Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………………2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 2331 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалбата на И.К.З., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.П., против
постановление от 07.08.2018г. по изп.д. № 20188950400354 на ЧСИ ****, с което е
направил разпределение на постъпилата от запор на вземане на длъжника сума от
376.00лв. Моли се да бъде отменено обжалваното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, както и за присъждане на сторените разноски.
Твърди, че не е
длъжник на „В и К“ ООД към датата на запора-25.07.2018г. и не е ставал причина
за налагането му. Недопустимо е в производството по което „В и К-Варна“ ООД е
взискател, да иска да си наложи сам на себе си запор
на задължението си към него-длъжника, съответно негово вземане, още повече
знаейки, че задължението по настоящото дело е погасено изцяло. Смята, че
плащането погасява задължението и
изпълнителното дело се прекратява по силата на закона. Липсата на акт на ЧСИ за прекратяване на изп.д. не е основание за
продължаване на изпълнението, при което ЧСИ е следвало да вдигне всички запори
и възбрани, а събраните и неразпределени суми е длъжен да ги изплати на
длъжника. Сочи, че няма молба от НАП-Варна за налагане на запор на вземането му
от „В и К“. ООД. На 03.09.2018г. ЧСИ е бил уведомен за извършеното плащане в
полза на „В и К“ ООД, при което е следвало да отмени насроченото за
04.09.2018г. предявяване на изготвеното от него разпределение, но не е. Счита,
че начислената такса от 18.00лв. за налагане на запора е незаконосъобразна и
иска отмяната й, още повече, че не е дал повод за налагането на запора.
Намира за
недължимо плащане начисленото адвокатско възнаграждение в размер на 100.00лв. През
м. 04.2018г., когато е погасил задължението си към „В и К“ ООД е нямало
издадено от ЧСИ постановление за присъдено юрисконсултско възнаграждение, което
да е влязло в сила. Едва след влязло в сила постановление за разноските, те
могат да бъдат включени в разпределението. Постановление за тази разноска няма изготвено
и до днес. Освен това липсва и списък за сторените разноски по чл. 80 от ГПК по
изп.д., а е задължително, съгласно указанията дадени от ВКС в т. 9 от ТР №
6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2013г.
ЧСИ
незаконосъобразно е изчислил и включил в разпределението законна лихва.
Задължението е платено към 04.04.2018г. и след тази дата лихва не тече.
Не е ясно кои
вземания ЧСИ е включил в общия сбор от 142.00лв. и ги е приел за
привилегировани по реда на чл. 136, т. 1 от ЗЗД, което го лишава от
възможността да прецени тяхната законосъобразност.
Същото становище
поддържа и относно сумата в общ размер на 60.20лв. по чл. 136, ал 2 от ЗЗД.
Според
жалбоподателя незаконосъобразно са изчислени съразмерните части от вземанията
на взискателите. ЧСИ не посочил каква
сума остава за разпределяне, след заделените суми по привилегиите, между кои
взискатели я разпределя и каква част получава всеки взискател „по
съразмерност“.
Таксите към ЧСИ
представляват частно вземане, те не са публични и не следва да се приравняват
дори към вземанията по чл. 136, т. 2 от ЗЗД. ЧСИ е следвало да се съобрази с
настъпилото прекратяване по силата на закона и след като има възможност да се
снабди с изпълнителен титул, би се явявал обикновен хирографарен кредитор.
Не следва да се
разпределят и суми на НАП, след като като длъжникът е платил извънсъдебно
изцяло и постъпилата сума следва да му бъде върната в цялост. Държавата е
„латентен“ взискател и следва процесуалното поведение на първоначалния
взискател. Няма качеството на самостоятелен взискател. Тя е активен взискател
само в производството по ДОПК. Настъпилото прекратяване по закон се отнася и до
държавата. Тя разбира се не губи правото си да се удовлетвори по специалния
предвиден в закона ред. Освен това с молба от 11.05.2017г. е възразил срещу
посоченото задължение от 710.50лв.
натрупани лихви. Размерът на тези лихви би следвдало да бъде сведен до
евентуално дължимия, с приложение разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. Една част от
задълженията в удостоверението на НАП от 02.08.2018г. твърди, че е заплатил
преди образуване на изп.д. № 20188950400354 на ЧСИ ****.
Намира за неясно
как ЧСИ е формирал размера на сумата от 88.85лв. с ДДС по ТТРЗЧСИ. Оспорва, че
правилно е изчислена с оглед
разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 27а от ТТРЗЧСИ. За тази такса и
останалите не е изготвена и сметка. Таксите към ЧСИ са частно взмане и не са
публични вземания, за да бъдат приравнени дори към тези, ползващи се
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Невнесените от взискателя такси
подлежи на събиране, но по реда на чл. 410 от ГПК.
Сочи, че не е дал
повод и за изготвяне на разпределението и начисляване на разноска в размер на
12.00лв. за изплащане по пощата на съобщението до НАП за насроченото
предявяване, 36.00лв. за изготвяне и предявяване на разпределението на осн. т.
13 от ТТРЗЧСИ и 1.85лв за 1бр. пощенски разходи за изпращане на писмо до НАП за
насроченото разпределение и не се дължат от него.
В полза на ЧСИ е
включена и сумата от 49.85лв. за обикновени и държавни такси по т. 4-1бр., т.
13 и т. 31, на за тях не са представени счетоводни документи по делото и не са
свързани с изпълнителния способ. Не е доказано и извършването на допълнителни
разноски, не са заплатени и авансово от взискателя.
В писмен
отговор „В и К-Варна“ ООД, чрез юк ****намира жалбата за неоснователна. Възразавя
срещу твърдението на З., че не е бил длъжник на взискателя по изп.д. №
354/2018г. на ЧСИ ****-„В и К-Варна“ ООД, а сочи, че и към момента има
задължения-2.73лв., представляваща неплатен остатък от общата сума от
66.00лв.-авансово платени такси и разноски за образуване на изп.д., 100.00лв.-
юк възнаграждение по изп.д. и 18.00лв.-такса за налагане на запор върху
вземането от 376.00лв. Неоснователно е соченото от длъжника, че прекратяването
на изпълнителния процес настъпва по силата на закона при плащане. Плащането на
дълга по сметка на взискателя, с цел избягване на плащане на публичните
задължения към държавата, не може да се приме за законосъобразно. Още повече,
че ЧСИ е уведомен едва на 04.09.2018г., а не при плащането на 04.04.2018г.
Запорът на вземането на З. е наложен законосъобразно. Към датата на налагането
му и до момента З. е длъжник на „В и К“ ООД. Ето защо законосъобразно е прита
за дължима и сумата от 18.00лв., представляваща такса за налагането му. Неоснователно
е твърдението на страната-длъжник, че не се дължат суми в полза на НАП. Неоснователно
е и твърднието, че по делото няма приложен списък на разноските. Още в молбата
за образуване на изп.д. е инкорпориран такъв, като е посочена сумата от
66.00лв.-такси за образуване и справки и 100.00лв.-юк възнаграждение. Моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.
Становище по
жалбата от страна на НАП не е постъпило.
По делото са
приложени мотиви на ЧСИ по обжалваното с жалбата разпределение, намирайки я за
неоснователна. Още с образуване на изп.д.
е изискано удостоверение от НАП за наличието на публични задължения на З..
На 13.03.2018г. е постъпило такова, видно от което З. има непогасени публични
задължения. На осн. чл. 458 от ГПК държавата е присъединена като взискател. ПДИ
му е връчена на 20.03.2018г. По молба на взискателя изпълнението е било
насочено към вземане на длъжника. На 10.09.2018г. е постъпила настоящата жалба. След това става
ясно, че на 04.04.2018г., но след образуване на изп.д. длъжникът е погасил директно
на взискателя „В и К-Варна“ ООД сумата от 1238.30лв., а остатъкът от дълга е за
разноски в изп.д. в размер на 120.73лв. Предвид последното е изготвено
разпределние, предявяването на което е било насрочено за 16.10.2018г., а в
последствие и предявено.
За
да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав има предвид
следното:
Изп.д.
№ 20188950400354/26.02.2018г. на ЧСИ **** е образувано от взискателя „В и
К-Варна“ ООД, ЕИК *********, чрез юк ****на 02.03.2018г. С образуване на изп.д.
е наложен запор на сметките на длъжника в ЦКБ АД, изпратил е искане до НАП за издаване
на документ във връзка с разпоредбата на чл. 191, ал. 4 от ДОПК. Оказало се е ,
че И.З. няма сметки в ЦКБ АД с авоар, но има задължения към държавата по
издадения изп.л. № 2226/10.06.2010г. за държавна такса и за глоби по фиш,
подробно изброени с номер и датат на издаване. НАП е присъединен като взискател
с разпореждане от 13.03.2011г.
