№ 22979
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110159455 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б.
А. Д. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и чл. 153
ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаването за установено, че Б. А.
Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2037,06 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в:
гр. София, АДРЕС, абонатен № 252705, ведно със законна лихва от 26.08.2022
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 295,06 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 16.08.2022 г., сумата от 38,82 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г.
до 30.04.2021 г. ведно със законна лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 7,95 лв. за периода от 31.08.2019 г. до
16.08.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
46307/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди,че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
1
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като ответникът не е
престирали насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 46307/2022 г.
по описа на СРС, 148 състав, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между
страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в
процесния имот; 2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот,
който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата
сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение,
както и че стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
2
положителния факт на плащането.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Ответникът в проведеното на 18.06.2024 г. изрично заяви, че не оспорва
иска, респ. помоли делото да бъде отложено за сключване на споразумение,
заяви, че не възразява да изплатят дълга, до тази ситуация се стигнало, тъй
като имали материално затруднение. В тази връзка процесуалният
представител на ищеца заяви готовност за съдействие за сключването на
споразумение, респ. че ищецът имал изградена методика за разсрочено
плащане на задълженията и сключване на извънсъдебни споразумения. Ето
защо делото беше отложено за разглеждане на друга дата – 26.09.2024 г., с
оглед даване възможност на страните да уредят доброволно отношенията си.
В насроченото на 26.09.2024 г. съдебно заседание ответникът, редовно
уведомен на основание чл. 56, ал. 2 ГПК, не се яви, не изпрати процесуален
представител и не направи искане делото да се гледа в негово отсъствие или
да бъде отложено. Същевременно процесуалният представител на ищеца
заяви, че ответникът не е предприел никакви действия във връзка със
сключването на споразумение за доброволно уреждане на спора, с който е
сезиран съдът.
Като взе предвид, че между страните не е налице спор относно
основателността и размера на исковата претенция, с протоколно определение
от 26.09.2024 г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обяви за безспорни
и ненуждаещи се от доказване всички факти и обстоятелства, за чието
установяване с исковата молба ищецът е поискал допускането на СТЕ и ССЕ.
При това положение съдът намира, че исковата претенция е установена
както по своето основание, така и по размер.
Ето защо следва да се уважи.
3
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 245,16 лв., от които 47,58 лв. за държавна такса и
50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
47,58 лв. за държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. А. Д., ЕГН ********** на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и
чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от сумата от 2037,06 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
за топлоснабден имот, находящ се в: гр. София, АДРЕС, абонатен № 252705,
ведно със законна лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 295,06 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
16.08.2022 г., сумата от 38,82 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 7,95 лв. за периода от 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 46307/2022 г. по описа на СРС, III
ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА Б. А. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер
на 245,16 лв., от които 47,58 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 47,58 лв. за
държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5