Р Е Ш Е Н И
Е № 260009
16.09.2020
г.,гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Пазарджик, Търговско отделение,на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година,в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИЛИНОВА
В присъствието на секретаря П. Б като разгледа
докладваното от съдията търг.д. №217 по
описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са пет субективно съединени искове с правно
основание по чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ /отм./,съединени с искове по чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от Н.М.Б., ЕГН **********, Д.М.Б., ЕГН **********, Б.М.Б.,
ЕГН **********, Г.Н.К., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Н.З.К.,
ЕГН ********** и В.М.Б., ЕГН *********, действащ със съгласието на майка си Н.З.К.,
ЕГН **********,*** против Гаранционен
фонд, с адрес ,гр. София 1000 ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4.Твърди
се,че ищците са сестри и брат на починалата вследствие на ПТП З М.Б.,.
Твърди се в исковата молба,че на по пътя за, , при управление на трактор „",
с peг. № с прикачено ремарке, водачът З.Г.М.,
е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.134, ал.1 от ЗДвП :„Забранява
се превозването на пътниците на туристически ремаркета,товарни ремаркета,
самоходни шасита, трактори и други селскостопански машини" и въпреки
забраната е превозвал на теглича на ремаркето З М.Б., като по непредпазливост е
причинил смъртта й чрез прегазване.
По случая е образувано НОХД № 61/2015 г. по описа на
ОС - Пазарджик, което е приключило с влязла в сила Присъда №12/07.04.2015г. на
Пазарджишкия окръжен съд, с която водачът З.Г.М. е признат за виновен за
причинената от него смърт по непредпазливост на З М.Б..
За трактор „",с peг.№ няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност" към датата на ПТП.Съгласно
чл.288,ал.1,т.2,б.„а" от КЗ/отм./, Гаранционен фонд-гр.София изплаща по
застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди, ако пътнотранспортното произшествие е
причинено от МПС без сключена задължителна застраховка ГО,какъвто е настоящият
случай.
Ищците твърдят,че са
предявили претенция за изплащане
на обезщетение пред Гаранционен фонд и са представили всички документи,с които
разполагат,за установяване на което представят обратна разписка.Към настоящия
момент няма произнасяне от ответното дружество.С оглед изложеното,в случая са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд.
Вследствие на гореописаното ПТП е загинала З Б., която
е получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания като причина за
смъртта й е настъпилата остра кръвозагуба в резултат на разкъсване на аортата,черния
дроб и далака.
Ищците
твърдят,че и изключително тежко
преживяват несвоевременната й смърт.Всички са живеели заедно,в едно домакинство
и между тях е съществувала силна емоционална привързаност и обич,взаимно са си
помагали и са разчитали един на друг.Моралните им страдания и претърпяната скръб от невъзвратимата загуба
са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.
Съдът е сезиран
с искане да осъди Гаранционен фонд, да
заплати на всеки един от ищците по 50
000 лева,представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на тяхната сестра З М.Б.,ведно със законната лихва върху всяка една от
сумите от датата на непозволеното увреждане - 15.10.2014 г. до окончателното
изплащане.
Представят
писмени доказателства и формулират доказателствени искания за разпит на двама
свидетели и допускане на съдебно психологическа експертиза.
В отговора на
исковата молба ответникът пледира за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като твърди,че липсват
доказателства за твърденията на ищците,че са били особено близки с починалата
си сестра.Оспорва се иска и по размер и е направено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата .
Оспорено е искането за присъждане на лихва като се акцентира ,че Фонда не е
деликвент,нито застраховател ,а изпълнява чуждо задължение по силата на закона.
Направено е искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК
да бъде привлечен като трето лице помагач на страната на ответника З.Г.М. в качеството му на водач виновен за
настъпването на пътния инцидент ,вследствие на който е загинала сестрата на
ищците.
В допълнителната искова молба ищците оспорват възраженията на ответника по основателността
на исковете и техния размер,твърдението за наличие на съпричиняване от страна
на пострадалата и възраженията на ответника против искането за присъждане на
лихва за забава.
Противопоставя се на искането на ответника да бъде
привлечено трето лице помагач по
делото като излага съображения за липса
на предпоставките за това както и на искането на ответника това трето лице да
даде обяснения по реда на чл.176 от ГПК.
В отговора на допълнителната искова молба ответника
поддържа направените възражения по предявените искове.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените по делото удостоверения за родствени
връзки се установява,че ищците са сестри и брат на З М.Б.,родена
на ***г.По делото не се спори,а се
установява и от материалите по НОХД №61 по описа на ПОС за 2015г.,в т.ч.и от
представената като доказателство по делото с исковата молба Присъда постановена
по посоченото НОХД,че З М.Б. е починала на като смъртта е настъпила вследствие телесни увреждания ,несъвместими с живота,в резултат
на ПТП от
С присъда №12 от 07.04.2015г.по НОХД №61/2015г. ПОС е признал
подсъдимия З.Г.М. /допуснат да участва в производството по настоящето дело като
трето лице помагач на страната на ответника/ за виновен,че на, при управление
на трактор „” с ДК№ с прикачено ремарке
е нарушил правилата за движение по пътищата, описани както следва: чл.
134 ал. 1 от ЗДвП „Забранява се
превозване на пътниците на туристически ремаркета,товарни ремаркета,самоходни
шасита,трактори и други селскостопански машини/въпреки забраната на закона е
допуснал пострадалата З М.Б. да се вози на теглича на ремаркето/ и по
непредпазливост е причинил смъртта й, като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – поради което и на
основание чл. 343а, ал. 1, б ”Б” от НК, във вр. с чл. 343, ал. 1, б ”В”, във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 134, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 54, ал. 1
и чл. 58А, ал. 1 от НК същия е осъден на 4 /четири/ месеца „лишаване от
свобода“.Изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години при
условията на чл. 66, ал. 1 от НК ,а на основание чл. 343Г от НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС
за срок от 1 /една/ година. Присъдата е изменена от ПАС по ВНОХД №244/2015г.в
частта относно наложеното на подсъдимия наказание като в останалата част е
потвърдена.
По делото не се спори относно механизма на ПТП.Отделно
от това относно деянието ,осъществяващо признаците и на деликт по чл.45 от ЗЗД,виновността на дееца е налице влязла в законна сила присъда ,която е
задължителна в тази си част за гражданския съд по повод повдигнат пред него
спор за последиците от деянието на основание чл.300 от ГПК.
Ответника не оспорва твърдението,че за управляваното от М. МПС към момента на ПТП-то
не е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Във връзка с твърденията на ищците,че са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на сестра си,са ангажирани гласни доказателства
и е допусната по тяхно искане съдебно психологична експертиза.
Свидетелят А В
Б , без родство и служебни отношения със страните,установява,че познава ищците и
починалата им сестра,както и родителите им,тъй като винаги са живели в едно
село.Установява,че децата много се „погаждаха
и за празниците и за всичко“. Живеели като семейство всички в една къща-децата,
майката и баща им.Свидетелят не е особено сигурен в показанията си при
назоваване на имената на бащата на децата ,което би могло да се обясни с
известно притеснение от явяването му пред съда.Колеблив е в показанията си
колко често е посещавал дома на ищците,но в крайна сметка уточнява,че е ходил
там само веднъж ,на Н –,по покана на майката на ищците Н. за честване на имен
ден на ищцата Н..
Свидетелят не знае децата да са имали проблеми и да са
се карали. Помагали си,без да уточнява в какво се изразява тази взаимопомощ.Работели
заедно.
Разбрал за инцидента ,при който починала една от сестрите.Видял ищците на погребението-било им
мъчно и всички плачели.Установява,че сестра им им липсва:“На празниците се събират, сигурно им
липсва“.Спазват обичаите,ходят на
гробищата всяка седмица .
Свидетелят Й А М установява,че познава семейството на ищците и починалото дете,за
името на което първоначално се обърква,но после посочва,че това е З.Установява,че
познава децата откакто са родени. Свидетелят
живее на една улица с тях, през 10 къщи.
В добри отношения са,а с баща им са приятели и колеги. Установява,че децата са
добри , работливи ,помагат си един на друг,живеели заедно.Не е чул да са имат
проблеми. Починалото дете било хубаво, мило момиче. Видял децата на
погребението.Те много тежко понесли
загубата на сестра си,както и родителите и цялата махала. Децата плакали
на погребението. Към настоящия момент продължава да им е тежко, когато има
празници се сещат, ходят на гробищата.На всички празници плачат-на Гергьовден,на
Великден плачат, защото се сещат за сестра си.Свидетелят не уточнява,че има
лични впечатления относно обстоятелствата,които установява с показанията
си,напротив заявява неясно,че наскоро минал през барчето и чул приказки, че на
ищците им е тежко за починалата. Не знае подробности за инцидента.Установява,че
към настоящия момент всички децата ходят . Заявява,че не може да си спомни всички
деца.Посочва по име Д., Н., З и В.,за чието име не е съвсем сигурен. Знае,че
има и други деца ,но не знае.Постоянно
вижда децата-и заедно,и поотделно. В
барчето хората говорят,че на децата им е тежко.
Заключението на допуснатата по искане на ищците
съдебно психологична експертиза е изготвено в смисъл,че при ищците е налице посттрамватично стресово
разстройство,възникнало като закъснял или протрахиран отговор на прекомерно
негативистично изживяване със силен и продължителен интензитет на действие.Типичните симптоми включват
епизоди на повтарящо се изживяване на минали сцени,случки и спомени,липса на
съзвучност на заобикалящата среда,избягване на действия и ситуации напомнящи за
травмата като в същото време мисловният процес е ангажиран със случилото
се,което допълнително емоционално натоварва личността.Заключението е общо и
касае петимата ищци.В частта,в която на анализ е подложен всеки един от тях
поотделно е налице известна диференциация на възприятията и реакцията на
всеки на всеки един.Вещото лице е
работило без наличие на каквато и да било медицинска и друга документация.За да
отговори на поставената задача,експерта е взел предвид единствено проведените с
ищците / и изключение на ищцата Б.Б., събеседвания ,прилагайки и
психометричната методика на изследване.
При изслушването на вещото лице в съдебно заседание
,проведено на 24.06.2020г.,експерта обяснява,че посттравматичното стресово
разстройство и психично заболяване и може да се диагностицира от лекар със
специалност психиатрия,каквато експерта не притежава.Експерта пояснява,че при
освидетелстването на ищците не е имала повод да се усъмни в тяхната
искреност.Напротив,установила високи стойности на откритост кореспондиращи с
ниски стойности на лъжа.
Във връзка с оспорване на заключението на в.л.К. със
специалност медицинска психология е допусната комплексна медицинска
експертиза,в състава на която е включено вещо лице психолог и вещо лице лекар
със специалност психиатрия.Изготвени са четири отделни експертизи на всеки един от ищците,с изключение на Б.Б.,за
която се твърди,че е извън страната.На 13.07.2020г.на четиримата ищци е
проведено психиатрично-психологическо изследване в кабинета на д-р Д..Използвани
са различни методи на изследване-психиатричен,скала за изследване на социална
желателност,тестова методика „Мелодия на поведението“,картинен тест и тест на
Лошер.
По време на събеседването всички ищци са в добро
физическо и психическо състояние ,напълно
психично здрави,без данни за негативни последици в личностното развитие като
последица от инцидента. Не са налице данни и за психично заболяване към момента
на инцидента.
При ищцата Д.Б.,която към момента на трагичното
събитие е била на двадесет години,експертите установяват наличие на данни за
състояние на тежко чувство на мъка,тъга ,печал и др.такива ,което е нормално
при загуба на толкова близък човек.Експертите заключават,че ищцата е направила
опит за проста и груба симулация
,характерна за личности ниска обща култура.Симулацията е във формата на
агравация-умишлено преувеличаване и засилване на някои симптоми с цел
облагодетелстване.
По отношение на ищцата Н.Б.,единствен очевидец на
случилото се,и въз основа на проведеното с нея събеседване,експертите
заключават ,че същата за няколко дни е изпаднала в състояние на дисоциативен
ступор в лека форма и ход на протичане,без никакви последици освен чувства на
мъка и тъга с епизодични отслабващи по сила прояви.По отношение на нея
експертите констатират също опит за симулация под формата на аграгравация на казаното ,че всеки
ден си спомня сестра си.
При ищцата Г. експертите установяват наличие на състояние на тежко чувство на мъка,тъга ,печал
и др.такива ,което е нормално при загуба на толкова близък човек.Това е
констатирано и при ищеца В.Б..Няма заключение от страна на експертите Г. и В.
да са направили опити за симулация на преживяното тогава и към момента.
Заключението на експертизата е,че изпитваните от
ищците негативни емоции като чувства на тъга и скръб след смъртта на сестра им,не
са се отразили трайно негативно върху
качеството им на живот и социалната им реализация.
С оглед на горното от правна страна съдът
приема,че предявениите искове са неоснователни.
Предявени са пет субективно съединени иска с правна квалификация чл.288 ал.1 т.2
б.“а“ от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищците
вследствие на ПТП ,причинено от водач на
МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
и обективно съединени с искове по чл.86 от ЗЗД.
Правното
основание на предявената претенция е чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ /отм./.Няма
спор по фактите,че при ПТП е загинала сестрата на ищците като пътния инцидент е
настъпил по вина на водача М. при управление на МПС –трактор с прикачено
ремарке,без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Разрешението на
спорния пред настоящата съдебна инстанция
въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016
г. С решението по него, общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961г.и Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му вреди.В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод,че лицето,което претендира обезщетение,е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е,че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите,бабите и дядовците,са част от най-близкия родствен
и семеен кръг,а връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич,морална подкрепа,духовна и емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна,че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство,а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В настоящия случай от ангажираните от ищцовата страна
гласни доказателства се установява,че между ищците и починалата им сестра е била налице връзка като между сестри,съответно
брат и сестра,съответстваща на българските национални традиции.Децата са живели
заедно в едно семейство,отглеждани от родителите си.Разбирали са се,не са имали
проблеми в отношенията си. Не са изложени в исковата молба твърдения,нито в
хода на производството по делото се установиха обстоятелства,които да мотивират
съда да приеме,че в случая действително между ищците и тяхната починала вече сестра З, е
била изградена и е съществувала някаква особена,изключително силна връзка.
От заключението на допусната комплексна съдебна
психиатрична и психологична експертиза,която съдът цени и кредитира като
доказателство по делото,установява,че вследствие на смъртта на За ищците са
изпитали нормални за всяко човешко същество при загубата на близък роднина
чувства на мъка,скръб и печал,били са разстроени ,плакали са на
погребението,често ходят на гробищата и на празници се сещат за сестра си.Вещите
лица установяват,че към момента на прегледа-около шест години след инцидента,
ищците са психически здрави и смъртта на
сестра им не се е отразила по никакъв начин на здравословното им състояние,нито
на начина им на живот и социална адаптация .Данни за особени силно преживян
стрес ,мъка и негативни емоции вследствие смъртта на З не съдържат и
депозираните по делото свидетелски показания,които междувпрочем са твърде
общи,на моменти неясни и несигурни и не на последно място не почиващи на лични
впечатления,а на предположения и на споделени впечатления на други лица.Свидетелите
от друга страна не установяват,че конкретни факти и обстоятелства отнесени към
ищците поотделно.Не установяват отношения на изключителна близост създадени
между починалата сестра и някой от ищците,нито изясняват всеки един от ищците
как е понесъл загубата на сестра си.
Съдържанието на установената по делото връзка и
тежестта на понесените вреди налагат извод, че в случая не следва да се направи
изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и на ищците не
следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.Признаването на материално правна легитимация на ищците да получи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди не е обусловена единствено от формалната връзка на родство,
а от действителните отношения между тях и брат им,характеризиращи се с особено
силна привързаност и взаимна обич,каквато в случая не е доказана.
При неоснователност на главния иск,неоснователен се
явява и акцесорния по своя характер обективно съединен иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото ответникът има право на
разноски в размер на 1409,10лв.,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.Всеки един от ищците следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на
по 281,82лв.
При постановяване на решението си съдът взема предвид
факта,че в хода на производството по делото ищцата Г.Б. е навършила пълнолетие.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска,предявен от Н.М.Б., ЕГН **********, Д.М.Б.,
ЕГН **********, Б.М.Б., ЕГН **********, Г.Н.К., ЕГН ********** и В.М.Б., ЕГН *********, действащ със
съгласието на майка си Н.З.К., ЕГН **********,*** за осъждане на ответника Гаранционен
фонд, с адрес ,гр. София 1000 ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4 да
заплати обезщетение в размер на по 50000,00лв.в полза на всеки един от ищците ,за претърпяни от тях неимуществени вреди от смъртта на сестра им М.Б.,настъпила
вследствие на ПТП на,виновно причинено от водача без
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и иска за осъждане на
Фонда да заплати лихва върху главницата ,считано от 15.10.2014г.до
окончателното изплащане на главницата.
По делото е участвало трето лице помагач на страната на ответника З.Г.М. .
ОСЪЖДА всеки един от ищците Н.М.Б. , Д.М.Б., Б.М.Б., Г.Н.К. и В.М.Б., ЕГН *********, действащ със
съгласието на майка си Н.З.К. да
заплатят на Гаранционен фонд, с адрес
,гр. София 1000 ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4 деловодни разноски в
размер на по 281,82 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред апелативен съд гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: