№ 91
гр. Чирпан, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20235540100827 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба (ИМ) от „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В. ***, Бизнес център „Б.“, сгради А,
представлявано от управителя И.Ш., действаща чрез юрисконсулт В. М. - С., телефон **********,
против П. П. И., ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. „Б.Д. ***“ № ***.
В ИМ се твърди, че на 21.06.2022 г. по реда на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), между „К.“ ЕАД, ЕИК ***, като кредитор и П.
П. И., ЕГН **********, като кредитополучател е бил сключен договор за кредит № 2592071 за
сумата от 6 000.00 лева (шест хиляди лева) – главница, с уговорен срок на погасяване на
предоставения кредит - 30.06.2024 г. при лихва и други условия, подробно уговорени в договора,
приложение 1 към него, стандартен европейски формуляр (СЕФ) и общите условия за кредитиране
(ОУ). Процесния договор за кредит бил сключен във формата на електронен документ чрез
размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на
ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и приложимото
законодателство.
В ИМ се твърди, че процесния договор за кредит бил подписан от всяка от страните с
обикновен електронен подпис по чл. 13, ад. 1 от ЗЕДЕУУ, представляващ електронен подпис по
смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като на основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ,
правната сила на електронния подпис била равностойна на тази на саморъчния подпис.
В ИМ се твърди, че при кандидатстването си за кредит от „К.“ ЕАД, ответника П. П. И.
сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на „А.Т.“
ЕООД, поради което сключила договор за предоставяне на поръчителство с ищцовото дружество
по реда на ЗЕДЕУУ, чрез размяна на електронни изявления - договорът бил достъпен чрез
1
хиперлинк на сайта на „А.Т.“ ЕООД и сключен от ответника чрез предоставения му по телефон
CMC код, изпратен на телефонния номер на ответника – ***, а от своя страна „А.Т.“ ЕООД
извършило електронно волеизявление по ЗЕДЕУУ, като изпратило подписания договор на имейла
на ответника: рavlin4eto_@abv.bg.
По силата на договора за предоставяне на поръчителство „А.Т.“ ЕООД сключило с „К.“
ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се задължило да отговаря пред „К.“ ЕАД
солидарно с ответника за изпълнението на неговите задължения по процесния договор за кредит,
както и за всички последици от неговото неизпълнение.
В ИМ се твърди, че П. П. И. усвоила заемната сума по банкова сметка с IBAN BG***,
разкрита в „Банка ДСК“ АД на 21.06.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът направил две плащания по сключения договор за кредит, а
именно: на дата 31.08.2022 г. заплатил по сметка на „К.“ ЕАД - 605.00 лева, на 27.09.2022 г. била
платена втората сума в размер на 600.88 лева, като след тази дата нямало извършвани други
плащания.
На 28.07.2023 г. във връзка с неизпълнение на задълженията по договора за кредит от
ответника П. П. И., „К.“ ЕАД изпратило електронно съобщение до посочения от П. П. И.
електронен адрес: ***********@***.**, с което я уведомило, че предвид липсата на плащания на 6
(шест) или повече погасителни вноски, на основание Раздел X, чл. 3.1. от Общите условия за
предоставяне на кредити на „К.“ ЕАД неразделна част от горепосочения договор за кредит, същият
е обявен за предсрочно изискуем.
Ответникът бил търсен многократно от „К.“ ЕАД с цел извънсъдебно уреждане на
отношенията посредством сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на
задълженията й. В този смисъл „К.“ ЕАД сторило административни разноски в размер на 42.25
лева.
На 31.07.2023 г. с оглед неизпълнение задълженията на П. П. И. по договора за кредит „К.“
ЕАД изпратило искане за плащане до поръчителя „А.Т.“ ЕООД.
На 31.07.2023 г. „А.Т.“ ЕООД своевременно изпратило уведомление по чл. 143 от ЗЗД до
ответника П. П. И. на имейл: ***********@***.**, в което посочило всички дължими суми и
предстоящо погасяване от „А.Т.“ ЕООД към „К.“ ЕАД на задълженията на ответника.
В ИМ се твърди, че тъй като ответникът не бил платил в дадения срок, на 04.08.2023 г.
„А.Т.“ ЕООД изпълнило задълженията си като поръчител и погасило всички дължими от
ответника суми към „К.“ ЕАД, а именно: 5642.40 лева /главница/, 1076.26 лева /договорна лихва/,
136.94 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/ и 42.25 лева /стойността
на извършени административни разноски във връзка с уведомяване и извършени опити за
извънсъдебно погасяване на задължението/ и встъпило в правата на кредитора по чл. 146 от ЗЗД.
На същата дата „А.Т.“ ЕООД уведомило длъжника с електронно съобщение до електронния адрес
на ответника: ***********@***.** за извършеното погасяване и встъпване в правата на кредитора
„К.“ ЕАД.
Въз основа на подадено от „А.Т.“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 584/2023 г. по описа на Районен съд —
Чирпан, била издадена заповед за изпълнение за следните суми: 5642.40 лева - главница, 1076.26
лева - договорна лихва за периода от 01.09.2022 г. до 25.07.2023 г., 136.94 лева - обезщетение за
2
забава в размер на законната лихва за забава за периода от 01.10.2022 г. до 25.07.2023 г., 42.25 лева
- административни разноски, 164.69 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, 16.46 лева - обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство, както и 241.58 лева разноски, от които 141.58 лева - държавна
такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед било подадено
възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславя правния интерес на „А.Т.“ ЕООД да предяви
настоящия установителен иск.
Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на П. П.
И., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „Б.Д. ***“ № *** съществуването на вземанията в полза на
„А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В. ***,
Бизнес център „Б.“, сгради А, представлявано от управителя И.Ш., за които е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 584/2023 г., по описа
на Районен съд - Чирпан, за следните суми: 5642.40 лева - главница, 1076.26 лева - договорна
лихва за периода от 01.09.2022 г. до 25.07.2023 г., 136.94 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за периода от 01.10.2022 г. до 25.07.2023 г., 42.25 лева -
административни разноски, 164.69 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, 16.46 лева - обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство. Претендира съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника П. П. И., ЕГН **********, чрез
адвокат С. Н., вписан в АК - Пловдив, съдебен адрес: гр. П., ул. „Й.Г. **, с който изразява
становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Счита, че процесния договор за кредит
за потребителски кредит № 2592071/21.06.2022 г. сключен с „К.“ ЕАД е нищожен, поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – поради значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и злепоставяне на
интересите на ответника, с цел извличане на собствена изгода на кредитора и поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК – не е
посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, с произтичащите от това
последици по чл. 23 от ЗПК, а именно: потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. Счита, че до момента на
преустановяване на плащанията от ответникът, кредиторът е надвзел неправомерно по договор за
предоставяне на поръчителство, сключен с „А.Т.“ ЕООД, сумата в размер на 164.69 лв., за
договорна лихва в размер на 1076.26 лв., за обезщетение за забава в размер на 136.94 лв., за
законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 16.46 лв. При
условията на евентуалност, ако съдът счете предявения иск за основателен на основание чл. 103,
ал. 2 от ЗЗД предявява възражение за прихващане между главницата по кредита със сумата в общ
размер на 1394.35 лева, представляващи получени от ответното дружество без правно основание.
Моли на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН
********** да присъдена сумата в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, определена по
наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за
настоящото производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ответницата П. П. И. и „К.“ АД са сключили на 21.06.2022 г. по
3
реда на ЗЕДЕУУ, договор за потребителски кредит № 2592071, за сумата от 6 000.00 лева (шест
хиляди лева) – главница, с уговорен срок на погасяване на предоставения кредит - 30.06.2024 г.,
при ГПР (годишен процент на разходите) по кредита - 28.94 % и ГЛП (годишен лихвен процент)
по кредита - 25.69 % и други условия, подробно уговорени в договора, приложение 1 към него,
стандартен европейски формуляр и общите условия за кредитиране (л. 7 – 25).
Съгласно чл. 4, ал. 1, б. ii от процесния договора, ответницата се задължила да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ юридическо лице в срок до 48 часа
от подаване на заявлението.
На същата дата – 21.06.2022 г., ответницата сключила договор за предоставяне на
поръчителство с „А.Т.“ ЕООД (л. 26 до 29), по силата на който „А.Т.“ ЕООД се задължило да
сключи договор за поръчителство с „К.“ АД и да отговаря като поръчител за задълженията на
ответника по договора за потребителски кредит. От своя страна ответницата се е задължила да
плаща възнаграждение на поръчителя в общ размер 4760.69 лева за срока на договора, платимо на
месечни вноски съгласно от приложение № 1 към договора (л. 29).
В изпълнение на договорните си задължения ищцовото дружество сключило договор за
поръчителство с „К.“ АД и по този начин се е задължило да отговаря солидарно с ответника за
задълженията му по договора за потребителски кредит (л. 31 – 33).
От служебно извършената справка от Търговския регистър се установи, че „К.“ АД и
„А.Т.“ ЕООД са свързани дружества, тъй като първото е собственик на капитала на ищцовото
дружество.
Страните не спорят, а и от представените от „Банка ДСК“ АД извлечение от сметка BG***
на П. П. И., ЕГН ********** за периода 21.06.2022 г. - 22.06.2022 г. и преводно нареждане от
21.06.2022 г. се установява, че в полза на ответницата е била наредена сума в размер на 6000 лева
от „К.“ АД (л. 91 – 97).
Приложени са електронни съобщение от „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД до електронен адрес:
***********@***.** (л. 34 - 35), както и протокол № 66/27.01.2023 г. (л. 38).
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 584/2023 г., по описа на Районен съд - Чирпан, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а искът е предявен в месечния такъв по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
За основателност на предявения иск, ищецът следва да установи пълно и главно следните
правопораждащи факти, а именно основанията, от които произтичат претенциите му - наличието
на валидно правоотношение между ответника и „К.“ АД, по договор за потребителски кредит,
сключен на 21.06.2022 г., при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите
на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил
падежът за погасяването й; наличието на валидни уговорки за връщане на кредита, ведно с
административните разноски, които са направени и лихви в търсените размери за исковия период,
както и правомерността на начисляването им; наличието на валиден договор за поръчителство на
задълженията, по силата на който и предвид неизпълнението на ответника, е платил търсените
суми, за което ответникът е уведомен преди плащането, т.е. да докаже по основание и размер
4
дължимостта на претендираните суми.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти,
които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, както и възраженията си
в отговора, респективно - при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже,
че е погасил задължението.
По делото не се спори, че на 21.06.2022 г. ответницата П. П. И. е сключила договор за
кредит с „К.“ АД, както и че е избрала да обезпечи задължението си като сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „А.Т.“ ЕООД. Въз основа на този договор дружеството „А.Т.“
ЕООД се е задължило и е сключило договор за поръчителство с кредитодателя. От своя страна
длъжникът се е задължил да плати възнаграждение за поръчителството.
По правната си същност съглашението между поръчителя и ответника е договор за
поръчка. В изпълнение на задължението си по този договор за поръчка „А.Т.“ ЕООД е сключило
договор с „К.“ АД, като се е задължило да отговаря пред последното за задълженията на П. П. И..
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в
правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото
поръчителство. При изпълнение на задължението от страна на поръчителя в негова полза възниква
регресно право по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД - поръчителят, който е изпълнил задължението, може да
иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на
плащането.
Оттук следва, че отговорността на длъжника към поръчителя е обусловена от изпълнението
на главното задължението от последния към кредитора. По настоящото дело този факт не бе
доказан. Представеното с ИМ удостоверение за погасени задължения (л. 36), не удостоверява
плащането на процесните суми от ищеца „А.Т.“ ЕООД на „К.“ АД, тъй като се касае за частен
документ, който се ползва с формална доказателствена сила само за авторството на направеното
изявление (чл. 180 от ГПК). Представеното удостоверение за погасени задължения не притежава
материална доказателствена сила, свързана със съдържанието на документа, тъй като чл. 179 от
ГПК предоставя такава сила единствено за официалните свидетелстващи документи.
Поради изложеното, настоящия съдебен състав приема, че ищецът не доказа, че е погасил
дълга на ответника към кредитодателя, поради което и в полза на „А.Т.“ ЕООД не се е породило и
регресно вземане по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД спрямо длъжника.
На следващо място, регресното вземане, както и отговорността на поръчителя са обвързани
от съществуването на главния дълг – този на длъжника по договора за кредит. Този извод
произтича от разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, където ясно е посочено, че
поръчителство може да съществува само за действително задължение. В конкретния случай обаче
вземанията произтичат от нищожни клаузи, а след като за длъжника не е възникнало задължение
поради нищожност на основанието, то и отговорността на поръчителя не може да бъде
реализирана. Това е така тъй като сключения договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, то за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК). При преценка
съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ответницата
за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл.
5
22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
В случая, съдът намира, че ГПР по процесния договор за потребителски кредит и общата
дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за
предоставяне на поръчителство не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и
крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за
потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора
за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от Раздел II, чл. 4, ал. 2 от
договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа от подаване на заявлението)
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (банкова гаранция или сключен
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице - поръчител),
то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил
действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало
да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и
включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по
него са пряко свързани с договора за кредит. Доколкото това не е направено, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по
договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Поради това съдът намира, че договор за потребителски кредит № 2592071 от 21.06.2022 г.
сключен по реда на ЗЕДЕУУ
противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от
ЗПК, същият е недействителен.
Съдът намира за нищожен и договора за предоставяне на поръчителство от 21.06.2022 г.,
тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит,
който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството.
Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на
самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от
съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да
поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за
възстановяване на платените от поръчителя суми – по чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на
поръчителство. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да
съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат
на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно,
защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при
погасяването на кредита от поръчителя. От справка от Търговския регистър се установи, че
едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител е кредитодателят. Изложеното
обосновава извода, че коментираната клауза единствено увеличава размера на главния дълг, а не
служи за постигане на присъщите цели на обезпечението. В този смисъл не само, че е налице
нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора
6
– поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. В
съответствие с изложеното по-горе във връзка с обусловеността на отговорността на поръчителя от
съществуването на вземането по главния договор, може да бъде заключено, че дори задълженията
на ответника да бяха погасени от „А.Т.“ ЕООД, то същите щяха да бъдат платени без основание.
При това положение предявения иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК и на ищеца срещу ответника за признаване за установено, че последният му дължи следните
суми – предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
584/2023 г., по описа на Районен съд - Чирпан, а именно: 5642.40 лева - главница, 1076.26 лева -
договорна лихва за периода от 01.09.2022 г. до 25.07.2023 г., 136.94 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава за периода от 01.10.2022 г. до 25.07.2023 г., 42.25 лева -
административни разноски, 164.69 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, 16.46 лева - обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство, следва да бъдат отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ответника се поражда правото да му бъдат заплатени
направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от претенцията. Тъй като ответницата е
ползвала безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (л. 61), съдът определя възнаграждение съобразно действащата към момента на
завеждане на делото Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 1007.90 лв., поради което ответника следва да бъде осъден да заплати
на адв. С. К. Н. от АК – Пловдив.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „Т.“, бул. „В. ***, Бизнес център „Б.“, сгради А, представлявано от управителя И.Ш.,
действаща чрез юрисконсулт В. М. - С., телефон **********, против П. П. И., ЕГН **********,
адрес: гр. Ч., ул. „Б.Д. ***“ № ***, представлявана от адвокат С. Н., вписан в АК - Пловдив,
съдебен адрес: гр. П., ул. „Й.Г. **, иск с правно основание по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, да бъде признато за установено съществуването на вземанията в полза на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В. ***, Бизнес център „Б.“,
сгради А, представлявано от управителя И.Ш., по отношение на П. П. И., ЕГН **********, адрес:
гр. Ч., ул. „Б.Д. ***“ № ***, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 584/2023 г., по описа на Районен съд - Чирпан, за
следните суми: 5642.40 лева - главница, 1076.26 лева - договорна лихва за периода от 01.09.2022 г.
до 25.07.2023 г., 136.94 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за
периода от 01.10.2022 г. до 25.07.2023 г., 42.25 лева - административни разноски, 164.69 лева -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 16.46 лева - обезщетение за забава
върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
ОСЪЖДА А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“,
бул. „В. ***, Бизнес център „Б.“, сгради А, представлявано от управителя И.Ш., действаща чрез
7
юрисконсулт В. М. - С., телефон **********, да заплати на да заплати на адв. С. К. Н. от АК –
Пловдив, съдебен адрес: гр. П., ул. „Й.Г. **, адвокатско възнаграждение в размер на 1007.90
(хиляда и седем лева и деветдесет стотинки) лева, определено на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
8