Решение по дело №2859/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от С.П.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.,***, с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, с която ищцата претендира ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 49 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на заплатена от нея с фискален бон от 14.03.2022 г. такса за репатриране в размер на 45 лв. и 4 лв. такса „отговорно пазене паркинг“, както и сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 14.03.2022 г. до 04.10.2022г. Твърди се, че имуществените и неимуществени вреди са причинени от незаконосъобразен административен акт КП № 0061948 от 14.03.2022 г., издаден от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, в който е била обективирана принудителна административна мярка, изразяваща се в репатриране на л.а. с рег. № В **** НХ, собственост на С.Д., до „Наказателен паркинг“, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 14.12.2022 г., датата на предявяване на исковата молба, до окончателно изплащане на обезщетението, ведно с направените по делото съдебно-деловодни разноски, включващи и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В открито съдебно заседание ищеца, чрез адв. Д. поддържа исковата претенция. По съществото спора счита, че в настоящото производство безспорно се доказва основателността на двата предявени иска. Няма спор между страните, че има административен акт, който е отменен от съда, в резултат на който акт ищцата, е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди са в размер на 49 лв. Представени са доказателства за заплащането им от страна на ищцата. По отношение на неимуществените вреди, смята, че също са били доказани като по основание и така и по размер, с оглед на разпитания свидетел. Установява се, че ищцата е претърпяла стрес, притеснение, безпокойство, в следствие на този незаконосъобразен акт, които негативни чувства са продължили месеци наред, докато приключи спора във връзка с така наложената принудителна административна мярка, а както се установява и във връзка с фиша, който й е издаден за същото нарушение. Това са субективни преживявания, които всяко едно лице преживява индивидуално за себе си. Какви точно са били тези емоции е обяснено от свидетеля. В тази връзка счита, че би могло да се използва по аналогия едно решение на Европейския съд по правата на човека по делото С.срещу България, решението е постановено на 31.01.2023 г. по жалба № 39232 от 2017 г. Това решение е във връзка с неимуществени вреди по повод на задържане за 24 часа и в това решение съдът прави критика на практиката на българските съдилища, които изискват много високо ниво на доказване на тези вреди. Счита, че по аналогия би могло да се приложи разрешението на въпроса, което е дадено в това решение, както и в други дела в тази връзка, примерно Д. и други срещу България по дело № 6095 от 2011 г. С оглед на това счита, че е логично и може да се предположи, че всяко едно лице, на което бъде наложена някаква неправомерна санкция, съответно търпи някакви неумуществени вреди в следствие на негативните преживявания, които са на база на това несправедливо обвинение. С оглед на това твърди, че доказателствата, които са представени са достатъчни, за да обосноват исковата претенция в предявения размер.

Претендира присъждане на разноски, които са за държавна такса за настоящото производство и за производството пред ВАС, както и адвокатско възнаграждение за тези две инстанции на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът Община Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. оспорва така заявената исковата претенция с основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на първата искова претенция за имуществени вреди и за неоснователна тази за неимуществени. По отношение на първия иск счита за безспорно, че елементите от състава на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ в случая са налице. Счита за недоказана втората претенция, досежно твърдените вреди в исковата молба и показанията на разпитания свидетел, тъй като твърденията са общи. Вероятно наложената незаконосъобразно принудителна административна мярка е засегнала емоционалната сфера на ищцата, но по какъв начин, за какъв период, не става ясно. В този смисъл втория иск следва да бъде отхвърлен.

Административен съд –Варна, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че с принудителна административна мярка /ПАМ/, обективирана в констативен протокол №0061948/14.03.2022г., съставен от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, с която бил принудителното преместен лек автомобил „Нисан“ с рег.№ В5****НХ, собственост на С.Д.,*** поради това, че моторното превозно средство е било паркирано на място, което е „служебен абонамент“ и е обозначено с табела Т-17 и знак В-27.

Така наложената ПАМ е обжалвана от Д., във връзка с което е образувано адм. дело № 746/2022 г. по описа на Административен съд – Варна (приложено по настоящото дело). С влязло в сила Решение № 1175/04.10.2022 г, наложената ПАМ с горепосочения КП е отменена.

В хода на настоящото съдебно производство като свидетел е разпитан П.И.П. баща на ищцата. От показанията му се установява, че на през месец март 2022г. му се е обадила по телефона Д., че колата й я няма там, където я е оставила. Тя я оставяла на едно и също място, пред дома й, където е синя зона. Обадила се и на сестра си Искрена, че отивала да търси колата на паркинг. През това време св. П. отишъл, изчакал, те се върнали с колата и тя му казала, че платила паркинг и глоба, затова че била паркирала на място, където е служебен абонамент. Това място не било служебен абонамент и Д. си държала там паркирана колата. Описва дъщеря си като много стриктна. Спазвала Синята зона и не е имала никога проблеми. В действителност имало един знак, сложен на мястото, където е била колата. Видял, че цимента бил мокър. Съвсем прясно сложен, от което прави извод, че са вдигнали колата и са сложили знак. Д. платила глобата и си прибрала колата. Била много разстроена. Много негативно влияние оказало всичко това, целия този случай. Неприятните чувства продължили доста време, постоянно разказвала за това и завела дело. Административният съд постановил, че неправилно е вдигната колата. Минали били доста месеци. След това още няколко месеца пак била под напрежение, с неприятно чувство за фиша, който била платила. Делото било в нейна полза. Описва като неприятна цялата ситуация. Било очевидно, че този знак е сложен „току-що“. Колата дълго време била паркирана там. Сутрин отишла на работа, не знаела нищо и като се връща, колата я няма на мястото. На мястото на колата имало знак.

Като доказателства по делото са приети, представени от ищцата копия на фискален бон №024688 от 14.03.2022г. за заплатена сумата от 49 лева издаден от ОП "Общински паркинги и синя зона" Варна

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Съдът констатира, че както ищцата, така и ответникът Община Варна са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, защото ищцата е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е Община Пловдив, която, съобразно чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е юридическо лице с право на собственост и самостоятелен бюджет и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата, респ. общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

С оглед изложеното, е необходимо да бъде съобразено следното по отношение на елементите на обсъждания фактически състав:

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищцата искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че процесната ПАМ е отменена, с влязло в сила Решение № 1175/04.10.2022г., постановено по адм. дело № 746/2022 г. по описа на Административен съд – Варна. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на длъжностни лица от Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" при Община Варна, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт.

Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени имуществени и неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменения административен акт.

По делото от страна на ищцата е представено заверено копие на фискален бон, издаден на 14.03.2022 г., за заплатена сума в размер на 49, 00 лв. с посочено основание 45 лева репатриране МПС и 4 лева отг. пазене паркинг. От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че в случая горните материални предпоставки по отношение на претендираното обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, са налице - принудителната административна мярка, е отменена като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт, налице е и настъпил вредоносен резултат, представляващ заплащане на сумата в размер на 49 лв. от С.Д. на ОП "Общински паркинги и синя зона" – Варна, за което по делото е представено заверено копие на фискален бон за извършено плащане (обстоятелства неспорни между страните), налице е също така и причинна връзка между разпоредения административен акт и настъпилата вреда, тъй като, ако принудителната административна мярка не би била наложена, ищцата не би заплатила събраната такса за освобождаване на автомобила.

При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата претендираната сума от 49 лева за причинените имуществени вреди.

Основателна и доказана е акцесорната претенция в исковата молба за присъждане на законната лихва върху сумата от 49 лв. считано от 14.12.2022г. до окончателното й изплащане.

Не така стои въпросът с претендираните неимуществени вреди в размер на 1000 лева.

Несъмнено неправомерното действие при установените по делото условия има негативно отражение върху психическото и емоционално състояние на ищцата. Налице са негативни преживявания, изразяващи страх, и безпокойство, както и притеснение от факта, че на място, където е оставила автомобила е установила, че го няма, а вместо това е бил сложен знак. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Съдът намира, че сумата в размер на 500 лева в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства.

В случая, както се установи, ищцата Д. е понесла психологически и емоционални страдания. Видът на вредите и техният интензитет не могат да се презюмират, а подлежат на доказване с допустимите от закона доказателствени средства. Съдът кредитира показанията на свидетеля П. баща на ищеца Д., като обективни и достоверни. Същият е предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК, поради което показанията могат да допринесат за разкриване на обективната истина. От показанията на свидетеля се установи, че Д. е изпитвала негативни преживявания, изразяващи се в страх, притеснение и безпокойство. Свидетелят посочва също така и че дъщеря му е била много разстроена, както и че е имало негативно влияние върху нея този случай.

Принудителната мярка, несъмнено е повлияла върху емоционалното състояние на ищцата, причинявайки й стрес. Самият факт на репатрирането на собствения му автомобил, изважда лицето от нормалната ежедневна среда и предполага настъпването на притеснение и психическо напрежение – състояния, присъщи за подобно събитие.

Ето защо и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с това страдания водят до извод, че обезщетение в размер на 500 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и е в състояние да компенсира претърпените от ищеца вреди.

Частичната основателност на главния иск обуславя и частична основателност на свързания с него акцесорен иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението. Претенцията за лихва в исковата молба е за времето от 14.12.2022г. до окончателното й изплащане и попада в периода, за който ответникът дължи заплащане на такава, поради което следва да се уважи за този период.

Съдът приема, че част от претендираните негативни преживявания на ищцата не са доказани Твърденията, че е била причинена „обида в значителна степен на нейната личност”, както и за това, че е била „несигурна и колеблива и изпитвала душевни терзания относно това къде да паркира автомобила си” съдът намира, че не са доказани.

Обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде адекватно на обема им, който се измерва чрез интензитета, периода през който са търпени вредите и обективното състояние на засегнатия. На първо място незаконосъобразно репатриране на лек автомобил, само по себе си не би могло да се квалифицира като обида на личността и в тази връзка не са ангажирани доказателства от ищцата. Несигурността и колебанията, къде да паркира автомобила си също не се доказаха в процеса. Не получи отговор въпроса дали и доколко това са състояния в следствие на незаконосъобразната мярка или са в резултат на поставената табела на място, на което ищцата е спирала МПС и което занапред е било определено като „служебен абонамент“ и е обозначено с табела Т-17 и знак В-27 знак.

За пълнота на изложеното съдът намира, че следва да се посочи, че очакванията във връзка с развитието и приключването на спора, както и необходимостта на даден субект да е страна в правен спор и да очаква разрешаването му е заложено като необходимо и допустимо да се търпи от страна в този процес. То обаче, не може да е основание само по себе си за възникване на хипотеза на обезвреда, затова, че лицето е било принудено по съдебен ред да отстоява правата си. Не на последно място съдът намира за неоснователно позоваването от процесуалния представител на ищцата на решения касаещи присъдени обезщетения вследствие на отменени заповеди за задържане, тъй като незаконосъобразно репатриране на автомобил и незаконното задържане не са идентични като правни ограничения и интензивност върху състоянието на едно лице. Ограничаването на свободата за периода на задържане, несъмнено е с по-висок интензитет върху емоционалното състояние, доколкото фактически лишава лицето от правото на свободно придвижване, какъвто не е процесния случай.

Предвид изложеното, исковата претенция за обезщетение за горницата над 500 лева до претендираните 1000 лева за причинени неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на ищцата се дължат сторените разноски, а именно 25 лева за внесени държавни такси, от които 10 лева за образуване на настоящото дело и 15 лева за държавни такса за образуване на адм.д.№3105/2023г. на ВАС.

Съдът като взе предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност, възражението на ответника за прекомерност и заложените в чл.8 ал. 1, вр. чл.7 ал. 1 т. 7, вр. чл.11 и чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения намира, че следва да бъдат присъдени такива в минимален размер – 400 лева за изготвяне на частна жалба срещу определение преграждащо развитието на производството, както и адвокатското възнаграждение определено съразмерно с уважената част от иска в размер на 211, 90 лева /претендиран иск за сумата от 1049 лева, при минимален размер на адвокатско възнаграждение от 404,90 лв./ или общо разноските на ищеца в производството възлизат на 639,90 лева при съобразяване с нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ. На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, което според настоящия съдебен състав следва да бъде определено в размер на 100 лева, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, което изчислено по съразмерност възлиза на 95, 33 лева и именно тази сума следва да бъде присъдена на ответника. Предвид изложеното, по прихващане на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на 543,67 лева разноски по делото.

Воден от горното, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Община Варна Булстат *********, с адрес гр. Варна, бул. “Осми приморски полк” № 43 да заплати на С.П.Д., ЕГН ********** ***, обезщетение в размер на 49 (четиридесет и девет) лева, представляващо обезвреда за причинените й имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразен административен акт - принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол КП № 0061948 от 14.03.2022 г., издаден от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, отменена по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение № 1175/04.10.2022 г. по адм. дело № 746/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Варна Булстат *********, с адрес гр. Варна, бул. “Осми приморски полк” № 43 да заплати на С.П.Д., ЕГН ********** ***, обезщетение в размер на 500 (петстотин) лева, представляващо обезвреда за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в страх, притеснение и безпокойство, претърпени в резултат на незаконосъобразен административен акт - принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол КП № 0061948 от 14.03.2022 г., издаден от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, отменена по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение № 1175/04.10.2022 г. по адм. дело № 746/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на С.П.Д., ЕГН ********** *** за обезщетение за горницата над 500 лева до 1000 лева за причинените й неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразен административен акт - принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол КП № 0061948 от 14.03.2022 г., издаден от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, отменена по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение № 1175/04.10.2022 г. по адм. дело № 746/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, изразяващи се в обида в значителна степен на нейната личност, както и за това, че е била несигурна и колеблива и изпитвала душевни терзания относно това къде да паркира автомобила си.

ОСЪЖДА Община Варна Булстат *********, с адрес гр. Варна, бул. “Осми приморски полк” № 43 да заплати на С.П.Д., ЕГН ********** *** сумата в размер на 25 (двадесет и пет) лева съставляваща държавни такси.

ОСЪЖДА Община Варна Булстат *********, с адрес гр. Варна, бул. “Осми приморски полк” № 43 да заплати на адв.И.В.Д., вписан в Единния регистър на адвокатите под №*********, от Адвокатска колегия - Варна, сумата в размер на 543,67 (петстотин четиридесет и три лева и шестдесет и седем ст.) лева разноски по делото, съставляваща адвокатски хонорар .

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: