РЕШЕНИЕ
№ 442
град
Плевен, 03.10.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, девети състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Виолета Николова
при секретар Поля
Цанева изслуша докладваното от съдия Николова по административно дело №455/2023г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.2в ал.1т.1 и ал.2 от ЗОДОВ вр. чл.4, пар.3 от ДЕС.
Образувано е въз
основа на искова молба с вх.№3287/29.05.2023 г. подадена от К.А.И. с ЕГН **********,
адрес: ***, против Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, адрес: гр.София,
бул.“Цар Борис III“ №136 и Върховен
административен съд на Република България, адрес: гр.София 1301,
бул.“Александър Стамболийски“ №18. В исковата молба се твърди, че на ищеца са
причинени вреди в резултат на административен акт - Уведомително писмо за
отхвърляне на плащанията №01-153-6500/585 от 23.08.2016 г. на Директор на ОД на
ДФЗ – Плевен по мярка 112, издаден от ДФЗ при неправилно тълкуване и прилагане
на регламенти на Европейския съюз, свързани с начина и периода на изчисляване
на икономическия размер на стопанствата по мярка 112, както и в резултат на
постановено от втория ответник Решение №6928/28.05.2018 г. на ВАС на РБ, с
което е потвърдено Решение № 353/24.07.2017г. по описа на АС-Плевен, при
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, с което решение жалбата
против този административен акт е отхвърлена. Посочено е в исковата молба, че
ответниците са нарушили чл.3 и чл.5 от Регламент (ЕО) №1242/2008г.
във вр. Приложение ІV, т.1, подт.“в“ и Приложение №1, както и чл. 5, чл.6
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията вр. Приложение V, т.1,
.“в“ и чл.8, ал.1 т.11 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220, както
и чл. 26 т.3 от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията. Твърди се, че нарушението е
извършено, като посочените ответници са тълкували и приложили неправилно
нормите на правото на ЕС и са изчислили икономическия размер на стопанството на
ищеца за 2016 г. на база не пълни 12 месеца от една стопанска година, а само на
база 284 дни от текущата стопанска година до 11.07.2016г., като от това за
ищеца са последвали посочените в исковата молба вреди – имуществени и
неимуществени. Посочва се в исковата молба, че с уведомително писмо за
отхвърляне на плащанията № 01-153-6500/585 от дата 23.08.2016г. проектът на
ищеца бил спрян с мотив – неспазване на договорни и нормативни задължения,
изразяващо се в неподдържане на стопанство от минимум 4 икономически единици,
установено при проверка на 11.07.2016г. Твърди се, че начинът на
изчисляване на икономическия размер на стопанството е уреден в чл.3 от
Регламент (ЕО) №1242/2008г. на Комисията от 08.12.2008г. за
установяване на типология на Общността за земеделските стопанства и приложенията
към него, като съгласно регламента икономическият размер се определя в
зависимост от общия стандартен производствен обем, изразен в евро, и се записва
като стандартен производствен обем. Сочи се, че в българското законодателство в
Наредба № 9 от 03.04.2018г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода от
2007-2013г., икономическият размер е приет да се определя и записва в
икономически единици. Твърди се, че при кандидатстването по мярката през 2012г.
се изисквало налично стопанство с икономически размер минимум 4 икономически
единици, като тези единици се притежават, ако кандидатът разполага със земя,
върху която има права (собствена или
под наем за срок от 5 години, удостоверено с договор с нотариална заверка на
подписите) и която е засадена през годината
на кандидатстване с култура/и, чийто коефициент/и, съпоставен в декари,
позволява получаването на не по-малко от 4 икономически единици. Твърди се, че
с договор за наем на празно място от 3 дка, засадено (или с намерение да се засади през същата стопанска
година, когато се подава проектът) с
градински краставици, кандидатът притежавал стопанство с икономически размери
от малко над 4 икономически единици и отговарял на условието по мярката. Твърди
се, че растениевъдството от бизнес плана не е предвидено да се заявява
месеца от стопанската година, когато това ще бъде направено. Сочи се, че според
бизнес плана икономическият размер през някакъв период от третата, четвъртата
или петата година следва да се увеличи с още 4,5 до 7,5 икономически
единици. Твърди се, че едва в следващия програмен период от 2014 до 2020г. в
Таблица 9 към наредбата бил включен месец, през който ще постигне икономическия
размер на стопанството. Твърди се, че изискването за увеличение на
икономическия размер на стопанството през някакъв период до четвъртата година с
минимум 4,8 икономически единици, както и увеличение със 7,5 икономически единици
в период от четвърта или петата година, е относимо само за стопани, които
отглеждане трайни насаждения, като лозя, овощни градини, малини и др. Сочи се,
че при стопани, произвеждащи зеленчуци, като ищеца, културите са налични само
през някакъв период от годината – период от засаждане на съответната култура до
деня на прибиране на същата. Твърди се, че периода варира от 2 месеца за
производителите на салата и ранно зеле до 5 месеца за производителите на домати
и пипер. При одобрение на заявлението и след подписване на договора ползвателят
получава половината от сумата по проекта 24 446 лв. ( левовата равностойност на 12 500 евро). Останалата половина получава след третата или
четвъртата година (в зависимост от вписаното в
заявлението и бизнес плана) при изпълнени
задължения по договора вкл. увеличаване на икономическия размер на
стопанството. При неизпълнение на бизнес плана или други нарушения на
нормативната уредба, не получава втората част от сумата и връща сумата от
първия транш. Твърди се, че в Таблица 9 от Наредба № 9 от 03.04.2018г. се
изисквало заявителят за посочи културата и площта, върху които ще я отглежда
през всяка от петте години на проекта за постигане на заявения икономически
размер на стопанството, но не и месеца от годината, в който това ще бъде
извършено. Същевременно в Таблица 9 от Наредба № 9 от 03.04.2018г.
за следващия програмен период 2014-2020г. била включена нова графа –„период на
засяване/засаждане от .. до …максимум 30 дни“. Сочи се в исковата молба, че на
10.07.2016г. бил уведомен по телефона от служител на ОД на Държавен фонд
„Земеделие“ – Плевен, че на следващия ден предстои проверка. В хода на
последната бил констатиран икономически размер на стопанството от 0
икономически единици, поради обстоятелството, че за стопанската 2015-2016г.
било предвидено отглеждането на 6,8 дка градински краставици (късни корнишони). Твърди се в исковата молба, че след тяхното
разсаждане икономическият размер на стопанството щял да бъде 13,33 икономически
единици. Твърди се, че по време на проверката присъствал пълномощник на ищеца,
който подписал декларация, че периода на разсаждане на градинските краставици
заявени в бизнес плана е 10.08.2016г. Сочи се, че на 15.09.2016г., след
като били прибрани корнишоните, на ищеца било връчено процесното уведомително
писмо за отхвърляне на плащанията № 153-6500/585 от 23.08.2016г. Ищецът
оспорил административния акт, който бил издаден на основание проверка,
извършена 81 дни, преди края на стопанската година, при писмено заявен период
за постигане на икономически размер на стопанството през месец август.
Твърди се, че през периода между 11.07.2016г. до 15.09.2016г. ищецът
изпълнил задължението си по бизнес плана и засадил и отгледал 6,8 дка градински
краставици при задължение от 6,5 дка и реализирал 8 000 кг.-продукция, като от
тях 7140 кг на преработващо предприятие с фактура. Посочва се още в
исковата молба, че ДФЗ обявило стопанството на ищеца за такова с икономически
размер от 0 икономически единици през стопанската 2015-2016г. по Мярка
112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР 2007-2013г. и за същата
стопанска година и за същото стопанство да преведе на ищеца сумата от 664,30
лв. за отгледани и реализирани корнишони по „Схема за подпомагане на плодове и
зеленчуци“ от РРСР 2014-2020г. Твърди се, че в резултат на незаконосъобразната
дейност на ВАС и ДФЗ му били причинени имуществени и неимуществени вреди.
Твърди се, че съгласно изискването на действащото законодателство работел на 4
часов трудов договор, а през другото време работел по проекта. Отказът да му
бъдат изплатени средствата и спирането на проекта за ищеца бил шок,
причинен стрес, в резултат на което напуснал работа. Ищецът изпаднал в
емоционален срив, не се среща с хора и живее напълно изолиран, като причината
за това е чувството за несправедлИ.ст и безизходица. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят сумата от 24 446
лв., обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, съставляващи
пропуснати ползи по Договор № 15/112/08028 за отпускане на
финансова помощ по Мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"
от ПЗСР за периода 2007-2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от
07.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 982 лв. – разноски по адм.дело № 894/2016г. по описа на АС-Плевен, оставено
в сила с Решение №353/24.07.2017г. по адм.дело № 89482016г. АС-Плевен,
ведно със законната лихва от 01.01.2017г. до деня на окончателното плащане на
задължението; както и сумата от 7000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нарушено право на ЕС - чл.3 и чл.5 от Регламент (ЕО) №1242/2008г.
на Комисията във вр. Приложение ІV, т.1, подт.“в“, както и чл. 5, чл.6 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията вр. Приложение V, т.1, .“в“
и чл.8, ал.1 т.11 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220, както и
чл. 26 т.4 от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Страната взема становище по
делото в писмени бележки с вх.№ 5401/19.09.23г., в които сочи, че са нарушени
норми от правото на ЕС, даващи права на частноправни субекти, като нарушението
е съществено и между него и претърпените вреди съществува причинно следствена
връзка.
Ответникът
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт л. Х., която моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Страната претендира деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Ответникът
Върховен административен съд на Република България, редовно призован, не
се представлява. В отговор с вх.№ 3847/19.06.23г., чрез юрисконсулт П.Д.,
страната взема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Иска
от съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан, като претендира разноски по списък по чл.80 ГПК за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.
Представителят на
Окръжна прокуратура –Плевен – прокурор И. Р. изразява становище за
неоснователност на исковата претенция.
Административен
съд – Плевен, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е по
делото, че на 05.11.2012г. между Държавен фонд „Земеделие“ гр.София и К.А.И.,
като ползвател, бил сключен Договор № 15/112/08028 за отпускане на финансова
помощ по Мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 (ПРСР), подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Договорът е
сключен на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба
№ 9). Съгласно чл. 1 от договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна
финансова помощ за изпълнението на всички инвестиции, основни дейности и цели,
заложени в бизнес плана по проект №15/112/08028 и включени в Приложение 1 и 2.
В чл. 2, ал. 1 от договора е посочено, че одобрената помощ въз основа на
представените от ползвателя на етап кандидатстване заявление и документи,
включително бизнес план, е в размер на 48 892 лева за период от 5 години,
считано от датата на подписване на договора, като според ал. 2 помощта се
предоставя на два етапа: първо плащане в размер на 24 446 лева и второто
плащане в размер на 24 446 лева при нарастване на икономическия размер на
стопанството с 8,23 икономически единици. Съгласно чл.3.1. от договора,
ползвателят се задължил да увеличи икономическия размер на земеделското стопанство
минимум с 4,5 икономически единици и в срок до три години, както и да извърши
всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана
описани в Приложение 2 - подобряване механизацията на стопанството чрез
закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване), в срок до 4 години и 6 месеца от датата на
подписване.
Не се спори и се
установява от представеното по делото заверено копие на Анекс №1 към договор
№15/112/08028 от 05.11.2012г. – л. 77 от делото, че страните се споразумели
т.3.1 от договора текстът да бъде заличен, а вместо него бил създаден такъв, с
който ползвателят се задължавал да извърши всички инвестиции, основни дейности
и цели, предвидени в бизнес плана и описани в Приложение №1, в срок до 4 години
от датата на подписване на договора т.е. в срок до 05.11.2016г. да
увеличи икономическия размер на земеделското стопанство минимум с 4,5
икономически единици. Останалите клаузи останали в сила непроменени.
Не се спори между
страните, че на 26.11.2012г. било извършено първо плащане по договора в размер
на 24446 лв. В тази насока са заверено копие на писмо за оторизация на
плащането РОТ №15/112/08028 от 12.11.2012г. и копие на уведомително писмо за
одобрение №979/23.01.2013г.
Безспорно е
обстоятелството, че през програмния период до м.11.2016г. , ищецът не е работил
по трудовото правоотношение на 8 часов работен ден. В тази насока са справки
от НОИ за актуално състояние на осигурено лице, писмо изх.№ 8155#/09.05.2016г. , копие на декларация за трудови или
служебни правоотношения от 30.03.2016г., копие на трудов договор
№17/14.10.2015г.
Безспорно е
по делото, че със Заповед №309544/04.07.2016г. на началник отдел на
Регионален технически инспекторат, била възложена проверка на
земеделското стопанство на ищеца в периода от 04.07.2016г. до 15.07.2016г. и
било констатирано, че стопанството на К.А.И. е от 0 икономически единици.
Видно от
контролен лист – л. 186 – 196 от делото, експерти при ДФ „Земеделие“ при
проверка на място на налична за стопанството земя, установили, че земя в
с.Муселиево, общ.Никопол, с площ 0,65 хектара, а при проверка на място –
0,2570 хектара , с начин на ползване по документи – краставици градински,
било установено, че е угар. Дворните места с УПИ XV-164 и XIV-164 не
били засадени с посочената култура – градински краставици. В контролния лист
било отбелязано, че кандидата не отглежда през проверяваната стопанска година
описаните в контролния лист култури, като упълномощено лице на ползвателя – Р.П.Л.посочил
в графата забележки, че няма такива.
С уведомително
писмо изх.№ 01-152-6500/380 от 14.07.2016г. на ДФ „Земеделие“ К.А.И. бил
уведомен за извършената проверка на място чрез копие от контролния лист и за
правото му в 14 дневен срок от уведомлението да направи своите забележки и
възражения.
Безспорно е по
делото, че със Заповед № 03-150-РД /334/23.08.2016г. на основание чл.20а,
ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.33, ал.1 от
Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери“ от ПРСР за
периода 2007-2013г., Директорът на ОД на ДФЗ –Плевен отказал изплащането на
финансова помощ, представляваща второ плащане по договор №15/112/082028 от
05.11.2012г. С уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изх.№
01-153-6500/589 от 23.08.2016г. – л.78 и 79 от делото, на ищеца било съобщено
за отказ да се извърши второ плащане по договор № 15/112/08028 от 05.11.2012г.
с мотив, че не е изпълнено задължението по т.4.4. б.“й“ от договора и чл.8,
ал.1 т.11 и чл.9, ал.1 т.8 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. на министъра на
земеделието и храните, изразяващо се в неподдържане на минимално изискуемия
размер на стопанството от 4 икономически единици. Било указано на
адресата, че на основание т.4.4. б.“й“, т.4.7 от договора и чл.8, ал.1 т.11 и
чл. 33, ал.1 от Наредба №9/03.04.2008г. следвало да върне полученото първо
плащане в размер на 24466 лв.
Безспорно е, че
по повод жалба срещу административния акт уведомително писмо за отхвърляне на
плащанията изх.№ 01-153-6500/589 от 23.08.2016г., било образувано адм.дело №
894/2016г. по описа на АС-Плевен. С Решение №353/24.07.2017г. по адм.дело №
89482016г. АС-Плевен, V състав,
отхвърлил жалбата на К.А.И.. С Решение №6928/28.05.2018г. по адм.дело №
1117082017г. по описа на ВАС, IVотделение,
касационната инстанция оставя в сила решението на ПлАС.
Не се спори
и се установява от заверено копие на договор за продажба на МПС от 27.02.2013г.,
заверено копие на платежно нареждане от 27.02.2013г., копие на преводно
нареждане и операционна бележка от 28.06.2013г., копие на фактура №
00000013710/03.07.2013г., че ищецът е изпълнил мероприятията по Приложение №2
към административния договор, като е закупил товарен автомобил, помпи и
моторна гръбна пръскачка.
Видно от справка
на л. 106 от делото, за периода 2013г. до 2023г. няма данни К.А.И. да е
регистриран като тютюнопроизводител в регистъра на тютюнопроизводителите в Министерството
на земеделието.
Установява
се от заверено копие на извлечение от имейл на л.107 -108 от делото, че ищецът
е получил имейл с уведомление за плащане за 2016г. по „Схема за
зеленчуци“ на сума в размер на 664,30 лв. на дата 30.03.2017г. по
заявление № 15/240616/87850 за кампания 2016г.
Не се спори
и относно обстоятелството, че с вх.№ 18306424/2016г. К.А.И. чрез упълномощено лице
Р. П. Л. (пълномощно на л.258 от делото) подал заявление за подпомагане 2016 по Схема за единно
плащане на площ, Схема за преразпределително плащане, Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания, Схема за млади земеделски стопани, Схема за обвързано
подпомагане на зеленчуци – оранжерийно производство, като заявил в Таблица 2
към Декларация за подпомагане по СП/СЗ/СЗо парцели №49415-281-1-1 с площ от
0,36 ха, и имот № 49415-360-2-1 с площ 0,34 ха, а заявената култура били
корнишони на открито.
Видно от
представеното заверено копие на фактура –л. 295 от делото, на 07.10.2016г.
ищецът продал на „Дими Транс“ ЕООД –гр.Стара Загора, 7140 кг. корнишони на обща
стойност 2856 лв.
Въз основа на
тези факти, съдът счита предявените искове за допустим.
По същество
исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Правото на ЕС не
съдържа изрична регламентация на иска за обезщетение за
вреди, причинени на частно правните субекти от нарушаването му. СЕС приема в
своите решения, че по силата на предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки
са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на
правото на Съюза и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени
на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което
носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договорите, на които се
основава Съюзът ( решение от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. C-6/90
и C-9/90, т. 35, решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pеcheur и
Factortame, C-46/93 и C-48/93, т. 31,
решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37 и т. 40).
Приложимите
процесуални правила се определят във вътрешния правен ред на всяка държава
членка по силата на принципа на процесуалната автономия на държавите членки,
при условие все пак да не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи
аналогични вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и да не правят
практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата,
предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективността) - решение от 7 януари 2004 г. по дело Wells, C-201/т. 67, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 38.
Задължението на
държавата членка да отстрани незаконосъобразните последици от всяко нарушение
на правото на Съюза съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на
Съюза, независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой е
публичният орган, който съгласно правото на съответната държава членка носи
отговорност за поправянето на вредите (виж в този смисъл решение от 5 март 1996 г. по дело Brasserie du pecheur
и Factortame, C-46/93 и C-48, т. 32, решение от 1 юни 1999 г. по дело Konle, C-302/97, т. 62, решение от 4 юли 2000 г. по дело Haim, C-424/97, т. 27, решение от 30 септември 2003 г. по дело Kobler,
C-224/01, т. 31, решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 46).
Според приетото
от СЕС в решението му по дело M. T., С-168/15, т. 20 и т. 23 принципът на отговорност на държавата за вреди,
причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на
Съюза, за което носи отговорност държавата, е приложим и когато въпросното
нарушение произтича от решение на национална юрисдикция, която се произнася
като последна инстанция, при наличието на същите материално правни
предпоставки. Съдът е приел, че това се налага предвид съществената роля, която
изпълнява съдебната власт за защита на правата, които частноправните субекти
извеждат от правните норми на Съюза, и обстоятелството, че юрисдикция, която се
произнася като последна инстанция, по дефиниция представлява последната
инстанция, пред която те могат да предявят правата, предоставени им от тези
правни норми.
Задължението на
държавата да поправи вредите включва задължението й за обезщетяване на вредите
– както претърпени загуби, така и пропуснати ползи, настъпили вследствие на
това неизпълнение. В тази насока са Решение на съда от 04.10.2018г. по
дело С-571/16 (Н.К. срещу БНБ), Решение на съда от 28.07.2016г. по дело С-168/2015г.( М.Т.срещу
Република Словения), решение на съда от 05.03.1996г.
по съединени дела С-46/93 и С-48/93 и
др.
Материално
правните предпоставки обаче се определят от СЕС в неговите решения в условията
на кумулативност и те са следните: предмет на нарушената правна норма на Съюза
да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата
да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка
между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда ( решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 47, решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie
Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie
и др., C-568/08, т.
87, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37).
Преценката за
това дали допуснатото нарушение е достатъчно съществено, както и за наличието
на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните
субекти вреди, е на националните юрисдикции съгласно дадените от СЕС насоки (решение от 14 март 2013 г. по дело Jutta Leth, т. 43, решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants
in the FII Group Litigation, C-446/04,
т. 210). При всички положения обаче нарушението на правото на Съюза е
достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с
практиката на Съда в съответната област ( решение от 30 септември 2003 г., Kobler, C-224/01, т. 56, решение по дело M. T., С-168/15, т. 26).
Трите условия (предмет на нарушената правна норма на Съюза да е
предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на тази норма да
е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда следва да са налице
кумулативно (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010 г. по
дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от
решението).
Липсата на което
и да е от тях води до отпадане на отговорността на ответника.
В конкретния
случай съдът приема, че по делото не са налични доказателства и за трите
предпоставки.
На първо място,
съдът приема за основателно възражението на ответниците, че нормите, от които
черпи права ищецът не създават права за частно правни субекти, а по
същество създават правила за държавите членки на ЕС.
Съгласно чл.3 от
Регламент (ЕО) №1242/2008г. на Комисията от 08.12.2008г. за установяване
на типология на Общността за земеделските стопанства, икономическият размер на
стопанството се определя въз основа на общия стандартен производствен обем на
стопанството. Той се изразява в евро. Методът за изчисляване на икономическия
размер на стопанството и класовете по икономически размер са посочени в
приложение II. Съгласно чл.5 т.1 от
регламента „стандартен производствен обем“ (СПО) означава
стандартната стойност на брутната продукция. СПО се определя за всеки район,
посочен в Приложение IV, и за всяка
характеристика на реколтата и жИ.тните от изследването на структурата на
стопанствата, посочено в Приложение III от
Регламент (ЕО) №1166/2008. Методът за изчисляване за определяне на
СПО на всяка характеристика и процедурите за събиране на съответните данни да
разяснени в Приложение IV. Общият
СПО на стопанството отговаря на сумата от стойностите, постигнати за всяко
производство, и се определя, като стандартните производствени обеми за
производствена единица се умножат по броя на съответните единици. За целите на
изчисляването на СПО за изследването на структурата на стопанствата за годината
N „референтният период“ обхваща петте последователни
години от година N-5 до година N-1 и се означава с N-3. СПО се определят, като се използват средните базови
стойности, изчислени за един референтен период от 5 години, както се посочва
в чл.3, ал.1. Те следва да се актуализират за отчитане на икономическите
тенденции най-малкото всеки път, когато се извършва изследване на земеделските
стопанства. Съгласно чл.3 т.4 от регламент чрез дерогация от пар.3 държавите
членки изчисляват СПО за референтния период 2004г. за производствата, изброени
в изследването на структурата на стопанствата за 2007г., както е определено в
Регламент (ЕО) №204/2006 на комисията.
Съгласно
приложение II б в.А икономическият
размер на стопанството се определя в зависимост от общия СПО, изразен в евро. В
б.Б са определени класовете стопанства по икономически размер – I клас – по –малко от 2000 евро; II клас – от 2 000 до по-малко от 4 000 евро; III клас - от 4 000 до по-малко от 8 000 евро;
IV клас- от 8 000 до по-малко от 15 000
евро; V клас - от 15 000 до по-малко от 25 000
евро; VI клас- от 25 000 до по-малко от 50 000
евро;
VII клас-от 50 000 до по-малко от
100 000 евро
; VII клас- от 100 000 до по-малко от 250 000 евро; IX клас-от 250 000 до по-малко от 500 000 евро; X клас-от 500 000 до по-малко от 750 000 евро; XI клас-от 750 000 до по-малко от 1 000 000 евро; XII клас-от 1 000 000 до по-малко от 1 500 000 евро; XIII клас-- от 1
500 000 до по-малко от 3 000 000 евро; XIV клас – равно или по-голямо от 3 000 000 евро.
Правилникът за прилагане в областта на системата за земеделска счетоводна
информация и изследванията на Общността относно земеделските стопанства може да
предвижда групиране заедно на класове IV и V, VIII и IX или от X до XIV. При
прилагането на чл.4, пар.1 от Регламент 79/65/ЕИО държавите членки следва да
определят икономическия размер на стопанството за областта на изследването на
системата за земеделска счетоводна информация, който да съвпада с
горепосочените граници на класовете по размери.
Съгласно
Приложение ІV, т.1, подт.“в“, СПО отговаря на производствен период от 12
месеца. При растителните продукти, за които производственият период е по-малък
или по голям от 12 месеца се изчислява СПО, който да отговаря на
нарастването или годишното производство за 12 месеца). СПО за растителни продукти се определя на
базата на площ, изразена в хектари. Базовите данни за определяне на СБО и
изчисленият СПО се изразяват в евро. СПО се определя за всички земеделски
продукти в съответствие с позициите в изследванията в Общността за
структурата на земеделските стопанства по начина, предвиден за тези
изследвания ( т.1.“д“ и т.2 а“ от Приложение IV ).
Регламент (ЕО) №1242/2008г.
на Комисията от 08.12.2008г. за установяване на типология на Общността за
земеделските стопанства, стандартен производствен обем, е действал до
31.12.2014г., когато с чл. 7 на Регламент №1198/2014 на Комисията от
01.08.2014г. за допълнение на Регламент (ЕО) №1217/2009 на
Съвета за създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите
и икономическата дейност на земеделските стопанства в ЕС, е отменен, считано от
01.01.2015г.
Съгласно пар.1 от
мотивната част на Регламент (ЕО) №1242/2008г., СПО и данните, нужни за тяхното
изчисляване, трябва да се предадат на комисията от органа за връзка, определен
от всяка държава в съответствие с чл.6 от Регламент 79/65/ЕИО.
Същевременно
в чл. 5 и чл.6 от Регламент (ЕС) 2015/220 на Комисията е
дадено легално определение за икономически размер на стопанството, стандартна
продукция и обща стандартна продукция. Определени са методите за изчисляване на
икономическия размер на стопанството, класовете икономически размери,
процедурите за събиране на съответните данни и определяне на стандартна
продукция на различните характеристики на дадено стопанство, начин на
определяне на обща стандартна продукция на стопанството, с препратка към
Приложение V и VI от същия регламент, както и приложение III към Регламент (ЕО) 01166/2008г.
Методите за
изчисляване на икономическия размер на стопанството и класовете икономически
размери са посочени в Приложение V, като по същество приповтарят тези в приложение II на Регламент
(ЕО) №1242/2008г. с
изкл. на формулировката в б.Б, т.IV. Същевременно
в Приложение VI е дадена легална дефиниция на
стандартна продукция (СП) - стойността на всяка селскостопанска характеристика,
посочена в чл.6, пар.1, която отговаря на средната стойност в даден район- т.1
б.“а“. Стойност на продукцията означава паричната стойност и брутната му
земеделска продукция по цена франко земеделското стопанство. Тя е сбор от
стойността на основните и вторичните продукти. Тези стойности се изчисляват, като
се умножи количеството на продукцията по цената франко земеделското стопанство.
Не се включват ДДС, данъците върху продуктите и директните плащания. В т.1
б.“в“ е прието, че СПО отговаря на производствен период от 12 месеца (календарна година или стопанска година). При растителните и жИ.тински продукти, за които
производственият период е по-малък или по-голям от 12 месеца, се изчислява СП,
който да отговаря на нарастването или на годишното производство за 12 месеца.
Съгласно т.2 от приложение VI според характеристиките
на растителната и жИ.тинската продукция СП се определя за всички
земеделски продукти в съответствие с позициите в ИСЗС по начина, предвиден за
тези изследвания. СП се определя най-малко на основата на географски единици,
използвани за ИСЗС и за СЗСи. Тези географски единици се базират на
общата класификация на териториалните единици за статистически цели…Събирането
на данни за определяне на стандартна продукция се определя по реда в т.3 от
Приложение VI, като съгласно т.4 държавите
членки отговарят, в съответствие с разпоредбите на настоящето приложение, за
събирането на базовите данни, необходими за определяне на СП, за тяхното
изчисляване и за превръщането им в евро, както и за събирането на данни,
изисквани за евентуалното прилагане на метода за актуализиране по т.3
„б“.
Същевременно в
Регламент №1698/2005г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони е предвидено, че
помощите за млади земеделски производители се отпускат на лица, които са на
възраст под 40 години и за пръв пътя учредявят стопанство като собственици,
притежават съответните професионални умения и компетенции, предоставят бизнес
план за развитието на техните селскостопански дейности, а максимиалният размер
на помощите е до 70 000 евро.
В Регламент
№809/2014г. държавите членки са задължени да вземат необходимите мерки, за да
се гарантира правилното функциониране на системата за администриране и контрол
чрез приемане на правила по отношение на административните проверки и
проверките на място, измерването на площите, случаите, при които заявленията за
помощ или исканията за плащане могат да бъдат коригирани, прилагането и
изчисляването на частично или пълно оттегляне и възстановяването на
неправомерни плащания и санкции, прилагането и изчисляването на административни
санкции, изискванията към компютаризираната база данни, заявленията за помощ и
исканията за плащания, краен срок за подаване на заявления, извършването на
проверки, прехвърлянето на стопанства, и т.н. В т.28 от регламента
изрично е предвидено, че държавите членки могат да прилагат различни видове
проверки, като по отношение на някои могат да се извършват проверки през цялата
година, за да може да се провери спазването на ангажиментите. Продължителността
на проверката следва да бъде ограничена до необходимия минимум, а проверката на
място може да изисква допълнителни посещения при бенефициера. Съгласно чл.26
т.4 от регламента, когато някои критерии за допустимост, ангажименти и други
задължения могат да бъдат проверени единствено през конкретен период от време,
проверките на място може да изискват допълнителни посещения на по-късна
дата.Същевременно в глава 2 от регламента са предвидени провеждането на
административни проверки – чл.28, кръстосани проверки – чл.29, а в раздел I глава III е предвиден
броя проверките от страна на държавата по отношение на бенефициерите на място в
рамките на интегрираната система. Проверките на място обхващат измерването на
площта на земеделския парцел и проверка на критериите за допустимост,
ангажиментите и другите задължения по отношения на площта, декларирана от
бенефициента съгласно схемите за помощ и/или мерките за подпомагане. За всяка
проверка се изготвя доклад, като се дава възможност на бенефициента да подпише
доклада , за да удостовери присъствието си по време на проверката и да добави
забележки, като при установено неспазване бенефициера получава копие от доклада
от проверката.
В конкретния
случай настоящият съд не констатира да е налице неяснота при тълкуването,
значението и смисълът на разпоредбите на Регламент (ЕО) №1242/2008г.
на Комисията от 08.12.2008г. за установяване на типология на Общността за
земеделските стопанства и приложенията към него, Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/220, Регламент (ЕС) №1698/2005г., както и Регламент за
изпълнение (ЕС) №809/2014 на
Комисията. Текстовете са ясни и не будят съмнение, че нормите касаят публично
правни задължения на българската държава, а не и на частно правни субекти като
ищеца.
Целта на
Регламент (ЕО) №1242/2008г. е да се създаде класификация на
земеделските стопанства по икономически размер и тип производство по
технико-икономическа насоченост, като типологията на Общността се
систематизира така, че да се образуват хомогенни групи от стопанства
и да могат да се правят сравнения за състоянието им. Типологията на Общността
следва да се прилага към отчетните стопанства, като се използват счетоводните
данни, събрани чрез системата за земеделска счетоводна информация. Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/220 въвежда прагове на икономическия размер, които варират
спрямо държавите членки и района на системата за земеделска счетоводна
отчетност, което обуславя извод, че правилата следва да бъдат приведени
от конкретната държава с цел за се създаде единна система за събиране на
счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските
стопанства в ЕС.
Цитираните
по-горе норми от регламентите обуславят извод, че са налице публично правни
норми, относими и въвеждащи задължения към съответните държави членки, а не и
предостави права на частно правни субекти. Именно поради тази причина в
регламентите е предвидена и отговорност на държавите в случай на нарушение на
правилата, въведени с тях.
Нормите на чл.3 и
чл.5 от Регламент (ЕО) №1242/2008г. във вр. Приложение ІV, т.1, подт.“в“ и
Приложение №1, както и чл. 5, чл.6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220
на Комисията вр. Приложение V, т.1, .“в“ и чл.8, ал.1 т.11 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/220, както и чл. 26 т.3 от Регламент за
изпълнение (ЕС) №809/2014 на
Комисията не създава права за частноправни субекти, а освен това не са били
обсъждани като правно основание за постановяване на съдебните актове по
адм.дело № 894/2016г. по описа на АС-Плевен и адм.дело № 11170/2017г. по описа
на ВАС, следователно не е възможно да бъдат обект на нарушение. Не е налице
нито съществено, нито очевидно нарушение на правото на ЕС, като в настоящото
производство е недопустимо да се прави преценка на съдебните актове.
В
конкретния случай съдът не констатира нарушение на правото на ЕС вкл. такова,
което да е от категорията на съществените.
Българският
законодател е уредил условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ на проекти по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по
програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в Наредба № 9 от
3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.,
издадена от министъра на земеделието и продоволствието, в сила от 30.10.2015
г. Съгласно чл.9, ал.1 т.8 от наредбата след условията за
допустимост за финансиране на кандидати е общият икономически размер на
земеделското стопанство да е не по-малко от 4 единици, като увеличението към
избрания период на проверката за изпълнение на бизнес плана следва да е
заложено в последния, представен по образец съгласно Приложение №1 и удостоверяващ
развитието на стопанството за най-малко 5 годишен период. Съгласно чл. 3, ал.1
и ал.2 т.1 помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана
дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското
стопанство и допустими за подпомагане, като сред допустимите дейности,
инвестиции и цели са увеличаване икономическия размер на земеделското
стопанство минимум с 4,5 икономически единици
към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана. Ръстът в икономическите единици, който е определен
в бизнес плана им, също трябва да се реализира на територията на тези области (чл.12а, ал.3).
Предвидено е в чл. 6 периодичност в изплащането на помощта се извършва на два
етапа, а именно първо плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро
- след одобрение на заявлението за подпомагане и второ плащане в размер
на левовата равностойност на 2500 евро за всяка 1,5 икономически
единици увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското
стопанство след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер -
след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора
за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2.
В ДР в пар.1 т.3,4 и 6 е дадено и легално определение на понятията
„икономически размер на стопанство", "Икономическа
единица"( коефициент, който се получава,
като общата стандартна разлика на стопанството се раздели на левовата
равностойност на 1200 евро, а една икономическа
единица е равна на левовата равностойност на 1200 евро.) и "Обща
стандартна разлика на стопанството" (сумата в левове от стандартните разлики на
отглежданите в стопанството култури и/или жИ.тни).
Основателно е
възражението на ответника ВАС чрез процесуалния му представител, че по делото
липсват данни наредбата да е оспорена от ищеца по съдебен ред като несъответна
на правото на ЕС. Ето защо наредбата се явява приложима и правилно е съобразена
в дейността на ДФЗ и съдебните инстанции.
В
конкретния случай от представения по делото договор, се установява, че фондът
отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на
полученото първо плащане, заедно със законната лихва върху него, в случаите,
когато ползвателят не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството, съгласно
чл.9, ал.1 т.8 от Наредба №9/30.04.2008г. до годината, избрана за
проверка на изпълнението на бизнес плана. Видно от приложения по делото
бизнес план, оспорващият е заявил избрано време за проверка на
изпълнението на бизнес плана след 3-тата година от сключване на договора за
отпускане на финансовата помощ, като се предвижда на третата година от периода
на проекта градинските краставици да достигнат до 6,5 дка. Представеният от
получателя на помощта бизнес план, предвижда увеличаване на икономическия
размер на земеделското стопанство с най-малко 4 икономически единици, а
доказателства за изпълнение на това намерение и изобщо за постигане на така
заложената по проекта цел напълно липсват. Ето защо не може да се приеме за
основателно твърдението, че е налице нарушение на Регламент (ЕО) №1242/2008г.,
Регламент (ЕС) 2015/220 и Регламент (ЕС) №809/2014 от Държавен фонд „Земеделие“ като е приел, че
при проверката на място на земеделското стопанство на младия фермер, не е
установено да се отглеждат насаждения, посочени в бизнес плана, т. е.
стопанинът не е поддържал земеделско стопанство с икономически размер не
по-малко от 4 ИЕ. Заложените в бизнес плана показатели са индикатори за
изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на
размера на финансовата помощ.
Приобщената по
делото фактура на л. 295 от делото, издадена от „Дими Транс“ ЕООД –
гр.Стара Загора, съдът приема, че не съставлява доказателство в подкрепа на
твърденията на ищеца, че по същество от поземления имот са произведени 7140 кг.
корнишони чрез засяване на растенията през месец август, предвид
обстоятелството, че в бизнес плана лицето е вписало, че произведената
продукция ще доставя за преработка във веригата магазини Life – гр. Плевен (л.145 от делото), както и обективната невъзможност за прираст за
по-кратък от необходимия срок за прираст на този вид земеделска култура.
Доказателства за последното по делото не са налице.
Исковото
производство по ЗОДОВ се провежда при спазване на принципа на състезателното начало
– чл. 8, ал. 2 от ГПК. В случая ищецът не доказа, при условията на пълно и главно доказване,
фактите, на които основава своите искания и всички обстоятелства, свързани с
фактическия състав на отговорността на ответниците за нарушаване на правото на
ЕС: 1). неправомерност на поведението на ответника, негови органи и/или
длъжностни лица, изразяващо се в нарушение на правна норма, която има за
предмет предоставянето на права на частноправните
субекти и обосновка, че това нарушение е достатъчно съществено;
2)наличие на вреда, обоснована като реална и сигурна, и 3) пряка
причинно-следствена връзка между твърдяното поведение/нарушението на
задължението, за което носи отговорност държавата, и претендираната вреда.
Ето защо исковете
следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода по
делото, следва да бъдат присъдени в полза на ответниците направените деловодни
разноски: в полза на ДФЗ 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и в полза на
ВАС сумата от 600 лв. по списъка по чл.80 ГПК на л. 305 от делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното,
Административен съд –Плевен, ІX-ти състав,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от К.А.И. с ЕГН **********, адрес: ***, за осъждане на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, адрес: гр.София, бул.“Цар Борис III“ №136 и Върховен административен съд на Република
България, адрес: гр.София 1301, бул.“Александър Стамболийски“ №18, да заплатят
сумата от 24 446 лв., обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
съставляващи пропуснати ползи по Договор № 15/112/08028 за
отпускане на финансова помощ по Мярка "Създаване на стопанства на млади
фермери" от ПЗСР за периода 2007-2013г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 07.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от
982 лв. – разноски по адм.дело № 894/2016г. по описа на АС-Плевен, оставено в
сила с Решение №353/24.07.2017г. по адм.дело № 89482016г. АС-Плевен,
ведно със законната лихва от 01.01.2017г. до деня на окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 7000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нарушено право на ЕС - чл.3 и чл.5 от Регламент (ЕО) №1242/2008г.
на Комисията във вр. Приложение ІV, т.1, подт.“в“, както и чл. 5, чл.6 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията вр. Приложение V, т.1, .“в“
и чл.8, ал.1 т.11 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220, както и
чл. 26 т.4 от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията.
ОСЪЖДА К.А.И. с
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София,
адрес: гр.София, бул.“Цар Борис III“ №136,
сумата от 100 ( сто) лв. деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К.А.И. с
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Върховен административен съд на
Република България, адрес: гр.София 1301, бул.“Александър Стамболийски“ №18,
сумата от 600 (шестстотин) лв. деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: