НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

Номер Година 31.10.2019 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав

На седми октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: Цветана Чакърова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №132 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.*, офис *, чрез юрк. П.Б. против С.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищцовото дружество моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №1129/2018 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК:

- сумата от 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща главница по договор за заем № 2351547 от 21.07.2015 г.;

- сумата от 34.76 лв. (тридесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 20.08.2015г. до 18.12.2015г.;

- сумата от 27.00 лв. (двадесет и седем лева), представляваща такса разходи;

- сумата от 242.64 лв. (двеста четиридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.09.2015г. до 18.12.2015г.;

- сумата от 142.08 лв. (сто четиридесет и два лева и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 21.08.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2018г.;

- законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в районен съд – 31.07.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Твърди се, че задължението произтича от договор за паричен заем, сключен на 21.07.2015г. с номер: 2351547 между „И.А.М.“ АД и С.Г.Т. (заемополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „И.А.М.“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК ********* (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД - понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ******), по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).

Тъй като длъжникът не изпълнил задължението си в цялост, заявителят подал заявление по чл.410 ГПК и по образуваното ч. гр. д. №1129/2018 г. по описа на РС Карлово била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и съобразно дадените от съда указания, заявителят-ищец предявил в срок настоящата искова молба.

Ответникът С.Г.Т., редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1 ГПК, а именно: че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.

С молба с вх. № 11006 от дата 03.10.2019г., приета в първото по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си юрк. Б., е направил искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

Производството по чл. 422 ГПК е особено исково производство за установяването на вземане, предмет на заповед за изпълнение. На заявителя /ищец по настоящото дело/ са присъдени разноски по заповедното производство в размер на общо 75.00 лева, които следва да му бъдат заплатени от ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Безспорно, ответникът дължи на ищеца и направените разноски в исковото производство, които последният претендира да са в размер на 225 лева за платена държавна такса и 350 лева за юрисконсултско възнаграждение. По отношение на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, следва да се има предвид следното:

Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсулстко възнаграждение в полза на ответника в размер на 50 лева за настоящото исково производство, като така определеният размер е съобразен с извършваните по делото процесуални действия и усилията на ищеца по доказване на твърдените обстоятелства. От така изложеното следва, че общият размер на признатите от съда разноски, направени от ищеца в исковото производство е 275.00 лева.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено, че С.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.*, офис * следните суми, за които по ч. гр. д. №1129/2018 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК:

- сумата от 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща главница по договор за заем № 2351547 от 21.07.2015 г.;

- сумата от 27.00 лв. (двадесет и седем лева), представляваща такса разходи;

ОСЪЖДА С.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** ЗАПЛАТИ н.А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.2, офис 4 направените по делото разноски общо в размер на 350.00 лв. (триста и тридесет и петдесет лева), от които 75.00 лева в заповедното производство и 275.00 лева в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МТ

Номер на акта:	387
Дата:	31 октомври 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия:	Владимир Стоянов Иванов

Дело:	20195320100132
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	30 януари 2019 г.

Решение по дело №132/2019 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