№ 63
гр. Асеновград, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200454 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000436, издадено от
Директора на РД "Автомобилна администрация"- гр.Пловдив – Иво Д.
Цакански, с което на В. Н. Д. ЕГН:********** с адрес: *** на основание чл.
105 ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 лева за нарушение по чл. 57 ал.3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Недоволен от горното постановление е останал В.Д. и го е обжалвал в
законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се отрича факта на нарушението
и се навеждат допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила, касаещи задължителното съдържание на НП,
както и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска от съда пълната
му отмяна.
Въззиваемата страна – РД "АА"- гр. Пловдив не изпраща представител, но
чрез писмено становище взема отношение по същество на жалбата, като моли
за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.
1
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в
жалбата и в писменото становище намери за установено следното от
фактическа страна.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 26.04.2021г. е
било констатирано, че на същата дата около 15,50 часа в гр. Пловдив,
автогара „Родопи“, жалбоподателят Д., като водач на автобус „Ивеко“ с рег.
№ СМ 1483 АТ, от категория М3 е извършвал обществен превоз на пътници
по редовна автобусна линия от републиканската транспортна схема – гр.
Рудозем– гр. Пловдив – гр. Рудозем, като при преминаване през автогара
Асеновград не е представил на длъжностното лице на автогара Асеновград
пътния лист за заверка при пристигане и тръгване от автогарата, видно от
пътен лист серия А № 4472/26.04.2021 г. Съгласно маршрутното разписание,
водачът е трябвало да пристигне в Автогара Асеновград около 14.28 часа. За
констатираното нарушение, което актосъставителят квалифицирал по чл. 57
ал.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ бил съставен АУАН на водача
Д., като актът бил съставен в негово присъствие и бил подписан от него без
възражения. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН обаче било депозирано писмено
възражение, в което жалбоподателят е отрекъл факта на нарушението, като
заявил, че съгласно маршрутното разписание, същият изобщо не посещава
автогара Асеновград, а в гр. Асеновград има само спирка. Въз основа на
съставеният АУАН и като счел, че възражението е неоснователно, от
компетентния за това орган е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
При така установената фактическа обстановка и след като провери
изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление, съдът намира, че същото е
необосновано и незаконосъобразно по следните съображения:
На първо място в НП като нарушена материално правна норма, към
която е съотнесено описаното нарушение е посочен чл. 57 ал.3 от Наредба №
2
33 от 03.11.1999 г. на МТ, която въвежда правилото, че водачите на автобуси
следва да предоставят на длъжностното лице пътния лист за заверка при
всяко пристигане и тръгване от автогарата. Съгласно ал.1 на същия член в
автогарите се осъществява контрол и отчетност за изпълнение на
разписанията по автобусни линии. За всеки започващ, преминаващ или
завършващ в автогарата курс длъжностно лице от автогарата вписва в пътния
лист фактическото време на пристигане и/или тръгване на автобуса и го
заверява с подпис и печат. За да съществуват такива правоотношения обаче
задължително условие е превозвачът да ползва автогарата и тя е включена в
маршрутното разписание. В този случай, съгласно правилото на чл. 52 ал.3 от
Наредбата, при ползване на автогара лицата по чл. 2, ал. 1 задължително
представят на собственика на автогарата: 1. копие от действащо маршрутно
разписание, включващо като спирка съответната автогара, с попълнени
реквизити относно възлагането му – община възложител, превозвач, номер и
дата на сключване на договора и срок на действие на договора; 2. списък на
автобусите, с които ще се изпълнява разписанието; 3. таблица с цените на
билетите. В конкретния случай, извършването на нарушението не е
установено по несъмнен начин. За да съществува задължението за водача на
автобус, извършващ обществен превоз на пътници да представя пътния лист
за заверка при пристигане и тръгване от автогара, то задължително условие е
изобщо превозвачът, чийто служител е водачът да ползва срещу заплащане
автогарата в случая автогара Асеновград. От постъпилото възражение, а и от
останалите данни по преписката става ясно, че превозвачът „Ники 1962“
ЕООД, който е и собственик на процесния автобус явно изобщо не ползва
автогара Асеновград и дори отрича обстоятелството, че изобщо в гр.
Асеновград съществува автогара, отговаряща на изискванията на Наредбата.
Самият жалбоподател пък във възражението твърди, че в гр. Асеновград
съгласно маршрутното разписание същият изобщо не преминава и не ползва
автогарата, а има обособена спирка в гр. - Асеновград, което твърдение не се
опровергава и от представеното маршрутно разписание, в което само е
отбелязано Асеновград, без да е посочено, че се касае за Автогара
Асеновград. Тези обстоятелства изобщо не са били изследвани в хода на
административнонаказателното производство, като контролните органи вече
в гр. Пловдив са констатирали само, че на пътния лист няма заверка за
пристигане и тръгване от автогара Асеновград. При тази ситуация не е
3
установено изобщо дали водачът В.Д. като водач на автобус извършващ
обществен превоз на пътници е пристигнал и тръгнал от автогара Асеновград
или е преминал през друга спирка в гр. Асеновград, за да може изобщо да
реализира състава на вмененото му нарушение. Явно проблематиката е друга,
тъй като явно превозвачът „Ники 1962“ ЕООД изобщо не ползва услугите на
автогара Асеновград срещу заплащане. Това обаче би съставлявало предмет
на друго нарушение с друг предмет и субект, което не е обследвано и не е
предмет на атакуваното НП. От гледна точка на процесното нарушение по чл.
57 ал.3 от Наредбата, извършването на същото не е доказано по несъмнен
начин, а в тежест на АНО е да докаже всички обстоятелства по извършване на
нарушението, съставляващи елементи на неговия обективен състав, а също и
авторството и вината, което не е сторено. Това налага и отмяната на
атакуваното НП.
Страните не са претендирали и доказали заплащането на разноски,
поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000436, издадено от
Директора на РД "Автомобилна администрация"- гр.Пловдив – Иво Д.
Цакански, с което на В. Н. Д. ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл.
105 ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 лева за нарушение по чл. 57 ал.3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4