Р Е Ш Е Н И Е
№ 23 22.03.2019
година гр. Омуртаг
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
- Омуртаг
на двадесет
и шести февруари две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
Секретар: Диянка Константинова
като разгледа докладваното от съдията А. П.
гражданско дело номер
№ 374 по описа за 2018 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване два
осъдителни иска с правни основания: главен осъдителен иск с правно основание чл.
79 ЗЗД във връзка с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ с цена 18 796.08 лева и осъдителен иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД с цена 5 656.40 лева.
Ищецът Министъра на земеделието, храните и горите - гр. С.,
действащ чрез оправомощения по силата на издадена от него Заповед № РД-46-303/15.06.2018
г. директор на ОД „Земеделие“ – град Т. С.Е. и упълномощения
процесуален пълномощник ст. ю.к. К. Д., посочва в исковата си молба, че за стопанската 2014/2015
година, арендаторът не е внесъл съгласно срока на договора /01.10.2015 г. /
сума в размер на 14 898.04 лв., представляваща 50% - доплащане за стопанската
година, а към 01.10.2015 г. от страна на арендатора не е внесена и авансово
дължимата 50% арендна вноска за стопанската 2015/2016 година, представляваща
сумата от 14 898.04 лв., уговорена като задължение в клауза 5.2.1. от договора.
Твърди се, че поради неизпълнение на тези задължения на арендатора арендодателят
в лицето на ОД „Земеделие“ е изпратил предизвестие за прекратяване на договора
в случай на неизпълнение на задълженията на арендатора в указания двуседмичен
срок. Предизвестието било връчено на ответника, но изпълнение не последвало, поради
което прекратяването на договора било надлежно вписано в СВп – Омуртаг и
регистрирано в ОбСЗ – Омуртаг. В исковата молба се посочва, че преведената на
22.02.2016 г. от ответника по сметка на ищеца сума в размер на 11 000.00 лв. била
отнесена като плащане към арендната вноска, представляваща доплащане за
стопанската 2014/2015 година, но не покрила пълния размер на доплащането, което
било 14 898.04 лв. Не била изплатена и авансово дължимата арендна вноска за
2015/2016 в размер на 14 898.04 лв. Ето защо ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата в размер на 18 796.08 лв., представляваща две
последователно невнесени вноски по договора за стопанските 2014/2015 година
/доплащане на част от арендната вноска в размер на 3 898.04 лв./ и за 2015/2016
година /авансово плащане - изцяло дължима в размер на 14 898.04 лв./. Като счита,
че с неизпълнението ответникът е изпаднал в забава от датата, следваща падежа
на дължимите арендни вноски/01.10.2015 г. /, и съгласно чл. 31 от договора
ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати и сумата в размер на 5 656.40
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
02.10.2015 г. до 18.09.2018 г. Претендират се и деловодните разноски, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пълномощникът
на ищеца поддържа предявените искове и определя като неоснователно направеното
от ответницата възражение за незаконосъобразно и ненавременно прекратяване на
договора за аренда, като сочи, че същата не е упражнила правото си да предяви
насрещен иск в този смисъл.
Ответникът В.А.Ю. ***, е подала писмен отговор, в който оспорва главния иск с
възражението, че договорната клауза на чл. 5.2.2 предвиждала само представяне
на запис на заповед, но не и извършване на остатъчно плащане. Възразява срещу
момента на прекратяване на арендния договор, което следвало да стане в края на
стопанската година, а не в средата й. В с. з. същата признава, че дължи на
ищеца сумата, представляваща доплащане на арендната вноска за 2014/2015
стопанска година, както и съответната лихва за забава върху тази сума, но
оспорва главния иск в частта му относно сумата за авансово плащане за
стопанската 2015/2016 г. година в размер на 14 898.04 лв., както и акцесорния
иск за мораторна лихва върху оспорената главница. Възразява, че липсва
договорно основание за авансови плащания на арендните вноски, а за стопанската 2015/2016 г. година авансово плащане не било дължимо
предвид прекратяването на договора в средата на стопанската година.
Съдът, като взе предвид исканията
и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На
03.08.2012 г. между страните по делото бил сключен договор за аренда № ПС-02-ОМ-02,
по силата на който ищецът, като арендодател, предоставил на ответника, като
арендатор, за временно и възмездно ползване земеделски земи от държавния
поземлен фонд с обща площ 910.270 дка, намиращи се в землищата на 6 населени
места от общ. О. и описани по имоти в чл. 1 на договора. Договорът е сключен за
срок от 10 стопански години и влиза в сила от 2012/2013 стопанска година. В
същия срещу предоставеното право на ползване на имотите е договорено насрещното
задължение на арендатора да извърши арендно плащане по реда и в сроковете по
договора. В чл. 5 от сключения договор са предвидени следните условия на
плащане: за ползването на земите ответницата се е задължила да извършва годишно
арендно плащане в пари в размер на 29 796.07 лв. общо за арендуваните земи, дължимо
за всяка съответна стопанска година. Същата е следвало да заплаща годишното
арендно плащане за всяка стопанска година на две вноски, всяка от които в размер
на 50% от общото плащане, както следва: 1/ първата вноска за годишното арендно
плащане за 2012/2013 г. - при сключване на договора, а втората вноска за
годишното арендно плащане за 2012/2013 г. - не по-късно от края на стопанската
година, т. е. 01 октомври 2013 г., 2/ за всяка следваща стопанска година
плащанията са в следните срокове: първата/авансова/ вноска за годишното арендно
плащане - не по-късно от 01 октомври в началото на всяка следваща стопанска
година като представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежния
документ, както и да представи на същия запис на заповед в размер на останалите
50% от дължимата арендна вноска с падеж датата на изтичане на стопанската година.
Последното означава, че втората вноска от 50% от годишното арендно плащане за
всяка следваща стопанска година се прави не по-късно от края на съответната стопанска
година/01 октомври/. Страните са договорили в чл. 4.1 от договора годишното
арендно плащане да се индексира с коефициента на инфлация, определен от
Националния статистически институт за съответния 12-месечен период. На
договореното в чл. 9 право на арендодателя да получава арендното плащане в
уговорения в чл. 5.2 срок съответства предвиденото в чл. 14 договорно
задължение на арендатора да извършва арендното плащане в размера и срока, уговорени
в този договор. В чл. 28 от договора е посочено задължението на арендатора да
впише договора в СВп-град Омуртаг и да представи препис от същия в ОбС „Земеделие“
– град Омуртаг в 10-дневен срок от подписването му, като в чл. 29 изрично е
посочено, че договорът не поражда правно действие, ако не е вписан. В изпълнение
на последното и видно от представения препис на договора за аренда същият е
вписан в СВп-град Омуртаг под № 2315/14.08.2012 г., при което е породил своето
действие спрямо страните. Изготвен е и предвидения в чл. 2.1 от договора
протокол – опис за предаване на земеделските земи – предмет на договора от
арендодателя на арендатора, който протокол е двустранно подписан от
договорилите се страни. Приложеното по делото предизвестие изх. № ПС-10-110 от
25.02.2016 г., изпратено от ищеца до ответницата, съдържа уведомяване на
последната за предоставен й двуседмичен срок за изпълнение /от датата на
получаване на предизвестието/изплащането на арендните вноски по процесния
договор ведно със законната лихва от 02.10.2015 г., като е налице предупреждение,
че при неизпълнение на посочените задължения в срока договорът ще се счита
развален и неговото действие прекратено. Предизвестието е изпратено с обратна
разписка и е връчено на ответницата на 05.04.2016 г. Поради непоследвало плащане
от страна на арендатора на дължимите вноски за арендни плащания в рамките на
указания срок, ищцовата страна е подала молба до съдията по вписванията при
ОмРС за вписване прекратяването на процесния договор. Видно от поставения печат
върху тази молба изявлението за прекратяване на договора за аренда е вписано на
13.05.2016 г. По делото е допусната и извършена съдебноикономическа експертиза,
чието заключение съдът кредитира като ясно, пълно и компетентно изготвено. След
съобразяване на договорните клаузи и направените по договора плащания вещото
лице е стигнало до следното заключение: дължимите арендни вноски за стопанските
2014/2015 година и 2015/2016 година са в общ размер на 18 140.51 лв. и с
падежна дата 01.10.2015 г, като посочената сума включва: сумата от 3 479.60 лв.,
представляваща дължимо доплащане за непогасена част от втората вноска за
арендно плащане за стопанската 2014/2015 година, и сумата от 14 660.91 лв., представляваща
непогасена първа авансова вноска за арендното плащане за стопанската 2015/2016
година. При изчисляване размера на тези суми вещото лице е съобразило клаузата
на чл. 4.1 от договора като е приложило определения от НСИ инфлационен индекс
за стопанската 2013/2014 година, който е бил с отрицателната стойност -0.6%. Вещото
лице е отразило в заключението си и направените по договора плащания от страна
на арендатора, като става ясно, че двете дължими вноски с падежната дата
01.10.2014г /доплащането за изтеклата 2013/2014 стоп. година и авансовото
плащане за следващата 2014/2015 стоп. година/, ответникът е платил на датите
19.12.2014 г. и 18.12.2015 г. Относно двете дължими вноски с падежната дата
01.10.2015г /доплащането за изтеклата 2014/2015 стоп. година и авансовото
плащане за следващата 2015/2016 стоп. година/, ответницата е направила само
едно плащане на 22.02.2016 г., т. е. след падежа, като е внесла сумата от 11 000
лева, което се потвърждава и от приложения по делото платежен документ, и с
това плащане частично е погасена втората вноска за стопанската 2014/2015 г. При
изложените данни за направени плащания дължими и неплатени остават посочените в
заключението две суми. Относно претенцията за мораторна лихва вещото лице е
посочило в заключението си, че съобразно лихвения процент на БНБ за периода
размерът на законовата лихва за забава на дължимите плащания за периода от
02.10.2015 г. до 18.09.2018 г. е в размер на 5 459.52 лв. В с. з. вещото лице е
диференцирало тази сума като е уточнило, че за посочения период мораторната
лихва върху сумата от 3 479.60 лв. е в размер на 1 047.21 лева, а върху сумата
от 14 660.91 лева е в размер на 4 412.31 лева. В заключението е посочено, че
след направеното на 22.02.2016 г. последно плащане по процесния договор
експертизата не е установила направени плащания след тази дата, включително и
такива относно процесните суми. След
обсъждане на събраните доказателства съдът прави следните фактически и правни изводи: съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАЗ с договора
за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно
ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане.
В случая предмет на договора са земеделски земи от ДПФ, които са описани
прецизно в договора, последният е вписан в СВп – град Омуртаг и е породил
своето правно действие между страните. Предвидените в договора права и
задължения на страните са съобразени със законовите положения в ЗАЗ като чл. 8,
ал. 1 и 5 ЗАЗ, според които арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в
уговорения вид и срокове/ал. 1/ и ако не е уговорено друго, арендното плащане
се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година, ако
арендното плащане е определено за по-кратки периоди, то се дължи в първия
работен ден след изтичане на съответния период/ал. 5/. Договорените условия и
срокове на плащане в случая не противоречат на закона и са реализация на
уредената в същия възможност страните да уговарят сами сроковете за плащане на
арендните вноски. В договора недвусмислено е договорено, че годишната арендна
вноска се плаща на две равни части, като първата е авансова и се плаща до 01.10
на предстоящата стопанска година, а втората е окончателната част от годишното
плащане и се дължи на последната дата на съответната стопанска година. Като се
има предвид легалното определение на понятието“ стопанска година“, дадено в §2,
т. 3 от ДР на ЗАЗ, а именно, че това е времето от 1 октомври на текущата година
до 1 октомври на следващата година, следва извода, че втората вноска за
стопанската 2014/2015 година е била дължима на 01.10.2015 г. и на същата дата е
била дължима първата авансова вноска за следващата 2015/2016 стопанска година. При
така направеното от съда тълкуване на договорните клаузи се явява неоснователно
възражението на ответницата, че в договора не било предвидено авансово плащане
на арендна вноска. Договорът е подписан от ответницата без възражения и същата
през първите години от действието му е изпълнявала клаузата на чл. 5.2 от същия,
плащайки макар и не на падежната дата, но в близки дати двете вноски/авансова и
последна/за съответната година. Неплащането на падежната дата на процесните две
вноски е довело до едностранното прекратяване на договора за аренда от страна
на арендодателя. Основание за това прекратяване се съдържа в сключения договор
– чл. 33.5 и в чл. 33.6, както и в чл. 27, ал. 1, т. 2 и 4 ЗАЗ и чл. 28, ал. 1
изр. ІІ ЗАЗ/“ Когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една
стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на
две последователни вноски“/, като предвид разпоредбата на чл. 28 ЗАЗ в случая
не се налага разваляне по съдебен ред и е достатъчно отправено писмено
предупреждение, както е и сторено в настоящия случай от ищеца. Ето защо съдът
приема, че договорът е бил надлежно прекратен с вписването на искането за това
на 13.05.2016 г. Във връзка с възражението на ответницата за неправомерното
прекратяване на договора за аренда и за недължимост поради момента на това
прекратяване на авансовата вноска за 2015/2016 стопанска година съдът намира за
необходимо за посочи следното: ответницата е била надлежно предизвестена за
предстоящото разваляне на договора поради неплащане от нейна страна и въпреки
това не е предприела нито плащане, нито оспорване на това прекратяване. Прекратяването
на договора е надлежно вписано още преди две години и от тогава до момента на
завеждане на настоящото дело няма данни ответницата да е оспорила по някакъв
начин едностранното прекратяване на този договор. Както се посочи вече
прекратяването е сторено по правилата на закона и самия договор, и е произвело
действието си. Относно дължимостта на авансовата вноска за 2015/2016 стопанска
година, както се посочи по-горе, падежът за плащането й е настъпил на 01.10.2015
г., когато договорът все още е бил действащ, а това означава, че тази сума е
била дължима от ответницата. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗАЗ, ако арендният договор
се прекрати преди изтичане на стопанската година, арендодателят дължи
стойността на още неотделените, но подлежащи на отделяне плодове, когато
договорът се прекрати не по вина на арендатора. По аргумент за противното, при
прекратяване на договора по вина на арендатора арендодателят не дължи да
обезщети същия. Нещо повече, в чл. 33.6 в подписания от страните договор същите
са уговорили, че при неизпълнение на договорните задължения по т. 5.2/условията
и сроковете за арендните плащания/, договорът се прекратява като арендаторът
дължи обезщетение в размер на дължимото арендно плащане за съответната
стопанска година. С предявените по настоящото дело искове ищецът не търси
обезщетение в размер на цялото арендно плащане за стопанската 2015/2016 година,
а само тази част от същото, чийто падеж е бил настъпил преди прекратяване на
договора. До прекратяване на договора с вписването му са изминали над 7 месеца
от съответната стопанска година, т. е. по-голямата част от същата, който факт
също обосновава основателността на ищцовата претенция за плащане на авансовата
вноска за стопанската 2015/2016 година, тъй като противното би довело до
неравнопоставеност на страните и привилегировано положение на арендатора. Ето
защо съдът приема, че ответницата дължи на ищеца плащане на авансовата вноска
за стопанската 2015/2016 година. Относно дължимите размери на претендираните от
ищеца плащания съдът се базира на експертното заключение, изчислило сумите
според клаузата на чл. 4.1 от договора. Поради изложеното ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 18 140.51 лв., включваща
сумата от 3 479.60 лв., представляваща дължимо доплащане за непогасена част от
втората вноска за арендно плащане за стопанската 2014/2015 година, и сумата от
14 660.91 лв., представляваща непогасена първа авансова вноска за арендното
плащане за стопанската 2015/2016 година. Предявеният главен иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен в частта му за разликата над общата присъдена сума
от 18 140.51 лв. до пълния претендиран размер от 18 796.08 лв., в т. ч. за
разликата над сумата от 3 479.60 лв. до претендираната сума от 3 898.04 лв., и
за разликата над сумата от 14 660.91 лв. до претендираната сума от 14 898.04 лв.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД – Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Аналогична клауза има и в процесния
договор – чл. 31 от същия гласи, че при неизпълнение на арендното плащане в
договорения срок арендаторът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В случая предвид падежната дата и на двете дължими вноски -
01.10.2015 г., следва, че мораторната лихва върху дължими суми следва да се
начисли за времето от 02.10.2015 г. до предявяване на исковете – 18.09.2018 г. Както
се посочи съобразно кредитираното от съда експертно заключение мораторната
лихва върху общата дължима главница от 18 140.51 лв. за визирания период е в
размер на 5 459.52 лева. Ето защо ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца посочената сума, като предявеният иск по чл. 86 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен в частта му за разликата над тази сума до
претендирания размер от 5 656.40 лева.
По направената от ищеца претенция
за разноски – Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. А съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. При преценка за общия размер на направените от
ищцовата страна разноски съдът отчете вносната бележка за платена в полза на
съда държавна такса от 978.09 лева и платежната разписка за внесения депозит за
експертиза в размер на 150 лева, т. е. реално сторените разноски са в размер на
1 128.09 лева. Относно претендираното юрисконсулстско възнаграждение съдът като
взе предвид, че ищецът е представляван от негов служител на длъжност старши
юрисконсулт, съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗПП и на чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, според която за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът
като отчете материалния интерес по исковете, надвишаващ в общия си размер
сумата от 10 000 лева, както и активното участие на юрисконсулта в извършваните
по делото процесуални действия, а така също и обстоятелството, че по делото е
проведено само едно съдебно заседание, намира за справедлив размер на
претендираното юрисконсултско възнаграждение сумата от 150 лева. Така
определените разноски следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от
исковете/97%/ като бъдат намалени пропорционално с отхвърлената им част/3%/.
Това означава, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от 1 094.25 лева - част от направените разноски за платена държавна такса и
внесен депозит за експертиза, както и сумата от 145.50 лева – част от
определеното юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.А.Ю. с ЕГН: **********,***, общ. О., ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ на Държавата, представлявана
от Министъра на земеделието, храните и горите - гр. С., действащ чрез
оправомощения по силата на издадена от него Заповед № РД-46-303/15.06.2018 г. директор
на ОД „Земеделие“ – град Т. С.Е., сумата в размер на 18 140.51/осемнадесет хиляди сто и четиридесет лева и 51 ст. /лв., включваща сумата от 3 479.60 лв., представляваща
дължимо доплащане за непогасена част от втората вноска за арендно плащане за
стопанската 2014/2015 година, и сумата от 14 660.91 лв., представляваща
непогасена първа авансова вноска за арендното плащане за стопанската 2015/2016
година, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен в частта му за
разликата над общата присъдена сума от 18 140.51 лв. до пълния претендиран
размер от 18 796.08 лв., в т. ч. за разликата над сумата от 3 479.60 лв. до
претендирата сума от 3 898.04 лв., и за разликата над сумата от 14 660.91 лв. до
претендирата сума от 14 898.04 лв.
ОСЪЖДА В.А.Ю. с ЕГН: **********,***, общ. О., ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 86 ЗЗД на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните
и горите - гр. С., действащ чрез оправомощения по силата на издадена от него
Заповед № РД-46-303/15.06.2018 г. директор на ОД „Земеделие“ – град Т. С.Е.,
сумата в размер на 5459.52/пет хиляди
четиристотин петдесет и девет лева и 52 ст. / лева, представляваща
мораторната лихва върху общата дължима главница от 18 140.51 лв. за периода от
02.10.2015 г. до 18.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен
в частта му за разликата над сумата в размер на 5 459.52 лева до претендирания
размер от 5 656.40 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.А.Ю.
с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, общ. О., ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана
от Министъра на земеделието, храните и горите - гр. С., действащ чрез
оправомощения по силата на издадена от него Заповед № РД-46-303/15.06.2018 г. директор
на ОД „Земеделие“ – град Т. С.Е., сумата в размер от 1094.25/хиляда деветдесет и четири лева и 25 ст. /лева - част от
направените разноски за платена държавна такса и внесен депозит за експертиза, и
сумата от 145.50/сто и четиридесет лева
и 50 ст. / лева – част от определеното юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Т. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова