РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Русе, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520105873 по описа за 2022 година
Производство по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от Закон за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).
Ищцата Е. Й. Б. твърди, че е пенсионер с отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с Разпореждане № 6 /прот.№ 01237/ 30.06.2022 г. на
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Русе, с признат общ осигурителен стаж от 36 г. и
начална дата на отпускане на пенсията 16.10.2021 г. Според ищцата, трудовият й стаж
към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсията й – 15.09.2021 г. бил
37 г.,7 м. и 26 дни, а началната дата следвало да бъде 22.07.2021 г. Този извод
направила от редовните записи в трудовите й книжки и от момента на навършване на
изискуемата възраст за жените за 2021 г. В образеца на разпореждането за отпускане на
пенсия нямало изричен запис кой трудов/осигурителен стаж не й е признат от
пенсионната администрация. В производството по обжалване на индивидуалния
адм.акт по административен ред по чл.117, ал.2 от КСО било постановено решение, от
което се установило, че пенсионната администрация при ТП на НОИ, гр.Русе, не
приемала трудовия стаж на Е. Б. за периода 15.02.1993 г. – 31.12.1994 г. в ПК „Нов
живот“, с.Голямо Враново за такъв.
В тази връзка ищцата твърди, че започнала трудовата си дейност в кооперацията
на 15.02.1993 г. на длъжността „главен счетоводител“ на пълен работен ден от 8 часа,
когато неин председател била Р.К.М. Това обстоятелство се подкрепяло и от записите в
1
редовно водената й трудова книжка. В пенсионното производство бил изследван
трудовият й стаж от 15.02.1993 г. до 28.02.1999 г. в ответната кооперация поради
обстоятелството, че ищцата заемала длъжността „главен счетоводител“ и в това си
качество удостоверила и приключването на трудовия си стаж в трудовата книжка.
Установено било, че част от първичната счетоводна документация – ведомостите за
заплати за 1993 и 1994 г. липсват, поради което трудовият й стаж за процесния период
не бил признат от пенсионния орган. Ищцата представя удостоверение от
Председателя на кооперацията от 12.11.2022 г. с приложено удостоверение от ОДМВР-
Русе от 2018 г. затова, че първичните счетоводни документи за този период са
изгубени, по смисъла на ЗУТОССР.
Ето защо Е. Б. моли да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че е работила по трудов договор на длъжността „главен счетоводител“ в
ПК „Нов живот“, с.Голямо Враново, за периода 15.02.1993 г. – 31.12.1994 г. на пълен
работен ден от 8 часа.
Ответникът ПК „Нов живот“, с.Голямо Враново, чрез председателя си, депозира
отговор на исковата молба, в който заявява, че част от документите липсват поради
кражбата им от автомобила на предишния председател, за което представя
удостоверение от полицията.
Ответникът Териториално поделение на НОИ-Русе също депозира отговор по
делото, в който заявява, че предявеният иск е допустим. Тъй като с поведението си
ответникът не е давал повод за завеждане на делото, моли направените от ищеца
разноски, в случай на уважаване на иска, да останат за негова сметка.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и
гласни доказателства установи от фактическа страна следното:
С разпореждане № **********/12.07.2022 г. на Ръководител «ПО» към ТП на
НОИ, гр.Русе, на ищцата Е. Й. Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от 16.10.2021 г., като й е признат осигурителен стаж от ІІІ категория труд в
размер на 36 години.
С Решение № 2153-17-238/03.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ-Русе, в
производство по чл.117, ал.3 от КСО, жалбата на Е. Б. срещу горното разпореждане е
отхвърлена. В мотивите към този адм.акт контролният орган се позовава на
Констативен протокол на сектор ТПК, според който за периода 15.02.1993 г. –
31.12.1994 г. не следва да бъде зачетен осигурителният стаж на жалбоподателката, тъй
като осигурителят ПК «Нов живот», с.Голямо Враново не е представил разчетно-
платежни ведомости и други документи, от които може да бъде установено
отработените дни от лицето за всеки от месеците, както и че на същото действително е
изплатено трудовото възнаграждение за положения труд.
Видно от приложеното по делото Удостоверение от 12.11.2022 г., издадено от
2
Председателя на ПК »Нов Живот», с.Голямо Враново, общ.Сливо поле, в кооперацията
липсват първични счетоводни документи, в това число ведомости за заплати за 1993 и
1994 г. Към същия документ е приложено Удостоверение от 08.06.2018 г., изд. от
Началника на Второ РУ-Русе, затова, че лицето К.В.е подал заявление в полицията, в
което съобщава, че на 05.06.2018 г. в гр.Русе, от личния му автомобил е извършена
кражба на куфарче със счетоводни документи на ПК »Нов живот»-Голямо Враново.
От приложената в заверен препис трудова книжка на ищцата се установява, че в
периода 15.02.1993 г. – 28.02.1999 г. тя е работила в ПК »Нов живот», с.Голямо
враново на длъжност «Главен счетоводител» и в това си качество е заверила и
приключила и собствената си трудова книжка. Това е и причината по пенсионната
преписка да й бъде искано допълнително Удостоверение Обр.УП-3, както и
разплащателните ведомости на осигурителя за същия период.
По делото е разпитана свид. Н.М., работила при същия работодател от 1990 до
2003 г., като след 01.08.1992 г. е била преназначена на длъжност «Касиер-
счетоводител». Същата потвърждава, че Е. Б. дошла да работи в кооперацията като
главен счетоводител през 1993 г., а работното им време било от 8 до 17 часа, като
заплатите си получавали по ведомост. Председател на кооперацията тогава била Р.М.
Така установената фактическа обстатовка се потвърждава от всички приложени
по делото писмени доказателства, както и събраните в хода на производството гласни
такива.
Според чл.5, ал.1 от ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако
пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или
физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите
са загубени или унищожени. Посоченото условие е за допустимост на иска, а по
делото, както беше цитирано по-горе, на стр.10 има представен именно такъв
документ, поради което съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
По основателността на иска по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, в
тежест на ищцата е да докаже, че през процесния период е полагала труд при сочения
работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и
начина на заплащане на труда. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира, че Е. Б. е провела пълно и главно доказване на релевантните
обстоятелства, което прави искът основателен и доказан. Заеманата от нея длъжност
«главен счетоводител» в периода от 15.02.1993 г. до 31.12.1994 г. на пълен работен ден
от 8 часа, с място на работа ПК »Нов живот», с.Голямо Враново, общ.Сливо поле,
обл.Русе, с начин на изплащане на трудовото възнаграждение в пари по ведомост, се
установяват от представената трудова книжка, като се потвърждават и от показанията
3
на разпитаната свидетелка Н.М., като липсват доказателства в обратна посока.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от
ЗУТОССР се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора следва да се уважи и искането на ищцата за присъждане
на направените от нея деловодни разноски. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 2/2015г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 2/2015 г. /В производството по чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските/.
Ответникът следва да й заплати такива в размер на 200 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, по
отношение на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН
ИНСТИТУТ – РУСЕ, ул.Асен Златаров“ 26, че Е. Й. Б., с ЕГН **********, от с.Ряхово,
общ.Сливо поле, е работила по трудов договор в Потребителна кооперация „Нов
живот“, с.Голямо Враново, общ.Сливо поле, обл.Русе, в периода 15.02.1993 г. -
31.12.1994 г. на длъжност "главен счетоводител“, при пълно работно време от осем
часа.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – РУСЕ, ул.Асен Златаров“ 26, представлявано от
директора Ивайло Дървеняшки, да заплати на Е. Й. Б., с ЕГН **********, от с.Ряхово,
общ.Сливо поле, 200 лв. деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4