Присъда по дело №671/2021 на Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №7/15.02.2022г., постановена по НЧХД №671/2021г. по описа на
Разградския районен съд .
Постъпила е тъжба от С. А. ИС. от гр. Разград, срещу П. СВ. Д. от гр. Р с обвинение за
това, че подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда, а именно разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия/– престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 5000 лв,
ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като
обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.
В заседанието пред РРС защитникът на тъжителя поддържа тъжбата.
Подсъдимият дава обяснения. Не се признава за виновен, като в дадените обяснения
твърди, че действително са се срещнали с тъжителя пред Кауфланд. Отишъл да разговаря с него по
повод сумите, които му дължал бащата на тъжителя, но последния му казал „Абе педераст, ти не
разбра ли, че баща ми няма да ти върне парите“, след което го ударил с глава. Подсъдимият му
казал: „Ти ненормален ли си, какво правиш?“, при което се дръпнал назад, но тъжителят отново
посегнал да го удари, при което посегнал да извади телефона си, но тъжителят преди него се
обадил на полицията. Защитникът на подсъдимия също счита обвинението за недоказано и счита,
че подзащитният му следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:
Подсъдимият П. СВ. Д. е роден на 05.10.1959г. в гр. Разград. Живее в гр. Разград.
Същият е със средно образование, женен, не е осъждан.
Подсъдимият П. СВ. Д. от гр. Разград е бивш полицай, при което били колеги с бащата
на тъжителя - св. А И. /бивши полицаи/. Между подсъдимия и бащата на тъжителя съществувал
спор относно неуредени финансови отношения по повод дадени в заем пари.
На 21.05.2019г. около 20:00ч. тъжителят се намирал на паркинга на магазин Кауфланд
в гр. Разград, където срещнал случайно подс. П.Д.. Подсъдимият попитал тъжителя кога баща му-
св. А И., ще му върне парите. Тъжителят отговорил, че това са техни отношения и не трябва да
пита него за това, което ядосало подсъдимия. Двамата се скарали и подсъдимият П. Д. нанесъл
удари на И. в областта на корема и слабините. И. веднага се обадил на тел.112, съобщавайки за
случилото се и на място били изпратени служителите в РУ МВР Разград Г.Г. и Н.И.. Те
установили самоличността на лицата и им снели обяснения. Подсъдимият отричал да е нанасял
удари на тъжителя и полицейските служители не намерили очевидци на случилото се. Била
извършена проверка по случая. В хода й тъжителят И. предоставил копие на СМУ №
**/22.05.2019г., видно от което той е получил следните видими травматични увреждания:
кръвонасядане на коремната стена- пъпна област от лявата страна и зачервяване, изразен оток и
болезненост на левия тестис. Били съставени протоколи за предупреждение на основание чл.65 от
ЗМВР на П. Д., С. И. и А. И..
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска
експертиза, тъжителят С. А. И., в резултат на инцидента от 21.05.2019г. е получил: 1.
кръвонасядане на коремната стена – пъпна област от лявата страна и 2. Зачервяване, изразен оток и
болезненост на левия тестис. По своята медико-биологична характеристика тези увреждания
обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Травмите могат
да бъдат получени по начин, който сочи пострадалия – нанесени удари в областта на долния етаж
на корема и областта на слабините. Обичайните оздравителен период за такъв вид увреждания е до
две седмици. Вещото лице счита, че тези увреждания са нанесени от два последователни удара,
които са причинени от твърд тъп предмет на съответните места. Възможно е удара в корема да е
нанесен с дясна ръка и да попадне в лявата страна на пострадалия, а за удара в тестисите не се
изключва възможността в тестисите да е нанесен удар с присвиване на коляно, и използване на
механизъм за травмиране на слабинната област. Ударите може да са последователни с ръка и крак,
като вещото лице няма обективни критерии да обясни тяхната последователност. Непосредствено
1

след получаване на травмата, нейната морфологична изява е слабо изразена и най-вече се
характеризира със зачервяване и с болка и е описано в представения амбулаторен лист от Спешна
помощ в 21:07ч.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен начин.
Същата се установява от показанията на свидетелите А И., Г.Г., И.П., Н.И., Г.Г., прочетените
показания на св.Ст. Г. /пред предходен съдебен състав/, заключението на съдебно-медицинската
експертиза, писмените доказателствени материали. Безспорно подсъдимия и тъжителя са се
скарали, което се установява от показанията на св.И. П. /наблюдавал част от кавгата/, а също и от
казаното от св. Г. Г., макар и последният да е по -уклончив в показанията си /към момента на
деянието работил с заедно с подсъдимия/. Тези свидетели не видели подсъдимия да удря тъжителя,
което е обяснимо, тъй като явно не са наблюдавали непрекъснато и изцяло кавгата. Подсъдимият
обаче несъмнено е ударил тъжителя. За последното съдът съди от заключението на медицинската
експертиза, която установява травмите на тъжителя и конкретно сочи механизма на получаването
им по начин, че не остава съмнение, че събитията са се случили по начина твърдян в тъжбата.
Подсъдимият и тъжителят били близо един до друг, както сочат свидетелите, очевидно са се
карали, а накрая тъжителят се обадил в полицията. Всичко това, съчетано с данните от
експертизата сочи на единствения възможен извод, че подсъдимият при кавгата е нанесъл удари на
тъжителя. Травмите на последния са установени непосредствено след инцидента при преглед в
Спешно отделение при МБАЛ-Разград. Съдебномедицинската експертиза сочи на два удара в
различни области, които могат да бъдат получени по начина, съобщен от пострадалия. При тези
данни съдът приема, че повдигнатото с тъжбата обвинение е доказано. В този смисъл съдът
приема обясненията на подсъдимия, отричащ обвинението, за защитна теза, която се явява
опровергана от събраните данни, поради което не се кредитира. Прочетените показания на
свидетелката Д. Д. /дадени пред предходен съдебен състав/ не допринасят за установяване на
конкретните обстоятелства по случая, доколкото същата не е присъствала при събитието.
Така с деянието си подсъдимият П.Д. е осъществил състава на престъплението по на
чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 21.05.2019г. в гр. Разград на паркинга на магазин „Кауфланд“ е
нанесъл удари на С. АРС. ИС., в резултат на което му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане в коремната стена – пъпна област от лявата страна и зачервяване,
изразен оток и болезненост на левия тестис, които са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия. От субективна страна подс. Д. е действал при пряк
умисъл – осъзнавал е характера на деянието си и е целял причиняване на телесни увреждания на
пострадалия.
При определяне наказанието на подсъдимия съдът съобрази, че за извършеното
умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 2 години или
пробация, подсъдимият не е осъждан и с деянието му не са причинени имуществени вреди. При
това съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК, като вместо това му бъде наложено административно наказание - глоба.
Подсъдимият не е лице с висока обществена опасност, поради което съдът намира, че размерът на
наказанието следва да бъде в минималния размер, а именно глоба в размер на 1000 лв.
Частично основателен се явява предявеният от пострадалия граждански иск за
неимуществени вреди срещу подсъдимия. От неправомерното и виновно поведение на подсъдимия
на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и
страдания. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалия неимуществени вреди
подсъдимият следва да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 1000 лв, което съдът
намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. В останалата му част /в частта му над
1000 лв до 5000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и
неоснователен в тази му част. Определеното обезщетение следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на деликта /21.05.2019г./ до окончателното изплащане. Подсъдимият
следва да заплати на пострадалия и направените от последния разноски по делото.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 50 лв за
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 100 лв за деловодни
разноски.
2

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	7
Дата:	15 февруари 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия:	Константин Петров Косев

Дело:	20213330200671
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 ноември 2021 г.

Присъда по дело №671/2021 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите