Определение по дело №173/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 142
Дата: 5 май 2021 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия: Лилия Ненова
Дело: 20214100600173
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142
гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Христо Томов

Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно частно наказателно
дело № 20214100600173 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия П. Г. М. срещу протоколно определение от
24.03.2021 г. по НОХД № 7/2021 г. по описа на Районен съд – Свищов в частта, с която
съдът се е произнесъл по въпроса допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
В жалбата се заема становище за неправилност и незаконосъобразност на
определението на РС-Свищов. Твърди се наличието на противоречие между
обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, като за подсъдимия не било
ясно кое задължение по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е нарушил. Сочи се, че при
предходно внасяне на обвинението в съда било констатирано допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила – липса на
точно и ясно посочване на мястото на контакт между тялото на пострадалата и
управлявания от подсъдимия автомобил, като делото било върнато на прокурора, но
въпреки това този порок на обвинението не бил отстранен. В тази връзка жалбоподателят
твърди, че е налице противоречие в заключенията на изготвените на досъдебното
производство експертизи, което не било обсъдено от представителя на държавното
обвинение, а били кредитирани съждения на вещото лице въпреки липсата на специални
знания на експерта, като други доказателства били изключени от доказателствената маса. На
1
следващо място се сочи отсъствието на посочени в обвинителния акт пътните знаци в зоната
на местопроизшествието, което според жалбоподателя води до неяснота на елементи от
обективната страна на вмененото му престъпление. Сочи също, че от обвинителния акт не
ставало ясно от кои факти е изведено квалификацията на обвинението да е във връзка с
разпоредбата на §6, т. 54, изр. 2 от ЗДвП. Според жалбоподателя порок на обвинителния акт
е и липсата на коментар относно поведението на пострадалата като пешеходец отново
поради абстрахиране от съществена част от доказателствата и възприемане на алтернативно
въведения в автотехническата експертиза вариант на пътно-транспортно произшествие.
Навежда се и оплакване за неяснота по отношение на това въз основа на какви
доказателства в обвинителния акт е направен извод, че мястото на удара е в платното за
движение на управлявания от подсъдимия автомобил. Последното оплакване на
жалбоподателя се свежда до отсъствието в обвинителния акт на твърдения относно
фиксираната по време на огледа следа от автомобилна гума върху пътното платно, като се
изтъква, че липсват доказателства тя да е оставена от управлявания от него автомобил,
поради което възразява следата да е съобразима при определяне скоростта му на движение,
като отново се прави аргументация с доказателства от досъдебното производство. Моли се
за отмяна на определението на РС-Свищов в частта му за липсата на основание по чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокуратурата.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
като съобрази материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 342, ал. 1 от НПК от
процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на самостоятелно обжалване и
протестиране първоинстанционен съдебен акт, поради което същата е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обвинителен акт на
Районна прокуратура – Свищов срещу П. Г. М. с обвинение за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК
вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 1, т. 1 вр. §6, т. 54, изр. 2 от ЗДвП. По
делото е насрочено и проведено разпоредително заседание, в което при обсъждане на
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК защитникът на подсъдимия е заел становище за
наличието на допуснати на досъдебното производство съществени отстраними процесуални
нарушения /подробно конкретизирани/, които счита да са довели до ограничаване на
процесуалните права на подзащитния му и е поискал прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокуратурата с даване на съответни указания. С
обжалваното пред настоящата инстанция определение районният съд не е констатирал
2
допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуални правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и е
насрочил съдебно заседание с призоваване на лицата по списъка към обвинителния акт.
Така постановеното определение на Свищовския районен съд настоящият съдебен
състав намира за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалбата - за
неоснователна, по следните съображения:
Съдържанието на обвинителния акт е ясно очертано в нормата на чл. 246, ал. 2-4 от
НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението,
извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото
лице и размерът на вредите (в случаите, когато от престъплението има пострадало лице,
било то физическо или юридическо); пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са
условията за прилагане на чл. 53 от НК (относно необходимостта от отнемане в полза на
държавата на лимитативно изброените видове вещи); обстоятелствата, които отегчават или
смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се
установяват посочените обстоятелства. В заключителната част на обвинителния акт се
посочват: данни за самоличността на обвиняемия и правната квалификация на деянието; има
ли основание за прилагане на чл. 53 от НК; има ли основание за трансфер на наказателното
производство; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността
на съставителя.
Принципните постановки, залегнали в Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по
н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, макар да се основават на нормите на отменения НПК, не
са загубили своето значение, когато следва да бъде обсъждан въпросът за допуснати на
досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила. Така в това
тълкувателно решение е прието, че главното предназначение на обвинителния акт е да
формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.
В настоящия случай внесеният в Свищовския районен съд обвинителен акт срещу М.
напълно отговоря на изискванията и целта на закона. Същият съдържа факти и
обстоятелства, описващи конкретното място на произшествието, механизма за настъпването
му и причините, участниците в ПТП, скоростта на движение на участвалото в ПТП
преводно средство преди и по време на произшествието, посоката на движение на
автомобила и на пострадалия и местоположението им в момента на инцидента,
характеристики на настъпилия удар. В обстоятелствената част на обвинителния акт изрично
е посочено, че ударът е бил в дясната долна част на тялото на пострадалата с навеса на
автомобила от лявата страна /предна лява част на автомобила по височина, включително и
предна броня/, поради което наведеното в жалбата оплакване в тази насока се явява
несъстоятелно.
3
Несъстоятелни се явяват и доводите на жалбоподателя за противоречие между
обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт по отношение на сочените като
допуснати нарушения на правилата за движение. В обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурорът ясно е посочил, че се твърди обвиненото лице да не е спазило задължението
си като водач при избиране на скоростта на движение да се съобразява с атмосферните
условия, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост,
като е конкретизирал, че по време на осъществяване на деянието е било сумрачно,
осветеността била предимно от автомобилните фарове и уличните лампи, асфалтът бил
мокър, валял дъжд, преминаващ в сняг, т.е. не е налице неяснота кое задължение по смисъла
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е нарушено. Именно тази разпоредба на специалния закон е
посочена и в заключителната част на обвинителния акт, като една от конкретните,
запълващи бланкетната норма на чл. 342, ал. 1 от НК.
По отношение оплакваното на жалбоподателя, че в обвинителния акт липсва
описание на пътните знаци в зоната на местопроизшествието следва да бъде отбелязано, че
повдигнатото на подсъдимия обвинение не касае неспазване на конкретен пътен знак.
Имало ли е или не и ако да – какви, пътни значи в района, където се твърди да е настъпило
ПТП, е факт, който не съставлява признак на престъплението, в извършването на което е
обвинен жалбоподателят, поради което този факт може да бъде установен и в хода на
съдебното следствието, оценен от страните и съобразен от съда.
Досежно твърдението, че е налице неяснота по отношение на факта, от който е
изведено квалификацията на обвинението да е във връзка с разпоредбата на §6, т. 54, изр. 2
от ЗДвП, съдържаща легална дефиниция на понятието „пешеходна пътека“ по смисъла на
Закона за движението по пътищата, следва да бъде подчертано, че в обстоятелствената част
на обвинителния акт ясно прокурорът е посочил, че мястото на настъпилото ПТП е
пешеходна пътека, която е на кръстовище и представлява продължение на тротоара на
улица „Люлин“ върху пътното платно за движение на улица „Цар Освободител“, по която
се движела пострадалата.
Останалите доводи и възражения на жалбоподателя по същество касаят въпроси,
относими към доказуемостта на обвинението, които не могат да бъдат обсъждани в този
стадий на съдебното производство, включително и доводите, свързани с нарушения при
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените
средства, събрани по досъдебното производство. Изрично следва да бъде посочено, че
законът не поставя изискване към прокурора да анализира доказателствата или да излага
подробна аргументация за приетата от него правна квалификация на деянието, в какъвто
смисъл са част от оплакванията на жалбоподателя.
В обобщение на изложеното въззивната инстанция намира, че съдържанието на
обвинителния акт съответства на чл. 246 от НПК. Изложените от прокурора факти в
обстоятелствената част, обосновават елементи от състава на престъплението, за което
4
обвиняемият е предаден на съд. Налице е формулирана ясна позиция на обвинението при
какви обстоятелства е осъществено деянието. Конкретизирането на тези факти е в
необходимия обем за обезпечаване възможността на обвиняемият, респ. подсъдимият, да се
защитава срещу фактите, чието фактическо отразяване на елементите от състава на
престъплението рамкира обвинението и в този смисъл настоящият обвинителен акт създава
всички предпоставки за гарантиране правото на защита на правоимащите процесуални
субекти.
Не на последно място следва да бъде отбелязано, че именно съдебната фаза на
процеса е централна в наказателното производство, където страните в пълен обем
реализират своите права. В нея освен проверка на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, съдът с оглед задълженията си по чл. 13 от НПК взема и
всички мерки в пределите на своята компетентност, за да осигури разкриване на
обективната истина, в това число събира служебно доказателства по искане на страните.
Приемайки че посочените в жалбата като съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в несъответствие на обвинителния акт с разпоредбата на чл. 246 от НПК, не
са допуснати и не се препятства възможността на обвиняемия и защитата да възприемат
характера на предявеното обвинение и съответно да реализират адекватно своите права,
въззивният състав счита, че атакуваното определение на Свищовския районен съд, с което е
оставено искането на защитата за прекратяване на съдебното производство, поради
допуснати в досъдебното производство отстраними и съществени процесуални нарушения,
следва да бъде потвърдено и делото върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводството.
Мотивиран така, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.03.2021 г. по НОХД № 7/2021 г. по
описа на Районен съд – Свищов.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5