РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. гр.Мадан, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100288 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Р., ул. В. Л. №***, чрез пълномощника адв. М.В. М. против “А.Ф.“ ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. Б...., с управител Ц. П. К., с която е предявен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че клаузите
предвидени в чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от 18.03.2021г., сключен
между страните са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19,
чл.33 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата била сключила Договор за бяла карта от ***г.
с „А. Ф.“ ООД. Съгласно чл. 2 от кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит, в размер на 800.00 лева, а Кредитополучателят се
задължаваща върне сумата по кредита, съгласно условията на договора. Съгласно чл. 20 от
Договор за бяла карта от 18.03.2021г. ако кредитополучателят не предостави допълнително
обезпечение в срок от 3 дни, тя дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Съгласно чл. 21 ал. 4 от
Договора, ако при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12 ал. 1
от договора, кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задълженията в
размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или
сумата по чл. 12 ал. 1 от договора. В случай, че кредитополучателят не предостави
допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи
заплащането на неустойка по чл. 20 от договора е размер на 10 %. В случай на неизпълнение
на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по
събиране на задължението - по 2,50 лева на ден и неустойка за непредоставеното
допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска. В чл. 21, ал.5 от Договора
за бяла карта от ***г., било предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост,
ищцата дължала еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща
разходите по извънсъдебно събиране на задължението. Счита, че посочените по-горе клаузи
на чл. 20, чл. 21 ал. 4 и чл. 21 ал. 5 от Договора за бяла карта от ***г., били нищожни поради
противоречие с добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на
чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
1
Посочва, че поради накърняването на принципа на добри нрави по смисъла на чл. 26, ал.1,
пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителсда кредити. Твърди се, че клаузите на договора, според които се
дължи неустойка и такса в размер на 2.50 лева на ден, при неосигуряване в 3 - дневен срок
от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни
уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция
за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, е пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Посочва, че предвидените клаузи в чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от
***г., били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същите били
необосновано високи. Посочва, че неустоечна клауза, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Клаузата на чл. 21, ал. 5 от договора, предвиждаща заплащането на такса за
настъпила предсрочна изискуемост на задължението, се явява в пряко противоречие с чл. 33
от ЗПК. С предвиждането на разходи посочени в чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за
бяла карта от ***г., се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради невключване
на уговорките по чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за бяла карта от ***г., в размера
на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Сочи, че било нарушение на чл. .11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсвала ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият. Позовава се и на
нарушения на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. По изложените съображения моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че съгласно чл. 15,
ал. 1 от Договора ищецът се е съгласил, в срок от пет дни, считано от датата на активиране
на предоставения му платежен инструмент, да предостави обезпечение поръчител или
банкова гаранция. Още при кандидатстване за отпускане на кредита на ищеца било
обяснено изискването за предоставяне на обезпечение, същият е получил Стандартен
Европейски Формуляр (СЕФ). Изискването договори за кредит да бъдат обезпечени било
обичайна търговска практика, като ЗПК не съдържа нито забрана, нито ограничения да се
уговаря задължение за предоставяне на обезпечение, което да стане изискуемо само при
настъпване на определени уговорени от страните в договора хипотези. Законовото
изискване на чл. 11, т. 18 от ЗПК било изпълнено в приложения от ищеца договор, в който, в
раздел V „Обезпечение“, в чл. 15, са уговорени изрично две обезпечения, като е предвидено
кое кога следва да бъде предоставено, като изборът кое от две да бъде предоставено е изцяло
в дискрецията на кредитополучателя. Посочва, че договорът е сключен през м. март 2021 г,
а ищецът повдигал въпроса за нищожност на негови клаузи месеци след като е сключил
договора за паричен заем. Предвидената неустойка за неизпълнение на договорно
задължение имала обезпечителна, санкционна и обезщетителна функция. Тя целяла да
дисциплинира кредитополучателят и последният да предприеме действия по осигуряване, в
рамките на договорения срок. обезпечение по заемното правоотношение. В тази насока
уговорената неустойка имала обезпечителна функция - цели обезпечаване изпълнението на
едно договорно задължение. Същевременно имала обезщетителна функция – обезщетява
кредитора за вредите от неизпълнение на това договорно задължение, които вреди в случая
са свързани със затрудняване събирането, респ. несъбирането на предоставения заем и
дължимата се по договора възнаградителна лихва. Налице била и санкционната функция на
неустойката - потребителят се санкционира за неизпълнение на едно свое задължение.
Неустойката не била предвидена от законодателя като елемент на ГПР. При изчисляване на
ГПР чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на
2
задължения по договора за потребителски кредит. Посочва се, че непредоставянето на
обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее да събере сумата
по предоставения от него кредит, още повече, че това бил основният му предмет на
търговска дейност, следователно и източник на приходи. Решението при какви условия то
ще отпуска кредити в рамките на закона е автономна, независимо от съображенията, които
трети лица могат да имат, като те биха могли да изразят несъгласието си като не ползват
услугите му. Оспорването им, след като веднъж е изразено съгласие с тях, показвало
недобросъвестност и целяло злоупотреба с право. Освен това посочва, че ответното
дружество предлагало достъпно кредитиране, което осигурява и с каквото потребителите не
биха разполагали, ако разчитаха единствено на банките, за да получат заем. Договорът за
кредит бил напълно съобразен с императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. Излага подробни
съображения в тази насока. Оспорва твърдението на ищеца, че уговорената неустойка била
добавък към договорната лихва. Твърди, че уговореният лихвен процент не представлявал и
не се свеждал единствено до възнаграждение за ползване на главницата до нейното
връщане, а бил цена на услугата по предоставяне на паричния заем. Нямало пречка страните
да уговарят договорна лихва над размера на законната такава - свободата на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Размерът на договорната лихва се
определя по взаимно съгласие на страните като част от договорната свобода, с която същите
разполагат. Посочва, че не би могло да е налице нарушение на добрите нрави, тъй като
цената е ясно и коректно посочена и когато една услуга не е задължителна за ползване и
потребителят сам при свободно формирана воля решава дали иска да я ползва или не при
посочената цена. Посочва, че Договора за паричен заем е бил сключен по предложение
направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена
възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора, поради което не
намирала приложение разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Посочва, че разходите за събиране
на вземането, посочени в чл. 21, ал. 4 от Договора се дължали единствено и само в случай,
че Кредитополучателят не заплати в посочения в Договора срок за плащане, текущото си
задължение. Позовава се на чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК, чл.19, ал. З, т. 1 от ЗПК, Част III. т.4.6
на Стандартния европейски формуляр /Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК/, като
твърди, че разходите за неизпълнение на задължения на потребителя не само, че не са
забранени, ами и за тях има специални текстове, които гарантират тяхното ясно посочване.
Посочва, че разходите за събиране, дължими при неизпълнение на потребителя са нещо
различно от действията за управление на кредита и именно поради тази причина за тях има
специални изисквания. Посочва, че начисляването на разходи зависи единствено и само от
поведението на кредитополучателя. Счита, че процесният Договор за кредит напълно
отговаря на изискванията на чл. 22 ЗПК към момента на сключването му. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че между А. С. Ю. и „А. Ф.“ ООД е сключен Договор за кредит бяла карта от ***г. По
силата на сключения между страните договор, ответното дружество, в качеството на
кредитодател се задължило да предостави на ищцата- кредитополучател револвиращ кредит
в максимален размер на 800 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят се задължил
да го ползва и върне съгласно условията на договора. Договорът бил сключен за
неопределен срок, при фиксиран годишен процент по заема както следва: за усвоените суми
от кредитния лимит в срок до 30 календарни дни, считано от датата на активиране на
платежната карта и в случай че картата е активирана до *** г. - 0 % /нула процента/; след
изтичане на този срок - 43.2 %, като върху усвоения размер на кредита кредитополучателят
дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %. Общата сума, дължима от
кредитополучателя била е сборът от следните суми: 1. усвоената и непогасена главница; 2.
Договорна лихва върху усвоената и непогасена главница; 3. такси за ползване на картата,
дължими от кредитополучателя, посочени в Тарифата. Годишният процент на разходите на
заема, възлизал както следва: за усвоените суми от кредитния лимит в срок до 30
календарни дни, считано от датата на активиране на платежната карта и в случай че картата
е активирана до***г. - 0 % /нула процента/, а след изтичане на този срок 45.9 %. През целия
срок на валидност на договора, кредитополучателят следвало да заплаща текущото си
3
задължение до всяко 2-ро число на текущия месец.
Съгласно чл. 15 от договора кредитополучателят се задължил в срок до пет дни,
считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент да предостави на
кредитодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция с бенефициер -
кредитодателя, за сумата 1 219.44 лева, със срок на валидност – 1 година от датата на
сключване на Договора за кредит или едно физическо лице - поръчител, което да отговаря
на следните изисквания: да е над 21 г. и да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение; брутният размер на дохода му да е в размер не по-малък
от 1 500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „А. Ф.“ ООД; да няма кредитна
история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус
период на просрочие от 0 до 30 дни и да не е член на домакинството на кредитополучателя.
