Р Е Ш Е Н И Е № 26
Гр.Сливен, 31.05.2019г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети април,
през двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При
секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното
от съдията т.дело № 81 по описа за 2018г, за да се произнесе, съобрази :
Производството е образувано по предявен отрицателен
установителен иск от кредитор в производство по несъстоятелност за установяване несъществуването на вземане на друг кредитор,
включено в списъка на приетите вземания
с определението на съда по чл. 692 ал. 4 ТЗ.
Правна
квалификация на иска чл. 694 ал.3
т.2 ТЗ и цена - 123 400 лв,
В
исковата молба ищецът
„Мирко„ ЕООД
твърди, че с решение от 13.11.2014г. по т.д. №67/2014 г. на СлОС е обявена
неплатежоспособността на „АТП Инвест“ ЕООД, с предишно наименование „Гривас
Нутс“ ЕООД и открито производство по несъстоятелност. Производството по
несъстоятелност било инициирано по негова молба, а вземането му към длъжника
било включено от синдика в списъка на приетите вземания по чл. 686 ал. 1 т. 8 ТЗ. Списъкът бил обявен в ТР на 07.05.2014 г., като срещу него не са постъпили
възражения в срока по чл. 690 ал. 1 от ТЗ и съдът, с определение от
02.06.2015г. одобрил списъка с приетите вземания.
Твърди, че след откриване на производството по несъстоятелност,
длъжникът „АТП Инвест“ ЕООД отчуждил всичките си недвижими имоти, чрез договор
за покупко-продажба, сключен с ответника „Уайн Бокс“ ООД. Тези сделки били
извърши с 4 бр. нотариални акта, на цена
значително по-ниска от пазарната, поради което синдикът предявил отменителни
искове за тези продажби, с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, по които
било образувано т.д. № 32/2015 г. на СлОС. С постановеното по същото дело
решение, съдът обявил за недействителни по отношение на кредиторите в
производството по несъстоятелност, открито по т.д. № 67/2014 г. на СлОС,
сключените четири договора за продажба
на имоти.
Твърди, че с решение по
в.т.д. № 191/2017 г. на БАС, въззвният съд потвърдил решението на СлОС за три
от атакуваните нотариални актове и го отменил за четвъртия нотариален акт №
196, т. ІІ, дело № 284/2014 г. на Нотариус М. М., с рег.№ 420 и район на
действие РС - Свиленград. С определение по к.т.д. № 766/2018 г. на ВКС,
решението на БАС не било допуснато до касационно обжалване.
Твърди, че след влизане в сила на
решението по т.д. №32/2015, „Уайн Бокс“ ООД предявило вземането си в производството
по несъстоятелност по т.д. № 67/2014 г., в размер на сумата 123 400 лв.,
формирана като сбор от продажната цена по трите нотариални акта, посочени
подробно по-горе. Неговите аргументи били, че след като сделките са отменени и
е осъден да върне имотите в масата на несъстоятелността, следва да получи
обратно платената по нотариалните актове цена и така ставал кредитор в производството
по несъстоятелност.Предявил своето вземане, но синдикът не го включил в списъка
на предявените и неприетите вземания, тъй като приел, че липсва плащане на
уговорената цена по трите нотариални акта и няма как да претендира връщане на
суми, които не са били платени.
Твърди ,че с определение от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/14
г. съдът включил в списъка на приетите от синдика вземания вземането на
кредитора „Уайн Бокс“, в размер на 123 400 лв., с основание чл. 648 ТЗ.
Твърди, че дължимата продажна цена на
имотите по трите нотариална акта следвало да се плати от купувача “Уайн Бокс“
ООД на продавача „АТП Инвест“ ЕООД, но във всички съдебни производства до сега,
купувачът твърдял, че плащането било извършено чрез прихващане с насрещни задължения на длъжника
“АТП Инвест“ ЕООД. Такива насрещни задължения обаче на съществували и във
всички проведени съдебни производства синдикът оспорвал наличието на
задължение, което подлежи на прихващане.
Твърди, че в производството по чл. 692
ал. 2 ТЗ по т.д. №67/14 г. на СлОС, „Уайн Бокс“ ООД твърдял, че на 03.12.2013
г. „АТП Инвест“ ЕООД сключило договор за заем с трето лице - „Агроинс“ ЕООД, за
сумата от 300 000 лв. Твърдял също, че на 11.07.2014 г. сключил договор за
цесия с „Агроинс“ ЕООД, по силата на който последното му прехвърлило вземанията
си към „АТП Инвест“ ЕООД на стойност 300 000 лв. Кредиторът Агроинс“ ЕООД,
бил изпратил на 25.07.2014 г. уведомление за цесията на длъжника чрез услугата
телепоща на Български пощи, връчено на 28.07.2014г. на адреса на управление,
чрез управителя А.И., след което „Уайн Бокс“ ООД извършило прихващане с придобитото вземане от
300 000 лв. към „АТП Инвенст“ ЕООД, до размера на задължението на първото
дружество по нотариалните актове.
Счита, че първият ответник „Уайн Бокс“ ООД не е
придобил вземане, чрез което да прихваща. Фактическия състав на цесията бил недовършен,
тъй като липсвало уведомление от цедента към длъжника. Представеното като
доказателство по т.д. № 67/2014 г. на СлОС копие от съобщение, изпратено чрез
телепоща, било само написано на бланка за телепоща, но липсвали доказателства,
че действително е било изпратено чрез телепоща. Липсвали доказателства, че
съобщението е връчено на „АТП Инвест“ ЕООД, тъй като било изпратено на адрес,
различен от адреса на управление на дружеството, посочен в ТР. По данни от ТР
седалището било променено на 25.07.2014 г., в 14.02 ч., а съобщението било
подадено на 25.07.2014 г. в 16.10 ч. и получено по твърдение на страната на
28.07.2014 г. Освен това, било адресирано и получено от управителя А.И., която
към датата на получаване на съобщението вече не е била управител. Такъв бил М.Д.Й., поради което дори да било получено
от нея на 28.07.2014 г., на тази дата тя не е била законен представител на
дружеството. Ето защо счита, че не е спазено изискването на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, а именно длъжника да е уведомен от цедента за извършената цесия. Тъй като
цесията обвързвала длъжника само ако му е съобщена от предишния
кредитор/децента/, а длъжника не бил уведомен, нямало как да бъде извършено
прихващане с твърдяната цесия. В случая нямало дадено нищо по отменителните
сделки от „Уайн Бокс“ ООД и нямало как да се признае тяхното вземане.
Моли за постановяване на съдебно
решение, с което се установи несъществуване на вземането на кредитора „Уайн
Бокс“ ООД в размер на 123 400 лв., включено в списъка на приетите вземания
с определението на съда по чл. 692 ал. 4 ТЗ, постановено по т.д. № 67/2014 г.
на СлОС.
Първият ответник “Уайн Бокс“ ООД е подал
отговор на исковата молба в срока по
чл.367 ГПК, с който оспорва иска изцяло.
Оспорва твърдението за несъществуващо вземане в размер на
123 400 лв. Твърди, че това вземане възникнало след влизане в сила на
решението по т.д. № 32/2015 г. на СлОС, с което били обявени за недействителни 3 възмездни сделки, а те -осъдени
да върнат в масата на несъстоятелността имотите. Съгласно чл. 648 ТЗ, в
хипотезата на чл. 646 или чл. 647 ТЗ, даденото от третото лице се връщало, а
ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността, се дължали пари или
третото лице ставало кредитор.
Оспорва твърдението на ищеца за липса
на плащане по процесните сделки. Твърди, че плащането било установено при
разглеждане на т.д. №32/2015 г. на СлОС, поради което не следва да се
установява отново в настоящото производство, имащо за цел да установи дали
вземането е съществуващо, а не дали плащането е извършено. Твърди, че вземането
е съществуващо на основание чл. 648 ТЗ. Твърди, че „Уайн Бокс“ ООД платило задължението си от 240 000 лв.
по всички сделки, в т. ч . и процесните чрез прихващане. Твърди, че синдикът като
страна по т.д. №32/15г имал възможност да докаже, че липсва плащане, но не го
сторил. Напротив по същото дело било доказано плащане чрез прихващане.
Оспорва твърдението, че не съществували
насрещни задължения и че уведомлението за цесията не било редовно връчено на длъжника.
Твърди, че на 11.07.2014 г. е сключен
договор за цесия между „Уайн Бокс“ ООД и „Агроинс“ ЕООД, по силата на който цедента „Агроинс“ ЕООД, прехвърлил
на цесионера „Уайн бокс“ ООД, вземанията си от „АТП Инвест“ ЕООД, в размер на
300 000 лв., представляваща дадена в заем сума на 03.12.2013 г. Така, на
11.07.2014 „Уайн бокс“ ООД придобил качеството на кредитор на „АТП Инвест“ЕООД,
за сумата 300 000 лв. Изготвено било изявлението за прихващане от Уайн Бокс“
ООД до „АТП Инвест“ ЕООД, с което последното било уведомено както за
извършената цесия, така и за извършеното прихващане с дължимата, но незаплатена
сума 240 400 лв., от „Уайн бокс“ ООД по всичките сделки, в т.ч. и
процесните. То било редовно обявено на „АТП Инвест“ ЕООД с телепоща на
14.11.2014 г., с обратна разписка, редовно връчена на адреса на дружеството и
дори това да не е било отбелязано в счетоводните книги на дружеството в
несъстоятелност, на синдика е станало известно с подадения от тях отговор на
предявените искове по т.д. № 32/2015 г. на СлОС. Синдикът не направил
възражение срещу това прихващане, а правото му да възрази срещу прихващането
било обусловено с 1 годишен срок по чл. 649 ал. 1 ТЗ, т.е. прихващането произвело
действие и цената на договорите следвало да се счита платена.
Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.
Претендира разноски.
Вторият ответник „АПТ Инвест“ ЕООД/н/, е подал
молба чрез синдика В.Л.Г.,с която
по изложените съображения, моли за спиране на производството по настоящото дело
до приключване на т.д. № 365/2018 г. по описа на СГС, по което искане съдът се
е произнесъл с определение от 02.11.2018г, с което остави без уважение искането
му.
Ищецът е
подал и допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК.
В нея твърди, че отменителния иск по чл.
647 ал.1 т.3 има за предмет несъответствие
в престациите и е бил заведен от синдика, а ищецът не е бил страна по
този иск и не е имал процесуална възможност да направи каквито и да било възражения
за да защити правата си. Такава възможност му била дадена от чл. 694 ал. 3 т. 2 ТЗ. Счита , че предмет на доказване по т. д. №32/15г било несъответствието с
престациите съгласно чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ. В мотивите на поставеното от БАС
решение по в.т.д. № 191/2017г, съдът посочил, че въпросът за плащането или
неплащането по една сделка е предмет на
иска по чл. 79 ал. 1 ЗЗД и не може да бъде разглеждан в рамките на иска по чл.
647 ТЗ. Основанието на иска по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ изключвало възможността съдът
да се произнесе по въпроса дали се касае
за липса на плащане, а само дали е налице несъответствие с уговорените цени и
пазарни такива.
Оспорва
твърдяното прихващане и твърди, че първият ответник не е придобил вземане, чрез
което да прихване. Фактическият състав на цесията бил незавършен, тъй като
липсвало уведомление от цедента към длъжника. Тъй като цесията обвързвала
длъжника само ако му е съобщена от предишния кредитор/цедента/, а длъжника не
бил уведомен, нямало как да бъде извършено прихващане с твърдяната цесия. В
случая нямало дадено нищо по отменителните сделки от „Уайн Бокс“ ООД и нямало
как да се признае тяхното вземане.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът „Уайн
Бокс“ ООД е подал и допълнителен отговор, с който оспорва допълнителната искова
молба.
Твърди, че в мотивите на т.д. № 32/2015
на СлОС съдът приел, че реално са
платили договорените суми по нотариалните актове чрез прихващане. Съдът не се
произнесъл по въпроса за прихващането с диспозитива на решението и не била формирана
СПН, но това не означавало, че плащането не е било предмет на доказване.
Счита за неоснователно възражението за нередовно
съобщаване на цесията. Нямало значение дали редовно е било обявяването им чрез
телепоща на посочените дати, тъй като синдикът бил ищец по т.д. № 32/2015 г. на СлОС и там му били
обявени и станали известни и цесията, и прихващането. От момента на получаване
на отговора на исковата молба, той вече бил редовно уведомен за направеното
прихващане. Именно от този момент започнал да тече предвидения в чл. 649 ТЗ
срок за оспорване на прихващането, като правото му да възрази срещу
прихващането било обусловено от
В с.з. ищецът-кредитор не се представлява от
законен или упълномощен представител. С молби от 07.03.2019г 24.04.2019г,
подадени от пълномощник заявява, че поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Прави възражение за прекомерност на
платения адв. хонорар от ответника. В молбата от 24.04.2019г твърди, че първият ответник не е придобил
вземане, чрез което да прихване. Фактическият състав на цесията бил незавършен,
тъй като липсвало уведомление от цедента към длъжника. Ответникът не представил документ, от който да
е видно, че съобщението, изпратено от „АТП Инвест“ЕООД чрез услугата телепоща,
е връчено на адресата. В производството по т.д. № 32/2015г на СлрОС също не
били ангажирани доказателства, от които да е видно, че това уведомление за
извършено прехвърляне на вземане, което изхожда от цедента, е връчено на „АТП
Инвест“ЕООД. Тъй като цесията обвързвала
длъжника само ако му е съобщена от цедента, а длъжника не бил уведомен, нямало как да бъде извършено прихващане с
твърдяната цесия. Тъй като нямало дадено
нищо по отменителните сделки от „Уайн Бокс“ООД и нямало как да се признае тяхното вземане в
размер на 123 400 лв.
В с.з. първият
ответник- „УАЙН БОКС“ООД, се представлява от процесуален
представител, който поддържа подадените отговори на исковите молби. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Претендира за
разноски по делото. Представя списък с разноските по чл. 80 ГПК. Представя писмени
бележки, в които развива същите доводи, които е изложил подробно в отговорите
на исковата молба.
В с.з. вторият ответник- „АТП
Инвест“ЕООД/ в отрито производство по несъстоятелност по т.д. № 67/14 по описа на СлОС/ , ред.
призован, не изпраща представител, който
да изрази становище по иска.
Въз основа на събраните доказателства и
като обсъди доводите на страните, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С решение № 31/13.11.2014 г. по т.д. № 67/2014г. по описа на СлОС, влязло в сила
на 05.11.2015г, по отношение на втория ответник „АТП Инвест“ЕООД, с предишно
наименование „Гривас Нутс” ЕООД, е открито производство по несъстоятелност и е
определена начална дата на неплатежоспособността - 29.04.2014г.
Производството по несъстоятелност е
било инициирано по молба на кредитора „Мирко“ ЕООД/ ищец по делото/, въз основа
на подадена молба, входирана в деловодството на СлОС на 21.07.2014г.
Този кредитор предявил в
срок вземанията си срещу несъстоятелния
длъжник и същите са включени в списъка на приетите вземания по чл. 686 ал.1 т.8 ТЗ, в размер на 359 637.85лв- главница и 68 534.90лв- лихва.
Списъкът е обявен в ТР на 07.05.2014 г., а срещу него не са
постъпили възражения в срока по чл. 690 ал. 1 от ТЗ, поради което, с определение от 02.06.2015г, съдът е одобрил
списъка с приетите вземания.
От
този момент ищецът „Мирко“ЕООД е придобил качеството на кредитор в
производството по несъстоятелност.
След откриване на производството по несъстоятелност, между „АТП Инвест“
ЕООД (предишно наименование „Гривас Нутс“ ЕООД), в качеството на продавач и „Уайн Бокс“ ООД, в качеството на купувач, са
сключени 4 договора за продажба на недвижими имоти, обективирани в следните
нотариални актове:
С нотариален акт от 04.06.2014 г.
на нотариус Д. К., рег. № 574, район на действие РС Казанлък, № 150, том 1,
дело 132/2014 г., са продадени недвижими
имоти на стойност 400 лв.;
С нотариален акт от 23.05.2014 г. на нотариус Д. Н. с рег.
№ 180, район на действие РС -Стара Загора, акт № 139, том 3, дело 418/2014 г.
са продадени недвижими имоти на стойност 68 000
лв.
С нотариален акт от 29.04.2014 г. на нотариус М.М.с рег. №
420, район на действие РС -Свиленград, акт № 196, том2, дело № 284/14г. са
продадени недвижими имоти на стойност 63 290
лв.
С нотариален акт от 04.06.2014 г.
на нотариус М. Д. с рег. № 419, район на действие РС -Харманли, акт № 48, том
3, дело 398/14г. са продадени недвижими
имоти на стойност 55 000 лв.
Във всички нотариалните актове е
уговорено, че продажната цена ще бъде заплатено в срок.
На 03.12.2013 г. длъжникът „АТП
Инвест“ЕООД сключил договор за заем с третото лице „Агроинс“ЕООД, от който е
получил сума 300 000 лв.
На 11.07.2014г. между „Агроинс“ ЕООД и „Уайн бокс“ ООД е сключен
договор за цесия, по силата на който „Агроинс“ ЕООД прехвърля вземанията си от
„Гривас нутс“ ЕООД в размер на 300 000 лв. на цесионера „Уайн бокс“ ООД
срещу цена от 270 000 лв.
Кредиторът „Агроинс“ ЕООД изпратил до длъжника „Гривас Нутс“ ЕООД
уведомление за цесията на 25.07.2014 г. чрез услугата телепоща на Български
пощи, което е връчено на длъжника на адреса му на управление в ТР, чрез лицето А.И., на датата 28.07.2014
г.
Представено е изявление за прихващане, по силата на което, е направено
прихващане между задължението на „Уайн Бокс“ ООД към „Гривас Нутс“ ЕООД за
заплащане на цената по изброените по-горе нотариални актове, общо в размер на
240 400 лв. със задължението на „Гривас Нутс“ ЕООД към „Уайн бокс“ ООД, в
размер на 300 000 лв., до размера на по-малкото от двете задължения.
Съобщение за извършеното прихващане е връчено на адреса на управление на
„Гривас Нутс“ ЕООД, чрез телепоща, на дата 14.11.2014
г.
Синдикът на „АТП Инвест“ЕООД “предявил срещу
страните по четирите договора за продажби, упоменати по горе,
отменителни искове по чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ, по които е било образувано т.д. №
32/2015г на СлОС.
С решение № 9/14.03.2017г, постановено
по същото дело, съдът уважил изцяло исковете, като обявил за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността и четирите договора за
покупко-продажба на недвижими имоти и осъдил “Уайн Бокс“ООД за върне в масата
на несъстоятелността на „АТП Инвест“ЕООД всички имоти, предмет на четирите покупко- продажби.
С решение № 88/04.09.2017г по в.т.д. №
191/2017г по описа на БАС, първоинстанционното решение е отменено
в частта, с която е обявен за недействителен по отношение на кредиторите в производство
по несъстоятелност за длъжника „АТП Инвест“ЕООД само за единия договор за продажба на имоти от 29.04.2014г,
акт № 196, том 2, рег. №2114, дело № 2884/2014г на Нотариус М.М. с рег. № 420 и
район на действие РС-Свиленград. В останалата част решението е потвърдено.
С определение № 530/30.07.2018г по
т.дело № 766/2018г на ВКС, не е
допуснато касационно обжалване на решението, поставено от БАС.
След влизане в сила на решението по
т.д. № № 32/2015г на СлОС, с молба от 12.03.2018г,
ответникът „Уайн Бокс“ООД предявил
вземане в производството по несъстоятелност по т.д. № 67/2014г на СлОС, в
размер на сумата 123 400 лв,
формирано като сбор от продажните цени по трите нотариални акта, за които е
налице влязло в сила решение по т.д. № 32/2015г на СлОС, с което трите продажби са обявени за относително недействителни,
а купувача- осъден да върне имотите в
масата на несъстоятелността.
В
молбата от 12.03.2018г, „Уайн Бокс“ООД твърди, че е придобило качеството на кредитор
на 11.07.2014г по силата сключен договор
за цесия между „Агроинс“ЕООД като цедент и „Уайн Бокс“ООД като цесионер, като били прехвърлени вземания от
длъжника „АТП Инвест“ЕООД в размер на 300 000лв, представляващи дадена в
заем сума на 03.12.2013г. Твърди, че цесията не била оспорена от синдика по
т.д. № 32/2015г на СлОС, съдът я признал като действителна, както и направеното
прихващане. Твърди, че между „Уайн Бокс“ООД и „АТП Инвест“ЕООД имало сключени
няколко договора за продажба на имоти, три от които – обявени от съда за
недействителни, по които „Уайн Бокс“ООД дължало на „АТП Инвест“ЕООД общата сума
240 400лв., а за Уайн Бокс“ООД възникнало правото на прихващане на своите
задължения по всички договори на обща стойност 240 400лв с вземанията си
от „АТП Инвест“ЕООД в размер на 300 000лв, като съдът приел редовно
направеното прихващане, а сборът от платените суми по трите договора за
продажби бил 123 400лв. Позовава се
на чл. 648 ТЗ, съгласно който, платените суми по отменителните сделки следвало
да се възстановят, ако се намират в масата
или да бъдат включени в списъка на кредиторите за сумите, представляващи
сбор от продажбата цена по трите договора за продажба, обявени от съда за
недействителни, тъй като продажната цена била платена от „Уайн Бокс“ООД чрез
прихващане.
Синдикът отказал да впише в списъка
„Уайн Бокс „ООД като кредитор с вземане в размер на сумата 123 400лв,
представляваща сбор от продажната цена на имотите по трите сделки за
покупко-продажба на имоти, обявени от
съда за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността с
решение по т.д. № 32/2015г на СлОС.
На 24.07.2017г, на основание чл. 686 и чл. 688
ал.1 ТЗ, той съставил списък на допълнително предявените от
кредиторите и неприети от синдика вземания, видно от който, предявеното но
12.03.2018г вземане на „Уайн Бокс“ООД в размер на 123 400 лв, с основание-
цесия, не е прието.
Синдикът
оспорва твърдението от купувача, че платил
продажната цена чрез прихващане със сума, придобита чрез цесия от трето
лице- „Агроинс“ЕООД. Синдикът счита, че фактическия състав на цесията е недовършен,
тъй като цесията не е съобщена от цедента на длъжника, поради което счита, че
„Уайн Бокс“ООД не е титуляр на вземането.
На 12.04.2018г
е постъпило
е възражение по чл. 690 ТЗ от„Уайн Бокс“ срещу списъка с неприети вземания на
синдика, на стойност 123 400 лв.
Във
възражението се твърди, че неправилно синдикът не е приел вземанията, тъй като
изводът му, че не е извършено плащане по 3 бр. договори за продажба на
недвижими имоти, обявени за относително недействителни, не намирал опора в
събраните доказателства. Твърди, че в производството по т.д. № 32/15 г. на
СлОС, съдът констатирал, че цената по
сделките, които са обявени за относително недействителни е платена чрез
извършено прихващане и по тази причина същите са обявени за такива, тъй като
платеното по тях е значително по-ниско от пазарната им стойност. Твърди, че АТП
„Инвест“ ЕООД не е направил възражения по прихващането, следователно го приел за реално плащане. Затова следвало да се
приеме, че договорената продажна цена е платена по сделките, които са обявени
за относително недействителни. Твърди, че решението на СлОС по т.д. № 32/15 г.
има СПН и по отношение на синдика, който е бил страна по това дело. Счита, че
на основание чл. 69 ТЗ, предявените вземания са неоспорими и моли съда да уважи
направеното възражение като включи претендираните суми в списъка на приетите
вземания.
С определение №4/26.07.2018г по т.д. № 67/2014г на СлОС, съдът по несъстоятелността включил в списъка на приетите от синдика вземания в
производството по несъстоятелност по т.д. № 67/2014г на СлОС за „АТП Инвест“ЕООД- в
несъстоятелност, вземането на кредитора „Уайн Бокс“ООД, за сумата от
123 400лв, с основание на вземането по чл. 648 ТЗ, липсващо обезпечение и
с поредност на вземането по чл. 722 ал.1 т.8 ТЗ.
Определението на съда по
несъстоятелността е обявено в ТР на 26.07.2018г,
а настоящия отрицателен установителен иск е предявен на 02.08.2018г -в рамките на
14-дневния срок по чл. 694 ал.6 ТЗ, който тече от деня на обявяване в ТР на
определението по чл.692 ал.4 ТЗ.
Към настоящия
момент производството по несъстоятелност е висящо.
Според заключението на назначена по делото съдебно-икономическа експертиза, в
счетоводството на „Уайн Бокс“ООД, договорът за цесия от 11.07.2014г е отразен
като вземане от „АТП Инвест“ЕООД/ с предишно наименование „Гривас Нутс“ЕООД, за
сумата 300 000лв, записано е задължение към „Агроинс“ЕООД, в размер на
270 000лв, отразена е и разликата по сделката като приход в бъдеще време
за сумата 30 000лв.
В счетоводството на „Агроинс“ЕООД, същият договор за цесия е отразен
като вземане на „АТП Инвест“ЕООД, за сумата 300 000лв, вземането е
прехвърлено на „Уайн Бокс“ООД за сумата 270 000лв, отразена е разликата по
сделката 30 000лв както други разходи.
Съгласно заключението, в периода м.април- м.юни 2014г, били сключени няколко договора за
покупко-продажба на недвижими имоти между „Гривас Нутс“ЕООД и „Уайн Бокс“ЕООД,
на обща стойност 240 400лв. През м.септември 2014г, било осчетоводено
задължението на „Гривас Нутс“ЕООД в размер на 240 400лв, отразено
било закриване на задължението към
„Гривас Нутс“ЕООД срещу вземане за
240 400лв.
В с.з. на 30.04.2019г, вещото лице Ч. допълни, че счетоводството е водено редовно и че всяка от счетоводните операции е направена на
съответния месец, в който са получени уведомленията за цесия и за прихващане и
това не можело да се случи счетоводно, ако не съществуват документи и не е
уведомен длъжника за извършената цесия.
След влизане в сила на решението по т.д. №
32/2015г на СлОС, синдикът предявил иск пред СГС за заплащане продажната цена
по четвъртия договор за покупко-продажба/ за който отменителния иск е бил
отхвърлен /, по който е образувано т.д. № 365/2018г по описа на СГС.
С решение от 19.04.2019г, постановено
по същото дело, съдът осъдил „Уайн Бокс“ООД да заплати на „АТП Инвест“ЕООД/н/
сумата от 57 000лв, представляваща
неплатена покупна цена за продажбата на 60 недвижими имота, дължима по
договор за покупко-продажба от 29.04.2014г, оформен с нотариален акт № 196,
т.2, рег.№ 21124, дело № 284/14г на Нотариус при РС-Свиленград, ведно със
законната лихва в размер на 21 275.01лв.
Горната фактическа обстановка съдът я
прие за доказана въз основа на събраните писмени доказателства, ценени като
относими, допустими и неоспорени, в т.ч. изисканите служебно писмени доказателства от т.дело №
67/2014г на СлОС, досежно процедурата по чл. 690 и сл. от ТЗ.
Ищецът оспори единствено автентичността на представения
по делото от ответника „Уайн Бокс“ООД/ в т.ч. и в оригинал/ документ, наречен
уведомление за цесия от 25.07.2014г , извършено чрез услугата телепоща и в с.з на 29.01.2019г съдът откри
производство по оспорване истинността
на документа, указа на страните, че тежестта на доказване на
неавтентичността на оспорения документ
пада върху ищеца и по негово искане допусна съдебно-графологична експертиза,
която да установи дали положения подпис на получател на уведомлението за цесия
от 25.07.2014г, извършено чрез услугата телепоща, е на лицето А.И..
Тъй като ищецът не заплати
определения от съда депозит за изготвяне на експертизата, на основание чл. 253 ГПК съдът отмени определението, с което бе назначена, за която последица
страната бе предупредена.
Съдът приема изцяло заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, като обосновано, ясно и
неспорено. Изводите на вещото лице са направени на базата на редовно водено
счетоводство.
При извеждане на своите фактически и правни изводи, съдът не взе
предвид решение от 19.04.2019г, постановено по т.д. № 365/2018г на СГС, тъй като не е влязло в
сила. Освен това, изводите на
съда, разглеждащ иска, по който е образувано т.д.№365/2018г на СГС, относно това дали договора за цесия е
произвел действие и налице ли е прихващане с насрещното вземане на другата
страна, изложени в мотивите на съдебния акт, не се ползват със СПН. И не на
последно място, страните по двете дела са различни, което води до различни
субективните предели на СПН.
Така
приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 694 ал.3 т.2 ТЗ и е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, е неоснователен
и следва да се отхвърли.
Искът по чл. 694 ТЗ е субсидиарен
способ за установяване правата на кредиторите, чието предявяване се подчинява
на по-строги и формални предпоставки за допустимост, за разлика от общия установителен
иск по чл. 124 ГПК.
Допустимостта на всеки иск за
установяване съществуването или несъществуването на едно вземане е обусловена
от наличие на правен интерес у ищеца, който следва да съществува към момента на
предявяване на иска.
В производството по чл. 694 ТЗ,
правният интерес на ищеца е обусловен от установяване било на наличието на
надлежно предявено негово вземана срещу длъжника, съществуването на което е отречено от синдика, било от включването в
списъка на приетите вземания на други кредитори, чието съществуване, размер или
обезпечение ищецът оспорва.
Във
всички случаи, абсолютна предпоставка за допустимост на установителното
производство е наличие на изготвени от синдика и представени за одобрение пред
съда по несъстоятелността списъци с приетите и неприетите вземания. Това е
най-ранния момент, в който кредиторите са информирани са становището на синдика
по предявените от тях вземания.
Конкретно, правният интерес на ищеца по
делото е обусловен от обстоятелството, че съдът по несъстоятелността е включил в
списъка на приетите вземания с определението по чл. 692 ал.4 ТЗ , претендирано
от първия ответник вземане в размер на
сумата 123 400 лв, представляваща сбор от продажните цени на имотите,
предмет на уважените отменителни искове, предявени по т.д. № 32/2015г на СлОС ,
което вземане се оспорва от ищеца-кредитор на несъстоятелността.
Втората предпоставка за допустимост на
иска е наличие на проведено производство по възраженията на ищеца срещу
списъците по реда на чл. 690 ал.1 ТЗ, която е също налице, тъй като ищецът е
възразил в срок срещу списъка на синдика с неприетите вземания.
Третата абсолютна процесуална
предпоставка за надлежно упражняване правото на иск е предявяването му в
установения в закона преклузивен срок по чл. 694 ал.6 ТЗ, който е спазен в
настоящия случай.
Четвъртата процесуална предпоставка за
допустимост на иска, която е също налице, е наличие на висящо производство по
несъстоятелност.
Съгласно нормата на чл. 694 ал.1 и ал.3 ТЗ, ищци в производството по установителния иск могат да бъдат всеки кредитор в
производството по несъстоятелност и длъжникът. Според качеството на лицето, за
което е налице правен интерес от предявяване на установителния иск, са налице различни хипотези на легитимирани
страни в производството, като съдът ще разгледа една от тях. Това е настоящата хипотеза,
при която ищецът е кредитор, който е направил възражение срещу приемане на
вземането на друг кредитор. С това право се ползва единствено кредиторът,
предявил вземането си в срока за първоначално предявяване по чл. 685 ал.1 ТЗ,
не и кредиторът, предявил вземането си в срока за допълнително предявяване.
В настоящия казус ищецът е кредитор,
предявил вземането си в срока за първоначално предявяване по чл. 685 ал.1 ТЗ.
Предмет на иска по чл. 694 ал.3 т.2 ТЗ
е признаване несъществуването на вземането на друг кредитор -ответника „Уайн Бокс“ООД в
размер на 123 400лв, включено в
списъка с определението по чл. 692 ал.4 ТЗ на съда по несъстоятелността, произтичащо от влязлото в сила решение по т.д.
№ 32/2015г на СлОС, с което предявените от синдика отменителни искове по чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ са частично уважени, а
купувача- осъден да върне в масата на несъстоятелността имотите. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 648 ТЗ, купувача
става кредитор на продавача за продажната цена по трите сделки, обявени за
относително недействителни.
Тъй като е предявеният иск е отрицателен
установителен , тежестта на доказване е разместена: в тежест на ответника е да
докаже съществуването на оспореното от
ищеца вземане с всички негови характеристики и обезпечения, а в тежест на ищеца
-да установи всички свои възражения срещу съществуването на отреченото право.
Производството по установителния иск е
специфично исково производство, съпътстващо производството по несъстоятелност. То
има за предмет установяване съществуването и точния размер на приетите в
производството по несъстоятелност вземания на кредиторите.
Установителният иск по чл. 69 ТЗ е
обусловен от развилия се вече спор относно вземане на кредитор в производството
по несъстоятелност по реда на чл. 692 ал.2 и ал.3 ТЗ, като целта на исковото
производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички
участници в производството по несъстоятелност.
Предметът на исковото производство по
чл. 694 ТЗ съвпада с този на
производството по възраженията по чл. 692 ал.2 и ал.3 ТЗ по делото по
несъстоятелност, поради което това, което може да бъде предмет на възражението
по чл. 690 ал.1 ТЗ, може да бъде предмет на установителния иск по чл. 694 ТЗ.
Предметните предели на установяването в
процеса са очертани още с молбата на кредитора за предявяване на вземането му
пред синдика, респ. с определението на съда по разгледаното възражение срещу
списъка.
Затова е недопустимо установяване на
вземания, индивидуализирани в исковата
молба по чл. 694 ТЗ по основание произход, размер и обезпечение, различни от
посочените и съставените от синдика списъци на приетите и неприети вземания,
съответно от посочените в определението на съда по чл. 692 ал.4 ТЗ.
Оспореното от ищеца вземане, включено
в списъка на приетите от синдика вземания с определението на съда по
несъстоятелността по реда на чл. 692 ал.4 ТЗ, в размер на 123 400лв,
произтича от влязлото в сила решение по предявените отменителни искове по т.д. №
32/2015г на СлОС, а сумата 123 400лв е сбор от продажните цени на обявените
за относително недействителни три договора за покупко-продажба на недвижими
имоти, за която сума купувача “Уайн Бокс“ООД става кредитор на продавача /длъжника в производство по несъстоятелност/, на основание
чл. 648 ТЗ, но само ако
е била заплатена.
Именно
в плащането се заключава спора, тъй като ищецът и синдикът оспорват да е било
извършвано плащане на продажната цена чрез прихващане.Оспорват и съобщаването на цесията
от цедента на длъжника.
Тезата на купувача „Уайн Бокс“ООД е, че е придобил качеството на кредитор на длъжника в несъстоятелност на 11.07.2014г
,когато сключил договор за цесия с „Агроинс“ЕООД
, след което последвало прихващане с
насрещни задължения на длъжника „АТП Инвест“ЕООД до размера на
по-малкото от тях.
Ищецът
оспорва, че „Уайн
Бокс“ООД е придобил вземане, чрез което да прихване. Фактическият състав на
цесията бил незавършен, тъй като липсвало уведомление от цедента към длъжника. „Уайн Бокс“ООД не представил документ, от
който да е видно, че съобщението, изпратено от „АТП Инвест“ЕООД чрез услугата
телепоща, е връчено на адресата. В производството по т.д. № 32/2015г на СлОС
също не били ангажирани никакви доказателства, от които да било видно, че това
уведомление за извършено прехвърляне на вземане е връчено на „АТП Инвест“ЕООД.
Тъй като цесията обвързвала длъжника
само ако му е съобщена от предишния кредитор/цедента/, а длъжника не бил
уведомен, нямало как да бъде извършено прихващане с твърдяната цесия и нямало
как да се признае вземане в размер на сумата 123 400 лв.
Ищецът
оспори автентичността на уведомлението
за цесия от 25.07.2014г, с твърдението, че положения подпис на получател в документа не е на лицето А.И., която освен това, към този момент е нямала
и представителна власт.
Въпреки отритото производство по
оспорване автентичността на този документ, ищецът не проведе доказване и не бе
установено по делото, че подписа на получател, положен в уведомлението за цесия
не е на лицето А.И..
Ищецът оспори и нейната представителна
власт.
След
справка в ТР се установява, че е изпълнявала длъжността управител от
14.05.2013г до 25.07.2014г, когато е била заличена.
Следователно, към датата на получаване
на уведомлението за цесия – 28.07.2014г,
тя не е била управител на „АТП Инвест“ЕООД.
Тъй като се касае за отношения между
търговци, следва да намери приложение нормата на чл. 301 ТЗ. Макар извършеното действие
да е без представителна власт, съдът приема, че търговецът го е потвърдил, щом
не се е противопоставил веднага след узнаването. Най-късния момент на това
узнаване е получаване на препис от исковата молба по т.д. № 32/2015г на СлОС за подаване на отговор.
По делото бе изслушана съдебно-икономическа
експертиза, според чието заключение, договорът за цесия от 11.07.2014г е
намерил счетоводно отражение в счетоводствата на двете дружества/ цедент и цесионер/, а всяка от счетоводните операции е направена на
съответния месец, в който са получени уведомленията за цесия и за прихващане и според вещото лице това нямало как да се случи
счетоводно, ако не съществувал документ и не бил уведомен длъжника за
извършената цесия.
Предвид непроведеното доказване на направеното от ищеца оспорване автентичността на уведомлението за цесия и от заключението
на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, съдът приема, че цесията е съобщена надлежно
на длъжника на 28.07.2014г и от този момент тя поражда действие спрямо длъжника
и третите лица/ арг. от чл. 99 ал.4 ЗЗД/
Що се отнася до последвалото прихващане с насрещни
задължения, синдикът на „АТП Инвест“ е бил надлежно уведомен за извършеното
прихващане най-късно с отговора на исковата молба, подаден по т.д. № 32/2015г,
но не е направил възражение срещу прихващането. Правото му за възрази срещу това прихващане е
обвързано с 1- годишен срок по чл. 649 ал.1 ТЗ,
в който той не е възразил, поради
което прихващането е произвело действие,
а цената на договорите се счита платена.
Ето защо, съдът намира за доказано извършеното от купувача плащане на продажната
цена на имотите чрез прихващане, а след
като трите договора за покупко-продажба са обявени от съда за
относително недействителни, продавачът „АТП Инвест“ЕООД дължи връщане на полученото
по тях, а именно получената продажна цена по трите договора, в общ размер на 123 400лв. и на основание чл. 648 ТЗ, купувачът „Уайн Бокс“ООД следва да бъде
вписан като кредитор в списъка на приетите от синдика вземания, за същата
сума.
По изложение съображения съдът
намира за неоснователен предявения иск, поради което следва да го отхвърли.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК
ищецът дължи разноските на първия ответник, възлизащи в размер на 4 300 лв, съгласно представения списък с разноски,
от които : 300лв- депозит за вещо лице и 4 000лв-адв. хонорар.
Ищецът направи възражение за
прекомерност на платеното от ответника „Уайн Бокс“ООД адв. възнаграждение,
което е неоснователно.
Дължимото минимално адв. възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004г
за минималните адв.възнаграждение е в размер на 3998 лв. /чл. 7 ал. 2 т.5/, а платения адв.
хонорар е само с 2 лв повече, като
следва да се отчете правната и фактическа сложност на делото и неколкократното
явяване на адв. Р.Г. в съдебно заседание.
На основание чл. 694 ал.7 ТЗ, ищецът бива осъден да заплати по сметка на
СлОС държ.такса за образуване на делото, в размер на 4 936лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният
от „МИРКО“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ********, ЕИК- *********, представлявано от управителя
А.М.Х., в качеството му на кредитор в производство по несъстоятелност, срещу „УАЙН БОКС“ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление ********, представлявано от управителя Х.Г.Ч. и „АТП ИНВЕСТ“ЕООД , със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Д-р Константин Стоилов“15, ЕИК- ********* -длъжник в производство по
несъстоятелност по т.д. № 67/2014г на СлОС, представлявано от синдика В.Л.Г., иск с правно основание чл. 694 ал.3 т.2 ТЗ за установяване несъществуване
на прието в производството по несъстоятелност с определение № 4/26.07.2018г по
т.дело № 67/2014г на СлОС вземане на кредитора „УАЙН БОКС“ООД, ЕИК- *********,
спрямо длъжника в несъстоятелност „АТП ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК- ********* , в размер на сумата 123 400 лв, представляваща сбор от продажните цени на
имотите, предмет на уважените с решение
№ 9/ 14.03.2017г по т.дело № 32/2015г на СлОС отменителни искове по чл.
647 ал.1 т.3 ТЗ .
ОСЪЖДА „МИРКО“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление **, с ЕИК- *********, представлявано от управителя А.М.Х., да заплати на „УАЙН БОКС“ООД,
ЕИК- *********, със седалище и адрес
на управление ********** , представлявано от управителя Х.Г.Ч., сумата 4 300 лв, представляваща разноски по
делото
ОСЪЖДА „МИРКО“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***********, с ЕИК- ********* представлявано от управителя А.М.
Х.,
да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на сумата 4 936 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: