Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.07.2018 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
НЕДЕЛИНА СИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 8175 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „П.К.Б.“
ЕООД - длъжник по изпълнително
дело № 20188380401569
по
описа на частен съдебен изпълнител М. Б., с рег. № 838 по описа на КЧСИ срещу разпореждане от 10.05.2018г., с което е отхвърлено искането на длъжника
за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното постановление
за разноските. Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и
следва да бъде намалено до минимален размер от 200 лева, съответстващо на обема
на предоставената от процесуалния представител правна помощ и съдействие. В
тази връзка навежда съображения, че единственото процесуално действие извършено
от пълномощника на взискателя по образуваното
изпълнително производство е подаване на молба за образуване на делото. По
изложените съображения прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя
до минимален размер от 200 лева.
Взискателят М.Т.П.-С.изразява становище за
неоснователност на жалбата.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК
частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20188380401569 по описа на
частен съдебен изпълнител М. Б., с рег. №
838 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от М.Т.П.-С.от 02.05.2018г. срещу „П.К.Б.“ ЕООД за принудително събиране
на присъдената в полза на взискателя парична сума в
размер на 703, 22 лева, за която сума е издаден на 07.11.2017г. изпълнителен
лист по т.дело № 3120/2013г. по описа на СГС, ТО, VІ-12 състав. Молбата е
депозирана чрез адв. В. Волева, като в същата е поискано да бъдат събрани от
длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Представен
е договор за правна защита и съдействие от 04.04.2018г.,
в който е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение е внесено изцяло и
в брой. С молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на съдебния
изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника,
да прави справки, да набавя документи, книжа и др., както и да определи начина
на изпълнението чрез налагане на запори и възбрани, изнасяне на публична
продан.
По делото е
изготвена, изпратена и получена от длъжника на 08.05.2018г. покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза
на следните суми: неолихвяема сума за главница в
размер на 703, 22 лева, неолихвяема сума за
адвокатско възнаграждение по изп. дело в размер на
600 лева, държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лева, неолихвяема сума за т. 29а от ТТР към ЗЧСИ в размер на 48
лева, както и дължима сума по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 149, 59 лева.
По делото е
постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение. С разпореждане от 10.05.2018г. съдебният изпълнител е отказал
да намали приетите по делото разноски за адвокатска защита и съдействие.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Настоящият съдебен
състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния
едноседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК. За да стигне до този извод
съобрази следното:
В разпореждането от
10.05.2018г. съдебният изпълнител не е посочил, че същото подлежи на обжалване,
какъв е срока за обжалваното му, нито пред кой орган може да се подаде жалба.
Това е достатъчно основание да се приеме, че депозираната по настоящото
производство жалба е процесуално допустима. Жалбата е депозирана от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителните – определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на
ВКС, V ГО. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на
ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
В случая
изпълнителното дело не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител,
процесуалният представител на взискателя не е
извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания,
поради което и необосновано се явява определянето /”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото до настоящия момент
от процесуалния представител на взискателя процесуално
представителство се изчерпва с подаването на молба за
образуване на изпълнително дело на 02.05.2018г., в която на основание чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния
изпълнител цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и
определяне на подходящ начин на изпълнението. От предметното съдържание на
молбата за образуване на изпълнителното производство се установява, че взискателят не е посочил изрично чрез прилагането на кой от
уредените в закона принудителни изпълнителни способи върху конкретно
имуществено право на длъжника иска да бъде удовлетворено изпълняемото
право.
Поради изложеното взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното
дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева, но
не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения се налага
извод, че определянето /”присъждането”/
на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер е необосновано и дължимите от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до сумата от 200
лева.
Депозираната жалба
е основателна, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *******, разпореждане от 10.05.2018г. по
изпълнително дело № 20188380401569 по описа на частен съдебен
изпълнител М. Б., с рег.
№ 838
по описа на КЧСИ,
с което е отказано намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за сумата
над 200 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
размера на приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20188380401569 по описа на частен съдебен изпълнител М. Б., с рег. № 838 по описа на КЧСИ,
дължимо от „П.К.Б.“ ЕООД от 600 лева и определя размер от 200 лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.