На
20.03.2018г. е връчена на длъжника лично ПДИ, в която са посочени по размер
задълженията му към „В и К-Варна“ ООД-главница 133.68лв., законна лихва в
размер на 44.52лв. в периода от 08.12.2014г. до 20.03.2018г.,
151.10лв.-мораторна лихва-неолихвяема сума, 845.00лв.-присъдени разноски,
100.00лв.-разноски по изп.д., 428.71лв.-такси по Тарифа към ЗЧСИ, от която по
т. 26 в размер на 362.71лв. с ДДС и публични държавни вземания в размер на
2104.05лв., дължими към 20.03.2018г.Срещу размера на посочените в ПДИ разноски
е постъпила жалба вх. № 3038/29.03.2018., която е била оставена без движение,
като нередовна. Съобщението за констатираните нередовности и дадени от ЧСИ
указания за отстраняването им е връчена на страната на 17.04.2018г. Изпълнение е последвало в срок, но само частично. С
разпореждане от 10.05.2018г. жалбата е върната, на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК.
На
08.05.2018г. е издадено постановление за разноските по изп.д.-д.т. за
образуване на изп.д-24лв. с ДДС,
връчване на ПДИ-24лв. с ДДС,
налагане на запор-18лв. с ДДС и
начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху задължението по изп.лист към „В и
К-Варна“ ООД в размер на 1176.12лв. и за задълженито към НАП в размер на
2104.05лв.-338.89лв., като 12лв. са начислени по т. 8 от ТТРЗЧСИ
за изготвеното копие от изп.д. по искане на длъжника. С решение №
1388/24.07.2018г. по гр.д. № 1591/2018г. на ВОС е отменено постановлението от
08.05.2018г. в частта относно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 338.89лв. и „В и К“ ООД е осъдено да
заплати на И.З. разноски в размер на 376.00лв.
„В и К-Варна ООД признава взимането и изказва готовност да направи плащане.
С
молба вх. № 9011/25.07.2018г. „В и К-Варна“ ООД е поискало да бъде наложен
запор върху вземането на И.З.,*** ООД и на същия ден-на 25.07.2018г. е наложен
искания запор и съответно изпълнен.
На
07.08.2018г. е изготвено постановление за разпределяне на постъпилата от запора
на 27.07.2018г. по сметка на ЧСИ, според заключението на вещото лице по допуснатата
СИЕ, сума от 376.00лв., предявено на страните на 04.09.2018г.
На
04.09.2018г. по изп.д. е постъпила така също и молба от „В и К-Варна“ ООД, с
която дружеството, чрез юк ****уведомява ЧСИ, че е извършено доброволно плащане
от И.З., който е останал задължен със сумата от 120.73лв., представляваща неплатена част от разноските
по изпълнението.
С
разпореждане от 04.09.2018г. ЧСИ е разпоредил да се уведомят страните, че ще
извърши ново разпределение на постъпилата сума от 376.00лв., което е и сторил с
постановление от 25.09.2018г., предявено
на страните на 16.10.2018г.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави изводи за допустимост на жалбата, като подадена
в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, щом е ползвана пощенска услуга и е
удостоверена като дата на подаване 07.09.2018г., изхожда
от легитимирана страна-длъжник по изпълнението и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт. Вярно, че с разпореждане от 04.09.2018г. и след предявяване на
разпределението, видно от изготвения за това протокол от 04.09.2018г., подписан
от процесуалните представители на длъжника и присъединения взискател държавата,
чрез ТД на НАП, разпределението от 07.08.2018г. е отменено, след като на
25.09.2018г. ЧСИ е изготвил последващо разпределение на същата сума от
376.00лв., предявено на страните на 16.10.2018г. Настоящият състав намира, че
за жалбоподателя е налице правен интерес от подадената жалба, доколкото отмяна
на вече предявеното от ЧСИ на 04.09.2018г. разпределение може да стане само по
реда на чл. 463 от ГПК, а е недопустимо
това да бъде извършено от ЧСИ след предявяването на страните, чрез изготвяне от
негова страна на ново разпределение на
същата сума. По тези съображения е постановено и решение № 79/23.01.2019г. по
гр.д. № 2686/2018г. на ВОС-ГО, с което е отменено изготвеното на 25.09.2018г.
разпределение на сумата от 376 лв., предявено на страните на 16.10.2018г. по
изп. д. № 20188950400354 на ЧСИ ****.
На
това място съдът намира, че следва да обсъди дали длъжникът е имал задължение
към датата на запора на вземането на длъжника от взискателя в размер на
376.00лв. и която сума събрана при наложения запор, най-сетне е предмет на
настоящото разпредление.
Съставът
взема предвид, че на 02.03.2018г. е образувано изп.д. № 20188950400354 на ЧСИ ****,
а на 20.03.2018г. е редовно връчена ПДИ на длъжника. Последният е станал причина за образуване на
изп.д., след като не е изпълнил задължението си в разумен срок, считано от
датата на влизане на решението, по което е издаден изпълнителният
лист-02.12.2015г. и до датата на образуване на изп.д. на 02.03.2018г. Дължи,
следователно разноските по изпълнението, включително таксата по т. 26 от ТДТ по
ЗЧСИ, съгласно текста на чл. 79, ал. 1
от ГПК. За да се освободи от задължение, длъжникът е можел да плати
задължението си, но при образувано изп.д. и връчена ПДИ само чрез направата на вноски за погашение по
сметка на ЧСИ, по аргумент на разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК, а не
както е постъпил той, чрез плащане на
04.04.208г. на сумата от 1238.30лв., директно по сметка на „В и К-Варна“ ООД. Така
извършеното плащане не следва да бъде зачетено като надлежно погасяване на
дълга или на част от него. Дори и да можеше да бъде зачетето, то длъжникът е останал задължен след това
плащане с дължимите разноски по изпълнението, според заключението на вещото
лице по допуснатата СИЕ в размер на 120.73лв.
Така,
нито към момента на образуванена изп.д., нито към момента на извършване и
предявяване на разпределението И.З. е бил погасил изцяло задължението си.
Видно
към датата на разпределението-07.08.2018г. длъжникът е дължал на „В и К-Варна”
ООД главница от 133.68лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2014г. и обезщетение за
забавено плащане на суми по изброените в изпълнителния лист от 12.01.2016г.
фактури от 26.10лв., разноски в исковото производство пред двете
инстанции в размер на 845.00лв. и
разноски в заповедното производство в размер на 125.00лв., както и мораторна
лихва върху главницата от 75.82лв.,
според заключението на вещото лице. Дължал е и сумата от 120.73лв., от която дължимо юрисконсултско възнаграждение от
100.00лв., заплатена авансова такса на ЧСИ от 2.73лв. и 18.00лв.-такса по т. 9
от Тарифа към ЗЧСИ. Длъжникът е дължал и на ТД на НАП сумата от 1007.14лв.-неплатена нотариална такса, 5.00лв.-такса за издаване на ИЛ, и 90.00лв.
общо глоби по фишове, съответно серия ОВ № **********/31.05.2016г., издаден от
Община Варна, серия ОВ № **********/12.10.2016г., изд. от Община **** и серия ОВ № **********/01.02.2018г.,
видно от заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ, за изготвянето на
което вещото лице е взело предвид справката за задължения на З. съгласно
удостоверение № 030371801595310/02.08.2018г. , удостодверение №
6171-2/21.02.2019г. и доказателства за направените междувременно от З.
плащания.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба с оглед изложеното по-горе, че И.З. не е бил
длъжник на „В и К-Варна“ ООД на датата на налагане на запора на вземането от „В
и К-Варна“ ООД-25.07.2018г. Няма надлежно плащане по дълга, няма осребрени вещи
и събрани вземания на длъжника. Действително би било допустимо признаване от
ЧСИ на извършено извънсъдебно прихващане на вземането на З. *** и задължението
му към „В и К-Варна“ ООД, но след успешно проведен от него иск с правно осн.
чл. 439 от ГПК, но такова дело не е водено, още по-малко е налице влязъл в сила
съдебен акт в този смисъл.
Прекратяване
на изпълнителния процес при наличието на плащане не става и по силата на
закона. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са посочени
изчерпателно в разпоредбата на чл. 433 от ГПК и наличието на всяко едно от тях
подлежи на доказване. По настоящия казус доказано основание за прекратяване
липсва.
Неоснователно
е и оплакването на длъжника, че по изп.д. няма подадена молба от страна на НАП.
Да, молба от НАП няма, но той е присъединен взискател и се ползва от действията
на взискателя „В и К-Варна“ ООД. Дружеството е поискало запора на вземането на З.
с молба вх. № 09011/25.07.2018г. Невярно е и оплакването, че ЧСИ не разполага с
възможността да преценява какъв способ да приложи. С молба № 01945/26.02.2018г.
взискателят „В и К-Варна“ ООД е възложил на ЧСИ, на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ
да определя начинът на изпълнение.
Вярно
е това, че с молба № 10770/03.09.2018г. длъжникът И.З. е уведомил ЧСИ, че е
платил изцяло дълга си към „В и К-Варна“ ООД и е поискал прекратяване на
производството по изп.д. При постъпване на молбата на „В и К-Варна“ ООД № 10918/04.09.2018г.,
с разпореждане от 04.09.2018г. ЧСИ е оставил искането на длъжника без уважение
и е предявил на същата дата изготвеното на 07.08.2018г. разпределение. Вярно е
също така, че по-късно е променил становището си и е уведомил страните, че ще
изготви и е изготвил повторно разпределение, но това негово действие е
незаконосъобразно и не поражда правно действие, както беше обсъдено вече
по-горе.
След
като е предприел действие по налагане на запора на вземането на З. *** ООД,
начислената от ЧСИ такса от 18.00лв. се дължи и не следва отмяна от съда.
Неоснователно
е и другото оплакване на длъжника във въззивната жалба, че неправилно е включено юрисконсултско възнаграждение от
100.00лв. към датата на плащане-04.04.2018г. Още с молба № 01945/26.01.2018г.
от „В и К-Варна“ ООД, чрез юк ****е поискано събирането на този сума и ЧСИ я е
включил в разпределението. Да, коректно е най-напред да има постановление за
разноските и когато постановлението влезе в сила, тези разноски да бъдат предмет
на разпределение, но с трайно установената практика на ВАпС се приема, че
разпределението подлежи на обжалване и в частта си за разноските, които са
включени в него. От една страна, изискването на чл. 80 от ГПК не касае
изпълнението, доколкото спорната материя се регулира с нормата на чл. 79 от ГПК. Дори и да се приеме противното, то изявлението в молба №
01945/26.01.2018г. от „В и К-Варна“ ООД в частта може да се възприема, като списък на разноските, а и да не се възприеме
казаното, то липсата на списък се свързва единствено с това, че страната не
може да иска изменение на акта на съда в частта за разноските.
Неоснователно
е още и оплакването на длъжника, че ЧСИ неправилно е включил в разпределението
изтекла законна лихва, предвид това, че плащането е сторено на 04.04.2018г. и
лихви след това не текат, предвид изложеното по-горе от съда за значението по
изп.д. на направеното плащане по сметка на взискателя „В и К-Варна“ ООД.
Действително
не е посочено в разпределението от 07.08.2018г. ЧСИ какви вземания е включил в
сбора в размер на 142.00лв., приети от него като привилегировани, на осн. чл.
136, ал. 1 от ЗЗД и какви в сбора в размер на 60.20лв., приети като такива по
чл. 136, ал. 2 от ЗЗД. От една страна съдът ще направи собствени изчисления, но
от друга-явно сумата в общ размер на 142.00лв. е формирана като сбор от 100.00лв.
юрисконсултско възнаграждение, 24.00лв.-такса за образуване на изп.д. с ДДС и
18.00лв.-такса за налагане на запора на вземането с ДДС. Таксата по т. 5 от
Тарифата към ЗЧСИ-за връчване на ПДИ в размер на 24.00лв. с ДДС не е приета от
ЧСИ за привилегирована. Не следва да бъде приета за дължима, още по-малко като привилегирована
втората такса по т. 9 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на още 18.00лв. с ДДС за налагане на запора на сметката на длъжника
в ЦКБ, тъй като се разпределя сумата от дадения изпълнителен способ, а този,
последният способ не е осъществен. Ако, и когато постъпи сума от този запор на
сметката на длъжника, при разпределението, ще бъде взета предвид тази разноска.
Ако не се осъществи, то и длъжникът не ще отговаря за разноските на взискателя,
направени в изпълнителни способи, които не са приложени. Съставът ще приеме
също за привилегировани сумите, представляващи разноски по прилагане на
способа-запор на вземането на З. *** ООД, юрисконсултското възнаграждение от
100.00лв и таксата за образуване на изп.д. или общо 142.00лв., доколкото няма
поискани други способи, които да са дали резултат, както се приема в т. 6 от ТР
№ 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.
Не
се ползват с право на предпочитателно удовлетворяване, според приетото в същото
ТР, разноските по осъдителния иск на взискателя срещу длъжника, разноските в
заповедното производство, както и разноските по издаване на изпълнителния лист.
Те се прихващат от сумата, която се полага на взискателя по разпределението в
удовлетворяване на неговото вземане, съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, разбира се
ако има такова.
Основателно
е следващото наведено от З. оплакване, че незаконно са изчислени съразмерните
части от вземанията на взискателите.
Според
правилото на чл. 460 от ГПК, следва при изготвяне на разпределението да се
отделят най-напред суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочитателно удовлетворение.
От
постъпилата сума от 376.00лв. следва най-напред да се отдели сумата от
142.00лв. Остатъкът е 234.00лв.
На
това място, изложението ще бъде прекъснато, само доколкото следващото оплакване
на З. е, че когато е заплатена главницата по задължението от длъжника и
производството по изп.д. се прекратява по силата на закона, няма основание да
се приеме, че изп.д. е висящо и следва да се събере сумата за разноски в полза
на ЧСИ. Неоснователно е. Според разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК в
действащата към момента на разпределението, а и към датата на плащането на „В и
К-Варна“ ООД-04.04.2018г. ред. ДВ бр. 86/2017г. изпълнителното производство се
приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските в изпълнението.
Няма причина за провеждане на производство по чл. 410 от ГПК, щом спорните
разноски са дължими от длъжника и няма противоречие с логиката на закона и
приетото по ТД № 2/2013г.
ВОС
вече изрази становището си по изготвянето на постановление за разноските,
размерът по което да бъде взет предвид от ЧСИ при изготвяне на разпределението.
Неоснователни
са възраженията на З., че е неясно как е формирана сумата от 88.85лв. в
обжалваното разпределение. ЧСИ конкретно е посочил по пера и размер съставните
суми. Извършени са всички посочени действия и размерът на таксите за
извършването им е правилно определен. В разпределението няма посочена сума в
размер на 49.85лв., още по-малко като сбор от такси по т. 4, т. 13 и т. 31. Има сума от 49.72лв., представляваща
лихва върху главницата от 133.68лв., дължима на „В и К-Варна“ ООД, посочена
дори в по-малък размер от този, изчислен от съда за периода от 08.12.2004г. до
07.08.2018г., видно от приложения формуляр от Калкулатор лихви.
Достигаме
до следващото основно оплакване срещу обжалвания акт-че не се дължат суми на
НАП, т.к. длъжникът е платил изцяло задължението си към взискателя и
постъпилата сума от 376.00лв. следва да му бъде върната. Неоснователно е.
Вече
съдът коментира дали се прекратява производството по изп.д. по силата на
закона, в случай на плащане извън изпълнителното дело, след образуването му и
връчване на ПДИ и то не на целия дълг в поредността по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.,
давайки отрицателен отговор. Не споделя и становището за „латентния взискател“
в лицето на държавата, в смисъла изложен от длъжника.
Видно
от заключението на вещото лице, задължението на З. към държавата е формирано от
две пера-дължимо по издаден изпълнителен лист вземане в размер на 1007.14лв.-
дължима нотариална такса и 5.00л. такса за издаване на изпълнителния лист и
90.00лв-. дължим общ размер на глобата по три фиша, подробно индивидуализирани
с номера и датата си на издаване.
С
оглед изложеното вече по-горе, съставът приема, че сумата от 1007.14лв., представляваща
нотариална такса, присъдена от съда при уважаване на иск по чл.
19, ал. 3 ЗЗД по гр.д. № 2226/2008г. на ВОС-ГО е публично държавно вземане, на осн. чл. 162, ал. 2, т. 3
от ДОПК и се полза от предпочитателно
удовлетворяване по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. Вярно, че нито сумата
от 5.00лв. за издаване на ИЛ, нито сумата от общо 90.00лв. за наложени глоби са
привилегировано вземане, а за тях държавата се явява хирографарен кредитор, какъвто
е и „В и К-Варна“ ООД за сумите, представляващи главница по вземането от
133.68лв., законна лихва върху главницата от 49.72лв. за периода от
08.12.2014г. до 07.08.2018г.,
обезщетение за забава в размер на 26.10лв., 125.00лв. разноски в
заповедното производство, 845.00лв.-разноски по гр.д. и в.гр.д. по осъдителния
иск срещу взискателя Не се ползват с привилегия и дължимите в полза на ЧСИ такси
по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 88.85лв., тъй като представляват частни
негови вземания за възнаграждение за положен труд, за които се явява кредитор
на длъжника. Към тази сума би следвало да бъде прибавена и таксата по т. 13 от
Тарифата за връчената ПДИ в размер на 24.00лв. с ДДС.
Следователно
остатъкът от 234.00лв. от
постъпилата сума, след отделяне на сумата от 142.00лв., приета за такава с
предпочитателно удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, следва да бъде
отделена за погасяване на част от ползващата се с привилегия сума от 1007.14лв., на осн. чл. 136, ал. 1,
т. 6 от ЗЗД, като остава дължим остатъкът от 773.14лв. Видно вземането не е
лихвоносно, така, че неправилно е посочено в постановлението от 07.08.2018г.
като дължима лихва в размер на 842.11, изчислена от вещото лице по допуснатата
СИЕ и отчетена от вещото лице като недължима, становище споделяно и от състава.
Това обаче не се отразява на изводите на съда.
По
този начин постъпилата сума от 376.00лв. е изчерпана. Не само не следва да бъде
върната на И.З., но той остава задължен за вземанията на „В и К“ ООД и
държавата. Като не е удовлетворено вземането на държавата, ползващо се с
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД в цялост, то изобщо не се стига до
удовлетворяване по съразмерност на вземанията по които и „В и К-Варна“ ООД и
държавата са хирографарни кредитори.
Само
за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът приема за дължимо
вземането на държавата по подробно индивидуализираните фишове, съответно серия
ОВ № **********/31.05.2016г., издаден от Община Варна, серия ОВ №
**********/12.10.2016г., изд. от Община Варна и серия ОВ №
**********/01.02.2018г., изд. от Община Варна в общ размер на 90.00лв.,
доколкото са посочени задължение по тях в издаденото от ТД на НОИ удостоверение
№ 6171-2/21.02.2019г., макар и да не фигурират в документа, представен от З. в
с.з. на 26.03.2019г., издаден му м.01.2019г., а и той не представя доказателства за конкретните
плащания. Удостоверението на НАП, като издадено през м. 02.2019г. следва
издаването на представения документ, изд. през м.01.2019г., а последният явно не
съдържа данни за фишовете, изд. от служители на общинска полиция, включително
тези три на Община ****.
И
най-накрая, съдът намира за уместно да посочи, че въпреки, че липсва жалба от
страна на ТД на НАП, в защита на интереса на държавата, но предвид подадена такава от длъжника по изпълнението,
то следва да бъде разпределена на НАП сума, като привилегировано вземане, с
оглед императивния характер на разпоредбите
на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД, които задължават съда да спазва утвърдения ред
на удовлетворяване на кредиторите.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното разпределение следва да
бъде отменено и извършено ново, предвид направените от съда изводи за това.
С
оглед изхода на спора, „В и К-Варна“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на И.К.З.
разноски по делото в общ размер на 730.48лв., от които 300.00лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от
07.09.2018г. на л. 26 по делото, 26.13лв.-заплатена държавна такса, ведно с
преводна такса и 404.35л. заплатен депозит по допуснатата СИЕ и преводна такса.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на И.К.З., ЕГН ********** ***,
като длъжник по изп.д. № 20188950400354 на ЧСИ ****, извършеното от ЧСИ с
постановление от 07.08.2018г. разпределение на постъпилата от запор на вземане
на длъжника по делото сума от 376.00лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ
постъпилата от запор
на вземането на длъжника И.К.З. сума от 376.00лв., както следва:
-За „Водоснабдяване и
Канализация-Варна“ ООД, ЕИК ********* сумата от 142.00лв., на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ГПК;
-за НАП сумата от 234.00лв., на осн. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване
и канализация-Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управлрение гр.
Варна, ул. „Прилеп“, № 33 да заплати на И.К.З., ЕГН ********** ***, разноски по
делото в размер на 730.48лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАпС по реда на чл. 274 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис на страните, на осн. чл. 463, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.