РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 03.10.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІІ състав, в публично заседание на 25 септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 419
по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.Я.Д.,
депозирана чрез адв. П.Н., срещу Заповед № 18-0247-000106/30.07.2018
г. на Началника на РУП към ОД на МВР – Русе, РУ – Бяла,
с която на жалбоподателя е наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“. Моли съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък /л.26
от делото/.
Ответникът – Началник РУП към ОД на
МВР – Русе, РУ - Бяла, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли
съда да потвърди издадената заповед за ПАМ и да присъди на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, като представя списък на
разноските /л.27 от делото/.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на
нейния адресат на 06.08.2018 г., видно от отбелязването върху разписката в самата
заповед, а жалбата против същата е подадена на 10.08.2018 г. Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна
страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със Заповед №
18-0247-000106/30.07.2018 г. на Началника на РУП към ОД на МВР – Русе,
РУ – Бяла, на жалбоподателя е наложена ПАМ –
„временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на основание
чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП. За да приложи мярката, административният орган е взел
предвид, че на 27.07.2018 г. в с.Ценово Д. е управлявал собствения си лек
автомобил марка „******“ с рег.№ *****, след употреба на алкохол – 0.88
промила, измерено в 00:10 часа с техническо средство „ Дрегер Алкотест 7510” с фабричен № ARВВ 0088. Впоследствие, след извършено химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта е
установена концентрация 0.97 промила. За констатираното нарушение е съставен Акт
за установяване на административно нарушение от 27.07.2018 г. /л.2 от
преписката/. Впоследствие въз основа на него е издадено наказателно
постановление от 08.08.2018 г., с което за нарушението и на основание
чл.171,ал.1,т.2 от ЗДвП на оспорващия са наложени административни наказания –
„глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца“ /л.24 от преписката/.
По делото е спорно авторството на деянието, като жалбоподателят твърди, че
на сочената дата не той, а трето лице - Т.И. е управлявал лекия автомобил. В
тази връзка за изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни
доказателства в хода на съдебното производство.
От правна страна съдът прави следните изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. В случая това е
Началникът на РУП при ОД на МВР – Русе, РУ - Бяла на когото са делегирани
правомощия със Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР –
Русе, приложена на л.22 от преписката. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ръководителите
на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да налагат
принудителните административни мерки. Налице е установена със закон възможност за делегация на правомощия, която компетентният орган е извършил
с нарочен акт /т.3 от цинираната заповед/.
Оспорената заповед е издадена и в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.
59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата
освен позоваване на съставения горецитиран АУАН от 27.07.2018 г., се съдържа
подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ.
Съгласно приложената разпоредба на
чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, в действащата редакция на ДВ, бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г., ПАМ "временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се
налага на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.
В конкретния случай оспорващият е собственик и водач на МПС - марка „******“
с рег.№ ***** и е управлявал същото след употреба на алкохол с концентрация в
кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство и
медицинско и химическо лабораторно изследване. Конкретните факти, изпълващи
тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно
нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното. Опровергаването на констатациите по акта са в
тежест на оспорващия. В случая, същият оспорва авторството на деянието,
представляващо вмененото с акта административно нарушение и явяващо се фактическото
основание за прилагане на ПАМ. По административната преписка са приложени
писмени доказателства - докладна записка на Н.С. – младши автоконтрольор и
съставител на АУАН /приложена на л.18 от преписката/ и на младши полицейски
инспектор С.С., колега на С. /л.19 от преписката/, съгласно които на 27.07.2018
г. около 00.00 часа по разпореждане на ОДЧ при РУ-Бяла полицейските служители
посетили сигнал, подаден на тел.112 за битов скандал в с.Ценово. При навлизане
в населеното място, по централната улица видели паркирал лек автомобил марка
Ауди, с рег. №4867ВР, който светнал с фарове при приближаването им. Отворила се
вратата на водача и видели само едно лице- водача на автомобила, което заявило,
че ще ги заведе до битовия скандал. То потеглило към адреса с автомобила си –
ул.“****“ №*, а полицейските служители го последвали със служебния плътно и
така автомобилът бил управляван няколко улици до адреса. При пристигане на
адреса полицейските служители констатирали, че скандалът вече бил преустановен.
Извършили проба с техническо средство – алкотест на водача на автомобила,
когото установили като М.Д. /жалбоподателят по делото/ и установили
концентрация 0.88 промила алкохол в кръвта му. Последният изразил несъгласие с
показанията на уреда и пожелал да даде кръвна проба.
Разпитани като свидетели по делото полицейските служители С. и Ст.С.
излагат подробно същата фактическа обстановка, описана в изходящите от тях
докладни записки по случая. В допълнение св.С. установява, че след срещата с
жалбоподателя, който бил единственото лице в чакащия ги автомобил по
централната улица на населеното място до адреса на ул.“****“, са се движили
плътно след колата на М.Д., на около пет метра и бавно, тъй като улиците са
разбити.
Съдът дава вяра на показанията на полицейските служители, тъй като те са
безпротиворечиви, възпроизвеждат възприетите от тях непосредствено обстоятелства
и са незаинтересовани, предвид това, че те не са в лични отношения с
оспорващия, а са възприели ситуация при изпълнение на вменените им служебни
задължения. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля на оспорващия – Т.И.,
който твърди, че не М.Д., а той е управлявал лекия автомобил Ауди, в който се е
намирал и оспорващия. Показанията на този свидетел са заинтересовани поради
близките приятелски отношения с жалбоподателя. Съдът ги преценява като
недостоверни и предвид противоречието им с другите гласни доказателства. Така
според свидетеля, при срещата с полицейската кола „до старата фурна“ между него
и жалбоподателя, от една страна, и полицаите, от друга страна, не е имало комуникация. Това твърдение
противоречи на показанията на полицейските служители за това, че се е отворила
вратата от водача на лекия автомобил /оспорващият М.Д./ и той им заявил, че ще
ги заведе до мястото на скандала. Житейски нелогична е тезата на свидетеля Т.И.,
че при срещата на „старата фурна“ полицейската кола изобщо не е спряла, а е последвала направо
тяхната, след като полицейските служители не са имали представа кой точно ще ги
приведе до адреса, от който е подаден сигнал на тел.112, и е следвало да се
убедят, че именно това е лекият автомобил, който ще ги съпроводи до мястото на
битовия скандал. Отделно от това, според същия свидетел от мястото на срещата
до адреса на ул.****“ са изминали три, четири улици, които били в „добро
състояние“. Точно обратното се установява от показанията на двамата служители,
а и от другия свидетел на жалбоподателя - св. Д.Д. /брат на жалбоподателя/,
според който „улиците от фурната до адреса на ул.“****“ са в окаяно състояние -
тесни и с дупки“. Показанията на св. Д.Д.
за това, че при пристигането на ул.****“ от мястото на шофьора, в колата преди
полицейската, видял да слиза Т.И., съдът също цени като недостоверни предвид
заинтересоваността на св.Д. по причина близкородствените му отношения с жалбоподателя – негов брат, а и поради противоречието с
показанията на незаинтересованите свидетели - полицейските служители.
От анализа на гласните доказателства в съвкупност с коментираните по-горе
писмени доказателства по административната преписка, съдът формира извод за доказаност
на обстоятелството, че именно оспорващият е управлявал л.а марка „******“ с
рег.№ ***** на 27.02.2018 г. По делото е доказано, че водачът е управлявал МПС с
алкохол в кръвта с концентрация над 0,5 промила. Съдът намира, че
установените по делото факти съставляват предвидените в закона материални предпоставки
за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на процесната
ПАМ по
чл. 171, т.
1, б. "б" ЗДвП.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание
(Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително
условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за
не повече от 18 месеца". При осъществяване на административната
отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок,
ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие,
с което е обвързано действието й.
Предвид
изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира, че обжалваната заповед
е издадена и при правилно и точно приложение на
материалния закон. Жалбата против нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на
ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Същите следва да бъдат определени в размер на 100 лева, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от НЗПП.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на М.Я.Д., депозирана
чрез адв. П.Н., срещу Заповед № 18-0247-000106/30.07.2018
г. на Началника на РУП към ОД на МВР – Русе, РУ – Бяла,
с която на жалбоподателя М.Я.Д. е наложена ПАМ – „временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца“.
ОСЪЖДА М.Я.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на ОД на МВР – Русе разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението може да се оспорва с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на
страните.
Съдия: