МОТИВИ
по НАХД № 387/2020 г. по описа на АРС
Производството по делото е по реда на
чл.378 и сл. на глава 28 от НПК
Производството
по делото е образувано на основание чл.78а НК, въз основа на постановление от
07.10.2020 година на прокурор от
РП-Айтос, с което е направено предложение обвиняемият А.М.М., роден на *** ***, с ЕГН **********, българин,
български гражданин, живущ ***, неграмотен, фирма „***“ – *** - ***, неженен, неосъждан, привлечен по предявено
обвинение за престъпление по чл. 191,
ал.1 НК, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за това, че на неустановена дата през
месец март 2019 година в село Р., обл.Б.***, като пълнолетен без да е сключил
брак заживял съпружески с лице от женски пол ненавършило 16 годишна възраст – Ф.А.А.,
родена на *** *** /към момента на заживяване Ф.А.А. е била на 14 годишна
възраст/.
РП
- Айтос, редовно призована за о.с.з. изпраща представител да поддържа
обвинението - прок.Илиян Пантелеев. В съдебно заседание прокурора поддържа
постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
адм.наказание. Предлага, на обвиняемия Бяндов, да бъде наложено административно
наказание „Глоба“ в минимален размер.
Обвиняемият А.М.М. - редовно призован, не се
явява в съдебно заседание. Представлява се от адв.Р.Н., който пледира
обвиняемия М. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
адм.наказание в минимален размер поради тежкото му финансово състояние.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият и непълнолетната Ф.А. се
запознали на неустановена дата през 2018г в социалната мрежа фейсбук и се
харесали. Започнали да общуват активно и решили, че искат да живеят заедно. Ж
резултат на това през месец март на 2019 год., пълнолетния
А.М.М. с ЕГН: ********** е заживял
съпружески без дa сключи граждански брак с непълнолетната,
ненавършила 16 — годишна възраст, към него
момент Ф.А.А., родена на *** ***.
Заживяването се случило в дома на родителите на обвиняемия, с тяхно съгласие.
Скоро непълнолетната Ф.А.
забременяла и на 24.12.2019г се родило детето А. Ф. А.. За случая била
сигнализирана ДСП-Р..
B показанията си родителите на Ф., свидетелите А.А. и А. Т. са посочили, че родителите
на обвиняемия А.М. са посетили дома им в с. Т., общ. Т., обл. Я., находящо се на ул. „Т." ***, като са поискали
дъщеря им за снаха, при което през месец март на 2019 год. двамата са заживели съпружески, без да са
сключили брак. Двамата родители твърдят, че съжителството между обвиняемия М. и дъщеря им Ф. е било абсолютно доброволен
акт, без оказване на принуда или получаване на материални облаги.
Родителите на обвиняемия М., свидетелите М. А. и А. И. в показанията си пред разследващия са заявили, че в действителност през месец март 2019г
сина им
и Ф. са заживели, като семейство в дома им в с. Р.. По думите на родителите на обв.,
същите са го предупредили, че е нередно заживяването мy с Ф., поради нейната ранна възраст, нo
въпреки всичко той е довел момичето в дома, им където продължили да живеят.
Горните обстоятелства се потвърждават от проведените в хода на
разследване разпити гореупоменатите свидетели, в това число и този на непълнолетната Ф.А., както
и на социалния работник при Дирекция „ Социално подпомагане" Р. , свидетеля З. М..
Събрания пo делото доказателствен материал сочи на извода, че към момента на фактическото им заживяване на съпружески
начала, без да е налице сключен граждански брак, свидетеля Ф.А. е имала навършени 14 години, нo не e имала навършена 16
годишна възраст, обстоятелство, което от обективна страна се явява един от признаците нa състава на престъплението пo чл.
191 aл. 1 от НК.
Kъм него момент обвиняемия А.М. е бил пълнолетен /Ha възраст 22 години/, обстоятелство, което предпоставя наличието на осъществен друг
обективен признак на състава на престъплението, пo чл. 191 aл. 1 от НК, именно пo който текст е било повдигнато обвинението в хода на разследване пo
настоящото досъдебно производство.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината умисъл, тъй като обвиняемия
е бил с ясното съзнание, че възрастта на Ф.А. cе явява пречка, за заживяването им на семейни начала,
поради което закона е обявил съжителстването за престъпление, нo въпреки
наличието на знание за
общественоопасните последици с действията си обвиняемия е подходил съзнателно, към
реализирането им. Въпросните обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните пo делото свидетели.
Жертва на престьплението
пo чл. 191 aл. 1 oт HK може да е единствено лице от женски пол, ненавършило 16
годишна възраст, към датата на инкриминираното деяние. Субект на престъпление
може да бъде всяко наказателно отговорно физическо лице от мъжки пол.
Характерно за престъпленията от този вид е това, че със съвместното сu заживяване
лицата извършват действия, които нe ca съобразени с изискванията на Семейния
кодекс, досежно необходимите предпоставки, за сключване на законен граждански
брак. C текста на чл. 6, aл. 1 от СК, законодателят е поставил в условие
наличието на пълнолетие, т.е. навършени осемнадесет години за сключването на
законен граждански брак. B чл. 6 aл. 2 от СК е уредено изключение oт горното
правило за сключване на граждански брак с лице, ненавършило 16 годишна възраст,
единствено и само ако важни причини налагат това. Втората хипотеза за сключване
на брак е възможна с разрешение на районния съд.
He ca налице обаче никакви възмoжни изключения no българското
законодателство даващи възможност за сключване на граждански брак с лице, което няма
навършена 16 годишна възраст. Отношенията, които възникват при подобно съжителство
са идентични с тези, възникващи между мъж и жена, при сключването на граждански брак.
B този смисъл деянието е извършено от страна на обвиняемия А.М.
умишлено при форма на вината пряк умисъл.
C описаното дo тук съдът счита, че с
действията си обвиняемия А.М. от обективна и субективна страна е осъществил състав на
престъпление по чл. 191 aл. 1 от НК.
Безспорно
е, че разпоредбата на чл. 191, ал.1 НК защитава важни обществени отношения по
защитата на подрастващите и гарантирането на правата им. Не се спори, че
ранното съжителство между пълнолетно лице от мъжки пол и малолетно или
непълнолетно лице от женски пол, както и между непълнолетно лице от мъжки пол и
непълнолетно или малолетно лице от женски пол, като правило има като последица
вреди за подрастващите, в това число негативни последици за образованието и
нормалното социално развитие на личността и не на последно място ранна
бременност. Тези обстоятелства са преценени от законодателя принципно както при
криминализирането на действията на пълнолетно лице, което без да е сключило
брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст
или 14-годишна възраст. За да бъде определено като престъпно обаче конкретното
поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане
на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства
на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. В конкретния
случай по делото се установи фактическа обстановка, която по категоричен начин
сочи на изключително ниска степен на увреждане на обществените отношения. Не са
налице или са явно незначителни и останалите вредни последици от ранното
съжителство, то не е изиграло негативна роля по отношение на социалното
развитие на непълнолетните.
Да се приеме, че традициите изключват
съставомерния характер на деянието по чл.191, ал.1 НК на практика означава при
тълкуване на закона да се създава нов закон, различен от този, който е създаден
от компетентния орган. Встъпването в брак на непълнолетни е само по себе си
причина за огромно безпокойство. Не бива да се подценява и обществената
опасност на тези деяния, която се обективира в няколко направления:
преждевременното раждане, което смущава нормалното психо-физическо съзряване на
девойката, нейното обучение, възпитание, квалификация. Ранните бракове
представляват една заплаха за реализацията на правото на образование,
гарантирано от множество международни актове, сред които са Европейската
конвенция за правата на човека, Международния пакт за икономическите, социални
и културни права, Конвенцията за правата на детето.
Налице е съставомерно деяние по чл.191,
ал.1 от НК и авторството на същото се установява категорично.
В
случая са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК за
освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание. За извършеното от А.М.М., деяние инкриминирано като
престъпление по чл.191, ал.1, от НК се предвижда наказание ЛОС до две години
или пробация, както и обществено порицание. Същият видно от справка за съдимост
не е осъждан и в този смисъл спрямо него са налице предпоставките за приложение
на чл.78а НК. В резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети
лица имуществени вреди. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки, обвиняемия следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.191, ал.1, от НК, за което
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание - ГЛОБА.
Относно
вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието,
което следва да бъде наложено за извършеното престъпление по чл.191, ал.1 от НК, съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства - обясненията,
изказаното съжаление за извършеното, младата му възраст, липсата на доходи, поради
което счита че наказанието следва да бъде в минималния, предвиден в закона
размер, а именно 1000 лв. Съдът намира, че така наложеното наказание ще
въздейства превъзпитателно върху обвиняемия и същият занапред ще се поправи.
Мотивиран
от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
Районен
съдия…………………