мотиви
Обвинението срещу А.Г.К. е по чл.183,
ал.1 от НК, за това, че през периода от
месец юни 2011 год. до 30.11.2019 год. включително, в гр.Казанлък, обл.Стара
Загора, след като е бил осъден със съдебен акт- Решение №191„в“/ 02.12.2004
година, по гражданско дело №1802/ 2004 година по описа на Казанлъшки Районен
съд, влязъл в законна сила на 02.12.2004 год., да издържа свой низходящ- детето
си Н.А.К./родена на *** год., чрез нейната майка и законен представител- М.Ж.П.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 102/сто и две / месечни вноски в размер на 50.00/петдесет
/лева всяка, или всички дължими вноски в общ размер на 5100/пет хиляди и сто/
лева.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен. Представителят на
РП-Казанлък поддържа обвинението.
От събраните
по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК: справки
от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ и Териториална Дирекция на
НАП гр.София и свидетелски показания, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за безспорно установена следната фактическа
обстановка: А.Г.К.
и М.Ж.П. имали сключен граждански брак
от 13.02.2000г.. От съвместното си съжителство имали дъщеря- Н.А.К., родена на ***г..
На 02.12.2004г. с Решение №191„в“ по гражданско дело №1802/ 2004 г. по описа на
Казанлъшки районен съд, влязло в законна сила на 02.12.2004г., бракът им бил
прекратен по взаимно съгласие. По силата на това решение упражняването на
родителските права, относно детето, било предоставено на майката- свид.П., като
подсъдимия бил осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен
представител, месечна издръжка в размер на 50 лева до настъпването на законни
основания за изменение или прекратяване.
След като бил осъден К. започнал да плаща издръжката, но в
един момент спрял, за което свид.П. подала жалба в Районна прокуратура-Казанлък.
В хода на образуваното досъдебно производство било
установено, че К. не е заплатил 46 месечни вноски в периода от м. април на
2006г. до м. януари на 2010г.,възлизащи на обща сума в размер на 2300 лв.. До
приключване на разследването по ДП К. заплатил дължимите вноски и на осн.
чл.183,ал.3 от НК, във вр. с чл.243,ал.1,т.1, във вр. с чл.24,ал. 1,т.1 от НПК,
с постановление на РП-Казанлък наказателното производство било прекратено.
След прекратяването на досъдебното производство К. продължил
да заплаща ежемесечната издръжка на детето си до месец май на 2011г.. След тази
дата, а именно- от месец юни на 2011г. той не заплащал никакви суми по така
определената издръжка, за което на 02.08.2019г. Н.А.К., действаща със
съгласието на своя законен представител и майка М.Ж.П., депозирала в Районна
прокуратура гр. Казанлък жалба.
К. не е изпълнил съдебното решение в частта, с която е бил
осъден да заплаща месечна издръжка на детето си, като не е заплатил повече от
две месечни вноски, а именно- през периода от месец юни 2011г. до 30.11.2019г.-
датата, на която Н.К. е навършила 18 год. не е изпълнил задължението в размер
на 102 месечни вноски, всяка по 50 лева или в общ размер на 5100 лева.
Били са изискани справки от Агенция по заетостта, Дирекция
„Бюро по труда“ и Териториална Дирекция на НАП гр.София. От справката от Дирекция
„Бюро по труда“ е установено, че К. не е бил регистриран като безработен и
търсещ работа в нито едно от териториалните поделения на Агенцията по заетостта
в РБ. От справката от Териториална Дирекция на НАП гр.София е установено, че той
има действащ сключен трудов договор от 03.04.2019г. с „Д.-Т.“ЕООД гр.Б.. В
същата справка с приложени всички трудови договори на подсъдимия се установява,
че същия е работил по трудови правоотношения в периода от 2003 г. до настоящия
момент.
При предявяване на обвинението на 13.01.2020г. К. предал, с
протокол за доброволно предаване, сумата от 400 лева за възстановяване на част
от дължимата издръжка. Сумата е предадена с разписка на пострадалата П..
Изпълнението
на престъплението е било извършено чрез бездействие, като за период по-дълъг от
два месеца, подсъдимият е осъществил
обективните признаци на престъплението по посочената правна квалификация. Местоизвършване
на деянието е град К., където М.Ж.П. е адресно регистрирана.
Изложените
дотук съображения дават основание на съда да направи извод, че от обективна страна А.Г.К. съзнателно не е изпълнил задължението си да
издържа детето си, в размер на повече от две месечни вноски. Налице е съставът на чл.183,ал.1 от НК.
Престъплението по член
183 от НК е типично продължено престъпление с отрицателен по своето съдържание
престъпен резултат, постигнат посредством изпадане в забава в размер на поне
две месечни вноски. Ноторен факт е, че по смисъла на Семейния кодекс родителите
безусловно дължат издръжка на децата си до навършването на пълнолетието им без
оглед на това какво е тяхното материално положение и условия на труд.
Помесечната периодизация на издръжката като алиментно задължение за плащане,
определена в резолутивната част на решението по гражданско дело е във
взаимовръзка с конкретните обстоятелства и с оглед на общите взаимни интереси
както на обвързания с решението длъжник, така и с оглед покриването на
текущите/ежедневни/ нужди на децата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от личните си имущества и задоволяване на потребностите им. В този
смисъл е и Определение №9/ 04.02.1977г. по н.д. 54/77г. I нак.отд. на ВС.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и
правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за
издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи към
децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите и обуславя специфичния режим на задължението.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с пряк умисъл, по
смисъла на чл.11,ал.2,хипотеза първа от НК, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Поради гореизложеното съдът намира, че А.Г.К. следва да бъде признат за виновен по горното
обвинение и наказан.
При
определяне на размера на наказанието за това престъпление за отегчаващи вината
му обстоятелства следва да се приемат: продължителния срок на неизпълнение на
задължението да издържа дъщеря си и високия размер на дължимата издръжка, а
като смекчаващи вината му такива: добрите характеристични данни и чистото му
съдебно минало. Следователно на този подсъдим следва да се определи наказание
при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства, а
именно- пробация, със следните
пробационни мерки:
-задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от две години- два пъти седмично,
- задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години и
- безвъзмезден труд в полза на
обществото по 200 часа годишно, в рамките на две години.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: