ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

гр. Хасково,10.04.2020 г.

 

Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №191/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ДИВА 19“ ООД, гр.Х., представлявано от управителя И. Д. С., подадена чрез пълномощник адв. М.К., против Националната агенция за приходите, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.19, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.17, ал.6 от ДОПК, с цена на иска 500.00 лева – имуществени вреди.

В исковата молба се сочи, че със Заповед № ФК-689-0031664/23.10.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, на „ДИВА 19“ ООД била наложена принудителна административна мярка - „запечатване на търговски обект“ – пицария „Парчето“ в гр.Х., и „забрана за достъп до обекта за срок от 10 дни“. С административния акт било разпоредено предварителното му изпълнение, като последното, чрез адвокат, било оспорено от дружеството пред Административен съд – Хасково, който с Определение №112 от 18.11.2019г., постановено по ч. адм. д. №1293/2019г. отменил разпореждането за предварително изпълнение на заповедта. Определението на съда било обжалвано от органите на НАП – Пловдив пред ВАС, който с Определение №16785/10.12.2019 г., постановено по адм. д. 13985/2019 г. осъдил НАП – Пловдив да заплати на „ДИВА 19“ ООД сума в размер на 500 лева – разноски за касационното производство. Счита се, че в случая органите на НАП причинили вреда на „ДИВА 19“ ООД, поради което тяхната отговорност следвало да бъде ангажирана на основание чл.1 от ЗОДОВ. Навеждат се доводи в насока наличие на отменен административен акт на орган на НАП, настъпила имуществена вреда от акта и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Поради това се прави извод за основателност на исковата претенция, като се иска съдът да осъди НАП – София да заплати на дружеството сумата от 500.00 лева – обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, във вр. с чл.19, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.17, ал.6 от ДОПК, претърпени в резултат на незаконни действия на органите на НАП – Пловдив, причинени от издаването на отмененото разпореждане за предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ относно запечатване на търговския обект на дружеството, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и разноски за настоящото производство.

С допълнителна молба се уточнява, че се претендира имуществена вреда, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат в размер на 500.00 лева за съдебното производство пред Административен съд– Хасково по оспорването на разпореждането за предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Административен съд – Хасково, след анализ на приложимата правна уредба и изложеното в исковата молба, счита, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:

Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Разноските в процеса са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно чл.71, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, са държавни такси и разходи за производството. Към последните се включва, съгласно чл.143, ал.1 от АПК, и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв. Когато съдът отмени обжалвания административен акт, респ. отказа да бъде издаден такъв, или прекрати делото поради оттегляне на акта, разноските по производството, вкл. възнаграждението на адвоката, се възстановяват от бюджета на органа, който го е издал, съответно оттеглил. Фактическият състав, от който се поражда гражданско облигационно отношение, включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на този спор; съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски.

В случая съдебното производство по обжалване на разпореждането за предварително изпълнение на заповедта за ПАМ не е охранително, а спорно производство и разноските за адвокатско възнаграждение в това спорно производство не са еднозначни на вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съобразно изхода на спора, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на претендираните разноски, съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК. Налице е ефективно правно средство за защита и процесуален ред, по който претендираната имуществена вреда, представляваща разноски в съдебния процес, да се реализира, което изключва исковия ред за защита по специалния закон ЗОДОВ. Фактът, че разноските за адвокатско възнаграждение не са били претендирани пред АдмС – Хасково по ч. адм. д. №1293/2019 г., не поражда право за предявяване на иск по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Наред с горното следва да се има предвид и разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която „когато в закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение, този закон не се прилага“. Тълкуването на посочената разпоредба налага извод, че отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ може да се реализира само, когато за ищеца няма друг ред за обезщетяване. В случая друг ред за получаване на платеното адвокатско възнаграждение по ч. адм. дело №1293/2019 г. е бил налице, но не е бил своевременно използван от настоящия ищец „ДИВА 19“ ООД, гр. Х..

По изложените съображения предявената искова претенция за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по ч. адм. д. №1293/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково, както и законната лихва върху исковата сума от 11.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, е недопустима, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Предвид изложеното и на основание чл.130 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА исковата молба на „ДИВА 19“ ООД, гр. Х., против Националната агенция за приходите, предявена с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.19, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.17, ал.6 от ДОПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по исково административно дело №191/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, поради недопустимост на иска.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС, в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: