РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
29.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 27 май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6164 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, гр.София
твърди, че по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г. и подписан към него индивидуален договор от 20.07.2018г. придобил от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД вземанията по сключения на 13.07.2016г. между последния, като заемодател, и
ответниците – Ш.И.Ф. и Н.
Н. Ф., като заематели, договор за потребителски паричен кредит №2345619. Твърди се, че за
цесията ответникът бил надлежно уведомен, включително чрез приложеното към
исковата молба уведомление.
Поддържа, че по силата на сключения
договор цедента предоставил в заем на ответника сумата общо от 6926,23
лева, от която 6300,00 лева чиста стойност на кредита, такса за
разглеждане – 189,00 лева и застрахователна премия 437,23 лева.
Моли съда да постанови решение с което
да приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 6161,68 лева, представляваща главница - 5383,17 лева,
възнаградителна лихва -
403,70 лева, начислена за периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г. и обезщетение за забава – в размер на 514,91 лева, начислено
за периода от 14.12.2017г.
до датата на подаване на исковата молба в
съда. Претендират се законна
лихва върху главницата ,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението и разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците са депозирали писмени
отговори, в който изрично заявяват признание на исковете
по смисъла на чл.237, ал.1 от ГПК.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от представените по делото
доказателства по силата на рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. и подписан към него индивидуален договор от 20.07.2018г.
ищеца придобил от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД вземанията по сключения на 13.07.2016г. между последния, като заемодател, и
ответниците – Ш.И.Ф. и Н.
Н. Ф., като заематели, договор за потребителски паричен кредит №2345619.
Подписвайки договора, кредитополучателите са се задължили да
ползват отпуснатата в кредит сума и да я върнат ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при
условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер
и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора за
кредит. Установено е и не
се спори, че ответниците не са заплатили изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
По заявление на ищеца било образувано ч.гр.д.
№ 4087/19г.
по описа на Районен съд - гр. Русе, който издал Заповед за изпълнение и връчил същата на длъжниците съгласно разпоредбите на ГПК. На 11.09.2019г. ищеца получил указания от заповедния съд, в съответствие с чл.415, ал.1 от ГПК, че Агенция за
събиране на вземания ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си, в
резултат на което в законовия
едномесечен срок била подадена искова
молба срещу ответника.
При така
установените по делото доказателства и предвид направеното от ответниците
изрично признание на исковете съдът
формулира извод, че същите са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Така пълният размер
на разноските, направени от ищеца в исковото и заповедното производство,
възлиза на 373,82 лева, а именно държавни такси в заповедното производства и юрисконсултски
възнаграждения в исковото и заповедното производство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш.И.Ф. с ЕГН:**********
и Н. Н. Ф. с ЕГН:**********,***, че дължат на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в
гр.София сумата от 6161,68
лева, представляваща главница в размер на 5383,17 лева,
възнаградителна лихва в размер на 403,70 лева, начислена за периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г. и обезщетение за забава – в размер на 514,91 лева, начислено
за периода от 14.12.2017г.
до датата на подаване на исковата молба в
съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания по ч.гр.д. № 4087 по описа за 2019г.
на Русенския районен съд е издадена заповед № 2122/12.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА
Ш.И.Ф. с ЕГН:**********
и Н. Н. Ф. с ЕГН:********** да заплатят солидарно на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в
гр.София сумата от 373,82 лева за деловодни разноски и юрисконсултски възнаграждения
по заповедното и исковото производства.
Решението
е постановено в условията на чл.237, ал.1 от ГПК при направено признание на
исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: