О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 04.09.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четвърти септември две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Женя Иванова
гр. д. № 216 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че предявените
искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на
процедурата и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 и
ал. 3 ГПК, намира:
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за
доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими,
относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба документи. Указва на ищеца да
обоснове относимостта на приложените към молбата – уточнение документи към
предмета на делото: договор №
*********/17.07.2014 г., ведно приложение №1 към договор № *********/17.07.2014 г., договор
№*********/29.07.2014 г., приложение №3 към договор №********* от 17.07.2014
г., приложение №1 към договор №********* от 29.07.2014 г., след което съдът ще
се произнесе по искането за приемането им като писмени доказателства.
Следва да бъде уважено искането на особения представител на ответника
да бъде задължен ищецът да представи, най-късно до датата на първото съдебно
заседание, Договор с №М4168798 от 17.07.2014 г. и Договор с
№М4179412/29.07.2014 г., на които се позовава в исковата молба.
Следва страните да бъдат напътени към
доброволно уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 11.10.2018 год., от 15.15 часа, за която
дата да се призоват страните и вещото
лице.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
„Предявени са кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК във връзка с чл.
92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Мобилтел” ЕАД твърди в
исковата си молба, че за вземанията му била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника И.Б.И. по ч.гр.д
№ 4643/2017 г. по описа на PC - Стара Загора, както и че
предявява в настоящото производство искове за установяване на тези вземания.
Ищецът
излага следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:
Между кредитора-ищец и ответника
съществували и валидно действали Договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с индивидуален потребителски номер М4168798 от 17.07.2014 г. и М4179412
от 29.07.2014 г., с които на ответника били предоставяни далекосъобщителни
услуги. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния
оператор „Заплащането на услугата се извършвало въз основа на
месечна фактура, която се издавала на името на абоната. При сключване на договора
ищецът уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за който щяла да му бъде издавана
фактура. Промяната на този период можела
да бъде извършвана едностранно от Мобилтел, след предварително уведомяване на
абоната. Неполучаването на фактурата не освобождавало абонатите от задължението
им за плащане на дължимите суми.
В срока на действието на горепосочените договори
за мобилни услуги Мобилтел издал на абоната-ответник следните фактури :
1. Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с номер М4168798 от дата 17.07.2014 г., по който били
издадени следните фактури: фактура № *********/19.09 2014 г., с падеж на
плащане 04.10.2014 г., за отчетен период от 16.08.2014 г.до 15.09.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 11.80 лв.; фактура №
*********/20.10.2014 г., с падеж на плащане 04.11.2014 г., за отчетен период от
16.09.2014 г. до 15.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 9.90 лв.; фактура Ns *********/19 12 2014 г., с падеж на плащане
03.01.2015 г., за отчетен период от 16.11.2014 г. до 15.12.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.06 лв.; фактура №
*********/23.02.2015 г., с падеж на плащане 23.02.2015 г., за отчетен период от
16.01.2015 г.до 15.02.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 173.25 лв.
2. Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с номер М4179412 от 29.07.2014 г., по който били
издадени следните фактури: фактура №*********/26.09.2014 г., с падеж на плащане
11.10.2014 г., за отчетен период от 23.08.2014 г. до 22.09.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 72,16 лв., фактура
№**********/27.10.2014 г., с падеж на плащане 11.11.2014 г., за отчетен период
от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 57,56 лв.; фактура №*********/27.11.2014 г., с падеж на плащане
12.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г. до 22.11.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 1,73 лв., фактура № *********/02
03.2015 г., с падеж на плащане 02.03 .2015 г., за отчетен период от 23 01.2015
г.до 22.02.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 33 лв.
Потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договори М4168798 от дата 17.07.2014 г., М4179412 от дата 29 07
2014 г. възлизали на сумата в размер на - 153.21
лв., а начислените неустойки в размер на 206.25 лв. – за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги М4168798 от дата 17.07.2014 г., М4179412 от дата 29.07.2014
г.
Длъжникът не изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не заплатил в срок всички дължими
към Оператора суми за потребени договорни услуги, поради
което мобилният оператор прекратил едностранно сключените с абоната-длъжник И.Б.И.
договори за далекосъобщителни услуги и му начислил неустойки за
предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Ищецът твърди, че клаузата за неустойка
фигурирала в представеното с исковата молба Приложение в раздел Отговорност и
гласяла „В
случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение,
Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина
Договорът по отношение на услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по
отношение па тези или всички услуги и/ или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата
на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.”
Основанието за прекратяване на договора следвало и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на
мобилния оператор, в които било казано, че Мобилтел има право да ограничи
достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът
има неизплатени дължими вземания към Мобилтел. А съгласно чл. 54 от ОУ: „Мобилтел има право едностранно да прекрати
Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в
следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за
плащане”. За самото прекратяване на договора законът не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване,
тъй като то настъпвало по силата на договора, поради неизпълнението на абоната
да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и Общите условия на оператора.
Искането на ищеца до районния съд е да постанови
решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника И.Б.И.
съществуването на вземането на ищеца „МОБИЛТЕЛ” ЕАД за сумата общо в размер на 359,46 лева, от които 153,21 лв. – главница,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор
№М4168798 от дата 17.07.2014 г. и Договор №М4179412 от дата 29.07.2014 г. и
206,25 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на горепосочените договори. Претендира за направените деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника адв. П., която взема становище, че предявените
искове са допустими, но неоснователни. Оспорва фактите и обстоятелствата, на които ищецът основава тези искове.
Особеният
представител адв. П. твърди, че към исковата молба не били приложени цитираните в обстоятелствената й част Договор №М4168798
от 17.07.2014г. и №М4179412 от 29.07.2014г.. Непредставянето
на тези два договора поставяло под съмнение
твърдениято на ищеца и било пречка да се установи
по безспорен начин сключили ли са страните цитираните два договора и, ако са ги
сключили, какво е тяхното съдържание. В този смисъл твърденията на ищеца за
наличие на основание за издаване на фактури,
отразяващи задължения за плащане от ответника, били изцяло недоказани.
Особеният
представител сочи, че не може да заяви пред
съда дали ответникът е ползвал услугите, за чиято стойност са били издадени цитираните в обстоятелствената част на
исковата молба 3 бр. фактури по горепосочения Договор М4168798/17.07.2014г. и 3 бр.
фактури по Договор М4179412/29.07.2014г., тъй като нямала връзка с него. Към
исковата молба нямало доказателства, които да доказват
твърдението, че представените фактури се отнасят към конкретните договори. Не се представяли и доказателства, доказващи, че цитираните в исковата молба фактури са били осчетоводени от ищеца и че по същите имало неплатени задължения. В този смисъл твърденията на ищеца за наличие на
задължение за плащане стойност
на потребени услуги по 3 бр. фактури по Договор
М4168798 от 17 07 2014г и 3 бр. фактури по Договор
М4179412 от 29.07.2014г. били изцяло неоснователни и недоказани.
Претенцията за плащане на неустойки била изцяло неоснователна и недоказана. Ищецът не бил доказал
наличието на подписани между страните договори за далекосъобщителни услуги М4168798 от 17.07.2014г. и
М4179412 от 29.07 2014г.; не бил доказал неизпълнение на всеки от тези два договора; не
бил доказал наличието на основание за начисляване на неустойките, които
претендирал и не бил
доказал претенциите си по размер.
Към исковата молба нямало доказателства, които да доказват твърдението, че представената фактура за 173,25лв. се отнася към
Договор М4168798 от 17.07.2014г.
Към исковата молба нямало доказателства, за издаване на фактура за неустойки по
Договор М4179412 от 29.07.2014г.
От съдържанието на исковата
молба не ставало ясно как е бил определен размерът на неустойките, поради
което особеният
представител на ответника оспорва
исковете и в тази им част.
Не се представяли и доказателства, доказващи че цитираните в исковата
молба 2бр. фактури за неустойки са били
осчетоводени от ищеца и че по същите имало неплатени
задължения.
В този смисъл твърденията на ищеца за
наличие на задължение за плащане на общо 206,25лв.- неустойки по 1бр. фактура
по Договор М4168798 от 17.07.2014г. и 1бр. фактура по Договор М4179412 от
29.07.2014г. /липсваща в изпратените до ответника книжа/ били изцяло неоснователни и недоказани.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както
следва:
Ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат
вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК. В случая това означава, че
по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД изпълнителят /в случая
ищецът/ следва да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение
по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги (договорът за услуга се подчинява
на правилата, уредени в чл. 258 и следващи ЗЗД ) срещу заплащане на определено възнаграждение, съдържанието на
това правоотношение и че е предоставил
услугите за претендирания период съобразно уговореното. А по иска с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 92, ал.1 ЗЗД, че е уговорена клауза за неустойка, че
самият той е изпълнил задълженията си по договора, т.е., че e изправна страна, както и
размера на претендираната неустойка.
Ответникът следва да докаже
своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу
съществуването на вземането, респ. неговата изискуемост.“
ПРИЕМА като
писмени доказателства по делото приложените към исковата молба заверени преписи от: Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел”
ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, фактура № **********/19.09.2014
г. с Приложение А към нея, фактура №**********/20.10.2014 г. с Приложение А към
нея, фактура №**********/19.12.2014 г. с Приложение А към нея, фактура №**********/26.09.2014
г. с Приложение А към нея, фактура №**********/27.10.2014 г. с приложение А към
нея, фактура №**********/27.11.2014 г. с приложение А към нея, сметка номер **********
от дата 23.02.2015 г.
УКАЗВА
на ищеца да обоснове най-късно
до датата на първото съдебно заседание, относимостта на приложените към молбата
– уточнение документи към предмета на делото: договор № *********/
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи, най-късно до датата на първото съдебно
заседание, Договор с № М4168798/17.07.2014 г. и Договор с №М4179412/29.07.2014
г., на които се позовава в исковата молба.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата
държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има
сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително
основание за присъдените с нея суми.
На ищеца да се
връчи препис от отговора на ответника, като му се укаже, че може да вземе становище и да
ангажира доказателства във връзка с отговора най – късно в съдебното заседание.
На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3
от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с
проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: