Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.Варна, 10.04.2020
в името на народа
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в,
в публично съдебно заседание на единадесети февруари 2020,
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Дим.Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 51 по описа на ВОС за
2020г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Произовдството
е въззивно, образувано по въззивната
жалба на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” вх.
№ 86896/22.11.2019г срещу решението на ВРС-XLс-в № 4872/13.11.2019г по гр.д.
№11831/2019г., с което е ГД осъдена да заплати на В.Р.В. следните суми: 1111,96лв, представляваща обезщетение
за положен и незаплатен извънреден труд в размер на 168 часа за периода от 1.04.2017-31.03.2019г, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата сч. от датата на
завеждане на иска - 25.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на
осн.чл.178 ал.1 т.3, вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР; 420лв, представляваща направените в производството разноски за
заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; както ида заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от 250лв, представляваща държавна такса и възнаграждение на вещо лице
на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита
постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. като ВРС е достигнал
до погрешни изводи, за което излага подробни доводи. Решението е постановено
при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, обн.ДВ.бр.53/27.06.2014.
Обжалва
решението и по отношение на присъдените на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение. Делото не представлява фактическа и правна сложност, проведено
е едно съдебно заседание и затова счита, че следва да бъде определено съобразно
минималният размер по чл.7 от Наредба №1/2004г за минималните размери на
адв.възнаграждения.
Поради
изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено изцяло
като неправилно и незаконосъобразно решението на ВРС.
В случай, че
съдът не възприеме изложените в жалбата доводи, моли да бъде съобразено, че
през периода 01.01.2018 г. - 17.07.2018 г. трудът на работещите по КТ при
сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните
часове в дневни съгласно редакцията нормата на чл.9г през този период от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските (Обн. ДВ бр.41/2017).
Отправя
искане за присъждане на направените по
делото разноски и юриск. възнаграждение в минимален размер, определен от съда.
В случай, че
другата страна докаже, че се ползва от правна помощ в съдебно заседание и
размерът на адв.възнаграждение е по-висок от определения в Наредба № 1/2004 за
минималния размер на адвокатските възнаграждения, на осн.чл.78 ал.5 ТПК, прави
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на пълномощника и моли да бъде
намалено до еднократния размер, предвиден в Наредбата, тъй като не е налице
фактическа и правна сложност на делото и същото може да приключи в едно съдебно
заседание.
Въззиваемата страна В.В. в срока по чл.263 ал.1 ГПК не е депозирала писмен
отговор.
Съдът е
сезиран с исковата си молба на В.Р.В., род.1982г, с която се
претендира ГД„Пожарна безопасност и
защита на населението”- МВР да бъде осъдена да му сумата от 1111,96лв, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 1.04.2017г-31.03.2019г, общо 168 часа, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 25.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата си молба сочи, че полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност „мл.инспектор“ при РД „ПБЗН“
Варна към ГД „ПБЗН” в МВР в периода 01.06.2016г. до 31.03.2019г. В този период
е работил на 24-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време.
От 14.10.2016г и на осн.чл.187
ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР, работещи на смени се
изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период.
Твърди, че за процесния период
е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв,
за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен
извънреден труд.
Посочва, че до м. април 2015г.
е имало изрична разпоредба за преобразуването му, но след тази дата и
въвеждането на изцяло нова нормативна уредба, този въпрос е останал неуреден,
поради което и приложение следва да намерят общите законови разпоредби на
трудовото законодателство. В тази връзка излага следните правни доводи: В чл.9
от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време установени за подневно отчитане на работното време, т.е 1.143. Съгласно
чл. 140 КТ нормалната продължителност на нощния труд при 5-дневна работна
седмица е до 7часа и заплащането му като такъв и заплащането след
преобразуването му касае две отделни възнаграждения дължими кумулативно.
Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8часа и разликата между
номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му с
коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да
се приложи съответната часова ставка. Предмет на настоящата искова претенция е
разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към
дневен с коефициент 1.143, формирана при завишаване на нормалната часова ставка
с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Твърди, че в периода 01.04.2017г. до
31.03.2019г. е положил общо 1176 часа нощен труд, който преизчислен към дневен
води до извънреден труд от още 168,17 часа, който изчислен на база основното
месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на исковата сума.
Моли за уважаване на исковата
претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане
на разноски.
Ответната страна ГД“ПБЗН“ е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно
правоотношение на посочената длъжност. Оспорва доводите, че в случая по
отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен,
следва да намерят приложение разпоредбите на общото трудово законодателство
/КТ, ЗДСл/. Твърди, че правоотношението с ищеца е служебно и е уредено в ЗМВР,
което изключва прилагане към него на правилото за преизчисляване на часовете
нощен труд към дневни, което счита да е важимо само за работещите по трудово
правоотношение, вкл. защото в чл.187 ЗМВР е разписано, че нормалната продължителност
на работното време през нощта е 8 часа. Излагат се подробни доводи относно
приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на
разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни възнаграждения на
служителите. Още повече, че в чл.179 ЗМВР са изрично регламентирани дължимите
възнаграждения вкл. и други такива, определени със закон или акт на МС. Твърди,
че за процесния период са били действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство,
време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение №
8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /обн.ДВ
60/02.08.2016г., в сила от 2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 на двете наредби е
регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8-часа за
всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187 ал.3 ЗМВР, където е
разписана 8--асова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в
случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на
нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи. В т.1 от същата е посочено, че за всеки отработен нощен час
или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в
размер на 25ст. Оспорва приложението на чл.187 ал.6 ЗМВР, като сочи тази
разпоредба да регламентира изчисляването на извънредния труд, който предполага
положен труд извън установеното работно време.
Иска отхвърляне на претенциите
и присъждане на разноски
СЪДЪТ,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по
делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че са в служебно правоотношение,
по силата на което ищецът е заема
длъжността „мл.инспектор“ при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Варна към ГД „ПБЗН”, като има статут на държавен служител.
Няма спор и за това че за периода 1.04.2017г- 31.03.2019г
ищецът е положил 1170 часа нощен труд, което се установява и от приложените
протоколи за отчитане на нощния труд и заключението на вещото лице по ССчЕ.
Според заключението на
вещото лице по допуснатата ССчЕ и устните обяснения, дадени в
о.с.з., се
установява, че на В.Р.В., според прегледаните
протоколи за отчитане на работното време межди 22.00ч и 6.00ч на Първа
РСПБЗН–Варна,
е положил общо 1170 часа нощен труд в периода 1.04.2017-31.03.2019г.
При остойностяване на извънредния труд от 168ч, получен
след приравняването на часовете нощен труд в дневен, при прилагане на
коефициент 1,143, се равнява на 1702,65лв.
От представените
платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения на ищеца за периода 1.04.2017г-31.03.2019г е видно, че на В.Р.В. била изплатена сума
от 558,07лв. допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от общо 79 часа
за периода от 1.04.2017г-31.03.2019г при увеличена двойно часова ставка.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Така предявените в
условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР
и чл.86 ЗЗД.
Не се спори от страните, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че страните са в служебно правоотношение,
по силата на което ищецът е заема
длъжността „мл. инспектор“ при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Варна към ГД „ПБЗН”,
като има статут на държавен служител.
Не е спорно твърдението на ищеца, че за периода
01.04.2017г.- 31.03.2019г. е положил 1170 часа нощен труд, което се установява
и от приложените протоколи за отчитане на нощния труд и заключението на вещото
лице по ССчЕ. Основният спорен въпрос по тази претенция е дали нощният труд
следва да се преизчисли в часове дневен такъв, така както претендира ищеца,
умножавайки го по коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се
счита за извънреден труд респ. да се начисли и заплати като такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, съгласно чл.176 ЗМВР. В чл.178, ал.1, т.3 е предвидено
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на чл.
187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от 01.04.2017г.- 31.03.2019г. е действала Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от
02.08.2016г./,издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Съобразно чл.3, ал.3 от наредбата при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действалата преди процесния период
Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба
№8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра
на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015г., в сила от 1.04.2015 г. и
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. №5450/2016г., влязло
в сила от датата на постановяването му.
В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в
Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма, която да
съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата,
поради което съдът намира, че е приложима Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./. Определянето на
възнаграждения на служители на МВР със заповед, вместо с наредба противоречи на
цитираната норма на чл. 187, ал.9 ЗМВР. В чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба се
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на
1.143. Предвид заключението на вещото лице, че извънреден труд след
преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и
изплатен на ищеца и с оглед на изложените съображения съдът намира претенцията
на ищеца за основателна, поради което следва да бъде уважена в цялост.
По разноските
За първоинстанционното производство в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 420лв с оглед представеното доказателство за
заплатено адв.възнаграждение с вкл.ДДС /350лв без ДДС/, и неоснователността на
направеното възражение за прекомерност на адв.хонорар, за което се съборазява и
правната и фактическа сложност на делото; данъчната основа надвишава с около 10
% рамките на минимално установения размер по чл.7 ал.2 т.3 Наредба №
1/09.07.2004г за мин. размери на адв.възнаграждения.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответната страна дължи и държавни
такси по делото: в размер на 50лв за уважения иск и от 200лв за изплатения от
бюджета на съда депозит за ССчЕ.
За въззивната инстнация, с оглед изхода на спора,
разноски за въззивната инстнация не следа да бъдат присъждани поради липсата на
искане и доказателства за сторени такива.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението
на ВРС-XLс-в № 872/13.11.2019г по гр.д. №11831/2019г, с което е ГД”ПБЗН” е осъдена да заплати на В.Р.В.
следните суми: 1111,96лв,
представляваща обезщетение за положен и незаплатен извънреден труд в размер на
168 часа за периода от 1.04.2017г -
31.03.2019г, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху главницата сч.
от датата на завеждане на иска - 25.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн.чл.178 ал.1 т.3, вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР; както и сумата от 420лв, представляваща направените в
производството разноски за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК;
а също и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата от 250лв, представляваща
държавна такса и възнаграждение на вещо лице на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Разноски за въззивната инстнация не се присъждат.
Решението
не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
/О.М./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на докладчика по делото с-я Деспина Георгиева
За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде
установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е
положил труд, който се счита за извънреден и че същият не му е бил заплатен.
По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по
делото се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение, заемайки длъжността „мл.инспектор“ в РД“ПБЗН“, като е работил
на 24-часови смени.
Предвид, че твърденията на ищеца са, че при даване на
24-часови смени фактически е полагал труд над нормативно установената
продължителност на служебното време, който не бил компенсиран, спорният въпрос е правен. Същият се
концентрира върху това доколко положените от ищеца часове нощен труд надвишават
нормативно определените такива, поради което следва да бъдат преизчислени в
часове дневен такъв чрез умножаване с коефициент 1,143, т.е. следва ли резултът
от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати
като такъв с допълнително възнаграждение на оснчл. 178 ал.1 т.3 ЗМВР
Затова в тежест на ищеца е установяването на положения
труд извън нормативно определеното служебно време, а за ответната страна - че
ищецът е бил компенсиран с дължимата почивка, рсп.с допълнително възнаграждение.
За процесния период 1.04.2017г-
31.03.2019 са приложими нормите на ЗМВР /обн.ДВ бр.53/27.06.2014г, посл. изм. бр.26/28.03.2017/.
Действащият ЗМВР в чл.142
ал.1 урежда две категории служители в МВР–държавни служители, чийто статус се
урежда със ЗМВР, и лица, работещи по трудово правоотношение, чийто статус се
урежда от КТ и ЗМВР. В рамките на действащия закон за две години статусът на
служителите в МВР е бил променян два пъти:
С §36 от ЗИД ЗВМР (обн.ДВ бр.14/20.02.2015/ разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗМВР е изменена и са
обособени вече три категории служители:
т.1 държавни служители–полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението;
т.2 държавни служители и
т.3 лица, работещи по трудово правоотношение.
Съгл.§86 от същия
изменителен закон, разпоредбите на действащото законодателство за държавните
служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР се прилагат за държавните служители в МВР,
заемащи длъжности за държавни служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г.
Независимо от извеждането в две отделни категории
полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението
от една страна, и държавните служители от друга, законодателят продължава да
придава на държавните служители по чл.142 ал.1 т 2 ЗМВР статуса, с който се
ползват държавните служители по ЗМВР.
Въз основа на горното следва, че ищецът попада в
категорията субекти по служебно правоотношение, за които са приложими
изключително нормите на ЗМВР.
Нормата на
чл.187 ал.1 ЗМВР визира, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. В ал.3 /в редакцията от 14.10.2016/ е
посочено, че „работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради
спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и
6-часова смяна. При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От това следва, че трудът с 8-часова продължителност,
полаган от работещите на смени държавни служители, в интервала от 22.00 до 6.00
часа, е нощен.
Нормата на
чл.187 ЗМВР се явява специална спряма общите правила, установени с КТ, а
хиготезата на ал.3 в редакцията й от 2016 - и по-нова, което изключма
прилагането на по-стария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни
разпоредби, съдържащи се в наредби, правилници и пр.
Казано с
други думи, специалният закон въвежда еднаква продължителност на работното
време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с
работното време за работниците и служителите по трудови правоотношения,
установени по КТ. В послединя, съгл.чл.140 ал.1, е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през
нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР - за защита на правата и свободите на гражданите,
противодействието на престъпността, защита на националната сигурност,
опазването на общественият ред и пожарна безопасност и защита на населението,
напълно кореспондираща с нормата по чл.105 ал.2 от Конституцията овластяваща
изпълнителната власт да осигурява общественият ред и националната сигурност на
гражданите и държавата.
На следващо
място. Необходимо е да се прави разграничение
между нощен и извънреден труд.
Както се посочи по-горе, нощен е трудът, полаган през нощта между 22.00 и 6.00ч.
Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със
знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно
време по график. Нормата на чл.187 ал.7 /в редакцията й от 2015г/ лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и
280 часа годишно, а разпоредбите на ал.5 и ал.6 указват как следва да бъде
възмезден положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил ясно разграничение между
извънреден и нощен труд.
Правото на
изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано
в чл.179 ал.1 ЗМВР. В ал.2 на същия член е посочено, че размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на
Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за
служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187
ал.6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните възнаграждения за двата вида труд се
изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни
актове.
В нормата на
чл.187 ал.9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните
работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън
установеното редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015г по гр. д.№
5169/2014г на ВКС-III ГО/.
На основание
същата са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г за реда за организацията и
разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016г
на ВАС по адм.д. № 5450/2016г /обн.ДВ 59/29.07.2016г/, и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн.ДВ 60/02.08.2016г, в сила
от 2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 и на двете е
указано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между
22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8-часа за
всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Положеният ношен труд се
остойностява в съответствие със Заповед
№ 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи, в която в т.1 е
посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се
заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т.1, 2
и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови
звена на протокол–приложение № 5 към
чл.32 ал.1 и чл.33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014г.
Или, ако
положеният нощен труд е бил в рамките на установеното работно време от 8 часа,
то той не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по
определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.
В обощение
липсва нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а
още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и
по-конкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на
часовете нощен труд с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и специален закон нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.
В допълнение
може да се посочи, че посоченият коефициент 1,143 е определен в Писмо изх.№ 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което
се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е
издадено в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на
трудовото законодателство „когато нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното
работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т.е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта
на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в
дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ. Да се
мисли противното /като се преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1,143
и получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд/ би довело
до поставяне в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения
спрямо служителите по служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които два
вида правоотношения са установени в закона, както се посочи по-торе.
По отношение
на конкретния случай следва да се приеме, че ищецът през процесния период е
работил на 24-часови смени по утвърдени графици за 24 часови дежурства.
Отработеното време се отчита в часове, което се сравнява с нормата за
съответния месец, получена при умножаването на броя на работните дни за месеца
по 8. Когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се
заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв за
всеки час нощен труд. В случай, че е отработил в повече от нормата, тогава
часовете в повече следва да бъдат компенсирани с възнаграждение за извънреден
труд.
От приетото
заключение на в.лице Пл.Илиев по ССчЕ се установява, че на ищеца са били
заплатени всичките 1170 часа нощен труд, остойностени по 0,25лв. Това е видно и
от представените по делото платежни бележки. Не се установява ищецът да е
положил часове труд над установената
норма за процесния период, което се потвърждава и дадените от вещото лице устни
разяснения в о.с.з.
Следва да се
посочи и това, че още в обстоятелствената част на исковата си молба ищецът не
твръди, че е полагал извънреден труд над установения норматив от 280 часа, а
посочва, че претендира преизчисляване на положения от него нощен труд, попадащ
в рамките на 24-часовите му дежурства по график.
Изложеното
дотук налага извода за неоснователонст на претенцията на ищеца, тъй като не се
установи да е работил реално извън установеното за него работно време по график,
т.е. да е полагал труд над установения норматив, и който извънреден труд
също е лимитиран съгласно чл.189 ал.7 ЗМВР, т.е. не би могъл да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съдия-докладчик: ………...
Д.Георгиева