Решение по дело №310/2019 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 25.10.2019 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                        СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело  №310 по описа на КАС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/. Образувано е по жалба от С.С.М. от ***, чрез адв. М., против Решение № 2153-08-107/23.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Прави искане за отмяна на оспореното решение. В с.з., както и в представено писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като твърди, че отговаря на всички изисквания за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане. Счита, че оспореният акт е немотивиран, тъй като справката, издадена от ОДМВР – Кърджали, не водела до извод, че не е упражнявала трудова дейност. Намира информацията в последната справка за непълна и неточна, защото в нея не били отразени всички нейни влизания и излизания от страната. Сочи също, че според представената регистрационна карта на земеделския стопанин, на 31.07.2018 г. и 18.10.2018 г., също е била в страната, тъй като е следвало да се яви лично и да  регистрира стопанството си, както и да се регистрира лично при районния ветеринарен лекар. Позовава се на Решение от 16.06.2011г. по дело №536/09  на СЕС, според което, земеделски производител, който не живеел в управляваното от него стопанство, не бил длъжен да посочи представител, който по правило да е на разположение в стопанството по всяко време. Твърди неправилно приложение на §1, т.3 ДР на КСО. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Сочи, че не са налице основанията за изплащане на исканото обезщетение, тъй като от 20.08.2018 г. до настъпване на осигурителното събитие на 25.11.2018 г., жалбоподателката не е пребивавала на територията на страната и не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин. С оглед липсата на реално упражнявана трудова дейност, за лицето не е възникнало и осигуряване, респ. право на парично обезщетение за бременност и раждане.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Предмет на производството пред съда е Решение № 2153-08-107/23.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена подадената от М. жалба срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. С последното разпореждане, на основание чл.40, ал.3 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО, във вр. с подадено Удостоверение /приложение №11, към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с  вх.№*** от *** г., поради това, че към 25.11.2018 г. - датата на настъпване на осигурителното събитие, лицето не е упражнявало дейността, за която е регистрирано, а  регистрацията е извършена единствено с цел придобиване на осигурителни права за получаване на парични обезщетения. Прието е поради горното, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.48а КСО, тъй като не е упражнявало трудова дейност и няма право на парично обезщетение за периода на бременност и раждане, за разликата от 135 до 410 календарни дни.  В оспореното решение, постановено по повод жалба против разпореждането, административният орган е възприел горните констатации, с оглед представената от ОД МВР - Кърджали справка рег.№*** /*** г., касаеща задграничните пътувания на лицето, като стигнал до извода, че жалбоподателката няма право на исканото парично обезщетение и правилно е било отказано изплащането му. 

Установи се от приложената по делото справка от информационната система на НОИ /л.26 от делото/, че на 31.01.2017 г. жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“. На 22.08.2017 г. е отбелязано прекъсване на упражняваната дейност, а на 31.07.2018 г. – възобновяването й. За извършената на 31.07.2018 г. регистрация на  жалбоподателката като земеделски стопанин,  по делото е приложена и регистрационна карта на земеделския стопанин и анкетна карта  вх.№***/*** г., ведно с анкетен формуляр.

С Удостоверение /приложение №11, към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/ с  вх.№***/ *** г. /л.29 от делото/, жалбоподателката, чрез Осигурителна каса Черноочене, е заявила изплащането на парично обезщетение по чл.50 КСО за бременност и раждане, за остатъка до 410 календарни дни, считано от 23.02.2019 г., за детето Й. Й., родено на *** г.Видно от представените БЛ №*** и №***, издадени на 22.04.2019 г., в периода 25.11.2018 г. – 22.02.2019 г., С.М. е временно неработоспособна, поради раждане и майчинство. В горните БЛ е отбелязано също, че детето Й. Й. е родено на *** г., в ***.   

Според т.21 на приложената справка рег.№*** /*** г. на ОД МВР-Кърджали, за относимия към случая период, на 31.07.2018 г. е регистрирано влизане  на жалбоподателката от територията на Република България, през ГКПП ***, и излизане на 02.08.2018 г., през същото ГКПП. Ново влизане в страната е регистрирано на  15.08.2018 г., като на 20.08.2018 г. лицето е напуснало Р България, през ГКПП ***. Следващо влизане в страната е регистрирано на 22.04.2019 г., а на следващия ден - 23.04.2019 г., лицето е напуснало страната, отново през ГКПП ***. Горните данни се установяват и от приложеното по делото копие от задграничния паспорт на жалбоподателката. 

По делото е разпитана като свидетел и М. С. С. – *** на жалбоподателката. Според показанията на свидетеля, дъщеря й живеела в ***, но през *** г. пътувала често до ***, поради ***. По тази причина пребивавала в България 10-тина дни, а 3-4 дни - в ***, където се лекувала. Съдът не кредитира тези показания, поради противоречието им с приложената по делото справка за презграничните пътувания, от която се установява тъкмо обратното: жалбоподателката живее преимуществено в ***, а в Р България пребивава кратки периоди от време, в рамките на които се установява, че е извършена и регистрацията й като земеделски стопанин; упълномощаването на трето лице да подписва и получава всички документи, свързани с осигуряването, както и явяването на преглед за издаване на болничните листове.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.

В случая между страните няма спор, че жалбоподателката е регистриран земеделски стопанин, избрала е да се осигурява и за риска общо заболяване и майчинство, както и че за периода на регистрацията е внесла осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице.

За да откаже исканото обезщетение за бременност и раждане, за остъка от 410 календарни дни, административният орган е приел, че към 25.11.2018 г. - датата на настъпване на осигурителното събитие, лицето не е упражнявало трудовата дейност, за която е регистрирано, поради което не е осигурена за общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.48а КСО.

Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

 Установи се от приложената по делото справка за презграничните пътувания на жалбоподателката, че в периода от регистрирането й като земеделски стопанин на 31.07.2018 г. до настъпването на осигурителното събитие на 25.11.2018 г., лицето е пребивавало в страната 9 дни, както следва: влязло е в страната на 31.07.2018 г. и е излязло през ГКПП *** на 02.08.2018 г.; отново е влязло на  15.08.2018 г., като на 20.08.2018 г. лицето е напуснало Р България, през ГКПП ***. Следващо влизане в страната е регистрирано на 22.04.2019 г., а на следващия ден - 23.04.2019 г., лицето е напуснало страната, отново през ГКПП ***.

Така отразените в справката данни, не се опровергават от приложените по делото доказателства. Горните пътувания са отразени и в задграничния й паспорт, според данните в който, за времето от 02.08.2018 г. до 15.08.2018 г., както и от 20.08.2018 г. до 22.04.2019 г., жалбоподателката се е намирала в ***, където на *** г. е родила детето Й..

Не се установи и твърдяната от жалбоподателката непълнота на посочените в справката данни, за относимия период от 31.07.2018 г. до 25.11.2018 г., в т.ч. и по отношение на датите 15.10.2018 г. и 18.10.2018 г., за които се твърди че лицето е било в страната, за да пререгистрира дейността си в ОДЗ, както и да се регистрира при районния ветеринарен лекар. Няма данни, горните действия от 15.10.2018 г. и 18.10.2018 г., да са предприети лично от жалбоподателката. Още повече, че според приложеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите /л.14 от делото/, на 31.07.2018 г. жалбоподателката М. е упълномощила лицето Ф. М. А., да я представлява пред ОДЗ-Кърджали, ТП на НОИ-Кърджали и ТД НАП –Кърджали, да извърши действията по регистрирането и дерегистрирането й като земеделски производител; вписването и отписването й от осигурителни каси, както и да подава и получава необходимите документи относно осигуряването й. 

При тези факти, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение по чл.50, ал.1 КСО, тъй като жалбоподателката не е упражнявала дейността, за която е регистрирана, понеже не е била на територията на Република България, за посочените по-горе периоди. Дори да се приеме, че за времето от 31.07.2018 г. до 02.08.2018 г. е започнала да извършва декларираната дейност, то за периода 02.08.2018 г. - 15.08.2018 г., както и  20.08.2018 г. - 22.04.2019 г., няма основание да се направи извод, че е продължила осъществяването й, като внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО. От изложеното следва че жалбоподателката не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря на изискванията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетението по чл.50, ал.1 КСО, за бременност и раждане.

Не води до друг извод и посоченото в писменото становище Решение от 16.06.2011г. по дело №536/09  (M. O. срещу Република Словения) на СЕС, постановено по преюдициално запитване за тълкуването на разпоредбата на чл.23, §2 от Регламент /ЕО/ №796/2004 г.,  тъй като последното решение касае други правоотношения, свързани със случаи, в които земеделският производител или негов представител попречи на извършване на проверка на място за спазване на условията за отпускане на помощ по схеми и мерки за директно подпомагане.

По изложените съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

           Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.М. от ***, против Решение № 2153-08-107/23.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.

             Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ – дневен срок от връчването или съобщаването му.

 

 

 

С  Ъ Д  И  Я :