Р Е Ш
Е Н И Е № 107
гр. Пловдив 27.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Румяна Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №2094 по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение №2865/08.07.2019г. на Пловдивския районен съд, ХХІІ-ри гр. с. постановено по гр. д. № 5883/18г., с което се отхвърля предявения от “Строй-Старт-91-Митев С-ие“ СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Младежка“ № 12, представлявано от К. П. М. - управител против „Алфа-Инвестко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 82, ет.9, представлявано от Р.Б.К., осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща стойността на разходите за материалите и труда за извършените от ищеца СМР, с която „Алфа-Инвестко“ ЕООД неоснователно се е обогатило за сметка на “Строй-Старт-91-М. С-ие“ СД, във връзка с извършени от ищцовото дружество в полза на ответното дружество строително-монтажни работи на обект Жилищна сграда с обществено обслужващи функции в УПИ IV – жилищно и обществено застрояване, квартал III, жилищна група А – 7,8 по плана на ж. к. ***, гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда - 11.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Жалбоподателят “Строй-Старт-91-М. С-ие“ СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Младежка“ № 12 моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което уважи иска в пълен размер.
Въззиваемата страна „Алфа-Инвестко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив счита жалбата за неоснователна и моли съда я отхвърли. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Спорът пред въззивната инстанция се свежда до въпроса налице ли е идентичност между предмета на настоящето дело и по гр. д. № 10053/16г. по описа на ПдРС, ХХII-ри гр. с.
Във въззивната жалба се възразява, че двете дела са с различен предмет. Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани. Настоящият съдебен състав извърши в служебно справка на съдържането на посоченото решение и установи, че в диспозитива му съдът се е произнесъл по същество за същите строително монтажни работи, които са изпълнени на същото място, на което са изпълнени процесните стоителни дейности – в УПИ VI, кв. III, жил. група А – 7,8 по плана на ж. к. „***“, гр. Пловдив - и за чиято стойност се води и настоящия спор. Разликата е единствено в това, е че по гр. д. № 10053/16г. искът е предявен на основание договор от 2014г., а в настоящето дело исковата сума се претендира на ро реда на неоснователно обогатяване. Във въззивната жалба жалбоподателят изрично заявява, че страните по двете дела са същите, което всъщност не е спорно.
При така установената правна и фактическа обстановка се налага извода, че между страните е установено в друго дело, че стойността на процесните строително монтажни работи е претендирана на договорно основание – неформален договор за изработка. Само за пълнота следва да се посочи, че този извод съответствува с представените и неоспорени преписи от разписки за получени суми за изграждане на тротоари, които сочат към съществуване на договорно отношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2 от ЗЗД правото на обеднелия да иска връщане от обогатилия се без основание онова, с което се е обогатил до размера на обедняването възниква само когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. В настоящия казус претендиращата, че е обедняла ищцова страна, тук жалбоподател, има на разположение друг иск – този по чл. 266 от ЗЗД, понеже вече се изясни, че страните са в договорни отношения, и такъв иск е предявен по гр. д. № 10053/16г. След като страната е упражнила правото си да търси стойността на процесните строителни работи на основание договор, сключен през 2014г., тя не може да претендира същата стойност на извъндоговорно основание, както е в настоящия казус – по реда на чл. 59, ал.1 от ЗЗД, а именно като неоснователно обогатяване. В този смисъл е налице и последователна съдебна практика – ППВС № 1/79г. - т.8; Решение № 81/07.07.2009г. на ВКС, по т. д. № 761/08г. I т. о.
Ето защо предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал да същия правен извод и е отхвърлил иска, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въъззиваемата страна разноски, направени във въззивното разглеждане на делото. В представения договор за правна помощ от 02.09.19г. обаче са посочени две суми като платени възнаграждения – 800лв. по т. 1 от договора и 300лв. по т.3 от същия договор. При това противоречие за размера на платения адвокатски хонорар като безспорно платена сума следва да се приеме тази от 300лв., в който размер ще се присъдят разноски.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2865/08.07.2019г. на Пловдивския районен съд, ХХІІ-ри гр. с. постановено по гр. д. № 5883/18г.
ОСЪЖДА “Строй-Старт-91-М. С-ие“ СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Младежка“ № 12, представлявано от К. П. М. - управител да заплати на „Алфа-Инвестко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
-стр. 3 от решение по в. гр. д. № 2094/19г. На ПдОС-
септември“ № 82, ет.9, представлявано от Р.Б.К. сумата 300 (триста) лева разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.