№ 16208
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110112547 по описа за 2023 година
В полза на ищцовото дружество по гр.д.№ 62688/2022г. от СРС, 125- ти състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против З. В. Т. с
ЕГН: **********, за сумата от сумата 919,70 лева, представляваща главница за неизпълнени
парични задължения по допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги ведно
със законна лихва за период от 17.11.2022 г. до изплащане на вземането, по твърдения, че
между З. И.а и заявителя е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 28.9.2018г., с което споразумение длъжникът е
закупил мобилно устройство Самсунг, както и допълнително споразумение към същия
предпочетен номер, от 8.2.2019г., към което е сключен и договор за лизинг за устройство
Huaweii. Твърди се, че поради неплащане на задълженията по договора, заявителят
едностранно е прекратил договора за мобилни услуги, и договора за лизинг. Останали
неплатени: сумата от 417,29 лева - неплатени абонаментни такси, и вноски по договори за
лизинг за период 1.6.2020г.- 30.9.2020г.; сумата от 174,36 лева - дължими лизингови вноски
за период 1.10. 2020г.- 31.10.2020г. по договора за лизинг от 8.2.2019г.; сумата 328,05 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, която се твърди, че се формира от три
месечни такси по договорите за мобилни услуги, както и разликата между цената на двете
устройства без абонаментен план и преференциална цена по договорите за лизинг.
Заповедта е връчена на ответната страна, като в срок е подадено възражение по нея,
поради което и на основание чл.415 ГПК, съдът е дал указания на предявяване на иск.
Ответницата З. В. Т. , в срока за отговор, е подала отговор , в който прави искане за
отвод на съдията докладчик, тъй като искът е недопустим и неоснователен, не отговаря на
1
изискванията на чл.128 ГПК. Според изложеното, неясно е кой е ищецът, няма представена
банкова сметка, нито, че исковата молба е писана от адвокат. В исковата молба се счита, че
има само голословни твърдения, цитира се ЕГН на ответницата и имена З. И.а, както и
договор с друг мобилен оператор, като се твърди, че се има договор с несъществуващ
оператор. Сочи, че не са й представени доказателства за договорни отношения с ищеца.
отправя се предупреждение, че за несправедливостта, ще се предяви иск в Съда в
Страсбург.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
За да е основателен така предявеният иск, ищецът следва да докаже съществуването на
валиден договор , сключен при общи условия, твърдението си, че преди изтичане срока на
договора, ищецът едностранно е прекратил договора, поради неплащане на вземанията,
посочени в исковата молба, както и съгласно ОУ, както и размерът на вземанията за
главници, както и твърдението си, че в негова полза е възникнало правото да начисли
неустойка .
По делото, в рамките на приложеното заповедно производство, са представени анекси
- приложения към договор за мобилни услуги за номер +359*********, от 28.9.2018г.,
подписани за ищеца и клиент, при уговорен двугодишен срок на действие на договора,
месечна такса 36,99 лева, като на втора страница е вписано, че при подписване на договора,
потребителят получава устройство Самсунг, при посочена в договора стойност – 249,99 лева
лизингова цена с абонаментен план, и стандарнтна цена, без абонаментен плат 679,90 лева.
Към анекса е приложена декларация, че потребителят е получил ОУ, както и тарифа.
Представено е допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за номер
+359*********, от 08.2.2019г., подписани за ищеца и клиент, при уговорен двугодишен
срок на действие на договора, месечна такса 44,99 лева, както и допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги за номер +359*********, от 08.2.2019г, при уговорен
двугодишен срок на действие на договора, месечна такса 44,99 лева, като на втора страница
е вписано, че при подписване на договора, потребителят получава устройство Huaweii , при
посочена в договора стойност – 1046,16 лева лизингова цена с абонаментен план, и
стандарнтна цена, без абонаментен плат 1669,90лева. Към анекса е приложена декларация,
че потребителят е получил ОУ, както и тарифа. Представен е договор за лизинг от същата
дата, на това устройство, при посочени лизингови вноски. Представени са фактури за
исковия период.
Видно от служебно изготвената справка, по ЕГН, посочен в договорите, възражението
на ответницата за нередовна процедура е неоснователно – самата ответница би следвало да
знае предишната си фамилия И.а /посочена в договорите/, тъй като същата е променена на
Т., поради сключения през 2020г., след сключването на договорите, граждански брак.
От правна страна. Договорите за предоставяне на мобилни услуги са консенсуални –
сключват се с постигане на съгласие на страните. Представените от ищеца договори
съдържат необходимото съдържание за договора – посочен е вид на услугата, която
мобилният оператор предоставя, размер на месечната такса и срок на договора. В тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение, което се установява с
2
представените договори, анекси и приложения, като претенцията на ищеца, видно от
представените фактури, е за абонаментни такси и лизингови вноски. Ответникът следва да
установи по делото, че е погасил задълженията – в която връзка, не са поискани, нито
представени доказателства.
С оглед изложеното, искът за главница, за сумата 417,29 лева - неплатени абонаментни
такси, и вноски по договори за лизинг за период 1.6.2020г.- 30.9.2020г.; сумата от 174,36
лева - дължими лизингови вноски за период 1.10.32020г.- 31.10.2020г. по договора за лизинг
от 8.2.2019г., е основателен.
По претенцията за неустойки. Претенцията е за сумата 328,05 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите, която се твърди, че се формира от три месечни
такси по договорите за мобилни услуги, както и разликата между цената на двете устройства
без абонаментен план и преференциална цена по договорите за лизинг. Ищецът, видно от
представените по делото фактури, е начислил следните неустойки: неустойка в размер 3,43
лева – за устройство Самсунг, съставляващо разликата между цената на устройство без
абонаментен план и префенциална цена по договора; сумата 112,47 лева- три месечни такси
по договор за мобилни услуги за номер +359*********, от 28.9.2018г. , сумата 112,47 лева по
договор от 08.2.2019г. за мобилни услуги за номер +359********* – три месечни такси, по
договор за мобилни услуги за номер +359*********, от 08.2.2019г – сумата 212,15 лева –
сума 112,47 лева три месечни такси и 99,68 лева- за устройство Huaweii , съставляващо
разликата между цената на устройство без абонаментен план и префенциална цена по
договора.
Първият вид неустойка - в размер на до три месечни такси, е предвиден в анексите
– чл. IV, чл.3, б.а/ - право на мобилния оператор да начисли неустойка в размер на до три
месечни такси до края на срока на договора; вторият вид неустойка- в чл. IV, чл.3, б.в/,
неустойка в размер – такава част от разликата между преференциалната и пазарната цена на
устройството, съответна на стойността към сключване на договора, при приспадане на
заплатената.
Ответницата е потребител, съответно, съгласно разпоредбата на чл-7,ал.3 ГПК, съдът
следи служебно, и без нарочен довод от ответника / който действително е подал отговор, но
същият не съдържа оспорвания на вземанията на ответника, а общи атаки към съда / за
неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител. С ТР № 1/15.06.2010 г., ТД №
1/2009 г., т. 3, ОСТК, се прие, че неустойката следва да се приеме за нищожна, на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойката има
санкционна /наказателна/ функция в случаите, при които уговореният размер надхвърля
вредите от неизпълнението. В тълкувателното решение е посочено, че преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии като: естеството и размера на
обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаването на задължението с други, различни от
неустойката, правни способи; съотношението между размера на неустойката и очакваните
вреди от неизпълнението, както и вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнението,
за което е предвидена. В разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, която е диспозитивна, се
посочват функциите на неустойката: обезпечаваща изпълнението на задължението и
обезщетяваща вредите от неизпълнението или ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора. Следователно, договорната клауза за неустойка би могла да е
3
нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на плащането ще излезе извън
обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните. И
двата вида неустойка – в размер оставащите такси по договора и разликата между пазарната
цена на двете устройства и преференциалната, са компенсаторни – претендират се от ищеца,
вместо изпълнение на задължението на ответника да се въздържа от прекратяване на
срочния договор преди изтичане на срока му, и е в размер оставащите такси по договора,
като към таксите, уговорени в договора, се добавя и отстъпката, направена при сключването
на договора. Тази клауза за неустойка не е нищожна, като противоречаща с добрите нрави,
защото същата държи сметка за обезщетителната / ищецът губи таксите, за определения
период/ и обезпечителна /да обезпечи изпълнението на задължението от страна на
ответника, за относително дълъг, двугодишен срок/ фунции на същата. При преценка на
трите белега на неустойката, и размерът – 3 такси, респективно - такава част от разликата
между преференциалната и пазарната цена на устройството, съответна на стойността към
сключване на договора, при приспадане на заплатената от потребителя, се налага извод, че
уговорените неустойки не противоречат на добрите нрави. Съответно, искът за заплащането
й е основателен.
Относно разноските в производството: При този изход на спора, право на разноски по
делото има само ищецът, съгласно чл.78,ал.1 ГПК. Ищецът претендира заплащане на
разноски в заповедното производство за държавна такса и адвокатски хонорар – съответно,
25лева и 360 лева. За исковото производство се претендира сумата 25 лева държавна такса и
480 лева адвокатски хонорар.
При тези мотиви, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че З. В. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК
НАДЕЖДА II, бл.205, вх.А, ет.4, ап.14, общ. Столична, обл. София (столица) дължи на
ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК МЛАДОСТ 4,
УЛ.БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ 6, общ. Столична, обл. София (столица) сумата 919,70 лева
(деветстотин и деветнадесет лева и 70 стотинки), представляваща главница за неизпълнени
парични задължения по допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги, от
които: сумата от 417,29 лева - неплатени абонаментни такси, и вноски по договори за
лизинг за период 1.6.2020г.- 30.9.2020г.; сумата от 174,36 лева - дължими лизингови вноски
за период 1.10.32020г.- 31.10.2020г. по договора за лизинг от 8.2.2019г.; сумата 328,05 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите; ведно със законна лихва за период от
17.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми по гр.д.№ 62688/2022г. от СРС, 125-
ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА З. В. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК НАДЕЖДА II, бл.205,
вх.А, ет.4, ап.14, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ
ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК МЛАДОСТ 4, УЛ.БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ 6,
общ. Столична, обл. София (столица), сторените по делото разноски – сумата от 385 лева за
заповедното и сумата 505 лева за исковото производство
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5