Съобразно чл. 20 от договора, в случай че кредитополучателят не предостави обезпечението
в посочения срок, последният дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 % /десет
процента/ от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
настоящия месец.
В чл. 21, ал. 1 от договора е уговорено, че при забава на кредитополучателя за
плащане, на което и да е парично задължение по договора с повече от 10 дни или не е
заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни
месеца като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения
кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение за предсрочно
изискуемо. Съобразно чл. 21, ал. 4 от договора при забава за плащане текущото задължение
или на сумата по чл.12, ал.1 кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за
действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева /два лева и петдесет стотинки/
за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1.
В случай, че кредитополучателят заплати 15% от кредитния лимит, съгласно чл. 12 ал.1,
същият не дължи разходите за действия по събиране на задълженията по същата алинея. За
първите 30 календарни дни след активиране на картата по чл. 4, ал. 2 от договора и в случай
че картата е активирана до ***г., не се начислявали предвидените в ал. 4, изр. 1 и 2 разходи.
След изтичане на 30 дни от датата на активацията на картата по чл. 4, ал. 2 от договора и в
случай че картата е активирана до ***г., разходите се дължали и начислявали, съгласно
уговореното в ал. 4, изр. 1 и 2. В чл. 21, ал. 5 от договора е уговорено, че след настъпване на
предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в
размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя.
Ищецът е въвел възражение за нищожност на клаузата на чл.20 от процесния
договор, спрямо които ищцата следвало да заплати неустойка за непредоставено
обезпечение на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава правна
значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените
отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на
справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на
заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или
неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните функции, които са й
придадени от страните. Съдът намира, че предвидената неустоечна клауза в процесния
договор за потребителски кредит излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от
неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да
4
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство.
Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
потребителски кредит. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е
уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото
си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума,
поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето
ЗЗД, поради което исковата претенция е основателна в тази част.
Въведено е възражение, че клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора, предвиждаща, че при
забава в плащанията на задълженията на кредитополучателя, същият дължи на
кредитодателя разходи за действия по събиране на задължения в размер на 2,50 лева за
всеки ден, както и клаузата на чл. 21, ал. 5 от договора предвиждаща еднократното
заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя, са нищожни на осн. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
11, чл. 19, чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Между страните е сключен договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 33, ал.2
ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че оспорените разпоредби,
предвидени в чл.21, ал.4 и ал.5 от договора се явяват в пряко противоречие с чл. 33 от ЗПК.
В случай на неизпълнение или забавено изпълнение, заемополучателят следва да заплаща
отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението. Съдът намира, че
отговорността за разноски, въведена в договора, представлява по същество неустойка,
дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не
плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на
тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. Съгласно чл.21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвид
изложеното и тези искове се явяват основателни и като такива ще се уважат.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като такива му
се дължат в размер на 50 лева- държавна такса, които ще се присъдят изцяло на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца,
съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.М. на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави безплатна
правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия
случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004, съдът определя адвокатско
5
възнаграждение за адв. М.М. в размер на 300 лева, която сума следва да бъде присъдена в
полза на пълномощника на ищцата. Възражението за прекомерност на адвокатското
възражение на ищеца е неоснователно, доколкото възнаграждението е определено
съобразно предвидения в Наредба №1/09.07.2004 минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата по чл. 20 от Договор за кредит бяла карта от
***г., сключен между А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. В.Л. №1.... и
“А. Ф.“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Б. № .....,
представлявано от управителя Ц. П. К., предвиждаща заплащането на неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение като
противоречаща на добрите нрави.
ПРОГЛАСЯВА за нищожни клаузите по чл.21, ал. 4 и ал.5 от Договор за кредит
бяла карта от *** г., сключен между А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Р., ул.
В.Л. №...., и “А.Ф.“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. Б. № ...,
представлявано от управителя Ц. П. К., предвиждащи такси при забава на потребителя,
поради заобикаляне на закона, а именно чл.33 ЗПК.
ОСЪЖДА „А. Ф.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. Б.
№ ...., с управител Ц. П. К. да заплати на А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Р.,
ул. В. Л. №...., сумата от 50 лева (петдесет лева) разноски по гр.д. № 288/2021 г. по описа на
РС Мадан.
ОСЪЖДА „А. Ф.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. Б.
№ ...., с управител Ц. П. К. да заплати на адв. М.В. М., АК П., съдебен адрес: гр. П., бул. П.
№ .... сумата от 300 лева (триста лева) – адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 288/2021 по
описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6