№ 15
гр. Варна, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно
гражданско дело № 20233000500023 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 24910/26.10.2022 г., по описа на Окръжен съд
– Варна на Х. В. Д., чрез процесуален представител адв. Б. Ж., против
решение № 1227/17.10.2022 г. по в. гр. д. № 2044/2022 г. на Окръжен съд –
Варна, с което е оставена без уважение въззивната жалба на същото лице
против извършеното по и. д. № 20218920400473, по описа на ЧСИ Х.
Георгиев, рег. № 892, разпределение от 22.08.2021 г. по отношение на
събраната в изпълнителното производство сума от 8 330 лева.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, поради допуснати
процесуални нарушения от съда с аргументи по съществото на спора,
идентични с наведените в жалбата по чл. 463 ГПК. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и
оспореното разпределение.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Бяла –
взискател в изпълнителното производство, с който е изразено становище за
основателност на жалбата на Х. Д. с молба обжалваното решение да бъде
отменено и да бъде извършено от съда ново разпределение.
Държавата, явяваща се взискател в хипотезата на чл. 458 ГПК, чрез ТД
на НАП не е депозирала отговор.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
1
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
С решение № 1227/17.10.2022 г., постановеното по в. гр. д. № 2044/2022
г. на ОС – Варна съдът се е произнесъл по подадената от настоящия
жалбоподател жалба против извършено по и. д. № 20218920400473, по описа
на ЧСИ разпределение от 22.08.2022 г. на сумата от 8 330 /осем хиляди триста
и тридесет/ лева., внесена по сметка на ЧСИ.
Оплакванията досежно законосъобразността на оспореното
разпределение са, че е извършено такова от ЧСИ въпреки достатъчните
средства за погасяване на цялото вземане на основния взискател в
изпълнителното производство – община Бяла и за заплащане на таксите за
изпълнението. Твърди се, че НАП е двукратно уведомявана – през месец март
2021 г. и след постъпване на сумата от 8 330 лева по сметката на ЧСИ. Във
връзка с гореизложените фактически твърдения е наведен довод за
неправилно приложение на процесуалния закон от страна на органа на
изпълнението, което се изразява в допускане и зачитане на доказателства за
други вземания от вече присъединен кредитор след пълното погасяване на
дълга по изпълнението и настъпване на условията по чл. 433, ал. 2 ГПК за
приключване на изпълнителното производство. Жалбоподателят счита, че по
този начин, при изцяло изплатен дълг, се стига до своеобразна отмяна на
погашението на дълга, чрез даване възможност на останалите кредитори да
предявяват нови вземания, като това се основава на пристъпване към
разпределение на сумата за цялостно погасяване на дълга. Изтъква, че ако
събраната сума е достатъчна да се удовлетворят изцяло всички вземания по
изпълнителното дело, каквато е в случая, с факта на постъпване на дължимата
сума по сметка на ЧСИ, тези вземания се погасяват. Продължаване на
изпълнителното производство след този момент е недопустимо, поради липса
на предмет.
При извършване на служебна проверка на материалите по
изпълнителното дело, приложено към в. ч. гр. д. № 23/2023 г., по описа на
ВАпС, съдът констатира, че принудителното изпълнение е образувано по
молба на Община Бяла въз основа на влезли в сила Акт за установяване на
задължение по декларация (АУДЗ) № 23/12.12.2019 г., АУДЗ № 24/12.12.2019
г., АУДЗ № 25/12.12.2019 г. и АУДЗ № 26/12.12.2019 г., с които са установени
вземания, дължими от Х. В. Д., както следва: 1) за местен данък върху имоти
с общ размер на главницата 3 862.86 лв. и 1 605.56 лв. лихви; 2) за такса
битови отпадъци с общ размер на главницата 568.21 лв. и 235.88 лв. лихви.
Видно от л. 41 от изпълнителното дело е, че на 25.03.2021 г. е изпратено
съобщение до НАП за започнато принудително изпълнение срещу Х. В. Д. по
и. д. № 473/2021 г., по описа на ЧСИ с рег. № 892, като е указано в 14-дневен
срок от получаване на съобщението НАП да издаде удостоверение, което да
съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, за
2
наложените върху имуществото му обезпечителни мерки, ако има такова,
както и за имуществото на длъжника, върху което е започнало принудително
изпълнение. Указано е, че при липса на отговор в посочения срок, ЧСИ ще
приеме, че няма публични вземания и постъпилите суми по делото ще бъдат
превеждани по сметка на взискателя /в случая Община Бяла/.
На 10.05.2022 г. частният жалбоподател – длъжник в изп. д. е подал
молба до ЧСИ, с която е поискал да му бъде издадено удостоверение за
размера на задълженията му за такси и разноски в изпълнителното
производство към месец май 2022 г. Издадено е постановление за разноски,
което е получено по ел. поща от длъжника на 25.05.2022 г. В същото
посочената обща дължима сума за удовлетворяване вземането на взискателя и
дължимите към ЧСИ такси и разноски е в размер на 8 258 лева. На 20.06.2022
г. длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ сумата от 8 310 лева, а на 28.06.2022
г. сумата от 20 лева.
На 30.06.2022 г. повторно е изпратено съобщение до НАП с идентично
съдържание на това от 25.03.2021 г. В изпълнение на указанието на ЧСИ е
издадено удостоверение за наличие на публични задължения към държавата
/л. 178 – 179 от и. д./, от което е видно, че Х. В. Д. има задължения по и. д. №
**********/2005 г. в размер на 10 215.56 лв. към 14.07.2022 г. На същата дата
ЧСИ е разпоредил на осн. чл. 458 ГПК вр. чл. 191, ал. 3 ДОПК да бъде
присъединена държавата като взискател в изпълнителното производство.
Длъжникът е поканен да изпълни доброволно публичното задължение към
държавата в двуседмичен срок от момента на връчване на поканата
/09.08.2022 г./. Извършено е разпределение на сумата от 8 330 лв., което е
предявено на 26.08.2022 г. на взискателите и на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на
съда намира изложените в жалбата на Х. В. Д. оплаквания срещу процесното
разпределение, доразвити и в жалбата срещу обжалваното решение на ВОС,
за неоснователни.
С разпоредбите на чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК е установено
принципното положение, че държавата е присъединен взискател по право за
дължимите й от длъжника суми за публични вземания в размера, който е
съобщила на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.
Поради това, съдебният изпълнител е длъжен да изпрати съобщение до НАП
за започналото принудително изпълнение и след това за извършеното
разпределение по изпълнителното дело, като няма право да продължава
производството преди получаване на удостоверението от НАП за наличие на
публични задължения на длъжника – чл. 191, ал. 5 ДОПК. След изтичане на
30-дневния срок, посочен в чл. 191, ал. 5 ДОПК няма пречка да се продължи
изпълнението, но съдебният изпълнител е длъжен да зачете съобщеното му до
този срок публично задължение, както и съобщеното му след това, до датата
на разпределението. Горепосочените норми са изрични, с императивен
характер и гарантират участието на държавата като присъединен взискател за
3
публичните задължения на длъжника.
В настоящия случай сумата, обективирана в издаденото от НАП
удостоверение, е взета предвид от ЧСИ и е включена в съставеното
впоследствие разпределение. Предвид внесената сума от 8 330 лева, която е
недостатъчна да погаси задълженията към всички взискатели и разноските за
такси в изпълнителното производство, в общ размер на 18 473.23 лева,
правилно ЧСИ е извършил разпределение. Ирелевантно за
законосъобразността на разпределението е дали е съобщено на ЧСИ за
наличието на публични вземания при първоначалното уведомление за
образувано изпълнително производство срещу длъжник или преди да бъде
извършено разпределението, предвид задължението на ЧСИ за уведомяване
на органа по приходите и в двете хипотези /арг. чл. 191, ал. 3 ДОПК/.
Предвид въззивния характер на производството по чл. 463 ГПК, съдът е
ограничен да се произнесе до обхвата на наведените в жалбата оплаквания /т.
1 от ТР № 2/2021 г. по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС/.
Жалбата срещу извършеното разпределение, по наведените от
жалбоподателя доводи, е неоснователна.
Като е достигнал до същите правни изводи ОС – Варна е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Разноски за настоящото производство от взискателите не са
претендирани.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1227/17.10.2022 г. постановено по в. гр.
д. № 2044/2022 г., по описа на ОС – Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4