№ 6343
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100512670 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 11733/14.06.2024г., постановено по гр. д. № 40937/23г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 113 състав, е признато за установено, че „ЛАТОЯ ТЕКС
ООД, дължи на „КОЛОР МАРК“ ЕООД сумите от 1356 лева, представляваща
възнаграждение за допълнителни корекции в уеб приложение по договор за
изработване и публикуване на уеб приложение от 15.11.2016г. съгласно издадена
фактура № *********/24.04.2019г. и за сумата от 401,18 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
03.06.2019г. до 02.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.05.2023г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по гр.дело №23387/2023г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав,
като е отхвърлен искът за обезщетение за забава за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 538,65 лв. В мотивите на съдебното решение е отхвърлено като
неоснователно възражение за прихващане на „ЛАТОЯ ТЕКС“ ООД за вземане от
1500лв., представляващо обезщетение за разходи, необходими за поправка и/или
намаление на дължимо възнаграждение поради недостатъци в изработен продукт.
Срещу така постановения акт е подадена въззивна жалба на ответника „ЛАТОЯ
ТЕКС“ ООД, с която атакува решението в частта, в която съдът не е уважил
1
възражението за прихващането в размер на 480лв., т.е. по същество решението се
атакува в частта, в която е уважен искът за разликата над 876лв. до пълния размер от
1356лв. Сочи, че липсвало диспозитив за отхвърлянето му, а по същество решението
било неправилно, защото съдът макар да е приел същото за основателно, изложил
мотиви, че не може да го уважи, защото не било ликвидно (установено по размер и не
било безспорно). Изложени са аргументи, че от приетото по делото заключение на
вещото лице (в частта, в която бил даден отговор, че интеграцията би отнела 16 часа
работа), съответно стойността била определяема (съответно за 1ч. по договор се
оценяват на 30лв./1ч., съответно 26лв./1ч. при стойност за 70р.д. при обща цена
14955лв., съответно при продължителност от 8ч за р.д.), то възражението било
доказано по размер (съответно 480лв. или 416лв.). По отношение на ликвидността е
цитирана практика на ВКС в насока, че възражението за прихващане е допустимо,
когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор, като в проведеното
съдебно заседание въззиваемият оспорва жалбата, вкл. излага подробно съображения в
писмена защита. Конкретно касателно системата на Спиди обръща внимание, че
въззивникът не спорел, че модулът е разработен, но за да бъде интегриран е следвало
да сключи договор със Спиди и да предостави необходимата информация на
въззиваемия, за да може последния да извърши интеграцията.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Колор марк ЕООД по реда
на чл.422 ГПК с правно основание 266 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи суми по издадена заповед по чл.410
ГПК, а именно сумата от 1356лв., представляваща главница за неплатена цена за
извършена софтуерна услуга, представляваща допълнителни корекции в уеб
приложение по фактура № *********/2.04.2019г., съгласно договор за изработване и
публикуване на уеб приложение от 15.11.2016г., ведно със законната лихва от
03.05.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 538.65лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 03.06.2019г. до 02.05.2022г.
Ищецът твърди, че на 15.11.2016г. между страните имало сключен Договор за
изработване и публикуване на Уеб приложение, в чл.30 от който било предвидено, че
допълнителните корекции се заплащали по 36.00лв. с ДДС/час, като за извършени
допълнителни софтуерни услуги, представляващи корекции, била издадена фактура №
*********/2.04.2019г. за сумата от 1356лв. Изпълнението по договора било на етапи,
като в съответствие с договореното за приемане на изпълнението за етап 1 без
2
забележки имало приемо-предавателен протокол, за приемане на изпълнението без
забележки за етап 2 индиция било платежно от 03.10.2017г. за 6000лв. с ДДС /съгласно
договореното по чл.5, т.3 от договора, а за приемане на изпълнението без забележки на
етап 3 – индиция било платежно от 07.02.20187г. за 1746лв. с ДДС, което било
установено и със сила на пресъдено нещо между страните. Твърди се, че ответникът
изпратил на 27.03.2018г. покана до ищеца да предприеме действия за отстраняване на
изброени в приложение към поканата недостатъци, в изпълнение на която на
30.03.2018г. била проведена среща, на която били възложени допълнителни работи (по
6 точки от заданието), от която само т.4 /интеграция на Спиди модул на сайта/ не била
извършена, а за останалите точки била издадена процесната фактура за допълнителни
корекции по чл.30 от Договора, вземането по която не било заплатено и което се
претендира.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва извършване от ищеца на
допълнителна работа, а част от първоначалното задание по договора, за което не
следвало да се заплаща отделно възнаграждение. Релевирано е възражение за
прихващане за сумата от 1500лв., представляваща заплащане на разходи, необходими
за поправката и/или намаление на дължимото възнаграждение поради недостатъци на
изработения продукт по чл.32 от Договора и съгласно чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД.
По делото е приет Договор за изработване и публикуване на уеб приложение от
15.11.2016г., в чл.30 от който е договорено, че всички допълнителни корекции,
невключени в договора, се заплащат допълнително по 36лв. с ДДС / час или на база
договорени взаимоотношения за поддръжка.
Съгласно решение № 20136852/11.06.2021г. по гр.д. № 13233/2019г. /потвърдено
с окончателно решение № 1142/07.03.2023г. по в.гр.д. № 882/2021г. по описа на СГС/
са отхвърлени предявените от ответника срещу ищеца в настоящото дело искове по
чл.92 ЗЗД аз сумата от 4145лв. /неустойка за забава/, както и за сумата от 2650лв.
/неустойка за забава/ по чл.24, съответно чл.26 от договора.
Приета е покана от ответника, с която ищецът се кани да предприеме действия
за отстраняване на изработени в приложение недостатъци в изготвения продукт по
договора.
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Бозов, ценени по
реда на чл.172 ГПК, от които се установява, че след покана от ответника на
30.03.2018г. била проведена среща след тестване на сайта, като според представители
на ответника имало несъответствия, след която среща съставили протокол, изпратен с
имейл на същия ден след срещата, в който имало пет точки, които били коментирали,
като по същество изменяли функционалността на тези пет проблемни неща, вкл.
коментирали, че тези промени изисквали допълнително заплащане, защото не
отговаряли на заданието, което се променяло, като в протокола под всяка точка било
3
записано колко допълнително ще струва, като функционалностите били разработени.
Дава показания, че имало проблеми, защото за някои неща било необходимо
съдействие, конкретно сочи, че трябвало да се разработи и модул за доставки, който
бил свързан със Спиди, който за да се разработи, било необходимо ответникът да
сключи договор със Спиди, който да предостави демо ключове.
Приета като писмено доказателство е кореспонденция от 30.03.2018г. до имейл
на св.Бозов, към който има приложено Приложение – опис на установените към
20.03.2018г. проблеми с коментар към същите, описани в шест точки, като по т.4 „да се
осъществи интеграция на Спиди модул на сайта“ има отбелязване „- До 5 раб дни ще
се изчистят проблемите със Спиди относно адреса“.
Прието е заключение по допусната СТЕ, в което вещото лице дава отговор, че
са налице корекции, направени от страна на ищеца, които са извън договореното в
спецификацията по договора. По въпрос № 3 /колко би струвало интегирането на
приложение със Спиди/ е дадено заключение, че интегрирането би отнело 16 работни
часа. При защита на заключението в отговор на поставени въпроси вещото лице
изяснява, че извършеното по договора е в пълнота, с изключение на интеграцията със
Спиди, за което не може да каже дали недовършената работа в частта е по вина на
възложителя или на изпълнителя.
С атакуваното решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът е доказал
изпълнение на работата по коригиране на уеб приложението по процесната фактура от
24.04.2019г., за което на основание чл. 30 от договора му се дължи възнаграждение от
ответника, доказано по размер от заключението по СТЕ. Въпреки горното по
възражението за прихващане е приел, че се доказвала дължимостта на сума, която
подлежи на възстановяване поради нефункциониращият модул с курерска служба, но
възникналото насрещно вземане, не било ликвидно, поради това че не било установено
по размер и поради липсата на ликвидност на това активно вземане (определено по
основание и размер, което е безспорно установеното с влязло в сила решение или
заповед за изпълнение, но и неоспореното от длъжника), доколкото не били налице
условията за ликвидност е прието възражението за неоснователно.
Решението в частта, в която е признато за установено, че „ЛАТОЯ ТЕКС ООД,
дължи на „КОЛОР МАРК“ ЕООД сумите: 876лв., представляваща възнаграждение за
допълнителни корекции в уеб приложение по договор за изработване и публикуване
на уеб приложение от 15.11.2016г. съгласно издадена фактура №
*********/24.04.2019г. и за сумата от 401,18 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 03.06.2019г. до
02.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.05.2023г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
4
гр.дело №23387/2023г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, като е
отхвърлен искът за обезщетение за забава за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 538,65 лв., е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на настоящото дело е уважената част от иска за сумата от 480лв. с
оглед отхвърленото възражение за прихващане, но частично (доколкото релевираното
с отговора възражение е за 1500лв., а във въззивната жалба се твърди, че искът е
неоснователен с оглед основателността на възражението за прихващане за 480лв. с
ДДС).
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Изрично в мотивите на т.2 на ТР №
2/18.03.2022г. по т.д. № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че „Съдът не се
произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на
решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу
предявения иск“, така и с оглед практика на ВКС следваща ТР / Вж. Решение № 93 от
08.07.2024 г. по т. д. № 2717 / 2022 г.; Решение № 206 от 06.12.2024 г. по т. д. № 170 /
2024 г./ противно на поддържаното във въззивната жалба – решението би било
недопустимо при произнасяне с изричен диспозитив, с който се отхвърля възражение
за прихващане.
С оглед релевираните в жалбата на въззивника - ответник оплаквания,
въззивният съд намира обжалваното решение за ПРАВИЛНО, но по различни
съображения.
Съображенията от цитираното от мотивите на ТР № № 2 от 18.03.2022 г. по
тълк. д. № 2 / 2020 г. на ОСГКТ на ВКС е свързано с произнасяне за действието на
прихващането, а не в насока, че с отговора на исковата молба не може да се въведе
възражение за прихващане, което не е установено с влязло в сила решение или заповед
за изпълнение или не е оспорено от длъжника (ищец), срещу когото се прихваща. Така
и в т.4, съответно мотивите към същата на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 /
2013 г. на ОСГТК на ВКС, се разграничава възражение за прихващане с ликвидно
вземане (съответно за доказване на което не е необходимо събиране на доказателства),
което може да се предявява и за първи път пред въззивния съд, и възражение за
прихващане с неликвидно (спорно) насрещното вземане, чийто предмет е спорно
право, за което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо, при което ефектът на
прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение, което на общо
основание се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба и
заявяването му по-късно, включително пред въззивния съд, е недопустимо.
Следователно съображенията за отхвърляне на възражението за прихващане поради
5
недоказаност на ликвидността на вземането не са коректни.
Спорът по делото касае дали има допълнително възложени и изпълнени
корекции в уеб приложение по договор за изработване и публикуване на уеб
приложение от 15.11.2016г., или същите са във връзка с договора, съответно
възражението за прихващане по основание /както е заявено в отговора на исковата
молба/ е за заплащане на разходи, необходими за поправката и/или намаление на
дължимото възнаграждение поради недостатъци на изработения продукт по чл.32 от
Договора. Вътрешно противоречиво е произнасянето на СРС в частта, в която е
прието, че се доказвала дължимостта на сумата (по възражението за прихващане),
доколкото същото е на основание заплащане на разходи, необходими за поправката
и/или намаление на дължимото възнаграждение поради недостатъци на изработения
продукт, а не за допълнително възложените работи, докато искът на ищеца е уважен
именно, защото е признато за установено, че се дължи възнаграждение за
допълнителни корекции, вкл. с оглед необжалваната част е влязло в сила между
страните. Наред с това, настоящият въззивен състав, кредитирайки заключението на
вещото лице по първата задача на приетата СТЕ, което установява, че са налице
корекции, направени от страна на ищеца, които са извън договореното в
спецификацията по договора, приема, че е установено по делото допълнително
възложени и изпълнени корекции в уеб приложение. Същият извод се подкрепя и от
показанията на св.Бозов, ценени по чл.172 ГПК в тази част с оглед заключението по
СТЕ. Поради това възражението за прихващане се явява неоснователно.
С оглед горното /макар по различни съображения/ първоинстанционното
решение следва да се потвърди като правилно в атакуваната част.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото с право на разноски разполага въззиваемият, който е
доказал сторени разноски в размер на 587,36 с ДДС, което по възражението за
прекомерност, което съдът намира за частично основателно, следва да редуцира до
сумата от 480лв. с ДДС /с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото,
доколкото е нисък материалния интерес предмет на делото, няма отговора на
въззивната жалба, проведено е едно с.з., но от друга страна има осъществено активно
процесуално представителство, вкл. са представени писмени бележки/.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11733/14.06.2024г., постановено по гр. д. №
40937/23г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 113 състав, в частта, в която е
признато за установено, че „ЛАТОЯ ТЕКС“ ООД, ЕИК: *********, дължи на „КОЛОР
6
МАРК“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 480лв., представляваща разликата над
876лв. до пълния размер от 1356лв., представляваща възнаграждение за допълнителни
корекции в уеб приложение по договор за изработване и публикуване на уеб
приложение от 15.11.2016г. съгласно издадена фактура № *********/24.04.2019г.
В останалата част (в която е признато за установено, че „ЛАТОЯ ТЕКС“ ООД
дължи на „КОЛОР МАРК“ ЕООД сумата от 876лв., представляваща възнаграждение за
допълнителни корекции в уеб приложение по договор за изработване и публикуване
на уеб приложение от 15.11.2016г. съгласно издадена фактура №
*********/24.04.2019г. и за сумата от 401,18 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 03.06.2019г. до
02.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.05.2023г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
гр.дело №23387/2023г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, както и в
частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение за забава за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 538,65 лв.) решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК „Латоя Текс“ ООД, ЕИК:
*********, да заплати на „КОЛОР МАРК“ ЕООД с ЕИК *********, сумата от 480лв.
разноски по делото за пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7