Р
Е Ш Е Н И Е
№
19.07.2018г., ***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети
наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар:
ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1217 по описа за 2018 – та година
и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №17-0938-006227
/08.12.2017г. на ***, на И.Д.К. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания, както следва:
-
на
основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП;
-
на
основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото наказателно
постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила: жалбоподателят е бил лишен от възможността да изложи
възраженията си в съставения АУАН, както и в 3-дневен срок от неговото
съставяне; не е конкретизирано качеството на свидетеля, който е вписан в
съставения АУАН /очевидец, при установяване на нарушението или при съставяне на
акта/ и в същия не са вписани като свидетели други лица /напр. пешеходци/, а
единствено участвалия в извършената полицейска проверка, друг полицейски
служител. Отделно от това, оспорва и фактическата обстановка като посочва, че от
разстоянието, на което са се намирали полицейските служители, през месец
декември, вечерно време, не са били в състояние да възприемат дали водачът на
автомобила е с поставен обезопасителен колан, както и че не е възможно К. да е
управлявал автомобила по този начин, тъй като в превозното средство е монтиран
специален датчик, който издава неприятен звук в случай, че обезопасителният
колан не е поставен. Посочва, че е преминал на жълт сигнал на светофарната
уредба и че не е имал възможност да спре, тъй като е бил навлязъл в
кръстовището и това е можело да създаде предпоставки за настъпването на
пътно-транспортно произшествие. Възразява, че в НП не е уточнено в коя
категория по чл.137а ал.1 ЗДвП попада управлявания от негова страна лек
автомобил, както и че чл.6 има четири предложения, а не е уточнено за кое от
тези предложения се отнася твърдяното нарушение. На тази основа, моли за отмяна
на издаденото Наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
За ответната страна – ОД на МВР -
ПЛЕВЕН, представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена
страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на
доказателствената съвкупност, по основателността на жалбата, Съдът съобрази
следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 6227/28.11.2017г. от страна на С.Г.С. - ***, в присъствието
на свидетеля М.П.Н., както и на нарушителя – И.Д.К.. Съставен е за това, че на
28.11.2017 година около 20:20 часа, в ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“,
при движение по ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“ с регистрационен №
***, извършва следните нарушения: навлиза и преминава на неразрешаващ сигнал
/червен/ на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на
самото кръстовище – нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП; водачът не използва
обезопасителен колан по време на движение, с който автомобилът е оборудван–
нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при
съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло
е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На
тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на И.Д.К.
ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП; на основание чл.183
ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/
лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване
на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление
– издадено, от компетентни лица /л.10 – 11, л.30 – 31 от делото/.
Възраженията за допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила,
Съдът приема за неоснователни. Напълно неподкрепено от доказателствените
материали по делото е твърдението, че жалбоподателят е бил лишен от възможността
да изложи възраженията си в съставения АУАН, както и в 3-дневен срок от
неговото съставяне. Напротив, видно от показанията на свидетелите С. и Н., това
твърдение в подадената жалба, не отговаря на истината. На следващо място, не
представлява нарушение на процесуалните правила липсата на изрично отбелязване
в съставения АУАН дали вписаният свидетел е очевидец, такъв при установяване на
нарушението или при съставяне на акта; впрочем чл.42 ЗАНН изобщо не предвижда
нарочно отразяване на коментираното обстоятелство. По-нататък, въпрос на
преценка от страна на актосъставителя е кои лица да бъдат вписани в съставяния
АУАН, при отчитане на разпоредбата на чл.40 ЗАНН – която не е нарушена в
настоящия случай, като липсва пречка свидетелите да бъдат и само служебни лица.
Що се отнася до възражението, че чл.6 ЗДвП има четири предложения, а в
съставения АУАН и издаденото НП не е уточнено за кое от тези предложения се
отнася твърдяното нарушение, Съдът намира за необходимо да отбележи, че липсата
на подобно уточнение по никакъв начин не ограничава правото на защита на
жалбоподателя; нещо повече - макар и отличаващи се едно от друго, всички
предложения се съдържат в диспозицията на една и съща разпоредба, поради което,
от основно значение е ясното словесно описание на нарушението и правилното му
обвързване със съответната алинея и точка от Закона - както е и в случая; от
друга страна, „предложенията”, макар и използвани като понятие в практиката, не
са предвидени нито в ЗНА, нито – в УПЗНА, като в тази насока чл.26 УПЗНА
императивно въвежда строежа на нормативния акт.
Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други
нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство,
поради което Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално
законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени
средства - показания на свидетелите С.Г.С. и М.П.Н., както и писмени
доказателства /л.6 – 7 от делото/.
Съдът преценява като непредубедени и
добросъвестни показанията на свидетелите С.С. и М.Н.. Тези на св.С. са изключително
подробни, а тези на св.Н. – с по-общ характер, но едните и другите взаимно се
потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в
НП фактическа обстановка. Следва да бъде обърнато внимание, че показанията на
двамата свидетели не будят каквото и да било съмнение в тяхната истинност, нито
пък оставят впечатление за проявена тенденциозност. Именно от показанията на
свидетелите С. и Н. се установява по убедителен начин изложената в АУАН и
възпроизведена в НП фактическа обстановка, в т.ч. – обстоятелствата, че управляваният
от жалбоподателя лек автомобил е преминал на забраняващ сигнал на светофарната
уредба на кръстовището на улиците „***“ и „***“, както и че по същото време
водачът К. е бил без поставен обезопасителен колан. Тъй като напълно възприема
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, както е отразена по-горе, Съдът
няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се
явява оборена от събраните по делото доказателствени материали.
Не могат да бъдат възприети
възраженията на жалбоподателя по съществото на правния спор. Неподкрепени със съответни доказателства са
твърденията, че от разстоянието, на което са се намирали полицейските
служители, през месец декември, вечерно време, те не са били в състояние да
възприемат дали И.К. е с поставен обезопасителен колан, както и че е преминал
на „жълт“ сигнал на светофарната уредба и че не е имало възможност да спре, тъй
като е бил навлязъл в кръстовището и това е можело да създаде предпоставки за
настъпването на пътно-транспортно произшествие. В този смисъл, коментираните
твърдения са напълно голословни, каквото впрочем се явява и другото, а именно -
че не е възможно К. да е управлявал автомобила по описания начин, тъй като в
превозното средство е монтиран специален датчик, който издава неприятен звук в
случай, че обезопасителният колан не е поставен.
Следва да бъде напомнено, че съобразно
чл.137а ал.1 ЗДвП, „Водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.“. Доколкото от доказателствените материали по
делото не се установяват предпоставките на изключението, регламенитрано в
чл.137а ал.2 ЗДвП, следователно водачът И.К. е бил длъжен да бъде с поставен
обезопасителен колан в процес на движение – задължение, което не е изпълнил при
описаната по – горе фактическа обстановка. Не е изпълнил и задължението си да
съобразява своето поведение със светлинните сигнали, с което е нарушил
задължението си по чл.6 т.1 ЗДвП, която разпоредба гласи: „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението
по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка…“.
Следователно, актосъставителят и
административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършените нарушения
и също така, правилно, административнонаказващият орган е наложил административни
наказания - на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП; на
основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП. Размерът на
същите наказания не следва да бъде обсъждан, тъй като цитираните
административнонаказателни разпоредби предвиждат абсолютно определени санкции, които
са правилно отмерени. Никое от нарушенията не представлява и „маловажен
случай“, тъй като обществената им опасност е типична за обичайния случай на
нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП, съответно – по чл.6 т.1 ЗДвП.
Крайният извод е, че обжалваното
Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№17-0938-006227 /08.12.2017г. на ***, с което на И.Д.К. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания, както следва:
-
на
основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП;
-
на
основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: