Р Е Ш Е Н И Е
№1497
гр.
Пловдив, 11.08.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Недялка Петкова и с участието на прокурор Анелия Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 2904 по описа за 2022
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал.
3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Жалбоподателят Б.М.А., ЕГН ********** ***, оспорва
заповед № Л-4679/02.11.2022г., издадена от главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с която е наредено жалбоподателят А., осъден на доживотен
затвор, специален режим, да бъде преведен в Затвор гр. София за доизтърпяване
на наложеното наказание.
С жалбата се иска отмяна на акта поради
незаконосъобразност и необоснованост. Отрича са наличието на релевираните в
заповедта основания по чл. 62, ал.1, 4 от ЗИНЗС. Прави се искане за отмяна на
оспорения административен акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и
чрез адв. Д.. Счита, че по делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства
относно противозаконността на оспорения административен акт. Жалбоподателят представя писмена защита –
основна и допълнителна. Посочва, че преместването му в затвора в гр.София е
твърде далече за него и семейството му. Претендират се разноски по реда на
чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът - главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ч., представя писмен отговор и доказателства по делото. В с.з.
оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез
участвалия прокурор, намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на доказателствата по приложената
административна преписка, намери за установено следното:
Жалбоподателят е лишен от свобода, като търпи в
затвора в град Пловдив наказание наложено му с присъда № 79 от 27.09.2017 г. по
НОХД № 488/2016 г. на ОС Пловдив, потвърдена с решение по ВНОХД №321/2020г. на
Апелативен съд - Пловдив и решение по НД № 791/2021 г. на ВКС на РБ, осъден на
„Доживотен затвор“ по чл.116, ал. 1, т. 6 и т. 12, вр. с чл.29 от НК. Посочва
се, че наказанието е приведено в изпълнение с начало 14.02.2022 г. при първоначално
определен от съда „Специален режим“ от 14.02.2022 г„
В периода 01.04.2015 г. до получаването на
влязлата в сила присъда по НОХД № 488/2016 г., същият е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по НОХД № 2213/2015 г. по описа на ОС
Пловдив, за извършено от същия престъпление ло чл.116, ал. 1, т.7 от НК.
Цитираното по-горе наказателно дело е висящо производство пред ВКС на РБ, по НД
№ 559/2021 г., обявено за решаване. Към настоящия момент, мярката за
неотклонение не е променена.
За да издаде процесната заповед, главният
директор на ГДИН е посочил постъпило в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ предложение от началника на затвора град Пловдив, с peг. №
5564/29.10.2022 г. /л.7 и л.54 по делото/ за прилагането на чл. 62, ал. 1, т. 4
от ЗИНЗС, спрямо лишения от свобода Б.М.А.. От същото ставало ясно, че е в
затвора Пловдив е получена оперативна информация, че осъденото лице проявява
интерес към снабдяване/внасяне на територията на затвора на огнестрелно оръжие,
с оглед осъществяване на бягство. Извършено е претърсване на спалното помещение,
в което е настанен същият и е открит мобилен телефон. При изземването на
телефона л.св. А., оказва съпротива и е приложена физическа сила в рамките на
закона. Посочено е в заповедта, че са събрани достатъчно по обем данни и
доказателства, които ясно и категорично сочат подготовка за извършване на бягство.
Посочено е, че оперативните данни се съдържат в официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и съставляват доказателства за
удостоверените с тях факти и обстоятелства. Посочено е, че цитираните официални
документи с удостоверителен характер се ползват с материална доказателствена
сила, обвързваща органите по изпълнение на наказанията, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, който го е издал, са се осъществили.
Прието е, че случаят попада в обхвата на
компетентността на главния директор на ГДИН - за произнасяне, по реда на чл.
62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС при хипотезата на други важни съображения, свързани със
сигурността в местата за лишаване от свобода. Въз основа на тези данни органът
е приел, че следва да издаде процесната заповед с основание чл. 62, ал.1, т. 4 ЗИНЗС с цел предотвратяване на опасни
ситуации и наличието на важни съображения относно осигуряване безопасността и
сигурността в затвора гр. Пловдив.
В предложението на началника на затвор
Пловдив се посочва, че лишеният от свобода А. е носител на среден риск от
рецидив – 41т. Посочва се, че лишеният от свобода Б.А. през престоя си досега е
награждаван 2 пъти - през 2015г и през 2017г. и наказван 3 пъти както следва: заповед
№ 782/25.05.2018г.с писмено предупреждение за намерена пила; заповед № 2383 /
28.12.2018г. с лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца за намерен
мобилен телефон; заповед № Л-1080/ 04.05.2022г. с лишаване от хранителна пратка
за срок от 3 месеца за намерен мобилен телефон.
Твърди се, че на 28.04.2022г. е получена
оперативна информация, че л.св. А. проявява интерес към снабдяване/внасяне на
оръжие - пистолет с оглед последващо бягство. Извършено е претърсване на стаята,
където се намира осъденият и е намерен мобилен телефон, при което от същия е
оказана и съпротива при изземването, като е приложена и физическа сила в
рамките на закона. Посочено е, че са събрани достатъчно по обем данни, които
ясно и категорично сочат за подготовка за извършване на бягство от затвора -
Пловдив. Според предложението оперативните данни се съдържали в официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал.1 ГПК и съставляват
доказателства за удостоверените с тях факти и обстоятелства, а именно за
събраната оперативна информация с peг. № 2182/29.04.2022г. Предвид гореизложеното
счита, че са налице предпоставки за възникване на опасни ситуации застрашаващи
сигурността на затвора - гр. Пловдив и са обстоятелства, които налагат
преместването на осъденият на доживотен затвор Б.А. в друг затвор.
По делото е приложена докладна записка с peг.
№ 2182/29.04.2022г. на инспектор А.Т. в сектор „Вътрешна сигурност“ в Затвора –
гр.Пловдив, съгласно която: „На
28.04.2022г., при провеждане на беседа с лишен от свобода, е получена
информация, че Б.М.А. (осъден на доживотен затвор за престъпление по чл. 116 от НК, настанен във втора група, килия № 76, на специален режим) проявява интерес
към снабдяване и/или внасяне на пистолет, с цел последващото му използване за
бягство от Затвор - Пловдив. По мнение на източника, възможен вариант за
бягство са времената през който л. св. пребивава на „голямото“ каре, предвид
по-голямата свобода на действие. Получената информация
с обсъдена с ръководството на затвор - Пловдив, в резултат на което в 15.45 часа на 28.04.2022г. е извършено претърсване на килия
№ 76 и от Б.А. е иззет мобилен телефон с марка Redmi 9 (заключен). При изземане
на мобилния телефон л. св. оказва съпротива, в резултат на което спрямо него е
приложена физическа сила, в рамките на закона. Непосредствено след изземане на телефона,
същият е отключен. От извършения анализ на данните в мобилното устройство са
установени снимки на различни маршрути от и до определени точки в Пловдив, в т.
ч. и от затвор - Пловдив. На една от снимките са налични записки за точните
часове на определи мероприятия в Затвор - Пловдив. По този повод на
29.04.2022г. е извършено повторно претърсване на килия № 76, откъдето са иззети
записките на А.. Предварителния анализ на същите дава основание да се предполага,
че част от тях кореспондират с извършеното от А. престъпление и неговата
защита, но друга (определени маршрути като тези, започващи от затвор Пловдив)
нямат връзка с него. Въз основа на
получената до настоящия момент информация е проведен инструктаж на дежурните
длъжностни лица за повишаване вниманието към Б.А. по време на престойте му на
открито, както и извършване на периодични проверки на килията в която е
настанен, при необходимост. На източника са
поставени задачи за разширяване на получените данни и придобиване на
допълнителна информация.“
По делото са представени от ответника освен
посочените заповед на главния
директор,предложението на началника на затвора и докладната записка на сектор
Вътрешна сигурност, още: три броя заповеди за наказание, протоколи за
претърсване, докладни записки и обяснения от Б.А., списък с разрешени вещи.
Във връзка с твърденията за бягство и интерес
към снабдяване с пистолет, по делото се разпитаха свидетелите И.Б.А., С.М.Б. и А.П.Т..
И.Б.А., л.св. сочи, че с жалбоподателя били около
една година през 2021-2022 г. /или 2020г. 2021 г., както казва жалбоподателя/ в
килия 76, по 4-5 човека били. Посочва, че в затвора е забранено да се наднича
през прозорците и нямат право да разговарят с други лишени от свобода, с други
лица отвън сградата. Забранено е да се качват и на прозорците. Ако се случи, ще
ги накажат. По време на престоя е чувал през деня подмятания по негов адрес от
работещите л.с., които работят отвън, лишени от свобода. Техният прозорец е с
изглед към карето, където отивали на обяд, на площадката. Когато се съберели
много лишени от свобода, подмятали на Б. кога ще се махне, няма ли да си копае
тунел, да се маха“, не си ли е взел автомат. Посочва, че в стаята не могат да
се видят хората отвън и кой говори така. На свидетеля не са му подхвърляли
такива думи, били лично към него Б., обръщали се с името му. Посочва, че когато
ходят на баня да се къпят, килията оставала празна, а като се върнат Б. 0си
проверявал документите и казвал, че са му изчезнали документи. Почвали кавги в
килията, защото той мислел, че някой от съкилийниците му ги е взимал. Казвал,
че са важни документи по делото. Когато отидели на лекар или на баня, след това
под възглавницата си Б. намирал бележки,
на които пишело „няма ли да се махнеш“, „ти не си за тук“, „махай се“. Св. е
виждал два пъти такива бележки, но не може да каже кой ги е оставил.
Посочва,
че телефонът на Б.А. бил черен марка RedMi, и го давал на много хора да го
ползват – в стаята и в съседните килии. Знае, че този телефон го е взел от О.,
също затворник, който наскоро починал. Св. не го е ползвал този телефон, тъй
като нямат право да имат телефон в затвора. И св. имал телефон, но му го взели през
2021 г. и го наказали. Взел го от същия човек за 60 кутии цигари го купил през
2020 г. със СИМ карта, предплатена.
Св. А. е виждал конфликт с други затворници и
Б.А. - обиждали го и го наблюдавали. Б.А. е имал трайни конфликти, единият е с В.
К.. За това Б. се преместил от неговата стая в тяхната. Другият бил М., май А..
Той бил в килия 76. Св. е чувал закани за отмъщение, чувал е В. К. да казва, че
ще му отмъсти по някакъв начин. Св. уточнява, че В. К. е бил полицай. Посочва,
че килия 76 не била постоянно заключена. Не знае защо са подмятанията, нито
тези през прозореца. Не е присъствал при изземването на мобилния телефон на Б.А..
Св. вече бил осъден и трябвало да излязе от килията.
Св. С.М.Б. сочи, че с Б.А. били две години в една килия - от 2019 до 2021 г. За
кратко време - 2 мес., преместили свидетеля в друга килия. Сочи, че докато били
в една килия, Б. получавал заплахи. Било забранено да се качват на прозорците и
да разговарят с останалите. Отвън ги питали, но не било разрешено. Свидетелят
посочва, че не е чувал да се е говорило, нещо да са ги викали отвън. Б.А. се
преместил в килия 76 защото, според това което той му казал, не се разбирал със
съкилийниците си и главно с В.. Не знае защо не са се разбирали. Посочва, че В.
К. е работил като разследващ полицай преди да влезе в затвора. През цялото
време той бил там. Не знае да са имали физически сблъсъци. От страна на В. имало
постоянно реплики към Б., и към свидетеля
имало, пускал жалби. По този начин искал да изкара отсрещната страна виновна за
нещо, което не е вярно и не са направили. Твърди, че към 99% процента от
присъстващите имал такова отношение в постоянен конфликт. Само 1-2 човека не ги
закачал, а ги ползвал като свидетели срещу всички останали. Те не му оставали длъжни.
Б. нямал телефон, В. имал. През 2019 г., 2021 г. 2022 г. няма ясни спомени. Св.
бил в ареста, после в т.нар. „запечатки“. Според св. от голямото каре не може
да се избяга, даже да има пистолет. Бил свидетел, че на Б.А. му липсвали
документи. Многократно, като се прибирали от каре, Б.А. установявал, че му
липсват документи, свързани с делата му. Не знае какви. Намирал телефонни
номера, записани на листчета, бележки някакви. Свидетелят не се е интересувал,
а Б. не му е споделял, по-близки били с другия свидетел Самите бележки ги е
виждал, но съдържанието не знае какво е било. Твърди, че има затворници, които
са доносници и шпиони. Не само се говори, има и хора, които се разобличават,
други си признават. Св. бил наказан за това, че имал физически контакт спрямо В..
Той така изопачил нещата. Наказали го със забележка и декларация, че няма да се
повтаря. Посочва, че Б.А. не е имал други конфликти, освен с В. К.. Никога не му
е споделял за планове да бяга от затвора и да има оръжие. Не му е известен
случай някой да е избягал от корпуса на пловдивския затвор, нито някой в
затвора да се е снабдил с оръжие. Посочва,че М. РА. и Б.А. не са имали
пререкания.
Свидетелят А.П.Т. посочва, че няма информация
в какви отношения е с Б.А. лицето, което му е далое информация по повод
докладната записка, като уточнява, че ставало въпрос за едно лице. Счита, че
това е оперативна информация и не е редно да му казва името. Като инспектор
вътрешна сигурност в Затвора – Пловдив, в длъжностната на свидетеля било да
поддържа контакти, доверителни отношения с лица, в т.ч. и лишени от свобода, от
които да получава информация от различно естество. Счита, че няма как да бъде
проверена такава информация.
С ръководството на затвора направили
претърсване на помещението, незабавно, в рамките на 30-60 минути, както било
описано в докладната и няма друго, което да добави. Св. посочва, че по време на
претърсването от страна на Б.А. бил даден отпор, в резултат на което била
приложена физическа сила за изземване на мобилен телефон. Св. твърди, че го бил
отключил сам, по-късно. Твърди че вътре били намерени определени маршрути от и
към Затвор – Пловдив, някои мероприятия кога се провеждали в затвора. В
резултат на това били направени оценките в докладната записка. Това било
отпреди година и не си спомня вече подробности. Св. посочва, че работи в
Затвора – Пловдив от 1 година и нещо. За това време, касаеща евентуално
придобиване на оръжие, е първата му докладна. Работил е по доста други случаи.
Материали, касаещи придобиване на огнестрелно оръжие, никъде нямало изложени в
докладната му записка. Имало изложени мероприятия и маршрути. Тези документи били
иззети със съответни протоколи, ксерокопирани били и били приложени по
докладните записки. Не били при свидетеля на съхранение, а при протоколите от
извършен обиск били при дежурните главни надзиратели. Св. не ги е ксерокопирал.
Оригиналите на хартия били върнати на Б.А., доколкото си спомня.
Посочва, че няма друга докладна записка, не е
постъпвала друга информация. Цялото събитие, което провокирало издаването на
докладната записка, бил един разговор с едно лице, за което не знае в какви
отношения е с Б.А., което лице му споделило, че А. смятал да бяга. Не била постъпвала
друга информация за бягство. С лицето били провеждани периодични контакти, постъпвала
е друга информация и за други лица.
Посочва, че освен беседата, други оперативни
способи нямал. Изложеното в докладната било това, с което разполагали. На същия
ден, в който получили информация, бил направен обиск, при който открили
телефона. Вторият обиск бил направен на следващия ден, когото били иззети
хартиените материали. На обиските св. не е присъствал. Това, което иззехме от Б.А.,
свидетелят го бил прочел. Не можело да се разбере за какво са тези материали.
Имало маршрути от Затвора – Пловдив до Първо районно – 5 минути, от Затвора –
Пловдив до еди къде си – 4 минути. Като го прочел това нещо и при положение, че
е постъпила информация за евентуално бягство, го интерпретирал като евентуално
потвърждение. Свидетелят предположил, че това са планове за бягство.
Свидетелят посочва, че затворническо
общежитие /ЗО/ „Хеброс“ е в структурата на Затвор – Пловдив. Според св. адресът
на Затвора – Пловдив не е равен на адреса
на затворническо общежитие „Хеброс“. Адресът е бул. Ал. Стамболийски № 4, а
„Хеброс“ се намирало 400-500 м. от Затвор – Пловдив. Посочва, че за
затворническо общежитие „Хеброс“ няма друг административен адрес.
Посочва, че когато един затворник осъден на
лишаване от свобода е на работа извън затворническото общежитие, се зачита за
лишаване от свобода. На връщане от работа някои от лишените от свобода спирали,
пазаряли си с лични средства, но се наказват и се спират от работа. Нямало
специален превоз за затворниците от ЗО, а фирмите организирали превоза с техни
коли, където се извършвала работата. Затворниците се претърсвали, преди да
влязат в затвора, проверявали се за алкохол, за наркотици се проверявали, но не
всеки път.
Според св. часовете на определени мероприятия
били снимка в неговия телефон, но не може да ги изброя всички какви са били.
Това били данните от телефона на жалбоподателя, това било описано. Поддържам
докладната си.
По делото от страна на жалбоподателя се
представиха саморъчно написани молби, жалби, входирани през минали години в
деловодната система на затвора. Изискаха се и всички молби, жалби и писмени защити, подадени от жалбоподателя
по НОХД № 488/ 2016 г. на Пловдивски окръжен съд, ВНОХД № 241/ 2018 г. по описа
на Пловдивски апелативен съд, ВНОХД № 321/ 2020 г. на ПАС и НД № 1090/ 2019 г.
на ВСК и НД № 791/ 2021 г. на ВКС – от л.365 до л. 1227 по делото.
Представят се от ответника всички разпечатки
от намерения в лицето телефон, както и иззетите от него бележки по време на
обиска на 28.04.2022 г. л.169- л.309 по делото, в това число и свалената на
магнитен носител информация от телефона – на л.168 веществено доказателство.
Процесната заповед е издадена на 02.11.2022
г., а жалбата е входирана в ГДИН на 03.11.2022 г. или в рамките на
законоустановения срок. Ето защо същата е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство и съгласно чл.168,
ал.1 вр. чл.146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания
административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган и при
спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни
разпоредби по издаването му.
Съгласно нормата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС,
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със
заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията". Според ал.5 на същата разпоредба, Главният директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ може със заповед да делегира
правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел
в главната дирекция, който е с висше юридическо образование. В тази връзка
оспорваната заповед е издадена от компетентен административен орган – главен директор
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, и в установената от закона
писмена форма по чл. 59 от АПК.
Съобразно чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС,
преместване на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва по
предложение на началника на затвора при на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода – пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода.
Съдът намира, че заповедта е издадена в
нарушение на материалния закон. Събраните в административната преписка
доказателства, представените писмени в настоящото съдебно производство, гласните
доказателства, както и приобщените такива по цитираните наказателни дела срещу
жалбоподателя А. не могат да обосноват извод за съответствие на заповедта с
материалния закон.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС
изисква като материално-правна предпоставка за издаването на заповедта да е
налице съображения, свързани със сигурността в местата за лишаване от свобода.
В случая спорът се концентрира на първо място
в обстоятелството дали действително намерените в телефона карти и бележки на
жалбоподателя са записки по планирано бягство или не са.
От разгледаните подробно от съда над 900
листа документи по делото, представляващи молби, жалби и писмени защити,
подадени от жалбоподателя по НОХД № 488/ 2016 г. на Пловдивски окръжен съд, ВНОХД
№ 241/ 2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ВНОХД № 321/ 2020 г. на
ПАС и НД № 1090/ 2019 г. на ВСК и НД № 791/ 2021 г. на ВКС – от л.365 до л.
1227 по делото, както и представените от жалбоподателя А. изготвени саморъчно писмени
бележки и защити, част от които с вх. номер и дата при Затвор Пловдив – л.87-
л.100 по делото и писмена молба и бележки до ВКС по НД № 791/ 2021 г.,
входирани с рег.№ М363 от 18.10.2021 г. – л. 319 - л. 325 по делото, както и
представените от ответника иззети бележки на л.св. А. при обиска му от
28.04.2022 г. и иззетата информация от телефона му, както и при подробно
разчитане на последните, се установява, че иззетите записки напълно касаят
защитата на лицето и подготовката му по воденото наказателно дело.
Жалбоподателят е проследявал времето на
дейности при влизане и излизане от затвора във връзка със защитата против
осъдителното решение на ПАС и мотивите да действията на подсъдимия преди, по
време и след извършване на престъплението. Така например проследяването на
времето между затвора и Първо РПУ касае регистрацията на лицето, което излиза в
отпуск на инкриминираната дата/17.08.2007г./ и следва да се регистрира там, а
Пето РПУ е посочено във връзка с изложени съждения, че е следвало, като излезе
в отпуск от ЗО „Хеброс“ не е следвало в Първо РУ, а в Пето РУ да се регистрира.
Многократно са описани по часове и
минути действия на жалбоподателя А. в деня на инкриминираното деяние, адреси и
лица, с които се е срещало и които лица са били разпитани по делата, в връзка с
доказване на обстоятелството дали е могъл обективно при всички тези действия да
стигне в часа до мястото на извършеното убийство, за което е подведен под
наказателна отговорност. В тази връзка представените карти от точка до точка в
гр. Пловдив с посочени адреси напълно съвпадат с адресите на свидетелите, на
неговите родители, места извън Пловдив, на мястото на деянието и околностите,
като са разработвани хипотетични варианти за преминаване и съответно
необходимото време за това. Представените карти от Затвор Пловдив до Първо РУ и
от Затвор Пловдив по Пето РУ касаят регистрацията на лицето, което при отпуска
си от ЗО“Хеброс е следвало първо да се регистрира в някое от двете управления.
ЗО“Хеброс“ многократно е посочено в иззетите бележки на лицето, като на картите
от Гугъл мапс няма как да се зададе самото затворническо общежитие, тъй като е
част от Затвор Пловдив и няма друг административен адрес. Последното се заявява
и от св. Т..
Изобщо от представените бележки е видно също,
че описаните мероприятия касаят ЗО“Хеброс“, тъй като са описани дейности като
сваляне на работно облекло, пазаруване на храна, претърсване на багаж, все
дейности, които са относими към работещи
затворници.
Същата информация относно време, разстояния и
лица е са послужила на жалбоподателя А. и за изготвянето на писмени бележки по
НД №791/ 2021 г. до ВКС, представени по това дело - л.1087 и сл. от настоящото,
както и на л.1138-1140 от касационната жалба против решение № 148 от 19.07.2019
г. по описа на Апелативен съд- Пловдив.
Изложеното до тук напълно разколебава
изводите, направени в заповедта и приложената докладна записка, относно
наличието на маршрути и планове за бягство от затвора в намерените бележки и
телефон у жалбоподателя. Действително, налице е забрана за това лишените от
свобода да притежават и да ползват телефони, но за това обстоятелство
жалбоподателят е бил наказан със заповед № Л-1080 от 04.05.2022 г., която му е
връчена и е влязла в сила.
Относно твърденията за наличие на оперативна
информация от лишено от свобода лице за заявено намерение за бягство от затвора
и за закупуване на оръжие от жалбоподателя А., съдът намира тези твърдения за изолирани
и непроверени по безспорен начин. Св. Т. заяви на съда, че е става въпрос за
едно лицето, което му е докладвало тази информация в затвора. В същото време събраните
доказателства в това число и от разпитаните свидетели И. А. и С.Б., които съдът макар да възприема с повишено
внимание относно близостта им с
жалбоподателя и обстоятелството, че лицата са осъдени, но не може да се
пренебрегне фактът, че по делото е приложена жалба от А. с вх.№ 2245 от
31.05.2021 г./л.87/ до началника на затвор - Пловдив, в която се посочва, че
срещу жалбоподателя е оказван натиск чрез измислици и втълпявания, че се готвел
за бягство от затвора, че е копаел канали и имал калашници под леглото, както и
за намирането на бележки след баня да се мести в друг затвор доброволно,
показват желанието на определени лишени от свобода лица жалбоподателят да не се
намира на територията на Затвор Пловдив. Поради това и твърденията на едно
лице, които, макар и събрани по оперативен път, не могат да обосноват
категоричен извод за наличието на опасност за сигурността в затвор Пловдив като
място за лишаване от свобода. Органът е следвало да провери информацията и да
събере и други данни за изясняване на вероятността от подготвяно бягство и
заявено желание за закупуване на оръжие. Каза се по-горе в изложението
намерените книжа и информацията от открития в жалбоподателя телефон не
кореспондират с предполагаемото намерение.
По делото е представена и заповед № 600 от
13.03.2023 г., на началника на Затвор – Пловдив за продължаване специалния
режим на изтърпяване на наказанието на осъдения на доживотен затвор Б.А., от
която е видно, че осъденият А. няма данни за конфликтни взаимоотношения,
агресивни или импулсивни прояви, участва в мероприятия, активно участва в
групови дейности, със служителите от НОС и администрацията се държи коректно.
На следващо място съдът намира, че заповедта
не съдържа мотиви относно преценката на административния орган при определяне
на новото място на изтърпяване - да премести лишения от свобода именно в затвора
София, при положение, че близките му живеят в гр. Пловдив. Следва да се
отбележи, че има и по-близки затвори до гр.Пловдив, например в гр. Пазарджик или
в гр. Стара Загова. В случая в оспорената заповед не са изложени мотиви защо
лишения от свобода се премества в Затвора София, който е значително отдалечен
от мястото където живеят близките на лишения от свобода. Разпоредбата на чл. 58
от ЗИНЗС не се отнася само за първоначалното определяне на мястото на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и следва да се има в предвид при
всяко последващо преместване, независимо на какво основание, а в случая това е
напълно игнорирано от административния орган.
Изложеното в заповедта на гл. директор на
ГДИН и на нареденото с нея преместване на лишения от свобода за доизтърпяване
на наказанието, от гледна точка наличието на материално-правна предпоставка за
упражняване на правомощието по чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС във вр. с чл. 58 от ЗИНЗС обуславя извод за формална и материална незаконосъобразност на обжалвания
административен акт, и в частта относно определяне на мястото на доизтърпяване
на наказанието. Налице е противоречие с материално-правната разпоредба на чл.
58 от ЗИНЗС, което води и до несъответствие на оспорения акт с целта на закона.
Основания за отмяна на оспорения акт съгласно чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че оспорваната в настоящото производство заповед
е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
Освен че актът не е обоснован с наличието на фактически обстоятелства за
разпореденото преместване на лишения от свобода, липсват и доказателства за
съществуването на някоя от материалноправните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС. При това положение, като анализира събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира издадената заповед за
незаконосъобразна и като такава следва
да бъде отменена.
С оглед изхода на
делото и съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва присъждане на
разноски. По делото е представен договор за правна помощ по чл. 38 от ЗА. – л.
136 по делото, че Б.А. е представляван от адвокат С.Д. на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА. Поради това претенцията за адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗА се явява основателна. Същата се установи в размер на 1000
лв. на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен
съд - Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № Л-4679/02.11.2022г., издадена от
главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е
наредено жалбоподателят А., осъден на доживотен затвор, специален режим, да
бъде преведен в Затвор гр. София за доизтърпяване на наложеното наказание.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
да заплати на адвокат С.Г.Д. от Адвокатска колегия – Пловдив, № **********,
сумата от 1000 /хиляда/ лева адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата.
Решението да се
съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – Пловдив.
На основание чл. 62,
ал. 3 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: