Решение по дело №128/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 3 август 2020 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20207210700128
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 76

гр. Силистра, 3.08.2020 г.

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Валери Раданов

с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 128 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателят Я.П.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, оспорва заповед № 20-1099-000263 / 27.04.2020 г., издадена от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, с доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон.

Ответникът – началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра – не изразява становище по жалбата.

Съдът прие за установено следното:

Срещу жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 193988 / 24.04.2020 г., с който е констатирано следното нарушение: на 24.04.2020 г., в 14.34 ч., в община Силистра, на път граница Румъния – Силистра – Шумен, на кръстовището с път II-21, в посока гр. Силистра, жалбоподателят управлява моторно превозно средство – *** рег.№ ***, – след употреба на наркотични вещества и/или техническо аналози, установена с „Drug Test 5000“, фабр.№ ARLK 0019, което е отчело употреба на кокаин и канабис.

Въз основа на гореописания акт за установяване на административно нарушение ответникът е издал оспорената в настоящото производство заповед № 20-1099-000263 / 27.04.2020 г., с която е възприел констатациите по акта освен в частта за наркотичното вещество „кокаин“; вместо него в мотивите на заповедта е изписано веществото „koudrk“. Като основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Приложената посредством заповедта принудителна административна мярка се изразява във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Процесната хипотеза, обуславяща временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, е уредена в чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и се счита за осъществена, когато водачът управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. В конкретния случай е бил извършен тест посредством анализатор, който е отчел употребата на канабис. За другото отчетено наркотично веществено няма достатъчно данни по делото. В акта за установяване на административно нарушение първоначално е било отразено наименование (което към настоящия момент не може да бъде разчетено), впоследствие зачеркнато, а под него изписано: „кокаин“, без обаче тази поправка да бъде надлежно подписана. В оспорената заповед пък е отразено нещо съвсем различно – „koudrk“ (с основание жалбоподателят изтъква, че такова означение –  наименование или абревиатура – на наркотик, не съществува). С оглед на това, не може да се приеме за установено по делото, че жалбоподателят е употребил две наркотични вещества или техни аналози. Наличието на едно наркотично вещество – канабис – обаче е напълно достатъчно, за да се приеме, че е реализиран елемент от хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Както въпросният елемент, така и всички останали елементи на тази хипотеза се доказват от съставения акт за установяване на административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, освен ако последната не бъде оборена. Подобно оборване обаче не бе осъществено в рамките на настоящото съдебно производство. Следователно процесната принудителна административна мярка е приложена в съответствие с материалния закон.

Жалбоподателят развива довод за некомпетентност на ответника, по причина че заповед рег.№ 342з-330 / 21.04.2017 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, делегираща правомощие за прилагане на „[...] принудителни административни мерки [...] съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП“, е овластила ответника да прилага мерките такива, каквито са били към момента на издаването на заповедта; след издаването на заповедта обаче в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е настъпило изменение (фразата „под въздействието на наркотични вещества“ е заменена с израза „след употреба на наркотични вещества“), поради което ответникът вече не разполага с компетентност да приложи процесната принудителна административна мярка.

Изложеният по-горе довод е неоснователен. Делегацията, извършена посредством заповед № 342з-330 / 21.04.2017 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, не изрежда отделните принудителни административни мерки и техните предпоставки, а само ги посочва общо и препраща към законова разпоредба. Поради тази причина промените във въпросната разпоредба и в другите нормативни текстове, към които тя на свой ред препраща, актуализират съдържанието на делегацията така, както всяка препращаща правна норма актуализира своето съдържание при ревизия на правилата, попълващи нейното съдържание чрез техниката на препращането. Ето защо, независимо от промяната в предпоставките на процесната принудителна административна мярка, обсъжданата делегация запазва своята релевантност спрямо разглеждания казус. Следователно обжалваната заповед се явява издадена от компетентен орган, по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, видно от документите, съставляващи л. 13 – 15 от делото. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на установената от закона форма. Спазена е целта на закона. Следователно заповедта е правомерно издадена от ответника, поради което жалбата срещу нея се явява неоснователна.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.П.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, срещу заповед № 20-1099-000263 / 27.04.2020 г., издадена от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ:.............................