Определение по дело №1351/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2061
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20213100501351
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2061
гр. Варна , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501351 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 285085/26.04.2021г., подадена от ИВ. ХР. ХР. с ЕГН
**********, срещу Решение № 261063/25.02.2021г. постановено по гр. дело
№ 2515/2020г. по описа на ВРС, 12 съдебен състав, с което предявените от
ищеца искове с правно основание чл. 181, ал.1 във вр. чл. 142, ал. 1 от
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, срещу ОД на МВР- гр.д Варна, са отхвърлени.
Счита решението за неправилно, необосновано, незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото
доказателства.
Намира за неправилен извода на съда, че само защото в §69, ал. 6 от
ПЗРЗИДЗМВР е изрично предвидено от законодателя, че „при назначаване на
служителите по ал. 1 се определя индивидуална заплата, не по ниска от
определената към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение,
включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по
чл.181, ал.1 от ЗМВР, то в основното възнаграждение на ищеца е била
включена сумата за храна. Сочи, че в съдебното производство не са събрани
никакви доказателства, от които по безспорен начин да е видно, че
действително на ищеца е заплащана определената сума за храна, съгласно чл.
181, ал.1 от ЗМВР, като не са представени и доказателства как е определено
индивидуалното месечно възнаграждение на ищеца и действително какво е
включено в него.
Предвид това и доколкото по делото не са представени доказателства за
това как е формирано основното месечно възнаграждение на ищеца, както и
предвид че ответникът е твърдял, че не е заплащал левовата равностойност за
храна, то е недопустимо съдът да приеме, че левовата равностойност за
храна е включена в индивидуалната заплата.
Въззивникът намира, че съгласно чл. 181 ал. 1 от ЗМВР на служителите
на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност - т. е. на всички
1
служители на МВР. ЗМВР се прилага и по отношение на специалните права и
задължения на служителите по чл. 142, ал. 1 т. 2 от ЗМВР, какъвто несъмнено
е и той, следователно по отношение и на него трябва да се прилага и
специалната разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Сочи, че в този смисъл
са и разпоредбите и на специалната Наредба № 8121 з-773 от 01.07.2015 г. за
условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на
служителите на Министерството на вътрешните работи. В чл. 1 от същата е
посочено, че с нея се определят условията и редът за осигуряване на храна
или левовата й равностойност на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и
3 от ЗМВР и по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на
ЗМВР.
Поради горното твърди, че тъй като има качеството на служител на
МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, то има правото да получи от
работодателя си храна или левовата й равностойност, предвидени в
специалните разпоредби, уреждащи правния статут на лицата, работещи в
системата на МВР. Намира, че решение на съда в противния случай би довело
до поставяне на служителите на МВР в неравностойно положение и до
дискриминирате им.
В заключение моли обжалваното решение да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно, а вместо него да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат уважени. Претендира и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по жалбата ОД на МВР-Варна, не е депозирал писмен
отговор в предоставения му срок.
Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена в срок, срещу акт, който
подлежи на обжалване, изхожда от легитимна страна или надлежно
упълномощен неин процесуален представител и отговаря на изискванията чл.
260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, и като съобрази, че не съдържа
доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 285085/26.04.2021г.,
подадена от ИВ. ХР. ХР. с ЕГН ********** , срещу Решение №
261063/25.02.2021г. постановено по гр. дело № 2515/2020г. по описа на ВРС,
12 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1351/2021 г. на ОС-Варна за
14.07.2021 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно
с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от
постъпилия отговор.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3