№ 13850
гр. София, 13.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110172669 по описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК от С. М. М. срещу „Софийска вода“ АД с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не дължи сумата от 2513,73 лева, представляваща цена на
предоставени ВиК услуги в недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Гео
Милев“, ул. „Акад. Никола Обрешков“ № 14, бл. 143, вх. Б, ап. 20, с клиентски номер №
********** за периода от 12.03.2012г. до 13.07.2021г., както и лихва в размер на 1215,54
лева за периода от 12.04.2012г. до 14.07.2021г.
Ищецът С. М. твърди, че не дължи като погасена по давност сума в общ размер от
2022,13 лева, от които 1265,84 лева- главница за периода от 12.03.2012г. до 11.10.2018г. и
лихва в размер на 756,29 лева за периода от 12.04.2012г. до 14.07.2021г. Сумата, която
претендира като недължима поради липса на облигационно правоотношение, била в общ
размер на 1707,14 лева, от които 1247,89 лева- главница за периода от 12.10.2018г. до
13.07.2021г. и лихва в размер на 459,25 лева за периода от 25.12.2018г. до 13.07.2021г.
Поддържа, че в писмо с изх. № М2976 от 14.07.2021г. за кл. № 10030306172 и справка за кл.
№ 10030306172, издадени от ответното дружество, ответникът претендирал суми за
доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води, като били предприети
съдебни действия за тези суми, но съдът обезсилвал издадените заповеди за изпълнение.
Претендираната сума била погасена по давност и била недължима поради липса на
облигационни отношения. В представената от ответника справка за посочения период била
таксувана и фактурирана сума от 3729,27 лева. Излага съображения, че вземанията на
ответника се погасяват с тригодишна давност, като с погасяване на главното вземане се
погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания, независимо че давността за
1
тях не била изтекла. Твърди, че не е потребител на услугата водоснабдяване и не дължи
посочените суми по основание и размер. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че предявеният иск е
недопустим за горницата над сумата от 2781,93 лева до пълния предявен размер от 3729,27
лева поради липса на правен интерес от водене по отношение на сумата от 947,35 лева, тъй
като по партида с кл. № ********** с титуляр С. М. дружеството били начислили сума за
ВиК услуги за периода от 01.02.2012г. до 14.09.2021г. в размер на 2781,93 лева. Твърди, че от
контролен лист № 0269971 от 13.08.2021г. се установявало, че на посочената дата в
процесния имот в присъствието на ищеца била извършена проверка на средствата за
търговско измерване, монтирани в апартамента. В хода на проверката ищецът бил заявил, че
е собственик на имота, което било описано в документа, но партидата все още се водела на
предходните собственици и негови наследодатели- Лалка и Марко М.и. Проверени били
водомерите, монтирани в имота, за които било посочено, че са много стари, а спирателните
кранове били затворени, но С. М. не разрешил да бъдат отворени, за да се установи дали
работят. Били дадени предписания, обективирани в приложения контролен лист, според
които в срок до 13.09.2021г. новият собственик трябвало да представи документи за
собственост на имота, за да бъде регистриран като титуляр на партидата. Поради което
поддържа, че ищецът е потребител на ВиК услуги за имота. Твърди, че служебно е закрита
партидата на предходните собственици и служебно била открита партида с нов кл. №
********** на С. М. в качеството му на наследник, респ. на настоящ собственик на
апартамента. Сочи, че непогасените суми по партидата били префактурирани на името на
ищеца с две фактури за суми в общ размер на 2781,93 лева, издадени на 08.10.2021г., от
който момент вземането по тях било изискуемо по отношение на ищеца. Поддържа, че
неоснователно било и възражението, че сумите били погасени по давност. Твърди, че на
31.10.2021г. били издадени две фактури със следните номера[1]********** и **********.
Поддържа, че след изтичане на 30-дневен срок за плащане на начислените суми, посочен във
фактурите, считано от датата им на издаване, съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, вземането на
ответното дружество станало изискуемо по отношение на ищеца. От този момент бил
започнал да тече и давностният срок. Счита, че ищецът дължи процесната сума, тъй като от
една страна е потребител на ВиК услуги, доставяни до него, а от друга- сумата не била
погасена по давност. Искането към съда е да отхвърли предявения иск, а за горницата над
2781,93 лева да прекрати производството като недопустимо. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, а в тежест
на ответника е да докаже наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника
по договор за доставка на В и К услуги през процесния период, количеството на реално
доставената от него по договора вода за процесния период и нейната стойност, както и
2
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е
налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции
срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по
въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва
правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително
признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по
делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил
оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд,
изразена в Решение № 43 от 1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика,
изложена в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК,
според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и
процесуалното си поведение.
В конкретния случай начисляването на процесната сума по делото е безспорно между
страните, а същото се установява и от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по
ССчЕ. На следващо място всички представени от ответника фактури са издадени на името
на ищеца С. М., както и до него е адресирано писмо, касаещо задължения за процесния
имот, изпратено от „Софийска вода“ АД във връзка с писмо с вх. № М-2976 от 14.07.2021г.
Вещото лице е посочило, че за предоставени ВиК услуги за периода от 12.03.2012г.
до 13.07.2021г. по партидата на ищеца за кл. № **********, открита за ап. 20 на адрес: гр.
София, ж.к. Гео Милев, ул. „Акад. Никола Обрешков“, № 14, бл. 143, вх. Б начислените суми
са в общ размер от 2709,55 лева. В приетата от съда справка за издадени и неплатени
фактури по кл. № ********** е посочено, че са издадени фактури №№*********,
*********, ********* и ********* на обща стойност 2849,09 лева- главница за
предоставени ВиК услуги- л. 35 от делото. Горепосочената справка кореспондира и с
приетата фактура дубликат № ********** от 08.10.2021г. за процесния имот на обща
стойност 2781,93 лева. На последно място, в справката за формирани задължения и
извършени плащания по партида с кл. № ********** за процесния имот, издадена от
ответното дружество, общият размер /главница и лихва/ на задължения за процесния период
е именно сумата от 3729,27 лева- л. 6 от делото, какъвто е и общият размер на претенциите в
настоящото производство.
С оглед на което възражението за частична недопустимост на производството по
делото е неоснователно, доколкото сочената от ищеца главница за процесния период е
2513,73 лева, а по делото се установява, че ответното дружество е начислило главнични
задължения за процесния период на по-висока стойност.
Предвид гореизложените обстоятелства, а именно начисляване на процесните суми от
страна на ответника, предявените отрицателни установителни искове са допустими в цялост.
3
По същество на спора съдът намира следното:
Ищецът е оспорил наличието на валидно облигационно отношение между страните,
както и е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Относно наличието на облигационно правоотношение съдът намира следното:
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В
разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
В конкретния случай по делото е приета справка от Столична община, дирекция
„Общински приходи“, отдел „ОП-Слатина“, в която е посочено, че за периода от 21.05.1998г.
до 20.03.2023г. в информационната система на ОП- Слатина за собственик на ап. 20,
находящ се в гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. Акад. Никола Обрешков № 14, бл. 143 е
декларирано лицето С. М. М..
Приет е и Контролен лист № 0269971 от 13.08.2021г. за извършена проверка в
процесния имот, в който е посочено че титуляр на обекта е Лалка и Марко М.и. Проверката е
извършена в присъствието на С. М. и контролният лист е подписан от нето- л. 34 от делото.
В контролния лист е посочено, че С. М. е заявил, че е собственик и че жилището е
необитаемо.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че С. М. е подал декларация
по чл. 14 ЗМДТ, в която е посочил, че собственик на процесния апартамент, което
представлява признание за декларираните в нея обстоятелства. Действително, подадената
декларация не съставлява титул за собственост, но това не я лишава от доказателствена
4
стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички
ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и
направените от тях оспорвания. В конкретния случай приетата декларация не е оспорена от
ищеца, респ. не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят
извънсъдебното признание на ищеца, направено пред данъчната администрация относно
принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот. Още повече,
в настоящия случай посоченото в декларацията кореспондира с контролния лист, в който е
посочено, че именно ищецът е заявил, че е собственик на имота. Приетият контролен лист е
подписан от ищеца и също не е оспорен в настоящото производство.
Така при съобразяване на цитираните норми и на събраните в процеса доказателства
се налага извод, че ищецът има качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1,
ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004г., тъй
като е установено по делото, че притежава право на собственост върху процесния имот.
На следващо място по релевираното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира същото за частично основателно:
От приетата ССчЕ се установява, че за процесния период на фактуриране
12.03.2012г.- 13.07.2021г. с период на потребление 01.02.2012г.- 13.07.2021г. услугите за
клиентски № ********** са закрити и е създаден нов кл. № **********. Били издадени 2
фактури- дебитно извествие № *********/08.10.2021г. за периода от 1.2.2012г.- 31.1.2015г. на
обща стойност 537,25 лева и фактура № *********/08.10.2021г. за периода 3.2.2015г.-
14.09.2021г. на обща стойност 2244,68 лева. Експертът е посочил, че за процесния период на
фактуриране 12.03.2012г.- 13.07.2021г. услугите за кл. № ********** са закрити и е открит
нов кл. № ********** с начален период на таксуване 01.02.2012г. От заключението се
установява, че общо начислената сума за периода от 12.03.2012г. до 13.07.2021г. е в размер
от 2709,55 лева.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на
водоснабдителното дружество съдържа всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа. В частност задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставените ВиК услуги са възникнали като срочни – според чл.
33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на "Софийска
5
вода" АД, одобрени от КЕВР с Решение № 0У-2 от 13.07.2016г., потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, а съгласно чл. 33, ал. 1 от същите Общи условия, ВиК операторът издава
ежемесечни фактури. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество
главници, касаещи посочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в
който изтича срока за тяхното заплащане.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
Според установената от ВКС съдебна практика по приложението на чл. 116, б. "б"
ЗЗД погасителната давност се счита прекъсната с предявяването на иск от носителя на
спорното вземане – кредитора, чрез осъдителен иск (в това число и насрещен осъдителен
иск) или респ. чрез предявяване на притезанието в заповедно производство. Предявяването
на отрицателен установителен иск няма за последица предвиденото в чл. 116, б. "б" ЗЗД и
чл. 115 б. "ж" ЗЗД действие (решение № 235 от 21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС,
ГК, III ГО; решение № 57/27.06.2018 г. по гр. д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение №
99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 705/29.10.2010 г. по
гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на
ВКС, ГК, І ГО.). Ето защо в случая давността не се прекъсва с депозиране на исковата
молба, поради което крайният момент на давностните срокове не следва да се свързва с
предявяване на иска. Противното би означавало, че с реализиране на защитата чрез
оспорване на вземането от страна на длъжника, се прекъсва течащата в негова полза
погасителна давност, какъвто не е смисълът на разглежданите норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Ето
защо съдът следва да зачете изтеклата погасителна давност, която е настъпила в хода на
висящия процес по предявения отрицателен установителен иск от длъжника. В този смисъл
е и съдебната практика, обективирана в Решение № 3081 от 25.04.2019г. по в.гр. дело №
17021/2018г. по описа на СГС, IV- а въззивен състав; Решение № 441 от 17.01.2020г. по в.гр.
дело № 12414/2018г. по описа на СГС, II –а въззивен състав, Решение № 1122 от 07.02.2020г.
по в.гр. дело № 924/2019г. по описа на СГС, II –е въззивен състав, както и Решение № 416 от
6
16.01.2020г. по в. гр. дело № 1330/2019г. по описа на СГС, II –е въззивен състав.
Към датата на устните състезания в настоящото производство /25.04.2024г./ се
установява, че задълженията за периода от 12.03.2012г. до 31.12.2020г. са погасени по
давност, доколкото вземането за м.12.2020г. е фактурирано на 14.01.2021г. и е било дължимо
на 14.02.2021г., т.е. давността за него е следвало да изтече на 14.02.2024г., като след
удължаване на периода с 2 месеца и 7 дни, в който е бил спрян давностният срок по
гореизложените мотиви, давността е изтекла на 21.04.2024г. /преди устните състезания/.
Вземанията за следващите месеци от 01.01.2021г. до 13.07.2021г. не са погасени по давност.
Съдът изчисли размера на непогасените по давност суми, използвайки заключението
на вещото лице- Таблица № 1 на сумата от 191,10 лева. Погасената част от претенциите е в
размер от 2518,45 лева /2709,55-191,10/, т.е. повече от исковата претенция.
С оглед на което спазвайки принципа за диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6,
ал. 2 ГПК, искът следва да бъде уважен за сумата от 2513,73 лева и за периода от
12.03.2012г. до 31.12.2020г. На основание чл. 119 ЗЗД погасени по давност са и лихвите
върху тази сума. С оглед на което основателен е и искът за сумата от 1215,54 лева, лихва
върху процесната сума за периода от 12.04.2012г. до 14.07.2021г.
Искът следва да бъде отхвърлен за периода, за който не са погасени по давност
вземанията- 01.01.2021г. до 13.07.2021г.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът. С определение от
26.01.2022г. С. М. М. е бил освободен от задължението да заплаща държавни такси по
делото. С оглед на което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Софийска вода“ АД следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса в размер на 150,55 лева.
Ищецът е бил представляван в производството безплатно от адв. С. К. К. съгласно
представен договор за правна защита и съдействие от 02.11.2021г. Поради което на адв. К.
следва да се присъди възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на С. М. М.. При определяне на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22
от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже
приложението на националната правна рамка, определяща размера на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно
фактическата и правна сложност на делото, както и цената на предявения иск. В случая
съдът взе предвид обстоятелството, че се касае за отрицателни установителни искове за сума
в общ размер от 3729,27 лева, че делото е приключило в три съдебни заседания, както и че
делото е с обичайна за този тип дела фактическа и правна сложност, както и е прието едно
заключение на вещо лице-счетоводител. Съдът отчете и обстоятелството, че договорът за
правна защита е сключен на 02.11.2021г.
С оглед на което съдът намира, че възнаграждение в размер на 491,05 лева отговаря
на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния
7
представител правни действия, изразяващи се в подаване на исковата молба, както и молба-
становища и явяване в едно съдебно заседание.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че С. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Акад.
Никола Обрешков“ № 14, бл. 143, вх. Б, ап. 20, не дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, сумата от 2513,73 лева, представляваща цена на
предоставени ВиК услуги в недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Гео
Милев“, ул. „Акад. Никола Обрешков“ № 14, бл. 143, вх. Б, ап. 20, с клиентски номер №
********** за периода от 12.03.2012г. до 31.12.2020г., както и лихва в размер на 1215,54
лева за периода от 12.04.2012г. до 14.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен
установителен иск за периода от 01.01.2021г. до 13.07.2021г.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет.
2 и 3, да заплати на адв. С. К. К., САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул.
„Владайска“ № 35, ет. 3, офис 1, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 491,05 лева,
представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство
по делото на С. М. М..
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет.
2 и 3, да заплати в полза и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 150,55
лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8