката
и бащата на обвиняемия, не обосновават извода за наличие на основание за
промяна на настоящата МНО „Задържане под стража“. Тези обстоятелства са
били налични и преди извършване на процесното деяние, като същото не е
новонастъпило такова.
Не е налице и прекомерна продължителност на задържането под стража
на обвиняемия. Това е така, тъй като той е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.213а, ал.2, т.2 и т.4 , вр с ал.1 от НК,
коетосъгласно нормата на ч. 93,т.7 от НК се явява тежко умишлено
престъпление, а в такива случаи – съобразно разпоредбата на член 63, ал. 4
НПК, мярката за неотклонение „Задържане под стража“ може да продължи до
осем месеца. Видно от материалите, намиращи се в кориците на делото,
органите на досъдебното производство активно извършват действия по
разследването, необходими за прецизно обосноваване на обвинението.
Основателно е възражението на представителя на държавното обвинение, че
след тази дата е извършен повторен разпит на пострадалото лице, назначени
са съответните експертизи на дата 02.12.2024г., изводите от които биха могли
да доведат до необходимост от извършване на допълнителни следствени
действия.
С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът счита, че към
момента от наличните доказателства не може да се направи извод за наличие
на основания за изменение на мярката му за неотклонение с друга такава.
Предвид изложеното, съдът счита, че протестът е основателен, а
определението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради
което същото следва да бъде отменено, а подаденото искане за изменение на
МНО „Задържане под стража“ в по-лека – оставено без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 8 НПК,
Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №147 от 23.12.2024г., постановено по ЧНД
№309/2024г. по описа на РС-Червен бряг, с което е изменена взетата спрямо П.
Р. Ш., ЕГН: ********** - обвиняем по ДП ЗМ №217/2024 по описа на РУ-
Червен бряг, пр.пр.№5529/2024г. по описа на РППлевен МНО „Задържане под
4
стража“ в „Домашен арест“, като вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Р. Ш., ЕГН: ********** -
обвиняем по ДП ЗМ №217/2024 по описа на РУ-Червен бряг, пр.пр.
№5529/2024г. по описа на РП-Плевен за изменение на взетата спрямо него
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5