РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 23.12.2019 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и прокурор СВЕТЛА ИВАНОВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 400 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.203 и сл. във вр. с чл.204 ал.1  от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.   

                 Административното дело е образувано по искова молба от Д.Д.Г. с ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез адвокат Г.Г.-САК срещу Областна дирекция на МВР – Ловеч,  срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ловеч с административен адрес: гр. Ловеч, ул. Стефан Караджа № 2.

               С исковата молба се претендира обезщетение в общ размер 400,00 лева за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 17-0906-001763 от 09.01.2018 год. на Н.В.Н.на длъжност Началник Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Ловеч. Претендира се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. В исковата молба /ИМ/ се сочат обстоятелства, обословящи предпоставките на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради наличието на отменен административен акт и причинени материални вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, с позоваване на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ВАС.

              В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалният си представител, поддържа предявения иск, по изложените в исковата молба съображения. В депозирана молба излага подробни съображения по съществото на спора. Уточнява, че отношенията между Г. и адвоката са възникнали още с възлагане на изготвянето на жалбата срещу процесното НП, но договорът е сключен в писмена форма едва между двете съдебни заседания по делото, проведени съответно на 03.04.2018г. и 09.05.2018г. Възразява по искането за редуциране на възнаграждението, като обосновава неговият размер с Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответствието с нея, предвид вид наложените с наказателното постановление две наказания, изискващо определянето на две възнаграждения. 

               В съдебно заседание ответната страна – Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр.Ловеч, чрез процесуалният си представител, поддържа становище за неоснователност на исковата претенция по развитите в депозирания писмен отговор на ИМ съображения. В отговора се излага, че в случая няма наличие на незаконосъобразен акт или действие на органите на ОДМВР - Ловеч, от които да са причинени „преки” и „непосредствени” вреди.  Алтернативно, в случай, че съдът счете, че не са налице основания за отхвърляне на иска, моли да бъде присъдено по справедливост обезщетение, в рамките на минималния размер на адвокатското възнаграждение, съразмерно на сложността на делото и материята по него.

               Участващият по делото, на основание чл.10 ал.1 от ЗОДОВ прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за основателност на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Излага, че са налице основания за ангажираност отговорността на държавата, в частност ОД на МВР Ловеч. Сочи, че следва да бъде уважена претенцията за присъждане на разноски в настоящото производство, като счита, че  претенцията е завишена и в тази връзка моли да бъде намалено адвокатското възнаграждение към минимума предвиден в наредбата.

                По делото са събрани писмени доказателства. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Към настоящото дело е приобщено приключилото н.а.х.д. №308/2018 г. на Районен съд /РС/ Ловеч, чиито предмет е бил законосъобразността на наказателно постановление /НП/ № 17-0906-001763 от 09.01.2018 година на Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Ловеч.

                Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, които обсъди по реда на чл.12 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, наред с доводите на страните, провери основателността на исковата претенция и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

      С Наказателно постановление /НП/ № 17-0906-001763 от 09.01.2018 година, издадено от Началника на Сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ловеч, на Д.Д.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.6 от ЗДвП за нарушение по чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП. 

     НП е обжалвано от наказаното лице пред Районен съд /РС/ Ловеч, който с Решение № 207/27.07.2018 г. по н.а.х.д. №308/2018 г. е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 25.08.2018 г. На същата дата – 25.08.2018 г., е влязла в сила окончателната отмяна на НП.

     По повод обжалването на НП ищецът е потърсил правна помощ и е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Районен съд Ловеч н.а.х.д. № 308/2018 г. по описа на съда. От договора за правна защита и съдействие /ДПЗС/ № 786648 от 25.04.2018г. на л.39 от делото се установява, че е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 400 лева, което е заплатено изцяло и в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото, включително е изготвил жалбата, явил се е в проведени две съдебни заседания и е водил производството изцяло от името на Г.. 

              При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът обосновава следните правни изводи:

              С чл.128 ал.1 т.5 от АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като вид искове за непозволено увреждане, са изключени от подведомствеността на гражданския съд и се разглеждат по реда на АПК като специален закон. Съгласно чл.203 ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. 

               Според чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

                При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началника на Сектор ПП при ОДМВР Ловеч. Ангажираното правно основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд-Ловеч по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно точка 1 от диспозитива на Тълкувателно постановление /ТП/ № 2/19.05.2015г. по съвместно тълкувателно дело /ТД/ № 2/2014 г. на ОС на ГК на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

    Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация и е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация. Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Сектор Пътна полиция е част от Областна дирекция на МВР – Ловеч, а по силата на чл.37 ал.1 т.2 от Закона за министерството на вътрешните работи Областната дирекция на МВР Ловеч е юридическо лице и като такова е надлежният ответник по материалното правоотношение по предявеният иск срещу него по чл.205 от АПК. Исковата молба отговаря на формалните изисквания за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: 

     Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност.

      Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.     

      ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

    Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Според чл.8 ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест с определение от 17.10.2019 г. по настоящото дело. 

              За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални и нематериални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на ответника, като вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. 

               От релевираните в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основава искът и неговият петитум, следва да се приеме, че се търси отговорност на Държавата за вреди, причинени от административни органи, при и по повод административна дейност, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ. По правната си същност искът по чл.1 от ЗОДОВ е осъдителен. Интересът от осъдителния иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. 

              Настоящият състав счита, че ищецът е формулирал редовна претенция във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, като твърди, че от незаконосъобразният акт на ответника при или по повод изпълнение на административна дейност, са произлезли сочените от него вреди. В исковото производство/и по АПК/ това е напълно достатъчно, тъй като е важно какво е твърдението на ищеца, а в случая то е такова, че сочи дейността, свързана с отменененото НП, за административна, поради което и незаконосъобразността му представлява укоримо поведение, от което ищецът твърди да са настъпили и описаните в неговата сфера вреди.

              По делото е безспорно, че е налице първата предпоставка - с влязъл в сила съдебен акт е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началника на Сектор Пътна полиция при ОДМВР Ловеч. 

              Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието „административна дейност” е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: „Отговорност за дейност на администрацията”.

               В съответствие със застъпеното в Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът приема, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. По аргумент от чл.6 от ЗАНН, правораздавателната дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. Като наред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност по силата на закона. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. Поради това, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление представлява правопораждащ правото на обезщетение юридически факт от категорията на юридическите действия.

                За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Поради това не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В който смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

               Налице е причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. В съответствие с точка 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

               Възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съда, на основание чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт, налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.

                 В този смисъл настоящият състав приема, че от незаконосъобразния акт – процесното НП, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление пред Районен съд Ловеч.

                 По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване пред РС Ловеч. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да няма нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява естествен и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. Защото намаляването на имуществото на ищеца следствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административно наказаният е считал за незаконосъобразно наложено.        

                Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не значи и не обосновава извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление.

                 В съдебната практика трайно се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд, застъпена в Решение № 355/03.08.2010г. по гр.д. № 1651/2009г. на III г.о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г.о.; Решение № 586/16.05.2011г. по гр.д. № 1486/2009г. на III г.о.; Решение № 781/30.11.2010г. по гр.д. № 511/2010г. на IV г.о. и други). Както и тази на Върховния административен съд, застъпена в  Решение № 3587/29.03.2016г. по адм.д. № 8441/2015г., III отд., Решение № 2626/09.03.2016г. по адм.д. № 7336/2015г., III отд., Решение № 2077/24.02.2016г. по адм.д. № 3699/2015г., III отд., Решение № 1581/15.02.2016г. по адм.д. № 4202/2014г., III отд., и други.

    В заключение, доказани са всички елементи на фактическия състав на предявения иск с правно основание чл.1 ал.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди. ,

              Следва да се съобрази, че според доказателствата по приложените НАХД, Г. безспорно е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред РС Ловеч. В тази връзка е наличното Пълномощно от 09.03.2018г., приложено към жалбата и Договор за правна защита и съдействие № 786648/25.04.2018г. на л.39 от делото се установява, че е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 400 лева. Същият обективира отношенията между адвоката и жалбоподателя Д. Д. Г. и има за предмет правна защита и съдействие по НАХД № 308/2018г. по описа на PC- Ловеч. В тази връзка съдът приема уточненията на ПП на ищеца, че отношенията между Г. и адвоката са възникнали още с възлагане на изготвянето на жалбата срещу процесното НП, но договорът е сключен в писмена форма едва между двете съдебни заседания по делото, проведени съответно на 03.04.2018г. и 09.05.2018г. С оглед обстоятелството, че разноски по съдебни производства, водени по реда на ЗАНН не се присъждат, както и поради това, че в хода от връчването на НП до първото съдебно заседание се налага да бъдат представени доказателства за допустимост, респ., че жалбата е подписана от лице с представителна власт, пред PC- Ловеч е представено обикновено пълномощно, а договорът за правна помощ, макар и подписан във фазата на съдебното производство, не се е налагало да бъде представен по него.

                       По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да бъде осъдена Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр.Ловеч за сумата от 400 лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение  за две съдебни инстанции/, причинени от отменено по съдебен ред наказателно постановление №17-0906-001763 от 09.01.2018 година, издадено от Началника на Сектор Пътна полиция към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ловеч.

                Доколкото от доказателствата и приобщеното НАХД № 308/2018г. на PC Ловеч се установява, наличието на адвокатско пълномощно, както и че адвокатът е изготвил жалбата, явявал се е и в двете съдебни заседания, и е водил производството изцяло от името на жалбоподателя, работата е свършена, за което съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за свършената работа. Възнаграждението, определено като справедливо, е договорено между страните, като същото е изцяло платено, видно от представения договор за правна помощ.

               Съгласно разпоредбата на чл.18 ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. “

              С наказателното постановление са наложени на ищеца две наказания, които макар и съединени в едно производство представляват две самостоятелни обвинения за извършени две различни правонарушения, съответно първото  основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 100,00 лева и второто на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.6 от ЗДвП - глоба в размер на 150,00 лева. При това следва адвокатското възнаграждение да се определи, като за всяко от двете наказания да е в размер на не по- малко от 300 лева или общо 600 лева за двете. В случая размерът на адвокатсското възнаглаждение е в общ размер на 400 лева, което е под минималния размер, определен в Наредбата.

     Анализа на представените доказателства налагат извода, че предявеният иск е доказан по основание и по размер за сумата от 400 лева, която следва да се присъди.

               В исковата молба и в хода по същество ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски.  

               В съответствие с чл.36 от Закона за адвокатурата и на основание Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението по административно дело за една инстанция, ако делото е с материален интерес, се определя по чл.8 ал. 1 от Наредбата. В конкретния случай, делото е с материален интерес до 1000 лева, поради което съгласно чл.8 ал.1 т.1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева и предвид своевременно направеното от ответника, и прокурора възражение за прекомерност, следва да се редуцира претендираното от 400 лева на 300 лева, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност. 

    Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.

  С оглед на това правило и съобразно уваженият иск, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски в общ размер на 310.00 лева, представляващи заплатена държавна такса от 10 лева /л.14/, както и разноски за един адвокат /л.6/ в размер на 300,00 лева, представляващ минимално предвиденият размер, определен по чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

           Водим от горното и на основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл.1 ал.2 и чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и на основание чл.10 ал.3 от с.з., Ловешкият административен съд, четвърти състав,

             РЕШИ: 

            ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ловеч с административен адрес: гр. Ловеч 5500 ул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на Д.Д.Г. с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №17-0906-001763 от 09.01.2018  година, издадено от Началника на Сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ловеч.

   ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Ловеч да заплати на Д.Д.Г. с ЕГН: ********** с адрес: ***, разноски по делото в размер на 310 /триста и десет/ лева.

             Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.             

            Препис от решението да се връчи на страните по делото и ОП Ловеч.

 

 

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: