РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Пловдив, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20205330111627 по описа за 2020 година
Предявени са обективносъединени искове с правно основание 422 от
ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД от “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. “Драган Цанков" № 37, чрез ********* М.
против А. В. Г., ЕГН:********** с адрес: гр. *******, ул. ***** № **, ет.**,
ап.**** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
16 441,02 евро (шестнадесет хиляди четиристотин четиридесет и едно евро и
две евроцента) от които: 7 590,64 евро (седем хиляди петстотин и деветдесет
евро и шестдесет и четири евроцента) просрочена главница; ведно със
законната лихва от 21.11.2019 г. до изплащане на вземането; 1478,41 евро
/хиляда четиристотин седемдесет и осем евро и четиридесет и едно
евроцента/ просрочена договорна лихва от 17.04.2015 г. до 17.10.2017г.; 7
371,97 евро/седем хиляди триста седемдесет и едно евро и деветдесет и седем
евро цента ) наказателна лихва от 18.04.2014г. до 20.11.2019 г. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.10.2012г. между страните е
сключен договор за банков кредит № **************/17.10.2012г, по силата
1
на който банката е отпуснала на ответника сумата от 9 500 евро за погасяване
на съществуващи задължения. Сумата е усвоена на 17.10.2012 г. по сметка на
името на кредитополучателя в банката. Дължимия ГПЛ е в размер на БЛП на
банката за евро, увеличен е надбавка от 10,01 пункта. Базовият лихвен
процент за евро към датата на сключване на договора е в размер на 7,99 %
годишно. При забава на плащанията се дължи наказателна надбавка в размер
договорения лихвен процент плюс законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е
неработен ден. Крайният срок за погасяване на кредита е 17.10.2017г. Не е
погасено. Извършвани плащания на главница на дати: 5.12.2012 г. - 95.31
евро, 17.12.2012 г. - 101.49 евро, 17.1.2013 г. - 98.36 евро, 27.2.2013 г. - 99.88
евро. 28.3.2013 г. - 115.09 евро, 18.4.2013 г. - 103.22 евро, 30.5.2013 г. - 109.26
евро, 27.6.2013 г. - 106.51 евро, 15.10.2013 г. - 334.02 евро, 13.1.2014 г. -
353.67 евро. 6.8.2014 г. - 138.56 евро, 25.11.2014 г. - 253.99 евро. Погасяване
на лихва е осъществено на дати и със суми, както следва: 20.11.2012 г. - 0.05
евро, 5.12.2012 г. - 148.58 евро, 17.12.2012 г. - 141.07 евро, 17.1.2013 г. - 144.2
евро. 17.2.2013 г. - 2.61 евро, 27.2.2013 г. - 140.87 евро, 17.3.2013 г. - 1.29
евро, 28.3.2013 г. - 127.19 евро. 17.4.2013 г. - 2.32 евро, г. - 137.1 евро,
17.5.2013 г. - 0.19 евро, 30.5.2013 г. - 134.24 евро, 17.6.2013 г. - 1.08 евро, г. -
135.82 евро. 17.7.2013 г. - 0.2 евро, 15.10.2013 г. - 409.07 евро, 16.12.2013 г. -
255.3 евро, г. - 134.63 евро. 25.6.2014 г. - 510.59 евро, 30.7.2014 г. - 178.71
евро, 6.8.2014 г. - 193.33 евро, г. - 511.9 евро, 29.7.2015 г. - 765.89 евро.
18.9.2015 г. - 102.12 евро. Просрочието е от 17.04.2014 г. Към 20.11.2019 г.
включително забавата е 2044 дни. Същото касае 43 вноски по главница, както
следва: 17.4.2014 г. - 105.69 евро. 17.5.2014 г. - 130.29 евро. 17.6.2014 г. -
128.56 евро. 17.7.2014 г. - 134.17 евро, 17.8.2014 г. - 132.64 евро, 17.9.2014 г. -
134.69 евро, 17.10.2014 г. - 140.19 евро. 17.11.2014 г.138.95 евро, 17.12.2014 г.
- 144.38 евро. 17.1.2015 г. - 143.34 евро. 17.2.2015 г. - 145.57 евро, 17.3.2015
г.156.99 евро, 17.4.2015 г. - 150.25 евро, 17.5.2015 г. - 155.49 евро, 17.6.2015 г.
- 154.99 евро, 17.7.2015 г. -евро, 17.8.2015 г. - 159.88 евро. 17.9.2015 г. - 162.36
евро, 17.10.2015 г. - 167.38 евро. 17.11.2015 г.167.47 евро, 17.12.2015 г. - 172.4
евро. 17.1.2016 г. - 172.74 евро, 17.2.2016 г. - 175.41 евро, 17.3.2016 г.- 182.29
евро, 1 7.4.2016 г. - 180.96 евро. 17.5.2016 г. - 185.66 евро, 17.6.2016 г. - 186.64
евро, 17.7.2016 г.- 191.24 евро, 17.8.2016 г. - 192.5 евро. 17.9.2016 г. - 195.48
евро. 17.10.2016 г. - 199.93 евро, 17.11.2016 г. - 201.61 евро, 17.12.2016 г. -
2
205.95 евро. 17.1.2017 г. - 207.93 евро, 17.2.2017 г. - 211.15 евро, 17.3.2017 г. -
евро, 17.4.2017 г. - 217.79 евро, 17.5.2017 г. - 221.85 евро, 17.6.2017 г. - 224.6
евро, 17.7.2017 г. - 228.55 евро, 17.8.2017 г. - 231.63 евро, 17.9.2017 г. - 235.22
евро. 17.10.2017 г. - 238.54 евро, или сума от 7 590.64 евро Просрочени са и
31 вноски по лихва, които са били дължими на падежи и в размери, както
следва: 17.4.2015 г. - 6.98 евро, 17.5.2015 г. - 87.07 евро, 17.6.2015 г. - 87.57
евро. 17.7.2015 г. - 82.42 евро, 17.8.2015 г. - 82.68 евро, 17.9.2015 г. - 80.2
евро. 17.10.2015 г. - 75.18 евро, 17.1 1.2015 г. - 75.09 евро. 17.12.2015 г. - 70.16
евро, 17.1.2016 г. - 69.82 евро, 17.2.2016 г. - 67.15 евро.г. - 60.27 евро,
17.4.2016 г. - 61.6 евро. 17.5.2016 г. - 56.9 евро, 17.6.2016 г. - 55.92 евро,г. -
51.32 евро, 17.8.2016 г. - 50.06 евро. 17.9.2016 г. - 47.08 евро, 17.10.2016 г. -
42.63 евро,г. - 40.95 евро, 17.12.2016 г. - 36.61 евро, 17.1.2017 г. - 34.63 евро,
17.2.2017 г. - 31.41 евро,г. - 25.41 евро. 17.4.2017 г. - 24.77 евро, 17.5.2017 г. -
20.71 евро. 17.6.2017 г. - 17.96 евро.г. - 14.01 евро, 17.8.2017 г. - 10.93 евро,
17.9.2017 г. - 7.34 евро, 17.10.2017 г. - 3.58 евро, които са в общ размер на 1
478.41 евро. На 21.11.2019 г. вземанията са притендирани по реда на
заповедното производство-ч. г. д 19028/2019 г ПРС. По издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело *********
при ЧСИ **************. В срока е постъпило възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Твърди
наличие и на съдлъжник. Притендира изтекла давност изтекла на 17.09.2015 г.
Заявава наличие на нищожни клаузи относно наказателната лихва, поради
противоречие с ЗПК. Отрича настъпването на предсрочна изискуемост.
Твърди недействителност на договора за кредит поради нарушение на ЗПК.
Липсва яснота за размера на приложимия лихвен процент. Определения ГПР
не съответства на действителния такъв.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за потребителски
кредит от 17.10.2012 г. и погасителен план към него се установява, че на
17.10.2012 г. между страните е постигната договорка за отпускане на
ответника и А. И. Г. от ищеца на потребителски кредит в размер от 9500 евро
за погасяванена задължения по договори за кредитна карта от 01.09.2007 г.;
11.02.2008 г. и 23.12.2011 г. Срокът за погасяване е до 17.10.2017 г., на 60
вноски от по 242,56 лв. съобразно одобрен от страните погасителен план.
3
Годишната лихва е формирана от базовия лихвен процент в евро и надбавка
от 10,01 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е 7,99%. ГПР е
21,06 %. Общо дължимата сума е 14756,14 евро. Предвидено е заплащане на
еднократна такса за разглеждане на искането от 25 лв. заплаща се и
комисионна за отпускане на кредита в размер от 2 % от кредита. При
неусвояване на сумата в срок до 31.10.2012 г. се дължи и такса ангажимент от
2% върху неусвоената част.
От изготвеното заключение от 16.06.2022 г. по извършената ССЕ е
видно, че кредитната сума е усвоена на 17.10.2012 г. чрез нареждането и по
сметка на ответника. Извършени са плащания на суми в периода 05.12.2012-
18.09.2015 г. които са погасили 1909,36 евро –главница; 3574,75 евро-
възнаградителна лихва и 603,60 евро –наказателна лихва.
От изготвеното заключение от 17.10.2022 г. по изготвената
допълнителна ССЕ е видно, че от преведените в сметката на ответника в
„Първа инвестиционна банка“ АД суми по кредита са погасени задължения по
договор за кредитна карта от 01.09.2007 г. в общ размер от 5475,11 евро.
От приложеното ч. г. д. 19028/2019 г. на ПРС е видно, че за
притендираните вземания ищеца е подал заявление по чл. 417 от ГПК на
21.11.2019 г. Издадена е заповед за незабавно изпълнение срещу, която в срок
е постъпило възражение от длъжника Г..
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че между страните е сключен договор за кредит, по който
кредитополучателя дължи връщане на предоставената в заем сума от 9500
евро.
С оглед вида на възникналото между страните кредитор и длъжник
правоотношение, от което произтича процесното задължение и отправените
от ответника възражения за недължимост и задължението на съда да следи
служебно за наличие на неравноправни клаузи, нарушения на императивни
правни норми уреждащи правовия ред, настоящия състав намира че на първо
място следва да се обсъдят въпросите за съответствието на постигнатите в
договора уговорки с разпоредбите на ЗПК, действал към момента на
сключването.
4
Съгласно чл. 14 ЗПК (отм. ДВ бр. 18/2010 г.) Когато не са спазени
изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.
14, ал. 2 - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците,
визирани в ал. 2, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Действително договорът е сключен в писмена форма и в няколко
екземпляра, съобразно броя на страните по него, както и не се притендират
задължения, които да не са уговорени. Липсата обаче на доказателства
установяващи представяне на преддоговорна информация на длъжника, както
и връчване на предназначения за него препис сочи нарушение на чл. 6, ал. 1 и
2 от ЗПК.
По отношение записания лихвен процент съдът намира, че липсва
уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия
размер на кредита или върху остатъчната главница. Това води до неяснота
относно начина на разпределяне на лихвата във времето на погасяване, а
оттам - и до начина на формирана на възнаградителната лихва. Лихвения
процент не е фиксиран и нарушението на това изискване е пречка да се
направи проверка кога и как е начислен и дали отговаря на упоменатия от
кредитора размер. На следващо място договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Годишният
процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление,
дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. В процесния договор кредиторът не е посочил
като абсолютна стойност лихвения процент по заема, а по отношение на ГПР
липсва ясно определяне методиката на формиране на годишния процент на
разходите по кредита-кои компоненти включва и как се формира. Доколкото
разпоредбите на ЗПК сочат, че годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
5
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, за
да бъде същия ясен и разбираем за потребителя трябва да предоставя
информация за всички включени разходи, които той ще направи по повод
отпуснатия кредит. Такава яснота не е налице.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице нарушение на
императивната разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗПК е налице, което само по
себе си е достатъчно, за да се приеме, че договорът е недействителен, на
основание чл. 14, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Това по
аргумент на чл. 14, ал. 2 от ЗПК сочи наличие на предпоставки за връщане от
длъжника само на чистата стойност на кредита без лихви или други разходи.
Доколкото се установява от изготвеното заключение по извършената
допълнителна ССЕ, че размера на усвоената главница, послужила за
погасяване на задължения по кредитни карти на ответника, за каквато цел се
отпуска и кредита, е в размер от 5475,11 евро то на възстановяване подлежи
само тази сума.
С оглед установените данни от изготвеното заключение по ССЕ, че от
длъжника са извършени плащания по кредита в размер от 6 087.71 евро, съдът
намира, че те следва да се отнесат за погасяване на дължимата главница. Тъй
като платената сума надхвърля усвоената такава съдът намира, че не е налице
непогасено задължение от ответника, което налага извод за недължимост на
притендираната сума за главница и съответно отхвърляне на предявения иск
изцяло.
Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.
На ответника следва да се присъдят разноски съобразно представените
доказателства за сторени такива и списък в размер от 1500 лв. за адвокатско
възнаграждение и 100 лв. възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
6
БАНКА”АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, бул. “Драган Цанков" № 37, чрез ********* М. против А. В. Г.,
ЕГН:********** с адрес: гр. *******, ул. ***** № **, ет.**, ап.**** иск за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 16 441,02
евро (шестнадесет хиляди четиристотин четиридесет и едно евро и две
евроцента) от които: 7 590,64 евро (седем хиляди петстотин и деветдесет евро
и шестдесет и четири евроцента) просрочена главница; ведно със законната
лихва от 21.11.2019 г. до изплащане на вземането; 1478,41 евро /хиляда
четиристотин седемдесет и осем евро и четиридесет и едно евроцента/
просрочена договорна лихва от 17.04.2015 г. до 17.10.2017г.; 7 371,97
евро/седем хиляди триста седемдесет и едно евро и деветдесет и седем евро
цента ) наказателна лихва от 18.04.2014г. до 20.11.2019 г., за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч. г. д. 19028/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.
“Драган Цанков" № 37 да заплати на А. В. Г., ЕГН:********** с адрес: гр.
*******, ул. ***** № **, ет.**, ап.**** сумата от 1600 лв. (хиляда и
шестстотин лева) за разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/___________
7