Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1123
гр. Пловдив, 10.06.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
десети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка
Радева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1739/2019г. по описа на ПРС, ХХV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от А.Й.М., ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № 1112711
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство MULTA
RADAR № 00209D32ACE1 на ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 100 лв. /сто лева/, за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят атакува цитирания
по-горе електронен фиш като моли същия да бъде отменен
поради изтекла погасителна давност. В съдебно
заседание редовно и своевременно призован не
се явява лично.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в съдебно заседание, редовно призована. В писмо рег. № 317000-2599/13.03.2019г. представя необходимата информация съобразно
изискването на чл. 189, ал.8 от ЗДвП.
Съдът, като се запозна с
материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:
На 31.12.2015г. в 21:59 часа в реп.път II-86,
км.
19+240 /Пловдив – Асеновград/ в посока гр. Асеновград, е извършено нарушение за скорост, с лек автомобил Пежо 307, с рег. № …, установено и заснето с автоматизирано техническо средство MULTA RADAR № 00209D32ACE1, като при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 87 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч или превишение на разрешената скорост с 27 км/ч. Горепосоченото МПС е с регистриран собственик А.Й.М..
За така констатираното нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр. 1 ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 ЗДвП, е наложена глоба от 100.00 лева.
Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и се
установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по
делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила
и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава
следните правни изводи:
По делото е приложена разписка за
връчен електронен фиш, видно от която същия е връчен на жалбоподателя на 26.02.2019г.
Жалбата е подадена на 05.03.2019г. и се явява подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
поради което същата е допустима. Същата е подадена от
процесуално легитимиран субект, с изявен правен интерес. Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На базата на всички събрани по
делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата,
отразена по електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с
превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със
съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство
за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Видно от изискания и приложен протокол за проверка № 149 – ИСИ от
25.03.2015г. стационарна радарна система "MULTA RADAR SD580" с номер 00209D32ACE1, е преминала успешно периодична проверка която е прключила със
заключението че отговаря на техническите изисквания. Видно е че първоначалните
и последващи проверки на стационарните видео радарни системи се извършват от
експерти от БИМ което е в съответствие с разпоредбата на чл. 38 от Закона за
измерванията. Съдът приема че на основание чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес чиято доказателствена сила не беше оборена.
Мястото и времето на нарушението са отразени
по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на
наказаното лице какво именно поведение се санкционира.
Предвид мястото на
нарушението, което попада извън населено място за което е въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 – 60 км.ч.
и съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак, какъвто е и настоящия случай. В писмото на
административно-наказващия орган е отразено че на мястото на което е извършено
нарушението е имало поставен знак В 26. Поради изложеното правилно е било
посочено че е налице установено нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Видно от постъпилото
по делото писмо от Областно пътно управление към датата на извършеното
нарушение на републикански път II-86, км. 19+240
/Пловдив-Асеновград/, в посока гр. Пловдив е имало поставен пътен знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 60км/ч.
Видно е от отразеното по
електронния фиш, че в същия се съдържат всички реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189,
ал.4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се
изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението
Нарушението е установено със стационарна
система за видеоконтрол, поради което и установяването и заснемането на
нарушението попада в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП.
Видно е, че е налице
действително разминаване между установената съгласно приложения снимков
материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и
изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че
съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване
на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост при
полеви тест от 3 км/час. В тази връзка и видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача
наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената
скорост е намалена.
Спазени са били изискванията на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/2015 г. /действала към датата на извършеното нарушение и до 16.01.2018г./, която разпоредба практически е детайлизирала уредбата на описаното в
чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП (днес отм.) оповестяване, като е предвиждала обозначаване
на местата за контрол с АТСС с пътен знак Е24, както и документиране на
разполагането му чрез снимка и обявяване на местата за контрол чрез средствата
за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. По делото са приложени доказателства видно от който мястото за контрол е
било оповестено чрез поставен знак Е 24, както се е изисквало към онзи момент,
който знак е трайно прикрепен към земната повърхност поставен съгласно
законовите изисквания. Отделно от това от справката в официалната страница на
МВР, раздел „Полезно за вас“, която е общодостъпна, относно местата за контрол
на които могат да се поставят АТСС е видно че именно републикански път II-86, км. 19+240 е място определено като място на което е поставена
стационарна камера за контрол на скоростта в двете посоки.
Обжалваният електронен фиш
правилно е издаден по отношение на жалбоподателя М., като се има предвид, че същия се явява собственик на
регистрираното МПС с което е извършено нарушението, което обстоятелство не се оспорва. Освен това, жалбоподателят няма данни да се е възползвал от
възможността по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и по чл. 189, ал.6 от ЗДвП, каквото обстоятелство и не се твърди.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
и независимо от извършването на административните нарушения за което е издаден обжалвания електронен фиш от страна на жалбоподателя А.Й.М.,
настоящият съдебен състав прие, че е налице основание за отмяна на
наказателното постановление изцяло като незаконосъобразно – поради изтекла
погасителна давност, изключваща реализацията на административната отговорност.
Нарушението
санкционирано с издадения електронен фиш /ЕФ/
е извършено на 31.12.2015г.
В административно-наказателното производство чл. 81, ал.3 от НК следва да се разглежда
във връзка с чл. 80, ал.1, т.5 от НК както това изрично
е посочено в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС от НК на ВКС и
ОСС от ІІ колегия на ВАС. Съгласно чл. 80, ал.1, т.5 на НК (в редакцията ДВ,
бр. 26 от 06.04.2010 г.), наказателното преследване се изключва по давност
когато то не е възбудено в продължение на три години. В чл. 81, ал.3 от НК е въведена абсолютна
погасителна давност, а именно: независимо от спиране или прекъсване на
давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. за
административните нарушения, извършени при действие на новата редакция на чл. 80, ал.1, т.5 от НК (какъвто е
настоящият случай), срокът на абсолютната погасителна давност е четири години и
половина. В разглежданата по делото хипотеза е установено, че нарушението е
извършено на 31.12.2015г., а видно от справка в официалната страница на МВР която е общодостъпна,
подраздел „Проверка на задължения по
СУМПС (шофьорска книжка) или ФИШ/АУАН/НП с възможност за извършване на плащане“,
същия е бил издаден на 11.01.2016г. от която дата е
започнал да тече срокът на относителната погасителна
давност. Давностният срок по чл.80 ал.1 т.5 от НК е три години, а съгласно
нормата на чл.81 ал.2 от НК „Давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност.”. В настоящия случай ЕФ
е издаден на 11.01.2016
г. и в следващите се три години /с оглед на предвидената погасителна давност в
чл.80 ал.1 т.5 от НК/ не са били извършени никакви пряко насочени за
реализацията на административната отговорност действия спрямо жалбоподателя А.М..
Следващото издаването на ЕФ действие,
е връчването на този ЕФ, но той
е връчен на 26.02.2019г.
– след изтичане на повече три години от издаването му.
Погасителната давност от три години, започнала да тече на 11.01.2016г.,
е била изтекла на 11.01.2019г.,
като от този момент насетне обжалваното наказателно постановление, с което се
цели да се реализира докрай административната отговорност спрямо лицето
нарушител, се явява незаконосъобразно.
Поради горните мотиви,
Пловдивският районен съд, ХХV н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №
1112711 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство MULTA RADAR № 00209D32ACE1 на ОДМВР Пловдив, с което на основание
чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на А.Й.М., ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП..
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по
реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.