Р Е Ш Е Н И Е    №    8

 

гр.С., 08.01.2020  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри  граждански състав в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и  деветнадесета година в състав: 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 2267/2019  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

 Предмет на производството е предявен иск  с пр. осн. чл. 55 от ЗЗД, във вр. чл. 59 от ЗЗД и иск с който се иска от съда да признае за установено изгубила силата си обезпечителна заповед, издадена по ч.т.д. 59/2015 г. на ХОС, считано от 04.07.2015 г.

В исковата молба се твърди, че по молба за обезпечение на бъдещ иск с цена 111 874.57 лв., ответникът е поискал от ОС - Хасково по ЧТД № 59/2015 г. налагане на възбрана върху два недвижими имота на ищеца. Поради липсата на доказателства за вероятната основателност на иска, съдът постановява внасянето на гаранция в размер на 4000 лева., респ. след внасянето на същата издава обезпечителна заповед в полза на ответника. В едномесечния срок ответникът не завежда своя иск с посочените в молбата за обезпечение на бъдещ иск параметри, а именно завежда иск с цена 55 873.55 лв., представляваща частична такава от общата цена на същия иск 112 470.85 лв.

Твърди се, че в нарушение на чл. 3 ГПК, „Агрофин” ЕООД и неговите процесуални представители по ТД № 71/2015 г. ОС - Хасково и ВТД № 318/2016 г., ПАС укриват обстоятелството на неподаване на искова молба с параметрите на бъдещия иск по ЧТД № 59/2015 г. на ОС - Хасково. В целия ход на исковия процес, ответникът нито веднъж не се е позовал на обезпечителната заповед, но се е ползвал от нея, вкл. и до завеждане на изпълнително дело 20169290401422 срещу ищеца с изпълнителен лист, издаден от ПАС по ВТД № 318/2016 г.

Твърди се, че ищецът Т.Г. остава неуведомен за издадената по ЧТД № 59/2015 г. на ОС - Хасково обезпечителна заповед срещу него, вкл. до 2018 г., когато след изрична молба депозирана пред Съдията по вписванията в СВ - Хасково, му е връчено копие от същата (вече оттеглена по искане на ответника) заповед с предоставяне правото да я обжалва. Поради късното връчване на обезпечителната заповед, ищецът не е успял да реализира правата си по чл. 403, ал. 2 ГПК, тъй като връчената му заповед, към момента на връчването, вече не е била погасена по право.

След образуване на изпълнително дело 1422/2016 по описа на ЧСИ 929, ответникът е наложил нова възбрана върху същите недвижими имоти и поискал вдигане на възбраната, наложена с обезпечителната заповед по ЧТД № 59/2015 г. на ОС – Хасково, за да може да получи обратно внесената през 2015 г. гаранция от 4000 лева. Съдът е уважил искането му, гаранцията е била освободена и сумата е получена през 2018 г. от „Агрофин” ЕООД.

Счита се, че след като не е завел бъдещия си иск в посочените параметри - цена на иска 111 874.57 лв. в дадения му едномесечен срок, „Агрофин” ЕООД е загубил правата върху обезпечителната заповед по ЧТД № 59/2015 г. на ОС - Хасково (която се е погасила по силата на закона) и не е могъл да се ползва от тези си права впоследствие през 2018 г., за да получи обратно сумата от 4000 лева, представляващи внесената по-рано от него гаранция за завеждане на бъдещ иск за сумата от 111 874.57 лв.

Обстоятелството, че „Агрофин” ЕООД е завел и спечелил против Т.Г. иск с цена 55 873.55 лв., представляваща частична такава от общата цена на същия иск 112 470.85 лв., се счита, че е ирелевантно спрямо обезпечителното производство по ЧТД № 59/2015 на на ОС – Хаскова, което се счита, че е приключило още през 2015 г. с погасяването по силата на закона на правата върху издадената обезпечителна заповед, с изтичането на едномесечния срок, даден на „Агрофин” ЕООД да заведе иск с цена 111 874.57 лв. По този начин се твърди, че „Агрофин” ЕООД е получил без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание сумата от 4000 лева, с която се е обогатил за сметка на Т.Г.. „Агрофин” ЕООД е получил без да има основание възстановяване - връщане на гаранцията от 4000 лева, тъй като бъдещият иск, който е трябвало да заведе и за който е внесена гаранцията, не е бил заведен. Съответно се счита, че ищецът не следва да носи доказателствената тежест за доказване на вредите си в размера на възстановената без основание гаранция.

            Сочи се, че при уважаване на молба за обезпечение на бъдещ иск,  подадена по ЧТД № 59/2015 г. по описа на ОС - Хасково и след внасяне на определената от съда гаранция в размер на 4000 лева, в полза на ответника е издадена обезпечителна заповед, по силата на която върху два имота, собственост на ищеца, е наложена възбрана. Същата обезпечителна заповед била издадена в полза на „Агрофин” ЕООД като обезпечение на бъдещ иск срещу ищеца Т.Г. с цена 111 874.57 лв., от които главница 93 240 лв. и мораторна лихва 18 634 лв. В дадения му едномесечен срок, изтекъл на 04.07.2015 г., „Агрофин” ЕООД не завежда такъв иск (завежда частичен, като го представя пред обезпечителния съд за бъдещия иск), поради което обезпечителната заповед следва да се счита обезсилена по право, т.е. по силата на закона. Твърди се, че в резултат на недобросъвестно свое поведение и в нарушение на чл. 3 ГПК с помощта на процесуалните си представители по ЧТД № 59/2015 г. на ОС - Хасково и по ТД № 71/2015 г. на ОС Хасково, „Агрофин” ЕООД, въвеждайки в заблуда съда и укривайки обстоятелството на издадена обезпечителна заповед от настоящия ищец (тогава ответник и по ТД № 71/2015 г. на ОС - Хасково), се възползва без основание от обезпечителната заповед,  т.е. от наложената възбрана върху двата имота, вкл. и до момента на получаване на изпълнителен лист по успешно проведения иск по ТД № 71/2015 г. на ОС – Хасково, потвърдено с решение по ВТД № 318/2016 г. по описа на Апелативен съд Пловдив. В последвалото образувано (с ИЛ. издаден от ПАС по ВТД № 318/2016 г.) изпълнително дело № 1422/2016 г. по описа на ЧСИ Н.К. с район на действие ОС Хасково и рег. № 929 в КЧСИ, „Агрофин” ЕООД, в качеството си на взискател, налага нова възбрана върху същите имоти и чрез ЧСИ 929 вдига наложената с обезпечителната заповед от 2015 г. възбрана, след което през 2018 г. поисква от ОС - Хасково по ЧТД № 59/2015 г. да бъде освободена гаранцията от 4000 лв., внесена за издаване на обезпечителната заповед през 2015 г. Съдът уважава искането му.

Препис от издадената обезпечителна заповед с възможността да я обжалва, ищецът е получил едва през март 2018 г., като е провел неуспешно обжалване на същата заповед, но и без да забележи своевременно обстоятелството, че същата заповед е била обезсилена по право още през 2015 г.

Претендира се, че поради обезсилването по силата на закона на 04.07.2015 г. на обезпечителната заповед, издадена по ЧТД № 59/2015 г. на ОС – Хасково, „Агрофин” ЕООД не е имал правото да получи обратно през 2018 г. внесената гаранция от 4000 лв., респ. правата върху която сума той е изгубил още на 04.07.2015 г. и същата сума е следвало да послужи за обезщетение на ответника по обезпечението и настоящ ищец.

            Счита се, че обезпечителната заповед е била обезсилена по право. На 02.06.2015 г. ответникът по настоящия иск „Агрофин” ЕООД е депозирал в ОС - Хасково молба вх. № 5258/02.06.2015 г. по описа на ОС - Хасково с правно основание чл. 390 ГПК, по която е образувано ЧТД № 59/2015 на ОС – Хасково, за допускане обезпечение на бъдещ иск срещу Т.Г., като моли за налагане на възбрана върху два имота собственост на Т.Г., а именно върху имот 174005 в с. Стамболово и върху втори имот №057040 с площ 35 дка в с. Поповец. В същата молба „Агрофин” ЕООД заявява, че ще заведе иск срещу Т.Г. с цена 111 874.57 лв., от които главница 93 240 лв. и мораторна лихва 18 634 лв. С определение № 166 на ОС – Хасково, гражданска колегия, в закрито заседание на 02.06.2015 г. съдът „Допуска обезпечение на бъдещия иск, който „Агрофин” ЕООД ще предяви против Т.Й.Г. за сумата от 111 874.57 лв., чрез налагане на възбрана върху следните недвижими имоти:: 1. Поземлен имот № 174005 с площ 4.484 дка в землището на с. Стамболово, местност Токмакли; 2. Поземлен имот № 057040 с площ 35 дка в землището на с. Поповец, община Стамболово, местност Новите места. Да се издаде на молителя обезпечителна заповед след внасяне на парична гаранция в размер на 4000 лв. по сметка на ОС - Хасково. Определя едномесечен срок за предявяване на иска от постановяване на определението, като указва на молителя, че ако в едномесечен срок не представи доказателства за предявяване на иска, съдът служебно ще отмени обезпечението."

Сочи се, че по така допуснатото обезпечение е издадена Обезпечителна заповед от 04.06.2015 г. вписана с номера от СВ Хасково от 08.06.2015 г. вх. рег. № 4328 акт 196 том I и № от дв. вх. рег. 4323, издадена от ОС – Хасково, търговско отделение на основание чл. 389 ал. 1 и чл. 397 ГПК. в изпълнение на Определение № 166/02.06.2015 г. по ЧТД № 59/2015 г. на ОС – Хасково,  съгласно която ОС – Хасково „Допуска обезпечение на бъдещия иск, който „Агрофин” ЕООД ще предяви против Т.Й.Г. за сумата от 111 874,57 лв. чрез налагане на възбрана върху следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот № 174005 с площ 4,484 дка в землището на с. Стамболово, местност Токмакли; 2. Поземлен имот № 057040 с площ от 35 дка в землището на с. Поповец, община Стамболово, местност Новите места”. В заповедта не е посочен срокът, който бива предоставен на „Агрофин” ЕООД да предяви бъдещия си иск, но предвид нормата на чл. 390, ал. 3 ГПК и определение 166, същият е в рамките (не по-дълъг от) на 1 месец, респ.  в настоящия случай този срок е продължил до 04.07.2015 г. До тогава обаче, както и след този срок, в ОС – Хасково няма подадена редовна искова молба от „Агрофин” ЕООД срещу Т.Г. за сумата от 111 874,57 лв., или 93 240 лв. - главница и 18 634 лв. - лихва, с предмет на спора неизпълнение на задължение за плащане по Договор 048 от 16.06.2012 г. по силата на който ищецът, по поръчка на ответника бил извършил организиране, осигуряване и предоставяне на комплексно финансово-икономическо и правно проучване и консултиране при реализиране на проект за финансиране по програма „Развитие на селските райони” 2007 - 2013 г.

На 26.06.2015 г. „Агрофин” ЕООД депозира в ОС – Хасково нередовна искова молба вх. № 6139/26.06.2015 г. по описа на ОС - Хасково срещу Т.Г., с цена на иска: 112 470.85 лв., от които главница 93 240 лв. и мораторна лихва 19 230.86 лв. В същата искова молба, независимо че е добавена ръкописно т. 5 от приложението със съдържание: „Документ за внесена държавна такса”, липсват основни реквизити и е очевидно нередовна, видно от следващия внесен документ, а именно молба вх. № 6604/09.07.2015 г. по описа на ОС -  Хасково по ТД № 71/2015 г. на ОС - Хасково от „Агрофин” ЕООД, с която се иска предявените искове с правно основание чл. 258 вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да се считат предявени като частични за сумата от 55 873.55 лв. - частичен иск, от които главница в размер на 46 320 лв., представляваща частично вземане от цялото в размер на 93 240 лв. -неизплатено възнаграждение за извършена работа и мораторна лихва за забава в размер на 9 553.55 лв. за периода от 16.06.2013 г. до 26.06.2015 г. За отстраняване на нередовностите по исковата молба и с оглед на частично предявените искове, се представя и документ за внесена държавна такса в размер на 2237.50 лв.

Именно с посочването, че изпълнява указания за отстраняване на нередовностите по исковата молба и представянето на документ за внесена държавна такса в размер на 2237.50 лева, която такса не е за иск с цена 112 470.85 лв. (каквато е цената на иска в исковата молба вх. № 6139/26.06.2015 г. по описа на ХОС), нито за иск с цена 111 874.57 лв. (каквато цена е заявена, очевидно, с молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск, респ. с каквато цена на иска е уважена молбата за обезпечение на бъдещия иск - с определение 166 и е издадена обезпечителната заповед по ЧТД № 59/2015 г. на ОС - Хасково), „Агрофин” ЕООД осигурява редовността на депозираната на 26.06.2015 г. по описа на ОС - Хасково искова молба, но в рамките на частична претенция, а не в рамките на заявената, че ще бъде предявена като бъдещ иск. Следователно, исковата молба, депозирана на 26.06.2015 г. пред ОС - Хасково с входящ номер 6139 от „Агрофин” ЕООД срещу Т.Г., като нередовна такава за стойността на цената на иска в размера над 55 873.55 лв., считано от 09.07.2015 г., следва да се счита изобщо неподадена, предвид неотстраняването в срок на нередовността, представляваща заплащане на държавна такса. Като редовна искова молба, считано от 26.06.2015 г. по описа на ОС - Хасково по ТД № 71/2015 г., следва да се счита единствено исковата молба с размер на иска 55 873.55 лева от „Агрофин” ЕООД срещу Т.Г. с предмет на спора неизпълнение на задължение за плащане по договор от 16.06.2012 г., респ. „Агрофин” ЕООД не е изпълнил задължението си в едномесечен срок от издаването на обезпечителната заповед, с която се налага възбрана върху имот 174005 в с. Стамболово м-ст Токмакли общ. Стамболово, обл. Хасково и възбрана върху имот 057040 в с. Поповец, общ. Стамболово обл. Хасково - и двата имота собственост на Т.Г.,*** иска, чието обезпечение му е било допуснато по ЧТД № 59/2015 на ОС - Хасково.

Посочва се, че по искова молба депозирана на 26.06.2015 г. по описа на ОС - Хасково е проведено исково производство против Т.Г. с ищец „Агрофин” ЕООД по ТД №  71/2015 г. по описа на ОС - Хасково с цена на иска 55 873.55 лв., по което е налице осъдително решение срещу Т.Г.,  респ. решението по ТД № 71/2015 г. на ОС - Хасково е потвърдено във второинстанционното производство по ВТД № 318/2016 г. по описа на Апелативен съд Пловдив. Следва издаване на изпълнителен лист от Апелативен съд Пловдив по ВТД № 318/2016 г., с който ИЛ „Агрофин” ЕООД образува ид 1422/2016 г. по описа на ЧСИ Н.К. район на действие ОС - Хасково, рег. № 929 в КЧСИ. В рамките на същото изпълнително дело е наложена нова възбрана върху същите (и други) имоти на Т.Г..

Производството по ЧТД № 59/2015 г., по което е допуснато обезпечение на иска, е приключило на 04.07.2015 г., до когато не е налична депозирана в ОС - Хасково искова молба за 111 874.57 лв. с ищец „Агрофин” ЕООД и ответник Т.Г., респ. и от който момент именно обезпечителната заповед е била обезсилена по силата на закона и съответно е била изгубена безвъзвратно възможността да бъде възстановена от съда внесената от „Агрофин” ЕООД гаранция в размер на 4 000 лева. Следователно, на основание чл. 403. ал. 1. пр. 2 ГПК, „Агрофин” ЕООД не е имал право да получи обратно през 2018 г. внесената през 2015 г. гаранция в размер на 4000 лева за получаване на обезпечителната заповед, предвид обстоятелството на неизпълнение на условията за предявяване на бъдещия иск, т.е. „Агрофин” ЕООД е получило по ЧТД № 59/2015 г. на ОС - Хасково през 2018 г. 4000 лева, представляващи платена през 2015 г. по същото дело гаранция, правата върху която за „Агрофин” ЕООД са отпаднали още на 04.07.2015 г. В този смисъл, и през 2018 г. не е съществувало основанието, на което „Агрофин” ЕООД да може да получи обратно платената гаранция в размер на 4000 лева. Същевременно, чрез използването на обезпечителната заповед, издадена по ЧТД № 59/2015 г. на ОС – Хасково, „Агрофин” ЕООД е осигурил за себе си ползи, вкл. и до 2018 г., като с това е нанесъл на Т.Г. допълнителни вреди, обеднявайки го вкл. и в рамките на гаранцията, която недобросъвестно е използвал за негова сметка (за сметка на Т.Г.), без да има право на това и изключая нанесените вреди от недобросъвестното му (на Агрофин ЕООД) поведение по ТД № 71/2015 г. на ОС – Хасково, ВТД № 318/2016 г. на ПАС и останалите, съпътстващи ги производства.

            Сочи се, че Т.Г. е частен земеделски производител (физическо лице) в област растениевъдство - производство на плодове и зеленчуци и по-специално отглежда биологични винени лозя и вишни. За целите на свой проект за изграждане на изба за производство на биологично вино от собствена биологична продукция (грозде и вишни) Т.Г. регистрира през 2015 г. търговско дружество „Био Лидер 8” ЕООД, което търговско дружество е кандидат-бенефициер - земеделски производител за финансиране чрез ДФ Земеделие - Разплащателна агенция на същия проект. Регистрирането на търговско дружество се е наложило, тъй като в качеството си на физическо лице земеделски производител Т.Г. не е разполагал с правата да произвежда и търгува с акцизни стоки, каквато стока е виното.

Именно за нуждите на такъв проект през 2012 г. Т.Г. сключва с „Агрофин” ЕООД договор 048.121/2012, с който му възлага, а „Агрофин” ЕООД приема да извърши икономическо и правно консултиране по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013. Твърди се, че договорът се оказал нищожен по вина на „Агрофин” ЕООД, но последният претендирал пред съда, че го бил изпълнявал, а Т.Г. не му е заплатил изработеното, респ. и на това основание „Агрофин” ЕООД е получил ИЛ по ТД № 71/2015 г. на ОС - Хасково и ВТД № 318/2016 г. на ПАС срещу Т.Г..

Също за нуждите на горецитирания проект, за Т.Г. е било наложително прехвърлянето на собствеността върху двата недвижими имота с номера 057040 и 174005 на „Био Лидер 8” ЕООД, тъй като именно в тези имоти е било предстоящо осъществяването на основните дейности по проекта, респ., поради наложената от „Агрофин” ЕООД възбрана съгласно обезпечителната заповед по ЧТД № 59/2015 г. на ОС – Хасково, за Т.Г. се оказва невъзможно към него момент да продължи по предвидения по-рано план действията по реализация на проекта.

С наложената и използвана от „Агрофин” ЕООД възбрана върху недвижимите имоти на Т.Г. с номера 057040 и 174005 по ЧТД №59/2015 г. на ОС - Хасково за периода 2015 - 2018 г., е ощетен ищеца, за което се твърди, че на Т.Г. се дължи обезщетение от „Агрофин” ЕООД в размера на внесената гаранция от 4000 лева и която гаранция „Агрофин” ЕООД не е следвало да получава обратно, тъй като не е изпълнил изискванията за депозиране в срок до 04.07.2015 г. искова молба с цена на иска 111 874.57 лв., както е твърдял в молбата си за обезпечение на бъдещ иск по ЧТД № 59/2015 г. на ОС – Хасково, респ. и поради което за Т.Г. е налице правният интерес от завеждане на настоящия иск.

            С оглед на гореизложеното, се моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да обяви като изгубила сила, считано от 04.07.2015 г. обезпечителна заповед, издадена по ЧТД № 59/2015 г. на ОС – Хасково, на основание чл. 403. ал. 1, пр. второ ГПК, както и да осъди ответника „Агрофин” ЕООД да заплати на ищеца сумата от 4000 лева, с която същият неоснователно се е обогатил за негова (на Т.Г.) сметка по ЧТД № 59/2015 г. по описа на ОС - Хасково, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноските в настоящото производство.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, в който счита, че настоящият иск е недопустим, тъй като с него на практика се иска от настоящия съд да се произнесе по отношение на парична сума, относно която има влязло в сила определение на друг съд. Сочи се, че ЧТД № 59/2015 г. на ОС - Хасково с образувано по молба на И.Г. в качество на управител на „Агрофин” ЕООД, за издаване на обезпечителна заповед за възбрана на имоти на Т.Г.. Съдът е постановил определение, с което ответното дружество следва да внесе гаранция в определения от съда размер 4 000 лв., за да бъде издадена обезпечителната заповед. След внасяне на гаранцията, заповедта е издадена и „Агрофин” ЕООД предявява иск пред ОС -Хасково в едномесечния срок даден от съда, с предмет неизпълнение на договор за изработка от страна на Г., със страни „Агрофин" ЕООД и настоящия ищец, с правно основание чл. 258 и сл. от ЗЗД вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. По описа на ОС - Хасково е образувано ТД № 71/2015 г. Съдът е постановил Решение № 3 от 12.01.2016 г., с което е уважил исковата молба. Ответната страна е обжалвал решението пред АС-Пловдив и е образувано ВТД № 318/2016 г. Съдът се е произнесъл с Решение № 217 от 30.06.2016 г., с което е потвърдил решението на ОС - Хасково. Ищецът е обжалвал и това решение пред ВКС и е образувано КТД № 2341/2016 г. на 1-во т. отд., ВКС се е произнесъл с Определение № 400 от 22.06.2017 г., с което не допуска до касационно обжалване подадената жалба. Сочи се, че въпросите за валидността на договора, за които се говори в исковата молба, също са решени със сила на присъдено нещо, имайки предвид изхода по цитираните производства. Ответникът е подал молба до ОС - Хасково по ЧТД № 59/2015 г. за връщане на гаранцията и след представяне на цитираното и влязло в сила определение на ВКС, същата е върната на „Агрофин” ЕООД след многократно обжалване от страна на Т.Г.. Счита се, че тъй като в настоящият случай искът е уважен с влязло в сила решение, не може да се поставя въпроса за отговорност на дружеството за вреди, тъй като тя не е възникнала, липсва който и да било от фактическите състави пораждащи отговорност по чл. 403 ал. 1 от ГПК. Счита се за безспорно, че след като „Агрофин” ЕООД е внесло гаранцията, тя няма как да бъде предмет на иск по чл. 55 ЗЗД, тъй като това е материално благо, което в случая не подлежи на „връщане". Също така се сочи, че според чл. 403 ал. 2 от ГПК, ако ответникът по делото, по което е внесена гаранция счита, че са му причинени вреди следва да предяви иск в едномесечен срок от връчване на молбата за освобождаване на гаранцията и то пред съда, пред който е образувано делото за обезпечение.

Счита се, че не е налице нито една от предпоставките на иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД. „Агрофин” ЕООД е внесло гаранцията и това е благо, което е напуснало неговия патримониум. Съдът (ОС-Хасково) се е произнесъл с влязло в сила определение относно връщането на гаранцията, така спорът относно претендираната по настоящото дело парична сума е решен и актът е влязъл в сила. Следователно, сумата не е получена без основание от „Агрофин” ЕООД или на неосъществено или отпаднало основание и за него няма задължение да я връща. Счита се за безспорно, че този, който твърди, че за него са налице вреди на основание чл. 55 от ЗЗД, следва да ги докаже. В исковата молба обаче, не се посочва наличие на конкретни вреди за ищеца в размер на претедираната парична сума (или каквато и да е друга), още повече такива настъпили в резултат на проведеното обезпечително производство (вкл. налагането на възбрана не препятева извършване на строеж във възбранения имот, тъй като същият не е акт на разпореждане).

С оглед на гореизложеното, се моли съда да приеме, че искът е недопустим и да прекрати производството. Алтернативно, ако съдът приеме, че искът е допустим, се моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. ищецът, редовно призован  се  представлява от процесуален представител, който възразява срещу приетия като пълномощник преупълномощен процесуален представител в предходното с.з. на ответника като счита, че даденото пълномощно на първоначалния процесуален представител не съдържа клаузата на чл. 25 ал.4 от Закона за адвокатурата, а именно да преупълномощава и други адвокати със съгласието на клиента. По отношение на възложената на ищеца доказателствена тежест в доклада, а именно, че му се указва, че ответното дружество се е обогатило неоснователно за негова сметка вследствие връщане на внесената от него гаранция за обезпечаване на бъдещ иск, претендира, че това е осъществено чрез дискриминация от страна на ответника срещу ищеца, дискриминация по признак лично положение, а именно страна в гражданския процес, като е препятствал достъпа на ищеца до правосъдие чрез укриване на обезпечителната заповед, сама по себе си тя изгубила сила екс леге, поради невнасяне на бъдещия иск, за който същата е допусната. Твърди, че ответникът е осъществил непряка дискриминация на признак лично положение – страна в  обезпечителен граждански  процес, за периода от момента на вписване на възбраната върху имотите на ищеца до момента на обратно получаване на гаранцията. Начина, по който ответникът се е обогатил чрез връщането на гаранцията си за тяхна сметка е самата дискриминация. Счита, че това попада в нормата на чл. 59 от ЗЗД, т.е. ищецът е обеднял с тази сума на основание, че е бил лишен от възможността да се защити срещу обезпечителната заповед. Моли съда да приложи особения процесуален ред на закона за защита на дискриминация за възлагане на доказателствената тежест на ответника. Моли съда да уважи исковата претенция.

Ответникът – „АГРОФИН” ЕООД, редовно призован, не се  представлява в с.з. Постъпило е становище от процесуалния му представител, с което моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие. Няма доказателствени искания и няма да представя нови доказателства. Ако ищецът стори това, моли за възможност за запознаване със същите и за възможност за искания в тази връзка. Не възразява да бъдат приети и приложени по делото изисканите от ОС Хасково дела. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 55, във вр. с чл. 59 от ЗЗД, поради което моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноските по делото, за което представя списък.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С определение № 166/02.06.2015 г. по  ч.т.д. № 59/2015 г., състав на Хасковски окръжен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск, който "Агрофин " ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Ал. Стамболийско" № 1 ще предяви против Т.Й.Г. *** за сумата 111 874.57 лева чрез налагане на възбрана върху  ПИ № 174005 с площ 4. 484 дка в землището на с. Стамболово, м. "Токмакли" и ПИ № 057040 с площ 35 дка в землището на с. Поповец, общ. Стамболово, м.  "Новите места".  Определен е едномесечен срок за предявяване на иска, считано от датата на постановяване на определението.  Определена е гаранция в размер на 4 000 лева, която е внесена на  05.06.2015 г.

На 29.06.2015 г е постъпила по делото  молба от "Агрофин" ЕООД с  препис от ИМ , постъпила в ХОС на 26.06.2015 г.

По молба на "Агрофин" ЕООД, поради  образуване на изп. дело против Т.Г. е  отменено допуснатото ообезпечение с Определение № 321/17.10.2016 г.

На 21.10.2016 г. "Агрофин" ЕООД, чрез адв. И.М. е поискал да му бъде върната внесената гаранция в размер на 4 000 лева.

С определение № 281/24.07.2017 г.  е освободена внесената от"Агрофин" ЕООД гаранция в размер на 4 000 лева. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

С решение № +/12.01.2016 г., състав на ХОС по т.д. № 71/2015 г. е  осъдил Т.Й.Г. да заплати на "Агрофин" ЕООД сумата 46 320 лева /частичен иск от общо 93 240 лева/ представляваща стойността на изработеното по договор от 16.06.2012 г., както и сумата 9 553.55 лева /частичен иск от общо 19 230.86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.06.2013 г. до 26.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2015 г. до окончателното изплащане и разноски в общ размер на 4 997.50 лева.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Претенцията е за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 4 000 лева, с която неоснователно се е обогатило за негова сметка по ч.т.д. 59/2015 г.  по описа на ХОС.

Установи се, че по ч.т.д. № 59/2015 г. на ХОС  с определение № 166/02.06.2015 г. по  ч.т.д. № 59/2015 г., състав на Хасковски окръжен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск, който "Агрофин " ЕООД ще предяви против Т.Й.Г. *** за сумата 111 874.57 лева чрез налагане на възбрана върху два имота, собственост на ищеца.  Определен е едномесечен срок за предявяване на иска, считано от датата на постановяване на определението.  Определена е гаранция в размер на 4 000 лева, която е внесена на  05.06.2015 г.

На 29.06.2015 г е постъпила по делото  молба от "Агрофин" ЕООД с  препис от ИМ , постъпила в ХОС на 26.06.2015 г.

По молба на "Агрофин" ЕООД, е  отменено допуснатото ообезпечение с Определение № 321/17.10.2016 г.

            С определение № 281/24.07.2017 г.  е освободена внесената от"Агрофин" ЕООД гаранция в размер на 4 000 лева. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

            За успешното доказване на иск с пр. осн. чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, респективно –чл. 59 от ЗЗД,  ищецът следва да установи разместването на имуществени блага, което е лишено от основание, както и че в резултат на същото ответната страна се е обогатила с претендираната сума, а в същия размер е налице обедняване в имуществената сфера на ищеца, като при установяване на горните факти, обогатилата се страна следва да установи наличието на основание за разместването на имуществените блага, при отрицателни твърдения, въведени от ищеца.

            В процесния казус обаче ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.

            На първо място, ищецът не установи че сумата от 4000 лева е негова лична собственост. Установи се, че тази сума е внесена като гаранция от ответното дружество по молба за обезпечаване на бъдещ иск. Ищецът не е упражнил правото си на иск за вреди по чл. 403 от ГПК, както и самият той твърди в исковата молба. Отделно от това за осъществяване фактическия състав на хипотезата на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, която ищецът твърди да е налице следва да се установи предаване, респективно получаване на сумата без основание, за да възникне задължение за нейното връщане. В случая ищецът не твърди, а и не установява да е предоставил тази сума на ответната страна, за да се пристъпи към изследване на следващия елемент – липсата на основание за получаването й. По тези съображения искът с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

            Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД има субсидиарно приложение и при липсата на друг иск за защита обеднелият има право да иска от всеки, който се е обогатил за негова сметка връщане на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. За успешното провеждане на този иск следва да се установи разместване на имуществени блага, липсата на основание за това и размера на обедняване, т. е стойността на имуществото, с което е намалял патримониума на ищеца. Както вече съдът стигна до извод в мотивите си по – горе, в конкретния казус, от доказателствената съвкупност по делото не се установи нито, че ищецът е притежател на сумата от 4000 лева, нито че сумата е преминала в патримониума на ответната страна, за да се пристъпи към обсъждане на наличието, респективно – липсата на основание за имущественото разместване на блага.

            Въз основа на анализа на доказателствената съвкупност по делото, съдът стигна до извод, че ищецът не доказа твърдението си, че в имуществената сфера на ответната страна е налице обогатяване със сума в претендирания размер, с която същият е обеднял, тъй като е излязла от неговия патримониум.

            Предвид изложеното, недоказан по делото по несъмнен начин не е нито един от елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване и предявеният иск  се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, съдът следва да осъди ищецът да заплати на ответното дружество сторените в производството разноски в размер на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран  от гореизложеното, съдът

 

                                                            Р        Е        Ш       И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Й.Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. М.К.Д.-*** …… 42 против „АГРОФИН” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Българка” бл. 34 вх.Б ет.3 ап.7, представлявано от управителя И.С.Г. иск за осъждането на ответното дружество да заплати сумата 4 000 лева с която неоснователно се е обогатил  за сметка на ищеца по ч.т.д. № 59/2015 г. на ХОС, ведно със законна лихва, считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА Т.Й.Г. с ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. М.К.Д.-*** ….. 42 ДА ЗАПЛАТИ на  „АГРОФИН” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Българка” бл. 34 вх.Б ет.3 ап.7, представлявано от управителя И.С.Г. разноски в размер на 500 лева.

 

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                       

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: