Решение по дело №371/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 929
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20202120200371
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

929                                             17.07.2020г.                           град Бургас

 

                            В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,    наказателно отделение, XII-ти състав

На деветнадесети юни                                                       година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: К.Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 371 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, ул. „***” № 6а, ет. 6, офис 12, представлявано от адвокат Н.Г.Т.,*** против Наказателно постановление № 02-0002771/14.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. В писмено становище, изпратено до БРС заявяват, че поддържат жалбата и молят НП да бъде отменено. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.

Административнонаказващият орган –Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, надлежно призовани, се представляват от юрисконсулт ***която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Счита, че правилно е приложен законът и моли съдът да потвърди постановлението като правилно и законосъобразно. Не се сочат нови доказателства. Молят за присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

При извършена проверка от проверяващи инспектори – служители в Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас на представени документи в Дирекция „Инспекция по труда” Бургас на 16.09.2019 г. и 22.11.2019 г. (в това число фиш за работна заплата за месец август 2019 г., вътрешни правила за работна заплата, писмено обяснение от упълномощено от дружестното лице от дата 29.11.2019 г., и др.), във връзка с извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, проверяващите установили, че „***” ООД, ЕИК ***, в качеството на работодател е начислил, но към 01.10.2019 г. не е изплатил трудовото възнаграждение за месец август 2019 г. за положения труд на работника В.С.М., ЕГН **********, в размер на 623,97 лева, работил на длъжност „работник риболов” в стопанисвания от дружеството обект - цех за преработка на миди, находящ се в гр. Черноморец. Съгласно вътрешните правила за работна заплата, трудовото възнаграждение за месец август 2019 г. на лицето е следвало да бъде изплатено до 30.09.2019 г.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение от № 02-0002771 от 29.11.2019 г., в който като нарушена била посочена нормата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. Управителят на дружеството, подписал АУАН, без да сочи възражения.

На 14.01.2020 г, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което при пълна идентичност с фактологията и правната квалификация на нарушението и за нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.  

Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. Посочени са и всички други съставомерни признаци на вмененото нарушение – за кой месец се е дължало трудово възнаграждение, на кого и в какъв размер, до кога е следвало да се изплати и реално от кога работодателят е изпаднал в „забава” – т. е. кога реално е осъществил деянието. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По същество следва да се посочи следното.

Няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към процесния период, жалбоподателят е имал качеството „работодател”, по смисъла на § 1, т, 1 от ДР на КТ и е стопанисвал обект – цех за преработка на миди в гр. Ч. Няма спор и че същият е начислиl на работника си – В.С.М., месечно възнаграждение за месец август 2019 г. в размер на 623,97 лева, но въпреки това, не го е изплатил в срок, съгласно Вътрешните си правила и по-точно - чл. 4, съгласно който: „работната заплата се изплаща еднократно, до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът” – т. е. до края на месец септември 2019 г., т. е. към момента на съставяне на АУАН - 29.11.2019 г., това задължение не е било изпълнено.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че правилно АНО е преценил, че е извършено нарушение по чл. 128, т. 2, вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ. С тези норми е въведено самостоятелно задължение за работодателя в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работниците си. Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение на трудовото законодателство. Ето защо, в конкретния случай дружеството е извършило вмененото му нарушение, доколкото не е изплатило в срок начисленото трудово възнаграждение на своя работник.

Налице е неизпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на  чл. 128, т. 2 от КТ, съответно е налице извършване на нарушение на същата разпоредба, по която причина е ангажирана и отговорността на работодателя съобразно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ. Следва да се посочи, че възможността работникът да търси правата си по гражданско правен ред е съвсем отделна, самостоятелна възможност за работника и не влияе и не е от значение за търсенето на административнонаказателна отговорност от дружеството за допуснатото от него административно нарушение. В този смисъл е последователната и константа практика на административните съдилища в страната

В случая, не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението не се отличава с нищо в сравнение с други деяния от същия вид, поради което и обществената му опасност не е по-ниска.

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган, като относима към процесното нарушение и на дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер от 1500лв. Наказанието е в минимален размер и не може да бъде коригирано от съда. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски“. От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас.

Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен съд, XII наказателен състав на основание чл.63 от ЗАНН, 

 

                                      Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002771/14.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас против „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, ул. „***” № 6а, ет. 6, офис 12, представлявано от адвокат Н.Г.Т.,***, с което за нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.СЛ.