№ 25
гр. Бургас, 04.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА Частно
наказателно дело № 20222120204677 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
С Постановление от 19.10.2022г. на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство №
3/2022г. по описа на ОСлО при ОП гр. Бургас, вх. №12381/2021г., пор. № 83/2022г. по
описа на БРП, водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.2 НК. В
мотивите на постановлението е посочено, че липсват данни за осъществено
престъпление, като са изтекли и давностните срокове за наказателно преследване по
чл.80, ал.1, т.5 НК.
Срещу постановлението е постъпила жалба от П. Й. М. - сочен за пострадал от
престъплението, за което се води разследването, поради което съдът счита, че жалбата
изхожда от лице с активна процесуална легитимация, срещу прокурорски акт,
подлежащ на съдебно обжалване. По делото е налице обратна разписка, видно от която
постановлението е било получено от пострадалия на 16.11.2022г., а процесната жалба е
депозирана по пощата на 23.11.2022г. т.е. в рамките на 7-дневния срок за обжалване. С
оглед горното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
В жалбата не се излагат конкретни аргументи в насока неправилност на
обжалвания прокурорски акт.
Съдът, като взе предвид материалите по досъдебното производство установи, че
макар допустима - жалбата е неоснователна по следните съображения:
През 2018г. били образувани няколко на брой ДП във връзка с извършени
кражби на територията на РУ-Айтос. На основание чл.161, ал.1 от НПК съдът дал
разрешение за извършване на претърсване и изземване в жилища и помещения, ползвани от
П. Й. М. и З. С. И., за които се считало, че са съпричастни към престъпната деятелност.
На 04.06.2018г. бил утвърден план за провеждане на специализирана полицейска
операция на територията на ОД на МВР-Бургас с цел задържане на лицата П. Й. М. и З. С.
И. и провеждане на действията по разследване. Съгласно него били сформирани екипи, като
„екип 2“ бил в състав от полицейските служители както следва: ръководител на екипа -
ст.инспектор А. Т. и членове на екипа - М. Ж., С. А., Ш. Ш., разследващ полицай Ф. Н. и
експерт З. А.. Към екипа били прикрепени и полицейски служители от „Специализирани
1
полицейски сили“ /СПС/- при ОД на МВР-Бургас - с ръководител инспектор Я. Г. и
полицейските служители: Ж. Д., Т. К. и Г. Г.. Това станало в резултат на искане до зам.
директор на ОД на МВР-Бургас Искането било мотивирано с необходимостта от задържане
па М. и И. предвид техните предишни криминални прояви. Като мерки за безопасност били
посочени възможност за употребата па физическа сила, помощни средства и оръжие. Екип 2
следвало да задържи М. и да извърши претърсване и изземване в обекти - жилище,
находящо се в град Бургас, ***; МПС-марка „Мерцедес“, с peг. № А *** MX; партерно
помещение, находящо се в град Бургас, *** и жилище, находящо се в град Бургас, ***,
всички ползвани респ. обитавани от П. М..
Около 04.30 часа на 05.06.2018г. служителите на СПС от екип 2 били инструктирани
от Началника на СПС - гл. инспектор М. Д.. Същият предупредил екипа, че М. е атлетичен и
физически здрав, както и че е склонен да окаже съпротива при задържане.
Около 05.30 часа се провел допълнителен инструктаж и сградата на ОД на МВР,
заедно с останалата част от екип 2. По време на този инструктаж ръководителят на екипа А.
Т. предоставил устна информация на служителите на СПС, че М. активно спортува бойни
изкуства, че е криминално проявен и сравнително агресивен. Предупредил ги също така, че
могат да очакват съпротива при задържането му. Обяснил, че е от съществено значение
момента на изненадата с оглед успеха за събиране на доказателства. Било уточнено, че
първоначално служителите на СПС ще влязат в жилището, където се предполага, че М.
живее, а след задържането му, ще влязат и останалите служители от екип 2. Служителите на
СПС били облечени и оборудвани със стандартните си униформи - черни, с бронежилетка с
големи надписи „Полиция“, огнестрелно оръжие, белезници и маска на главата с процеп за
очите, както и „таран“.
Около 06.00 часа екип 2 бил пред вход *** в град Бургас. Всички, без служителите на
СПС, останали пред входа или на долната стълбищна площадка. Служителите на СПС се
качили па ет.2 и разбили входната врата на обитавания от М. апартамент. След като влезли в
апартамента, те забелязали, че М. е сам и стои в хола на апартамента. На същия било дадено
полицейско разпореждане да не „мърда“. Той обаче, въпреки че възприел влезлите като
полицейски служители, не се подчинил, като се насочил се към дивана в хола, на който бил
подпрян самурайски меч. По тази причина спрямо него била използвана физическа сила,
като не е изяснено, кой точно от служителите на СПС я е приложил. М. бил съборен по очи
на земята и му били поставени белезници отзад на ръцете. Веднага след това в апартамента
влезли и останалите служители от екип № 2. След като били осигурени поемни лица
започнало процесуално - следственото действие - претърсване и изземване. След това
действие били извършени и останалите претърсвания и изземвания с обекти - МПС-марка
„Мерцедес“, с peг. № А *** MX, партерно помещение, находящо се в град Бургас, *** и
жилище, находящо се в град Бургас, ***. Същият ден ръководителят на служителите на
СПС от екип 2 - Я. Г. изготвил и входирал Докладна записка до Началника на сектор „СПС“,
в която отразил, че около 05.30 часа са били инструктирани, относно участието им в
операцията, относно личността на М. - физически здрав в добра спортна форма, склонен на
окаже съпротива при задържане и че обичайно носи в себе си хладно оръжие. Докладвал, че
по време на операцията са използвали „Таран“, за да проникнат в жилището, където открили
М., дали му разпореждане „да не мърда“ за да бъде задържан, което М. не изпълнил, а
вместо това посегнал към диван, където имало подпрян голям меч тип „самурайски“. Това
наложило използването на оперативни техники /физическа сила/ и помощни средства -
белезници. Те изпълнили задачата и се насочили към базата около 06.45 часа. На
07.06.2018г. била изготвена Докладна записка, входирана на 10.06.2018г. от главен
инспектор М. Д. - началник на СПС, с която той докладвал на зам. директор на ОД на МВР-
Бургас за тези обстоятелства.
След приключване на действията по разследване на територията на гр.Бургас,
2
съгласно заложения план М. бил конвоиран до РУ- Айтос. Полицейските служители В. С.
/на който било възложено изготвяне на заповед на задържане и придружаващите я
документи/ и И. И. конвоирали М., за да бъде прегледан с оглед неговото изрично желание
/записано в Приложение №1 към чл.15, ал.2 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121 з-78 от 24 януари
2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за
настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи/ и
установяване дали здравословното му състояние позволява задържане на 24 часа съгласно
ЗМВР. М. бил отведен във ФСМП – Айтос - филиал на Център за спешна медицинска
помощ-Бургас. Служителите изчакали около час-два и били приети от фелдшера И. Ж.
/починал/, който не прегледал пациента, а само го насочил към МБАЛ-Айтос за
освидетелстване. По неизяснени причини М. не бил прегледан и съответно не бил
освидетелстван. М. бил освободен рано сутринта в 06.00 часа на 06.06.2018 год. На
следващия ден - 07.06.2018г. е бил прегледан от съдебен лекар, който установил в своето
заключение, че М. има отоци с кръвонасядания на лицето, кръвонасядания с драскотини на
тила и гърба, охлузвания и кръвонасядания по коленете. Причинени му били болки и
страдание.
БРС счита, че следва да се посочи спецификата на производствата по чл.243 от НПК,
които съобразно закона са за обоснованост и законосъобразност на изводите на прокурора. В
тази проверка се включва и проверката дали разследваното на ДП фаза е обективно,
всестранно и пълно за разкриване на обективната истина. В правомощията на
първоинстанционната проверка е, когато се установи, че разследването е в отклонение на
чл.14, ал.1 НПК, да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, указвайки причините за неговата незаконосъобразност. Съдебният контрол е
ограничен в посочените рамки на текста в закона и няма за цел да предопределя или
обосновава бъдещи действия по разследването. Самото постановление за прекратяване
следва да е недвусмислено и да е максимално безспорно по отношение изводите на
прокурора. Същевременно съдът, проверявайки обосноваността и законосъобразността на
изводите на прокурора, следи служебно и за спазване на материалния закон. Тогава, ако са
налице отклонения от разследването, имащи отношение със задължението за обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, то съдът следва да укаже
какви доказателства да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
В конкретния случай в хода на разследването органите на досъдебното
производство са провели множество ПСД и ОИМ, като са провели разпити на
свидетели, назначена и приобщена е била съдебно – медицинска експертиза,
приобщени са докладни записки и други писмени доказателства. В този смисъл
липсват действия по разследването, които макар и необходими за установяване на
обективната истина, да не са били извършени по ДП.
Съдът, като съобрази извършеното до момента от органите на разследването и
установените по делото факти, счете, че постановлението за прекратяване е правилно и
законосъобразно. В постановлението прокурорът е описал приетата от него фактическа
обстановка, както и всички проведени до момента ПСД. Анализирал е резултатите от
действията, като на база на същите е приел, че липсват данни за осъществено
престъпление, като са изтекли и давностните срокове за наказателно преследване по
чл.80, ал.1, т.5 НК. Настоящият състав напълно споделя изводите на прокурора, като
намира аналитичната му дейност за правилна, задълбочена и законосъобразна.
Правилно представителят на държавното обвинение е приел за установено по
безспорен начин, че при задържането на жалбоподателя М. е била използвана
физическа сила. Предмет на процесното разследване обаче е доколко прилагането й е в
случая е било правомерно. В чл.85 и 86 от ЗМВР са регламентирани
3
законосъобразното използване на физическа сила и помощни средства. Прилагането им
законодателят е предвидил когато това е абсолютно необходимо при противодействие
или отказ да се изпълни законно разпореждане, както и при задържане на
правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган.
Това винаги следва да се съобразява с конкретната обстановка, характера на
нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. В светлината на
горното по мнение на настоящия съдебен състав в случая не се констатира
неправомерно използване на физическа сила, при което да не е било налице законово
основание за прилагането й респ. нанасяне на сериозни увреждания на
правонарушителя, несъответстващи на параметрите на съществуващата ситуация.
Както правилно е прието от БРП, в случая става въпрос за полицейски служители,
които предварително са били информирани за личността на пострадалия - криминално
проявен, в добра физическа форма, трениращ бойни изкуства, склонен да оказва съпротива и
с вероятен достъп до хладни оръжия. В същото време е налице и неподчинение на
полицейско разпореждане, като жалбоподателят се е насочил към дивана, където е бил
подпрян самурайски меч. Ето защо и конкретната обстановка е довела до използване на
физическа сила с по - голям интензитет, годна да преодолее оказаната съпротива на
полицейския орган.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.2 НК наказателното
преследване се изключва, когато е изтекла предвидената от закона давност. Давността в
правото е период от време, с изтичането на който законът свързва настъпването на
определени правни последици, различни в отделните правни отрасли. В наказателното
право, под давност се разбира определен в закона срок, с изтичането на който държавата
губи правото си да осъществи наказателно преследване или да изпълни наложено наказание.
Давността се прекъсва с всяко действие на компетентен държавен орган, предприето за
упражняване на съответното правомощие на държавата, като след прекъсването, започва да
тече нова давност. По общо правило давността, която погасява наказателното преследване,
започва да тече от довършването на престъплението, както изрично е посочено в чл.80, ал.3
НК. В настоящият случай, изпълнителното деяние е довършено на 05.06.2018г. Към този
момент, наказателната санкция за това престъпление е била до 1 година „Лишаване от
свобода“ или „Пробация“, предвид което е приложима разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от
НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено
в продължение на три години т.е. в настоящия случай на 06.06.2021г. В същото време
процесното ДП е образувано във връзка със сведение на пострадалия от 04.10.2021г., като
липсват действия по чл.81 НПК, които да са довели до спиране или прекъсване на
давностния срок. Нещо повече, към момента е изтекла и абсолютната давност съгласно
чл.81, ал.3 от НК - на 06.01.2022г. Изтичането на абсолютната давност изключва
наказателното преследване независимо от спирането или прекъсването на давността.
Предвид това и тъй като към датата на образуване на досъдебното производство, а именно
14.01.2022г., абсолютната погасителна давност е била изтекла, същото изобщо не е следвало
да бъде образувано.
С оглед на всичко гореизложено обжалваното прокурорско постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 19.10.2022г., с което на основание чл.199 и
чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното производство по
4
Досъдебно производство №3/2022г. по описа на ОСлО при ОП гр.Бургас, вх.
№12381/2021г., пор. № 83/2022г. по описа на БРП, водено за престъпление по чл.131,
ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.2 НК.
Определението е окончателно.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5