Р Е Ш
Е Н И Е
№ 14/15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на девети януари през две хиляди и двадесета
година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова разгледа
Адм.дело
№582/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р.Ц.М. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0294-000472/24.10.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом,
с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС
лек автомобил „Т*** А*** “ ” с рег.№М*** , за срок от една година. В жалбата се
излагат доводи, че оспорения административен акт е издаден при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и се поддържа искането за
неговата отмяна. В съдебно заседание оспорващият не се явява и не взема
становище по спора.
Ответникът
по жалбата не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е законосъобразността
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0294-000472/24.10.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом,
с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС
лек автомобил „Т*** А*** “ ” с рег.№М*** , за срок от една година. Мотивите се
свеждат до това, че с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №GA 17146/23.10.2019г. е установено,
че на 23.10.2019г., около 19,00 часа, в гр.Лом, на ул.”А*** С*** ”, оспорващият,
като водач на МПС „Т*** А*** “ ” с рег.№М*** , управлява с концентрация на
алкохол в кръвта 2,59 промила в издишания въздух установена с техническо
средство А*** Д*** 7410 инв. номер ARSK-0279. При така описаното нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, административният орган е бил мотивиран на основание чл.171, т.2а, б.”б”
от ЗДвП да издаде оспорения административен акт, с които по отношение на
оспорващия е наложена оспорената принудителна административна мярка.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
С приетия на л.6 по делото АУАН №GA 17146/23.10.2019г. е видно, че
на 23.10.2019г., около 19,00 часа, в гр.Лом, на ул.”А*** С*** ”, оспорващият,
като водач на МПС „Т*** А*** “ ” с рег.№М*** , управлява с концентрация на
алкохол в кръвта 2,59 промила в издишания въздух установена с техническо
средство А*** Д*** 7410 инв. номер ARSK-0279. На оспорващия е издаден и връчен надлежно талон за
изследване №0048353, който е подписан от него с отбелязване, че е приема
показанието на техническото средство. Оспорващият е подписал и АУАН без да
изложи възражения по констатациите в него.
Въз основа на установеното в АУАН
№GA 17146/23.10.2019г., Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом
е постановил и оспорената в настоящето съдебно производство на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0294-000472/24.10.2019г., с
която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена оспорената
принудителна административна мярка (ПАМ). Оспореният административен акт е връчен
на лично оспорващия на 13.11.2019г., което се установява от подписа му върху
разписка на административния акт, тоест жалбата с вх.№000-15348/18.11.2019г., с
която е оспорен административният акт, е подадена в рамките на
законоустановеният срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от Началник
сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, който е овластен с правомощия със Заповед
№301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.12 по делото),
която е основана на дадени правомощия със Заповед №8121з-1524/09.12.2017г. на
Министъра на вътрешните работи (л.13 по делото), като в случая и заеманата от административният орган длъжност може да се
идентифицира с ръководител на служба за контрол по този закон (Арг.: чл. 172,
ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения
административен акт.
По разбиране на настоящата съдебна инстанция,
в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява,
че са налице материалноправните
предпоставки за
налагане на ПАМ. По делото не е спорно, че на 23.10.2019г., оспорващият
управлява собственото му МПС „Т*** А*** “ ” с рег.№М*** , с концентрация на
алкохол в кръвта 2,59 промила в издишания въздух установена с техническо
средство А*** Д*** 7410 инв. номер ARSK-0279. Следва да се отбележи, че по аргумента на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на ППС се забранява да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, а в случая по делото е безспорно установено, че тази
забрана е нарушена от оспорващият, който е подписал АУАН и талон за изследване
без възражения.
При наличието на безспорно
установена материално правна предпоставка, каквато е управлението на ППС от водач с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, законосъобразно е наложена оспорената ПАМ, с която е
прекратена регистрацията на управляваното от оспорващия ППС, което в случая е
негова собственост. Настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи,
че във всички случай управлението на МПС от водач, които е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда застрашава
безопасността на движението, респективно живота и здравето на участниците в
него, тоест следва да се приеме, че при налагането на ПАМ е спазен принципа на
съразмерност регламентиран в чл.6 от АПК, тъй като с прекратяване на
регистрацията на ППС ще се преустанови възможността оспорващия, които е
извършил описаното деяние, да застраши на живота и здравето на останалите
участници в движението. В тази връзка следва да се посочи, че в административния
акт са изложени достатъчно обстойни мотиви, който ясно са отразили фактическата
обстановка, която е мотивирала административния орган да наложи принудителната
административна мярка. Липсват основания да се приеме, че в случая има
смекчаващи вината на оспорващия обстоятелства, а и този въпрос е изцяло
ирелевантен за настоящия случай, тъй като при установена материално правна
предпоставка за налагане на ПАМ, административния орган е наложил ПАМ за период
от време предвиден в материалноправната разпоредба. В тази връзка следва да се
отбележи, че неоснователно на оспорващият поддържа, че не е налице съществено
административнопроцесуална нарушение, което е свързано с липсата на мотиви,
които са дали основание да се срока на ПАМ да е една година. В административния
акт са изложени обстойни доводи и е посочено, че налагането на ПАМ е поради
управление на МПС с установена концентрацията на алкохол от 2,59 промила, като
високия размер на концентрацията на алкохол, която е многократно над
допустимите 0,5 промила и за която е предвидено носенето на наказателна
отговорност, тъй като е над предвидените 1,5 промила, е достатъчно за да се
приеме, че административния орган е отчел високата степен на обществена
опасност и е мотивирал надлежно налагането на оспорената ПАМ към максималния
предвиден срок.
По разбиране на настоящият съдебен състав в
хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения,
които да се лишили оспорващия от правото му на защита. Следва да се отбележи,
че изискването за форма е спазено, тъй като видно от съдържанието на самата
заповед, тя съдържа фактически основания - точно посочен акт за установяване на
административно нарушение, дата и част на извършване на нарушението, на
нарушителя и регистрационен номер на автомобила, тоест всички релевантни за
приложимата правна норма факти са надлежно посочени, което е дало основание да
се посочи надлежно и правното основание за налагането на оспорената ПАМ.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на
законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със
закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон.
Заповедта съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на
участници в движението и да се предодврати възможността за извършване на
повторно нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право
си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че
органът не го е уведомил за започване на административното производство по реда
на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става
въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати
настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението на
оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид
наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на
разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са
установени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №19-0294-000472/24.10.2019г. на Началник
сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Т*** А*** “ ” с рег.№М*** ,
за срок от една година, е
законосъобразна и
следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид,
което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд
Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Ц.М. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0294-000472/24.10.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: