Р Е Ш Е Н И Е
№36 10.02.2016 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, седми състав, на втори февруари две хиляди и шестнадесета год. в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИХАИЛ РУСЕВ
секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев
адм. дело №437 по описа на Административен съд Стара
Загора за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
на Я.Д.Г.,*** против уведомително писмо изх. №02-240-6500/6631 от 28.09.2015 год.
на Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/.
Ответникът оспорва
жалбата като неоснователна, като в съпроводителното писмо излага подробни
съображения относно неоснователността на направеното оспорване. Наведени са
доводи, че е одобрена съответната субсидия, но тъй като са налице санкции от
минал период, които са влезли в сила, е извършено прихващане на одобрената
сума, поради което и на жалбоподателката реално не е изплатено нищо.
След като обсъди
доводите на страните и приетите по делото доказателства, съдът в настоящия
състав приема следното от фактическа и правна страна.
Жалбата е допустима,
като подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването и срещу
акт, подлежащ на оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С процесното уведомително
писмо на жалбоподателката е извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 год.. С
уведомително писмо №02-240-6500/2912 от 12.08.2014 год. на Изпълнителният
Директор на ДФ”Земеделие” е извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 год., като
са наложени санкции за бъдещ период в размер на 13 377.16 лв. Същото е
било обжалвано пред Административен съд Стара Загора, който с определение №284/19.10.2015
год., постановено по адм. дело №249/2015 год. е оставил без разглеждане жалбата
като недопустима, а производството по делото е била прекратено. С определение №13514/11.12.2015
год., постановено по адм. дело №13723 по описа за 2015 год. на ВАС, определението
е било оставено в сила.
Постановеното
уведомително писмо с изх.№02-240-6500/6631 от 28.09.2015 год. е получено от
адресата му на 15.10.2015 год., като 14 дневния срок за обжалването му изтича
на 29.10.2015 год. Жалбата е заведена в деловодството на Административен съд Стара
Загора на 26.10.2015 год., т.е. депозирана е в предвидения от закона срок, от
лице което има правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и
като такава се явява допустима.
Република България е член на
Европейския съюз от 2007 год. и като такъв е въвела в законодателството си
правилата на регламентите и директивите на съюза относно Общата селскостопанска
политика и относно схемите и правилата за единно плащане чрез транспонирането
им в ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. По силата на
чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, ДФ”Земеделие” е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за Република България, считано от датата на издаване на
акта за акредитация. Акредитацията е получена със Заповед №
РД-09-1166/20.12.2006 г. на Министъра на земеделието и горите, което е служебно
известно на съда. Изпълнителният директор представлява, организира и ръководи
дейността на РА - чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП. Последната включва
действията по одобряване или неодобряване на участие на земеделските
производители в мерки за подпомагане. От това следва, че Изпълнителният
директор на ДФЗ има право да издава административни актове, с които не се
одобрява подпомагане по мярка по Общата селскостопанска политика /ОСП/.
Изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”, от своя страна, е издал Заповед
№03-РД/323 от 11.03.2015 год., с която е делегирал правомощията си по издаване
на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до
кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба №5 от 27.02.2009
год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, както и да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и
неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства по мярка 214
„Агроекологични плащания”, мярка „Агроекология и климат” и мярка „Биологично
земеделие” на Зам. Изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” Живко Живков.
Съгласно разпоредбата на чл.20а,
ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, а съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че Зам. Изпълнителният директор е органа, който има законовите
правомощия, както да сключва договори за финансово подпомагане на земеделските
производители, така и да прекратява агроекологичният ангажимент спрямо тях. По
тези съображения съдът приема, че процесният административен акт е издаден от
компетентен орган.
Административният орган е
констатирал при извършваните проверки по чл.37 от ЗПЗП, че за кампания 2013 год.
е налице наддеклариране на заявените площи за подпомагане, като за това е
уведомил жалбоподателката. Същите не са част от специализираният слой „площи в
добро земеделско състояние„ за кампания 2013 год., одобрен със заповеди №РД
09-840 от 02.12.2013 год. и №РД 09-114 от 27.02.2014 год. на Министъра на
земеделието и храните, който слой е
основа за извършваните оторизации и плащания на площ за съответната
година. Въз основа на него е издадено уведомително писмо №02-240-6500/2912 от
12.08.2014 год. на Изпълнителният Директор на ДФ”Земеделие”, с което е
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания за кампания 2013 год., като са наложени санкции за бъдещ период
в размер на 13 377.16 лв. Този индивидуален административен акт е влязъл в
сила, представлява стабилен административен акт и е известен на Я.Г..
Жалбоподателката е земеделски
стопанин по смисъла на §1, т.23 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП. Същата (с
уникален регистрационен номер (УРН) 600862 е подала Общо заявление за плащания
на площ за 2014 год. по СЕПП, СПП, СНДП и НР2. Заявлението е подадено на 15.05.2014
год. и заведено под номер 24280514853559 /лист 81/. В текста на заявлението е инкорпорирана
декларация на подателя, че е запознат с правилата и условията за подпомагане. При извършването на контролни проверки през 2014
год., е установено, че заявените площи са допустими. Въз основа на това е
оторизирана и съответната сума за изплащане както следва: по СЕПП – 888.42 лв.,
по НР 2 - 26.12 лв. и СПП – 410.66 лв. Видно от подадената жалба, Я.Г. не
оспорва размера на оторизираните суми, а само факта на прихващането им от
наложената й санкция от 2014 год. Така определените суми в действителност не са
изплатени, а са прихванати за погасяването на наложената санкция през 2014 год.
общо в размер на 13 377.16 лв. Доколкото наложената санкция е въз основа
на влязъл в сила индивидуален административен акт, то същият има задължителна
сила както за издателя му, така и за неговия адресат. В конкретния случай,
органът който го е издал и органът по изпълнението, тъй като наложената санкция
има осъдителен характер и подлежи на принудително изпълнение. Съгласно чл.5б от
Регламент /ЕО/ №885/2006 на Комисията, санкцията се прихваща от бъдещите
оторизирани суми за субсидия. В изпълнение на законовите си задължения,
ответникът по делото е извършил прихващането на оторизираната сума, поради
което и оспореният административен акт е постановен в съответствие са
материалния закон.
По изложените съображения и като
провери оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 АПК, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган и в
установената форма, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.4 АПК, не следва да бъде уважено направеното в жалбата искане за присъждане
на направените разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Я.Д.Г.,*** на уведомително писмо изх.№02-240-6500/6631/28.09.2015
год. на Зам. Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие”.
Решението подлежи на касационно
оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: