Решение по дело №1023/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 301
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20213630201023
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Шумен, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201023 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0869-001373 от
19.05.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. Шумен, с което на СТ.
СВ. Ж., с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. Дедеагач № 10, вх.1, ет.2, ап.61 са наложени
следните административни наказания: 1. на основание чл.185 от ЗДв.П - “глоба” в размер
на 20 лева за нарушение на чл.70, ал.1 от ЗДв.П; 2. на основание чл.174, ал.3, предл.1 от
ЗДв.П „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП и 3. на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл. 1 и 2 от ЗДв.П „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА СТ. СВ. Ж., с ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати по сметка на ОД
МВР гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от СТ. СВ. Ж. от гр. Шумен, с ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление № 21-0869-001373/19.05.2021г. на Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД МВР гр. Шумен, с което на лицето били наложени административни
наказания: 1. На основание чл.185 от ЗДв.П - “глоба” в размер на 20 лева; 2. На основание
чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П – „глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. 3. На основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 1 и 2 от ЗДв.П
– „глоба“ в размер на 10 лева. Жалбоподателят изцяло оспорва описаната в АУАН и НП,
фактическа обстановка и моли съда да го отмени.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който изцяло поддържа жалбата, като излага подробни доводи за
недоказаност на атакуваното НП. Упълномощен представител на въззиваемата страна
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без
уважение, а атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: На 21.04.2021г. около 21,50 часа, свидетелите ХР. СР. ХР. и
Ив. Д. П. – служители в РУ при ОД МВР гр. Шумен, изпълнявайки служебните си
задължения се движели със служебен автомобил автомобил по ул. Съединение в гр. Шумен.
Свидетелят Х. забелязал лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ с шуменски
регистрационен номер 11 81 да се движи по същата улица без включени светлини.
Автомобилът завил по ул. Адам Мицкевич, след което започнал да се движи по бул.
Славянски, където в близост до стъпалата за Паметника на свободата бил спрян от двамата
свидетели. Установили, че водач на лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ с рег. № Н 11
81ВА бил жалбоподателя СТ. СВ. Ж., който бил явно неадекватно състояние, изразяващо се
в нормално говорене, в следващия момент в истеричен смях, в следващия момент закани и
заплахи към служителите и след 2 – 3 секунди отново нормално говорене и така се
повтаряло няколко пъти. Поради това държание на водача на лекия автомобил, свид. Х. и П.
поискали съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Шумен, които
да извършат проверка за наличието на алкохол и упойващи вещества. На место пристигнали
свидетелите ГЮН. ЮС. ИСМ. и Ив. Пл. Ст. – служители в сектор „ПП“ при ОД МВР
Шумен. Свидетелите поискали от водача да представи документите си за самоличност и
тези на автомобила. Водача – жалбоподателя С.Ж. не представил свидетелство за
управление на МПС и контролния талон към него. Двамата свидетели И. и С. извадили
техническото средство Алкотест, което се намирало в патрулния автомобил и казали на
водача Ж., че трябва да бъде изпробван за употреба на алкохол. Жалбоподателят Ж.
направил няколко неуспешни опита да издиша въздух в техническото средство.
Служителите на ПП при ОД МВР Шумен дали подробни обяснения за начина на работа на
техническото средство, като обяснили на жалбоподателя, че трябва да издиша определено
количество въздух, но той започвал издишване за 1 секунда и спирал, просто било ясно, че
не желае да бъде изпробван. През цялото време жалбоподателя Ж. имал неконтролируеми
движения, бил възбуден - не можел да стои на едно място, твърдял, че им бил колега от
БОП, нервничел. Свидетелят Г.И. държал техническото средство пред жалбоподателя Ж. и
обяснявал как трябва плавно, продължително и равномерно за издиша въздух в мущука на
техническото средство за да бъде изпробван за употреба на алкохол. Жалбоподателят С.Ж.
духвал на бързо и за кратко, след което почвал да се смее истерично и дисплея на
техническото средство светвал червено и изписвал „недостатъчен обем“. Така след 4-5
неуспешни, по желание на самия жалбоподател, опита, свид. Г.И. издал на жалбоподателя
Талон за изследване № 0041947, но жалбоподателя отказал да го подпише. Отказът на
1
жалбоподателя да подпише талона за изследване бил удостоверен с подписа на свидетеля
Ив. Пл. Ст.. Поради неадекватното му поведение, жалбоподателя бил задържан от
служителите на РУ Шумен и със служебния автомобил бил откаран за медицински преглед в
„МБАЛ – Шумен“. В болницата жалбоподателя отказал да му бъде взета кръв за изследване,
което било удостоверено с подписа на свидетеля Д.Р. С., който тогава работел като лекар в
ЦСМП към „Спешно отделение“. Отказът на жалбоподателя С.Ж. да даде кръвна проба за
изследване за употреба на алкохол бил вписан и в журнала на спешно отделение при
„МБАЛ-Шумен“ АД гр. Шумен. Жалбоподателят С.Ж. се съгласил да му бъде извършена
проверка с Драгтест за употреба на наркотици, който излязъл отрицателен. За
констатираните няколко нарушения на ЗДв.П, свид. Г.И. в сградата на РУ Шумен съставил
срещу жалбоподателя С.Ж., АУАН сер. GA, № 398333 на 21.04.2021г.. Актосъставителят
посочил, че на 21.04.2021г. около 21,55 часа в гр. Шумен по бул. Славянски, срещу
Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ в посока от ул. Адам Мицкевич към ул. Карел
Шкорпил е управлявал лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ с рег. № Н11 81ВА,
собственост на С. Ж. С., с ЕГН **********, като след спиране и извършена проверка се
установи, че: 1. Водачът се е движел без включени светлини, габариитни и светлини за
осветяване на задния регистрационен номер през нощта. 2. Ж. категорично отказва да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр.
Номер ARNA -016 в 22,10 ч. на 21.04.2021г. Издаден талон за изследване 0041947. 3.
Водачът не носи СУМПС и КТ към него, с което виновно е нарушил чл.70, ал.1, предл.1 от
ЗДв.П; чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П. АУАН бил предявен и
подписан от жалбоподателя Ж. без възражения. Писмени възражения срещу акта за
установяване на административно нарушение не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 19.05.2021г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на СТ. СВ. Ж. били наложени следните
административни наказания: 1. На основание чл.185 от ЗДв.П - “глоба” в размер на 20 лева
за нарушение на чл.70, ал.1 от ЗДв.П; 2. На основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П „глоба“
в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
извършено нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДП и 3. На основание чл.183, ал.1, т.1,
предл. 1 и 2 от ЗДв.П „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя ГЮН.
ЮС. ИСМ., на свидетелите ХР. СР. ХР. и Ив. Д. П. – свидетели при установяване на
нарушенията и при съставяне на акт и на свидетелите Ив. Пл. Ст. – свидетел на отказа за
подписване на талона за изследване и Д.Р. С. – свидетел при отказа за даване на кръвна
проба за изследване в „МБАЛ – Шумен“ АД, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени доказателства.При преценка на събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.И., Х.Х.,
И.П., И.С. и Д. С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото
всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това, показанията им са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал. Свидетелите Х. и П. непосредствено са
възприели действията на нарушителя и конкретно - обстоятелството, че именно той е
управлявал автомобила по бул. Славянски, където срещу театъра бил спрян, поради
движение без светлини. И двамата свидетели са категорични, че в автомобила не е имало
друго лице освен жалбоподателя, както и че процесното МПС е било управлявано от него.
Свидетелите Г.И. и И.П., както и свидетелите Х. и С. непосредствено са възприели
поведението на водача на автомобила и неговия отказ да извърши правилно проверката с
техническо средство Алкотест дрегер. Свидетелят С. е вписал в Талон за изследване
0041947, че лицето отказва да даде кръв за изследване на алкохол в кръвта, като е положил
2
подпис и печат и потвърди в съдебно заседание, че подписа е негов. Всички тези свидетели
не са заинтересувани от изхода на делото, не се намират в някакви специални отношения с
нарушителя, като няма данни дори да са се познавали. Още повече, доколкото посочените
свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да
извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или
предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените
показания и приема същите за достоверни и правдиви.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Относно визираното в пункт 1 от процесното НП, административно нарушение,
при така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбоподателят е наказан с административно наказание "глоба" в размер на 20 лева за
нарушение на чл.70, ал.1 от ЗДв.П, съгласно който при движение през нощта и при намалена
видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или
дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с
регистрационния номер. Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се
оспорва и от жалбоподателя, че на процесната дата и час той е управлявал лек автомобил
„Мицубиши Спейс Стар“ с рег. № Н11 81ВА по бул. Славянски в гр. Шумен без да е
включил светлините на автомобила, габаритни и за осветяване на задната табела с
регистрационния номер. Следва да се посочи, че нарушението е подробно и ясно описано в
съставения АУАН, като не са и събрани доказателства, които да оборват констатациите на
контролния и наказващия орган. Извършеното от жалбоподателя като водач на МПС,
нарушение на чл.70, ал.1 от ЗДв.П бе потвърдено и в съдебно заседание от свидетелите Х.Х.
и И.П.. Наказващият орган правилно е ангажирал административно наказателната
отговорност на С.Ж., който в тъмната част на денонощието е управлявал МПС - лек
автомобил, без включени светлини и съобразно разпоредбата на чл.185 от ЗДвП е наложил
административно наказание "глоба" в абсолютно установения размер от 20 лева. С оглед
установения размер на санкцията е безпредметно обсъждането на основания за нейното
намаляване. Липсват основания и за приложение на чл.28 от ЗАНН и отпадане на
отговорността на жалбоподателя поради малозначителност на деянието, доколкото
извършеното нарушение се явява типично.
Относно визираното в пункт 2 от атакуваното НП, съдът установи следното от
правна страна. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДв.П предвижда санкция за водач, който
откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. В практиката си ШАС приема, че посочената норма освен санкционна е и
материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се
предвиждат посочените в нея санкции (Решение от 01.04.2009г. по к.а.н.д. №52/2009г.). По
изложените по-горе съображения съдът приема, че С.Ж. действително е управлявал МПС,
като при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят също така е отказал да даде и кръвна
проба. На жалбоподателя е бил издаден съответен талон за медицинско изследване и е бил
конвоиран до МБАЛ Шумен, но е отказал да даде кръв за изследване на алкохол. Отказът на
жалбоподателя е бил удостоверен както в талона за медицинско изследване, така и в
приложеното заверено копие от страница от журнал на Спешно отделение при „МБАЛ-
Шумен“ АД гр. Шумен. Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДв.П, редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи
или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
3
министъра на правосъдието. С Наредба № 1 от 19.07.2017г.е уреден редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи или
самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни
аналози. Именно съгласно тази наредба, установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в
горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. В настоящият случай с оглед установената по-горе фактическа
обстановка се установи безспорно, че жалбоподателя е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение, за което е санкциониран. С
поведението си жалбоподателя С.Ж. несъмнено е извършил нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДв.П, за което правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на посочената
разпоредба. Наказанията са определени правилно, във фиксирания размер, предвиден в
закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.
По отношение на визираното в пункт 3 от атакуваното НП, съдът констатира
следното: нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П. Съгласно този текст, водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. Настоящият състав намира,
че нарушението е безспорно доказано, тъй като в рамките на извършената му проверка
водачът не е представил на компетентните органи СУМПС и контролния талон към него. С
декларация, попълнена и подписана от самия жалбоподател С.Ж. на 11.05.2021г., той е
декларирал, че е загубил СУМПС и талона към него преди около 3 месеца. Правилно е
ангажирана административно наказателната му отговорност по чл.183, ал.1, т.1, от ЗДвП,
която предвижда наказание "глоба" в размер на 10 лева за водач, който не представи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него. Санкцията е определена от закона в абсолютен размер и съдът
не разполага с възможност за нейната промяна.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на
МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото
юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по
делото, в размер на 100 /сто/ лева, предвид обстоятелството, че съдебното производство
премина в три заседания. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се
заплати от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
4